Решение по дело №4199/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6236
Дата: 5 октомври 2018 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100504199
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                                 РЕШЕНИЕ

                               05.10.2018 г.,гр.София          

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ГО,ІV А въззивен състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

При секретаря  Емилия Вукадинова с участието на прокурора……с докладчик съдия ТАШЕВА  сложи на разглеждане въззивно гр.д.4199 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 03.01.2018 по гр. д. № 29433/2017 г. по описа на СРС, 52 състав ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ със Заповед от 30.03.2017г. на Управителя на „Е.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Л.Л., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор производство" в „Е.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОСЪЖДА „Е.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 518.03 лева, направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Е.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 626.97 лева, представляваща разноски.

            В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано от ответника,с искане да бъде отменено като незаконосъобразно  и в нарушение на  съдопроизводствените правила,както и необосновано.Твърди се,че съдът неправилно приел,че ищцовата длъжност не е ръководна.Твърди се също така,че съдът не е взел предвид,че показанията на свидетеля на ищеца могат да не са обективни,както и неправилно не са ценени показанията на свидетелката П..Не претендира разноски .

               Въззиваемият е подал отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно постановено и следва да се потвърди.Не претендира разноски .

               Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

  Въззивникът е обосновал оплакването си с доводите, че ищецът заема ръководна длъжност ,а съдът неправилно приел противното.

  Първоинстанционният съд правилно е преценил, че процесната длъжност - „организатор производство” , няма ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. . Съгласно §1, т. 3 от ДР на КТ, „ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Въз основа на длъжностната характеристика, в която са описани функциите и задълженията за длъжността „организатор производство“, съдът констатира, че на ищеца са възложени дейности, които са организационни и изпълнителски, но не и засягащи ръководството на част и/или етап от трудовия процес. Липсата на ръководен характер на длъжността съдът извлича и от посочените организационни връзки на подчиненост и взаимодействие с „майстор производство“ и „мениджър производство“.Налице е опосреденост от други служители /освен прекия ръководител/стоящи в организационно-йерархическата структура  между длъжността на ищеца и изпълнителния директор на ответното дружество,което изключва възможността да се приеме ,че ищецът е заемал ръководна длъжност  в ответното предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 КТ във вр .с  §1 т.3 ДР на КТ.

         От показанията на свидетеля В.А.се установява, същият е бил „производствен мениджър“ при ответника, а ищецът Г.Л. - негов подчинен. А. заявява, че ръководството на предприятието се осъществява от директора и оперативните мениджъри, които вземат стратегически решения и ги свеждат към по - долните изпълнителски нива и в този смисъл организаторът на производството има изпълнителски функции. В свидетелските показвания се изтъква, че ищецът е имал за задача да организира две производствени линии в производствения отдел, което е свързано с изпълнение на производствената програма и организирането на самото производство на изделията. А. изрично подчертава, че Г. Л. не е могъл да взима производствени решения, тъй като те са от компетентността на ниво „топ мениджмънт“ или „ръководен мениджмънт“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетеля В.А.са обективни, безпристрастни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и установяващи, че длъжността "организатор производство" в предприятието на ответника няма ръководни функции, а изпълнителски.

Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че свидетелят А. води дело с ответника по чл. 344 във вр. с чл. 328, ал. 2 от КТ, не го прави заинтересован от изхода на настоящото дело. Не са налице данни обосноваващи извод за някакъв вид обвързаност на свидетеля с конкретния спор или негова ангажираност със страните и техните твърдения в процеса. Свидетелят няма качеството на свързано лице с някоя от страните по настоящото дело. Показанията на В.А., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, установяват непосредствени възприятия на свидетеля, тъй като същия е бил пряк служебен ръководител на ищеца Г. Л..Съдът правилно е приел, че А. разполага с обективни наблюдения за същността и естеството на действителните трудови задължения на служителя.

Обосновано първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетеля М.П., тъй като тя е  настоящ служител на ответника и нейните показания са пристрастни, непоследователни и не съответстват на останалия доказателствен материал по делото.

             На основание чл. 328, ал.2 от КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по см. на §1, т. 3 от ДР на КТ. Анализирайки включените в длъжностната характеристика на Г. Л. трудови функции, първоинстанционният съд е направил правилен фактически и правен извод, че ищеца е подчинен в йерархично отношение на ръководните органи на предприятието и от неговата работата пряко не зависи дейността на предприятието или на отделни негови подразделения. Видно е, че трудовите му функции са били такива, които единствено обслужват ръководството и не е извършвал никакви дейности, свързани с управлението на предприятието, нито е определял или разработвал неговата политика и стратегия

За да се счете, че една длъжност е ръководна, следва да се изхожда от действителния обем и характер на основните функции и отговорности, като не е достатъчна само свързаност с ръководството на трудовия процес. Трябва да е налице самото осъществяване на това ръководство.

           В заключение ,заповедта за уволнение  е издадена при липса на една от предпоставките по чл. 328, ал. 2 от КТ-уволнен е служител,който не е заемал ръководна длъжност, което прави незаконно извършеното уволнение .

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.

           

 

             Воден от горното, съдът

            

                                                    Р        Е        Ш       И:

             ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.01.2018 по гр. д. № 29433/2017 г. по описа на СРС, 52 състав .

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                        

                                  

 

                                                                          2.