Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр.
Горна Оряховица, 11.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ Д., като
разгледа гр.д. № 956 по описа на
ГОРС за
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецoвото дружество „Вива
Кредит“ ООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. А. Н. от МАК
основава исковите си претенции на твърдения, че между него и ответника е
сключен договор за паричен заем от
10.09.2015 г., по силата на който на последния е предоставен паричен заем в
размер на 12 500 лв. Посочва, че заемателят не е погасил
изцяло дължимото, като претендира следните суми: главница в размер на 12 500
лв., договорна лихва за периода 10.09.2015 г. до 17.01.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Д.Р.М. чрез адв. М. П. е депозирала писмен отговор на исковата
молба. Оспорва представителната власт на представителите на дружеството. Въвел
е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца искове
за договорна лихва, законна лихва върху главницата и разходи. Счита, че
размерът на уговорената договорна лихва следва да е 20 300 лв. Направил е
възражение за нищожност и прекомерност на уговорения годишен лихвен процент, на
претендирания размер за разходи за обслужване и събиране на заема. Счита
договора за недействителен на основание чл. 33 от ЗПК. Направил е възражение за
нищожност на разпоредбите на чл. 6, ал. 1-3 и чл. 11, ал. 4 от договора,
намирайки ги за противоречащи на добрите нрави и справедливостта в гражданските
и търговските отношения. Намира, че е налице нищожност на договора на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД., т.к. не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Счита, че
след като договорът за заем е недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита и не дължи
лихви и други разноски и вземания. Поради изложеното счита, че искът е доказан
само за сумата от 11 606,27 лв. и следва да се отхвърли за целия предявен
размер до 22 982,47 лв. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираните суми. Въвежда възражение за нищожност на уговореното обезпечение
на заема посредством учредяване на ипотека върху недвижим имот. Направил е
възражение, че не е получил уведомление за предсрочната изискуемост на заема.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните и въз основа на закона, приема да
установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките довели до дължимост на претендираните суми и наличието
на задълженията, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията
си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
С договор за паричен заем от 10.09.2015 г. и страни по
договора "Вива Кредит" ООД –
заемодател и Д.Р.М. – заемател, са се съгласили първата страна да предостави на
втората страна паричен заем в размер на 12 500 лева, която сума следва да се
върне съгласно погасителен план в срок до 27.08.2018 г. на 36 вноски, като
първите 12 са в размер на 650 лв., а останалите 24 в размер на 923,59 лв., при
годишен лихвен процент/ГЛП/ по заема 62,40 % и годишен процент на разходите /ГПР/
89,68 %. Видно от погасителния план към договора е, че /ГПР/ надвишава 140 %. Общият
размер на сумата за връщане е 29 966,16 лева. Посочени са дължимите от
страна на кредитополучателя неустойки за неизпълнение на задълженията му по
договора – чл. 11, ал 4. Съгласно ал. 2 на същата норма при непредставяне на
обезпечението по чл. 11, ал. 4 заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 1250 лева. Посочено е, че на основание чл. 11, ал. 3 от Договора
заемателят дължи сумата от 500 лв. за извънсъдебно събиране на вземането. На
основание чл. 11, ал. 1 от Договора заемателят дължал и сумата от 540, 81 лв.
мораторна лихва, разпределена по погасителните вноски за забава повече от три
дни, считано от датата на падежа на погасителната вноска.
Ответникът не оспорва, че е получил паричен заем на
основание цитирания договор в размер на 12 500 лева от кредитор "Вива кредит" ООД при посочените в договора
условия.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че ответникът е заплатил
на ищеца сумата от 3050 лв.
Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от
7.07.2016 г. по търговско дело № 3686/2014 г. на Първо ТО и други приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и дължи произнасяне независимо от реализирано право на възражение на
страните. В случая в отговора на исковата молба процесуалния представител на
ответницата се е позовал на някои от хипотезите на чл. 143 от
ЗЗП и ЗПК, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г.по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По
иска за възнаградителна лихва:
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от
договора за потребителски кредит е лихвеният процент по него. Именно лихвата по
договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер се
счита за нищожна. В конкретния случай в чл. 4, т. 2 от Договора е уговорен ГЛП
от 62,40 % и ГПР от 89,68 %. Съобразно представения по делото погасителн план
по договора ГПР е в размер на 140 %. Всичко това дава основание да се заключи, че
клаузите на договора определящи размера на възнаградителната лихва надхвърлят
петкратния размер на законния размер лихва, определен от БНБ като основен
лихвен процент 10 % и 10 пункта надбавка. В този смисъл клаузата за уговорената
лихва е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На следващо място следва да се има в предвид, че характерът
на възнаградителната лихва позволява на страните да я уговорят свободно, но
това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД.
Съдът намира, че тази клауза е нищожна, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В случая на Д.Р.М. е предоставена сума в размер
на 12 500 лева при уговорен ГПР 89,68 %, а дефакто според погасителния план е
над 140 %, и ГЛП 62,40 %, или възнаградителната лихва и разноските по Договора са
в размер на 17 466,16 лева. Тъй като се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически и следва да се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК, не следва и да се допуска неравноправно
третиране на по - слабата страна по договора. В ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието принципно тълкуване, задължително за
съдилищата, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), както и че за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Тук
посоченото разяснение следва да намери приложение и в конкретния случай.
Принципът на справедливостта изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Определянето на ГПР в размер от 89,68 %, а дефакто от 140 %, е
доста над максималния законово допустимия. Ищецът не доказа и обоснова,
необходимостта от предвиждането в договора на такъв висок ГПР и ГЛП, което
определя, че това е явна злоупотреба с права от страна на кредитора.
По
отношение на иска за присъждане на договорна неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде уважена исковата
претенция за заплащане на неустойка за неизпълнение, ищецът трябва в условията
пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е
била налице валидна облигационна връзка; че ищецът е изправна страна по
договора и че част от съдържанието му е валидна уговорка за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задълженията на насрещната страна, която е в
определен или определяем размер; настъпване на фактите, от които възниква
задължението за заплащане на неустойка и нейният конкретен размер.
С оглед на изложеното съдът дължи произнасяне по основателността
на така заявената претенция едва след като разгледа въпроса за валидността на
клаузата. Съгласно чл. 11, ал. 4, вр. чл. 6 от Договора кредитополучателя дължи
неустойка в размер на 10 % върху отпуснатата главницата в случай, че не
представи допълнително обезпечение при забава на заплащане на коя да е
погасителна вноска с повече от 90 дни.
Настоящият състав приема, че разгледана в светлината
на чл. 143 – 146 ЗЗП, клаузата за неустойка е нищожна. Това е така, защото не е
индивидуално уговорена и се намира в пряко противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП,
съгласно която неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Предвидените от ищеца обезщетение за забава и кумулативна
„наказателна“ неустойка би довело до неоправдано облагодетелстване на
кредитора, поставя го в положение извън пределите на нравствеността, по начин
водещ до накърняване на добрите нрави и нарушава принципа за забрана на
неоснователно обогатяване. В тази връзка не следва да бъдат разглеждани
възражения на ищеца, а да се приеме, че така уговорена неустойката противоречи
на повелителните норми на ЗЗП, поради което е нищожна.
По отношение на вземането за начислен от ищеца разход
за събиране на просрочени задължения и законна лихва за забава:
В чл. 11, ал. 1 от Договора заемателят се е задължил -
при забава на плащане на погасителна вноска с повече от три дни, да дължи
законната лихва за забава от общия размер на забавената сума за всеки ден от
забавата до плащането, а в ал. 2 на същия член, че ще дължи заплащане на
разходи в размер на 15 лв., или не повече от 60 лв., за събирането на всяка
една просрочена погасителна вноска.
