Присъда по НЧХД №411/2021 на Районен съд - Димитровград
| Номер на акта: | 30 |
| Дата: | 24 юни 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Иван Статев Маринов |
| Дело: | 20215610200411 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 3 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Против подсъдимата С. М. Й. от гр.Димитровград, ЕГН ********** е предявена тъжба и
повдигнато обвинение от Я. Д. М., за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК – за това, че на 14.10.2019г. в гр.Димитровград, в залата на
културен дом „Химик“ разгласила позорни обстоятелства за тъжителя Я. Д. М., а именно:
-„престъпник“, „цял живот ял, пил и живял и нищо друго не правил“, „лъже народа, че
прави нещо“, „не са усвоени от Община Димитровград 12 милиона лева“, като клеветата е
разгласена публично, на длъжностно лице- заместник-кмет на Община Димитровград, при и
по повод изпълнение на службата и функцията му, и е разпространена чрез интернет, в
уебсайта на безплатната онлайн социална мрежа facebook - на страницата на Движение
Заедно за промяна- ДА за Димитровград, както и на уебсайта на dgpazar.eu и на youtube.com.
Ведно с тъжбата е предявен и подържан в с.з. граждански иск от тъжителя М. против
подсъдимата Й.- за обезщетение на причинените от престъплението- описано в тъжбата,
неимуществени вреди, в размер на 10 000лв. ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. тъжителят поддържа тъжбата си, както и предявения граждански иск. Заедно с
упълномощения повереник представят допълнителни писмени доказателства- представени
документи, както и гласни такива- чрез водени свидетели. Пледират за доказаност на
обвинението и искат на подс.Й. да бъде наложено съответното наказание за извършеното от
нея престъпление. Молят за уважаване на гражданския иск, предявен срещу подсъдимата.
Подсъдимата С.Й. заявява, че разбира в какво е обвинена, не се признава за виновна по
повдигнатото й обвинение, дава обяснения, според които изречените от нея думи не били
насочени лично към тъжителя, а това, което казала за него било вярно. Моли за справедлива
присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимата пледира невиновност на подзащитната си и
отхвърляне на обвиненията поради недоказаност и поради неосъществен състав на
престъплението като цяло. Излага подробни съображения в пледоарията си, касаещи липса
на състав на престъпление, както и за недоказаност същото да е било извършено. Пледира за
оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Я.М. е на 57г., роден и живущ в гр.Димитровград. Същият е с висше
образование- специалност икономист–организатор в промишленото производство. В
последствие придобива и магистърска степен по право в ЮЗУ. От 1988г. работи на
различни позиции, като в периода 1988-1994г.- в производствени предприятия на
мениджърски позиция, в периода 1994- 2001г.- народен представител в НС на РБългария, в
последствие като учител и от 2002г. до 2012г. в бизнес организации на мениджърски
позиции. В този период от време се занимавал активно с подготовка и кандидатстване по
европейски програми на различни общини, с цел финансиране на проекти. С негово участие
бил спечелен мащабен проект за Община Пещера, бил е консултант на различни проекти,
благодарение на него бил спечелен проект за трансгранично сътрудничество Никопол-
Турну Мъгуреле, ползвал се с репутация на ефективен и надежден специалист.
От 23.06.2014г. изпълнявал длъжността „Заместник кмет на Община Димитровград“. Част
от неговите задължения на тази длъжност били участие в изготвяне на документация по
кандидатстване за проекти с европейско финансиране в полза на Община Димитровград. В
периода 2015- 2020г. били одобрени общо 70 такива, с договорена стойност от 40 304 966,82
лева и три чакащи одобрение на стойност от 1 983 351,70 лева.
Подсъдимата С.Й. е на 72г., живуща в гр.Димитровград. В кампанията за общински избори
през 2019г. същата приела да участва като кандидат за общински съветник, издигната от
1
Движение „Заедно за промяна- Да за Димитровград“, което движение било пряк конкурент
на тогавашната управляваща на местно ниво партия. Същата познавала лично тъжителя М. и
семейството му.
На 14.10.2019г. Движение „Заедно за промяна- Да за Димитровград“ организирало
мероприятие, което се провело в салона на кинотеатър „Химик“, находящ се в
гр.Димитровград. На сцената били разположени кандидатите за общински съветници и
кандидата за кмет на Община Димитровград в местните избори от движението, зад тях били
поставени плакати с името на движението. Достъпът до мероприятието бил свободен и в
залата имало около 20 посетители. Организационно имало и лице, което оперирало с лаптоп,
видеокамера, заснемало събитието. На първи ред на сцената била седнала и подс.Й..
Събитието имало продължителност близо два часа, като приблизително в средата на
същото, думата била предоставена на подс.Й., която се изправила и се установила на
катедра, пред микрофон, където започнала да говори пред събралото се мнозинство. Речта й
била силно емоционално заредена и насочена против управлението на местно ниво от друга
политическа сила, в частност и предимно против кмета на общината. Така наред с
останалите послания, тя казала: „…Неговият екип за мен е събран от престъпници. Я.М.
дойде от София. Нали те пратихме в София. Стой там! Прави проекти! 12 милиона пари не
са усвоени, защото нямало кой да направи проект. А тези пари можеше да помогнат на
младите хора да се помисли какво може да се направи да се върнат. Прозорците са тъмни.
Виждате ги мили приятели. Вярно ли е това нещо? Каква му е работата на С. …. На Я.М.?
Каква му е? Да дойде тук той от София да излъже народа, че прави нещо. Там е ял, пил,
живял е нищо друго. Самозаблуди се, че беше един път в парламента“. Тези думи били
възприети от публиката- граждани и участници в събитието. Едновременно с това,
технически мероприятието било излъчвано в платформата на Фейсбук, на страницата на
„Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград“, посредством функцията „лайв стрийм“,
позволяваща възприемането на звук и картина пряко на тази страница за ограничен период
от време- на живо и до 24 часа след излъчването. В последствие, след няколко дни цялото
събитие било качено в интернет пространството, в платформа за споделяне на съдържание
Ютюб от служител, който отговарял за поддръжката на страницата на Фейсбук на
политическото движение- организатор. Пряка препратка с линк (връзка) към каченото
съдържание-видео и аудио, била публикуване в страницата на Движение „Заедно за
промяна- Да за Димитровград“. Съдържанието било достъпно за неограничен брой лица по
време и място, индивидуално избрано от тях. След подадена тъжбата до този съд,
техническото лице свалило съдържанието от сайта.
Горната фактическа обстановка съдът възприе на база приетите писмени доказателства-
подробно описани в протоколите от с.з., от показанията на разпитаните свидетели – К.М.,
И.И., С.Г. и Й.Ж., от извършеният оглед на веществено доказателство- видеозапис от
преносима флаш-памет, както и от обясненията на подсъдимата, които доказателства съдът
възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-долу.
При анализа на доказателствата и преди всичко на показанията на разпитаните свидетели,
прави впечатление ясната отграниченост на свидетелите- представени от едната страна, от
тези- представени от другата. Характерно е също така, че и двете страни са представили
свидетели, които са пряко или косвено заинтересувани от изхода на делото, но има и такива,
които не попадат в тази категория.
Установиха се поне трима свидетели, които са възприели съдържанието на видеозаписа от
проведеното събрание в интернет. Първият от тях е присъствал на събитието- св.И.И.. Освен
пряко, той открил записа и в Ютюб, там също го гледал, но след ден съдържанието
липсвало. Св.С.Г. познавал тъжителя М., тъй като в качеството си на режисьор работил
съвместно с него по множество проекти. В чисто професионален план следял подобни
съдържания и възприел на 15- 16.10.2019г. в Ютюб събитието. Знаел, че тъж.М. отговаря за
2
такива проекти и му позвънил, за да изкаже възмущението си от чутото. Така възприел, че
тъж.М. бил много обиден от съдържанието. По същият начин и св.Й.Ж. заявява, че познава
добре тъжителя от работата му във връзка с регионалното развитие, бил с голям капацитет и
познания по отношение на европейските проекти, поради което и останал безкрайно
изненадат от чутото от видеозаписа, който видял в интернет-платформата Ютюб.
Св.К.М.- присъстваща на заснетото събрание и участничка в него, свидетелства за това, че
въпреки множеството проекти в Община Димитровград, изготвени и консултирани от
тъж.М., някои граждани оставали с впечатление за недобре свършена работа. Същата
заявява, че не счита, че тъж.М. бил визиран като престъпник от подс.Й.. Знаела, че
последната била наричана с обидни и подигравателни епитети от страна на привърженици
на противникова политическа партия, така и в една предизборна кампания се говорели
много приказки, което било установено като еталон в страната.
В настоящото производство значителното улеснение е възможността да се види и чуе какви
са фактите, релевантни за случая, чрез преглед на видеозаписа от събранието.
Съдържанието на вещественото доказателство- флаш памет, по-скоро записаният
видеофайл, който бе гледан в съдебно заседание и е неоспорен по съдържание от страните,
дава непосредствена представа и възприятия за казаното от говорящите на събранието.
Прегледа на видеозаписа недвусмислено установява, че подс.Й. изрича думите- „…
Неговият екип за мен е събран от престъпници. Я.М. дойде от София. Нали те пратихме в
София. Стой там! Прави проекти! 12 милиона пари не са усвоени, защото нямало кой да
направи проект. А тези пари можеше да помогнат на младите хора да се помисли какво
може да се направи да се върнат. Прозорците са тъмни. Виждате ги мили приятели.
Вярно ли е това нещо? Каква му е работата на С.…. На Я.М.? Каква му е? Да дойде тук
той от София да излъже народа, че прави нещо. Там е ял, пил, живял и нищо друго.
Самозаблуди се, че беше един път в парламента“. Проследявайки видеозаписа и
тематиката, несъмнено става ясно, че тези отправени думи са по адрес на тъжителя Я.М..
Същите се явяват позорни по отношение на неговата личност, доколкото я представят в
отрицателна светлина и то на база на данни, за които няма официални сведения.
Видно от показанията на останалите свидетели, както и от представените и приети като
доказателства по делото документи, официална информация за усвоените средства по
проекти е била изискана значително по-късно – почти 2 години след изявлението на подс.Й.
и разпространения видеозапис от събранието. Към момента на изявлението на подсъдимата
липсват данни и доказателства за достоверността на заявените от нея факти и обстоятелства.
Следва да се поясни, че записа не е единственото доказателствено средство, въз основа на
което съдът гради своите изводи. Еднопосочни са показанията на разпитаните свидетели-
водени и от двете страни, които са изцяло в посока, че видяното в този запис е действително
случилото се.
Поради което без съмнение бе установено и доказано, че на 14.10.2019г. в гр.Димитровград,
в залата на културен дом „Химик“ разгласила позорни обстоятелства за тъжителя Я. Д. М., а
именно: -„престъпник“, „цял живот ял, пил и живял и нищо друго не правил“, „лъже народа,
че прави нещо“, „не са усвоени от Община Димитровград 12 милиона лева“, като клеветата е
разгласена публично, на длъжностно лице- заместник-кмет на Община Димитровград, при и
по повод изпълнение на службата и функцията му, и е разпространена чрез интернет, в
уебсайта на безплатната онлайн социална мрежа facebook - на страницата на Движение
Заедно за промяна- ДА за Димитровград, както и на уебсайта на dgpazar.eu и на youtube.com.
Безспорно се установи също, че казаното е извършено не лично в присъствие на тъжителя
М., който не е присъствал на събранието. Но без съмнение- предвид показанията на св.Г. и
на св.Ж., то е достигнало до тъжителя М., чрез интернет. Поради което и деянието
осъществява елемента от състава на престъплението „клевета“, а не на престъплението
3
„обида“- доколкото пострадалия е възприел не директно в момента на изричането на
позорните обстоятелства срещу него, а ги е възприел в по-късен момент, след като му е
предадено от негови познати и когато е гледал видеозаписа от събранието.
Установи се и се доказа също, че към този момент тъжителят М. изпълнява длъжността
„Заместник Кмет“ на Община Димитровград. В своята цялост изреченото от подс.Й.
несъмнено е свързано с дейността на тъжителя М. именно в качеството му на длъжността,
която заема. Тук друго тълкуване няма как да се направи, това е ясно и от видяното от съда
и чутото от разпитаните по делото свидетели.
Несъмнено е, че казаното от подс.Й. е разпространено в интернет пространството. Видно от
представено писмо, движението- организатор на събранието не отрича, че цялото събитие е
предавано „на живо“ във Фейсбук, а освен това неговият запис е качен в Ютюб, достъпен
посредством линк (връзка) от Фейсбук- страницата на посочената политическа организация.
Въпреки, че подс.Й. не е качила записа в интернет пространството, нито го е
разпространила „по друг начин“, същата е знаела за провеждания видеозапис и за това, че
този видеозапис ще бъде разпространен. До този извод се достига съобразно обясненията на
подсъдимата, че казаното е по нейна воля, тя е била в пълно съзнание и яснота за смисълът,
съдържанието и отправният адресат на казаното.
Конституцията на Република България (КРБ) установява основанието и съдържанието на
свободата за изразяване на лично мнение, както и на разпространението му. В чл.57, ал.2 от
КРБ се съдържа едно общо положение за всички права, което не допуска злоупотреба с тях
или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
Изразяването на личното мнение се приема като суверенно право на конкретния индивид да
избере дали, в какъв обем и по какъв начин да представи на обществото своите мисли,
чувства и емоции. В същото време КРБ защитава и други ценности, респективно права и
интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право,
оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо
ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта
на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се
позволява изключение. В тази връзка правото свободно да се изразява мнение не е
неограничено, като следва да се следи доколко разпространеното лично мнение не засяга
чужди права и интереси. В случая, изхождайки от общоприетите житейски представи за
позорност на изречени обстоятелства, са налице именно такива, изречени от подс.Й. по
отношение на тъжителя Я.М.. Разглеждайки ги в цялост и в контекста на цялото й изказване,
изречените думи по адрес на тъжителя се явяват позорни, доколкото го представят пред
обществото в негативна, отрицателна светлина.
По отношение на основните елементи на престъплението, за което е повдигнато обвинение
на подсъдимата, съдът намира, че са достатъчно ясно установени и доказани. За мястото на
извършване на престъплението дори няма и спор от страните- в гр.Димитровград.
Извършителят също се установи по безспорен начин- посочен от описаните по-горе
свидетели и прегледания в с.з. видеозапис. Съобразно описаното по-долу не е спорен и
начинът на извършване на деянието. Времето на извършването му съдът прие за доказан,
предвид показанията на свидетелите.
При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на друго лице в негово
присъствие, под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. Разликата между обидата и клеветата е в съдържанието на
обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя
негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при
клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което
не е извършено. В разглеждания случай характерът на казаната информация по адрес на
4
тъжителя сочи на негативна оценка на неговата личност. Още повече, това е направено и на
публично място – в гр.Димитровград, в залата на културен дом „Химик“, като според
показанията на свидетелите, позорните обстоятелства са били възприети от присъстващите
на събранието, което събрание е било общодостъпно, без ограничения за присъстващите.
Т.е. налице е един осъществен състав на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК- а именно подсъдимата С.Й. е разгласила позорни обстоятелства
за тъжителя Я.М., като клеветата е разгласена публично, на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата и функцията му.
Подсъдимата С. М. Й. е родена на *****г. в с.Злато поле, Община Димитровград, живуща в
гр.Димитровград, ул.”*****, българка, българска гражданка, със средно образование,
вдовица, неосъждана, ЕГН **********. Характеристичните й данни са положителни.
От субективна страна подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл- съзнавала е
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване.
Поради тази причина съдът призна за виновна подс.Й.- в извършване на гореописаното
престъпление, след като намери, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
Отчитайки факта, че подсъдимата е неосъждана, нито освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание към момента на извършване на
престъплението /в тази връзка изисканата служебно и приложена по делото справка за
съдимост на подс.Й./, с оглед наказуемостта на извършеното престъпление по чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.147, ал.1 от НК- глоба и обществено порицание, предвид и
обстоятелството, че като съставомерен елемент не е включено наличие на имуществена
вреда, а и такива няма установени по делото, съда е длъжен да наложи наказание за така
извършеното престъпление по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца, възрастта на
подсъдимата, упоритостта при извършването на престъплението, които съдът прие за
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни- които следва да се приемат за смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, съдът прие, че следва подс.Й. да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” на основание
чл.78а от НК, като размерът на наказанието „глоба” следва да е определен при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. При предвиден размер на
наказанието от 1000 до 5 000лв., съдът определи на подс.Й. наказание „Глоба” в
минималния предвиден размер от 1000лв., който размер съобразно приетият превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства би изпълнил целите на
наказанието за поправянето на дееца. Същото съответства на генералната и личностна
превенция и се явява достатъчно като размер за превъзпитанието на подсъдимата.
По отношение на предявения граждански иск за обезщетение на причинените от описаното
престъпление неимуществени вреди: - същият се явява допустим, а с оглед наказателната
част на настоящата присъда, той е и основателен по основание.
Съобразно показанията на разпитаните свидетели Г. и Ж., тъжителят е изпитвал вътрешен
дискомфорт, чувство на унижение и подтиснатост.
Безспорно е настъпила промяна в психическото състояние на тъжителя, в следствие на
преживяното от извършеното спрямо него престъпление. Може да се направи и безспорния
извод- на първо място за претърпени неимуществени вреди от тъжителя (които се
презюмират с оглед характера на самото престъпление, а не на последно място и с характера
на самите клевети), а на следващо място, освен презюмираните претърпени неимуществени
вреди, очевидно е, че тъжителят реално е претърпял такива- съдейки по състоянието, което
5
описват както свидетелите. Не следва да се подминава и факта, че част от изречените от
подсъдимата клеветнически твърдения са свързани с професионалната квалификация и
умения на тъжителя- обстоятелство, което предвид справката за трудовия му стаж и
постижения е достатъчно оскърбителна за всеки един човек. Тези съждения водят до извода
за обезщетение на така причинените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка от извършването на гореописаното престъпление.
От друга страна, при определяне размера на търсеното обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, съдът взе предвид и личността на извършителя на
деянието. С оглед изложеното и във връзка с доказаността на извършеното от подсъдимата
престъпление, съдът на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост и отчитайки засягането
на доброто име на пострадалия, счита, че размера на обезщетението следва да бъде 1500
лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, като
иска за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Поради признаването на подсъдимата за виновна в извършване на гореописаното
престъпление и частичното уважаване на предявения граждански иск срещу нея, следва тя
да понесе и направените от пострадалия разноски за адвокат в размер на 600 (шестстотин)
лева, като с определение от 14.07.2022г. Съдът е допълнил присъдените разноски с 1518лв.,
доколкото делото се разглежда за втори път и направени разноски има от предходното
разглеждане на делото.
Така Съдът постанови подс.С. М. Й. да заплати в полза на Държавата и сумата от 60
(шестдесет) лева- представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, която сума постанови да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
6