На първо място съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на разходи във връзка с извънсъдебно събиране на
вземането. На второ, съдът дължи преценка спазено ли е императивното правило на
чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл.
33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Заемателят не следва да заплаща посочените по-горе такси и разноски. Макар и
последните да са наименовани "такси и разноски", това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато
наизпълнение на договорно задължение. С определяне на горните плащания по
същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Следва да се има в
предвид, че така натрупаните задължения по кредита водят и до посочения по горе
ГПР в размер над 140 %, което от своя страна е в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК и подобни уговорки, надвишаващи определия
в чл. 19, ал. 4 размер, следва да се считат за нищожни. Ето защото следва съдът
намира, че следва да отхвърли вземанията за сумите 495 лв. - такса разходи за
събиране на вземането и 540,81 лв. – начислена законна лихва за забава, съгласно
чл. 11, ал. 1 от Договора, изчислена считано от 3 дни след падежа на
незаплатената погасителна вноска до 17. 01.
По иска за главница:
Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът е
обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредитаСледователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва, неустойка,
за такси разходи и законна лихва за забава. Ответникът представя доказателства
за преведени суми на ищеца в размер на 3050 лв., която обща сума следва да бъде
извадена от дължимата главница в размер на 12500 лв. Дължимата от ответника
сума е в размер на 9 450 лв. - просрочена главница, ведно със законната
лихва от 05.06.2017 г. до датата на погасяване на задължението. Исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени по отношение на претендираната част от
главницата над 9450 лв. до целия предявен размер 12 500 лв., за
претендираната договорна лихва в размер на 9 446,66 лв., такса разходи за
събиране на вземането на основание чл. 11, ал. 2 от договора в размер на 495
лв. законна лихва за забава в размер на 540,81 лв., начислена сългасно чл. 11,
ал. 1 от Договора.
По разноските:
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР №
4/2013 г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на
250,70 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за заплатена държавна такса – 459,70 лв., депозит за
вещо лице – 150 лв. и адвокатско възнаграждение – 1700 лв., или общо 2309,70
лв., съразмерно на уважената част от исковете. Вследствие на изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 949,73
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в производството разноски за депозит за вещо лице в
размер на 50 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. Вследствие на
изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер
на 29 , 44 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете
Мотивиран от така изложените съображения, Горнооряховски
районен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, т.1
от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от
ЗЗП и чл. 19, ал. 5, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК Договор за
паричен заем от 10.09.2015 г., сключен между "Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и длъжника Д.Р.М., ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК
в отношенията между ищеца "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, от една страна и ответника Д.Р.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в размер на 9 450 лв.,
представляваща главница, дължима на основание неизплатено задължение по Договор
за паричен заем от 10.09.2015 г., сключен между "Вива Кредит" ООД и длъжника Д.Р.М., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до
целия предявен размер 12 500 лв., за които суми е издадена Заповед № 1624/27.06.2017
г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1038/2017 г. на ГОРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените "Вива Кредит"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, от една
страна и ответника Д.Р.М., ЕГН ********** с пост. адрес: *** положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, а именно:
- сумата в размер над 9 446, 66 лв.-договорна
лихва дължима за периода 11.11.2015 г. до 17.01.2017 г.,
- сумата
в размер на 495 лв., представляваща такса разходи за събиране на вземането,
съгласно чл. 11, ал. 2 от договора между страните, начислени за периода
15.11.2015 г. до 17.01.2017 г.,
- сумата в размер на 540,81 лв.,
представляваща законна лихва за забава, съгласно чл. 11, ал. 1 от договора
между страните, начислена считано от 3 дни след падежа на вземането по
незаплатена погасителна вноска до 03. 04.
ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН ********** с пост. адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, сумата в размер на 250,70 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 1038/2017 г. на ГОРС, както и сумата
от 949,73 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М., ЕГН **********
с пост. адрес: ***, сумата в размер на 29,44 лв., представляваща сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело №
1038/2017 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: