РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Благоевград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500214 по описа за 2025 година
констатира следното:
Р. А. С. обжалва решение № 925 от 08.12.2024 г., постановено по гражданско
дело № 221 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Събраните по делото доказателства не били обсъдени
поотделно и в съвкупност, а изолирано едно от друго. Необсъдено от
съдебния състав било и признанието на ответника за наличие на предадени
суми, съдържащо се в действията му по заплащане на част от сумите,
предадени в заем. Крайните изводи по спора били неправилни. Неправилно
PC приел, че предаването на сумата е останало недоказано. Фактическият
състав на договора за заем бил статичен. Без значение било кой от елементите
му ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият
елемент. Предаването на сумата можело да предхожда съгласието за връщане.
Договорът се считал за сключен в момента, в който заемодателят дадял, а
заемателят получел заетата сума, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
1
волеизявленията. Нещо можело да бъде получено на каквото и да е основание
или дори без основание, и след това страните да се съгласяли същата сума или
услугата в пари да се счита за предадена именно като заем. Валидно
задължение за връщане на паричен заем можело да възникне и когато
заемателят е получил реално нещо на друго основание или дори без
основание, и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари.
В настоящия случай била налице именно тази хипотеза, доколкото от
представените по делото писмени доказателства и изслушаната по делото
ССчЕ, които съдът коментирал изолирано и в отделни техни части, безспорно
се установявало, че процесните суми реално са предоставени на ответника по
иска, като част от тях били предадени преди писмения договор, друга част -
при подписване на договора, а трета - след него. В случая плащането било
извършено съобразно начина, посочен в справка № 7 от експертизата. От
последната се установявало, че всички тези суми са предоставени от ищцата
на сдружението под различна форма, като същите били и осчетоводени в
счетоводството на ответника. Следвало да се приеме, че реалното
предоставяне на средствата е безспорно установено, което било първата и
основна предпоставка за уважаване на исковата претенция. Неправилни били
изводите на съда, че от текста на договора не се установява и доказва
предаване на сумите преди подписването му. Систематичната подреденост на
договора била поредността на клаузите му и тяхната взаимна свързаност. В чл.
1 от договора за заем от 01.02.2021 г., конструкцията на изречението следвала
конструкцията на чл. 240 от ЗЗДог. Нещо повече - в договора за заем били
запазени глаголните времена на „предава“ и „да върне“ от разпоредбата на чл.
240, ал. 1 от ЗЗДог. Безспорно се налагал изводът, че от текста на чл. 1 от
договора се установява реалното предаване на сумата. Същият предхождал чл.
2, който определял незабавното влизане в действие на договора с предаването
на заемната сума, т. е. към датата на сключване на сделката. Формата на
глагола „предава“ не била ползвана в бъдеще време /„ще предаде“/, нито пък
някъде другаде в договора били предвидени срокове за предаване на суми или
други уточнения. С оглед на това и при съвместното тълкуване с чл. 1 от
договора, от чл. 2 трябвало да се направи единственият извод за влизането в
сила на договора с акта на предаване на сумата, което действие вече било
извършено по чл. 1 от същия към момента на подписване на договора. Макар
и частично, договорът за заем бил осчетоводен от ответника. Налице било
2
признание от ответника за съществуване както на договора за заем, така и за
заплащане на суми по него, вкл. в брой, което признание било извършено чрез
действията му по счетоводно отразяване на суми по получен заем. Ако нямало
предаване на парични средства, независимо от формата, то нямало как в
оборотната ведомост да се отрази получена в заем сума. РС не обсъдил и
факта, че ответникът не твърди сдружението да е имало сключени други
договори за заем, които да са извън спорния и по които да са получавани суми.
Необсъдената от съда ССчЕ и неоспорените от ответника по иска писмени
доказателства по делото безспорно установявали и че ответното сдружение е
извършило частично погасяване на сума по договора за заем от 01.02.2021 г., в
размер на 4800 лева. Това плащане било извършено по банков път, в полза и
по банкова сметка на ищеца в производството. Това също било вид признание
на длъжника не само за съществуването на договор за заем с посочената дата,
но и за получени по него суми, които сдружението връщало за погасяване на
заема. Изложеното подкрепяло изводите на ССчЕ, че е налице получена от
ответника сума по договора за заем, както и че същата не е възстановена
изцяло, като има непогасен остатък в размер на претендираните с иска суми.
Неправилни били изводите на съда в атакуваното решение, свързани с
предаване на сумата от 5367,90 лв. Ответникът не твърдял сумата да е
заплатена от касата на ищцата. Съдът не взел предвид, че според всички
доказателства по спора, ответникът изобщо не е разполагал със средства по
сметки и в каса, за да може да предава суми в полза на С. на ръка, или изобщо
да разплати таксите и разноските по гр. д. № 76/2021 г. на БлОС. Р. С. не била
посочена като получател на такава сума в РКО и в последния липсвал подпис
за получател. Неправилно PC не кредитирал и не възприел извода на вещото
лице, че счетоводството е водено неправилно и в него неправилно са
осчетоводени получените от ответника суми. Съдът изобщо не взел предвид и
не обсъдил текста на договора и волята на страните, установена и от ССчЕ, че
спорният заем е предоставен при условията на овърдрафт, поради което и
предоставената сума може да варира. Установило се от ССчЕ и не се оспорило
от ответника по иска, че след приспадане на възстановената сума от 4800 лева,
остава задължение на ответника към ищеца, което е в размер на общо 12
567,90 лв. като главница, а именно такъв е и размерът на претендираната сума
по исковата молба. Цялото решение на съда и изводите в него се градяли на
записите на ответника в счетоводството, които били неправилни в по-голямата
3
си част. Счетоводно отчитане или неотчитане, като и неправилно отчитане по
сметки, не било факт, неосъществяването на който да има значение за
действителността и правното действие на договора. Счетоводното отразяване
на договора за заем към момента на съставянето му, включването на
платените по него суми в оборотните ведомости и осчетоводяването и
обявяването в отчетите на последващи погашения по същия, следвало да се
преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства,
включително с гласните такива на счетоводителя на сдружението към момента
на сключване на договора, и тълкувано в цялост, всичко това безспорно
обосновавало извод за съставени първични счетоводни документи, които
установяват и предаване на сумата по договора за заем на ответника. В
атакуваното решение липсвала каквато и да било преценка на свидетелските
показания на счетоводителя на сдружението, който категорично установявал
както липсата на средства за извършване на плащания към спорните периоди,
потвърдено и от ССчЕ, така и съставянето на нарочни договори за заем след
представяне на документи от председателя на сдружението, че е направил
плащания на задължения на сдружението със собствени средства. Необсъдени
били и показанията на този свидетел, че към началото на 2021 г. има съставен
такъв договор с ищеца, както и че той е на стойност над 10 000 лева, респ. че
същият е осчетоводен в счетоводството на сдружението, вкл. плащанията по
повод на него от страна на заемодателя. Всички тези показания изцяло
съвпадали с установените от вещото лице в счетоводството на ответника
частични записи. Изводите на съда в атакуваното решение по отношение
предаването на сумата по договора за заем, както и относно размера на
съществуващото към момента задължение за връщане на невърнатата
главница, били изцяло неправилни и в противоречие с доказателствата по
делото. Същите останали необсъдени, поотделно и в съвкупност, при
постановяване на съдебния акт. Доколкото ССчЕ установила както размера на
дължимата главница, така и размера на претендираната договорна лихва, то
исковете се явявали основателни и доказани. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на разноските за производството и пред двете инстанции.
Сдружение „Научно-технически съюз Благоевград“ е подало отговор на
жалбата. Твърденията в нея били напълно неоснователни. Не били допуснати
нарушения от първоинстанционния съд. Решението било изцяло съобразено
4
със събрания доказателствен материал по делото и било правилно и
законосъобразно. Безспорен бил фактът по делото, че доказателства относно
предаването на заемната сума липсват. Нямало нито едно такова
доказателство в тази насока. Макар и да имало такъв сключен договор,
сключен от ищцата, от една страна, и от ищцата отново - от другата, но в
качеството й на представляващ сдружението, то такава сума никога не била
предавана в заем на сдружението. Този факт се доказвал и от другите събрани
доказателства по делото. Такъв заем не бил деклариран пред НАП в ГДД от
ищцата. Сумата била над 10 000 лева и подлежала, съобразно Закона за
ограничаване на плащанията в брой, на задължителен превод по банка. Такова
преводно нареждане не било представено по делото и липсвало. Макар и това
да не водело до нищожност на договора и било налице само административно
нарушение, то все пак било едно допълнително доказателство именно в
насока, че такава сума не е предавана в заем. Направените разяснения относно
лексиката и граматиката на глагола „предава“ били неотносими и
неоснователни. В договора било пределно ясно записано, че се има предвид,
че сумата ще бъде предадена в заем, т. е. след подписване на договора тази
сума ще бъде предадена и тогава ще бъде изпълнена и втората предпоставка
на чл. 240 от ЗЗДог. Такива твърдения, че заемната сума вече е била предадена
преди подписването на договора, изобщо липсвали и не били направени в
подадената искова молба. Същите твърдения започвали да се правят на един
по-късен етап, което просто било опит на ищцовата страна да докаже по
някакъв начин иска си, поради факта, че такова плащане не можела да докаже.
Ако наистина в договора за заем се имало предвид, че заемната сума вече е
била предадена в полза на заемателя, то следвало да бъде описано кога, колко
и по какъв начин заемната сума е била предадена. Такова нещо нямало изобщо
в представения договор, а и такива твърдения дори не били изложени в
исковата молба. Това отново доказвало факта, че заемната сума категорично
не е била предоставена в един минал период преди сключения договор, а
следвало да бъде предоставена впоследствие. В чл. 2 от представения договор
съвсем недвусмислено било описано, че договорът влиза в сила при
предаване, от заемодателя на заемателя, на посочената в чл. 1 парична сума.
От едно елементарно тълкуване на визираното в този чл. 2 от договора се
установявало, че се има предвид едно бъдещо евентуално предаване на
сумата, като това било и предпоставката договорът да влезе в сила. Ако
5
наистина сумата била предадена предварително, преди подписване на този
договор, то тогава щяло да пише, че сумата вече е предадена и договорът
влиза в сила в момента на подписването. Видно било от договора, че има
изискване, което трябва се осъществи, за да влезе в сила, а именно - предаване
на сумата. От това недвузначно се установявало, че при подписването на
договора същата не е била предадена. Ако наистина сумата била предадена
преди подписване на договора, то нямало да има изискване, което да трябва да
се осъществи, за да влезе в сила. Именно до същите изводи стигнал в
решението си PC Благоевград и правилно счел, че не се доказва по делото
процесната сума да е била реално предадена, каквото било и основното
възражение на ответника пред първата инстанция. В подкрепа на това били и
разпитите на свидетелите, които били членове на сдружението от дълги
години. Те ясно и недвусмислено заявили, че такъв заем никога не е бил даван
на сдружението, нито то е имало нужда от финансова помощ, тъй като не е
имало финансови затруднения. Договорът за заем бил реален договор, който
се считал за сключен тогава, когато, въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него, едната страна даде в заем парична сума, а другата я
получи. Когато такова реално предаване на сумата липсвало, фактическият
състав на сделката не бил осъществен. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение на PC Благоевград и присъждане на сторените по
делото разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те се разгледаха в открито
заседание на въззивната инстанция. Не се събираха доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
След като се запозна със събрания от първостепенния съд доказателствен
материал, въззивният съд достигна до правни изводи, които са
противоположни на тези на районната инстанция.
За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че по делото е останало
недоказано единствено предаването на заемната сума и след като договорът е
реален, липсата на доказателства в тази насока е основание за неуважаване на
претенциите. Окръжният съд не споделя това заключение.
Предявените искове са с правно основание чл. 240 от ЗЗДог. Правилни са
изводите на РС, че по делото безспорно е доказано сключването на договора,
както и че същият се счита за сключен тогава, когато заемодателят предаде на
6
заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължи да му ги
върне. В случая предаването на сумата не е останало недоказано. Не се спори
в съдебната практика, че фактическият състав на договора за заем е статичен,
като е без значение кой от елементите му ще се осъществи пръв и след колко
време ще се осъществи другият елемент. Предаването на сумата може да
предхожда съгласието за връщане /Решение № 478 от 11.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2670/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов,
Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков, и др./. В съдебната практика трайно се
застъпва и становището, че договорът за заем се счита за сключен в момента, в
който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не в момента на подписване на договора или в момента на
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията /Определение № 717 от 12.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3291/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева, и др./.
Приема се също така, че нещо може да бъде получено на каквото и да е
основание /напр. парична сума - като аванс по договор за изработка, вещ или
услуга - като аванс по договор за изработка, вещ или услуга - като вноска по
договор за дружество, ценни книжа - по договор за влог или доверително
управление/ или дори без основание, и след това страните да се съгласят
същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита
предадена именно като заем и получателят да се съгласи да върне съответната
парична сума. Чрез съответното споразумение, за което без значение е дали ще
е наименувано, страните могат да преуредят отношенията си с обратна сила и
дължимото ще е по договор за заем. Валидно задължение за връщане на
паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на
друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или
равностойността му в пари /Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. №
171/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, и др./.
В настоящия случай, от приобщените писмени доказателства и заключението
на счетоводната експертиза безспорно се установява, че процесните суми
реално са предоставени на ответника, като част от тях са предадени преди
писмения договор /чрез заплащане от ищцата на задължения на сдружението
по висящото гражданско дело № 76 от 2021 г. на БлОС/, а друга част са при
подписване на договора, респ. след него. Плащането е извършено по начина,
7
посочен в справка № 7 от експертното заключение /лист 92 от делото на РС/, а
именно: 1/ чрез заплащане от страна на ищцата на сумата от 5000 лева за
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Петров по повод на посоченото
дело, водено от сдружението - гражданско дело № 76 от 2021 г. на БлОС, 2/
7000 лева са били предоставени в брой от ищцата на ответника на 01.02.2021
г., и 3/ платени от ищцата на БлОС 5367,90 лв. за държавна такса по
въпросното гражданско дело № 76 от 2021 г. Вещото лице потвърждава, че
всички тези суми са предоставени от ищцата на сдружението под различна
форма, като същите са и отразени в счетоводството на ответника. Следва да се
приеме, че реалното предоставяне на средствата е безспорно установено,
изяснено и доказано, което е първата и основна предпоставка за уважаване на
исковите претенции.
В чл. 1 от договора за заем от 01.02.2021 г., конструкцията на изречението
следва конструкцията на чл. 240 от ЗЗДог. Нещо повече - в договора за заем са
запазени глаголните времена на глаголите „предава“ и „да върне“ от
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗДог. В израза „предава в собственост“,
използван в чл. 1 от договора, с глагола „предава“ е пресъздадено едно вече
приключило действие. От текста на чл. 1 от договора се установява реалното
предаване на сумата. Същият предхожда чл. 2, който определя незабавното
влизане в действие на договора с предаването на заемната сума, т. е. към
датата на сключване на сделката. В чл. 1 от договора за заем от 01.02.2021 г.,
формата на глагола „предава“ не е използвана в бъдеще време /„ще предаде“/,
нито пък някъде другаде в договора са предвидени срокове за предаване на
суми или други уточнения. С оглед на това и при съвместното тълкуване с чл.
1 от договора, от чл. 2 може да се направи категоричен извод за влизането в
сила на договора с акта на предаване на сумата, което действие вече е
извършено по чл. 1 от същия към момента на подписване на контракта.
Макар и частично, договорът за заем е осчетоводен от ответника, а това е
много важен за изясняването на спора факт. И към момента на изготвянето на
заключението по експертизата има счетоводно отразяване на задължение по
заем в размер на 7000 лева. Същата сума е отразена и в оборотната ведомост
за периода 01.01.2021-28.02.2021 г., като получена в брой /лист 92 от делото на
РС/, за която вещото лице единствено сочи, че не може да установи датата на
самото осчетоводяване, но това е именно в посочения период, тъй като е
отразена в оборотната ведомост за него. От изложеното следва наличие на
8
признание от ответника за съществуването както на договора за заем, така и за
заплащане на суми по него, вкл. в брой, което признание е извършено чрез
действията му по счетоводно отразяване на суми по получен заем. Ако
предаване на парични средства, независимо от формата, не е имало, то няма
как в оборотната ведомост да се отрази получена в заем сума. Важен е и
фактът, че ответникът не твърди и не поддържа сдружението да е имало
сключени други договори за заем, които да са извън процесния и по които да
са получавани суми. Ето защо трябва да се кредитират изводите на вещото
лице, че осчетоводяването на получени средства по заем е именно във връзка с
процесния договор. Неоспореното експертно заключение и неоспорените
писмени доказателства безспорно установяват и че ответното сдружение е
извършило и частично погасяване на сума по договора за заем от 01.02.2021 г.,
в размер на 4800 лева. Плащането е извършено по банков път и е в полза и по
банкова сметка на ищеца в производството. Това също съставлява вид
признание на длъжника не само за съществуването на договор за заем с
посочената дата, но и за получени по него суми, които сдружението връща за
погасяване на заема. Ако суми не са предадени по договор за заем, то тогава
възниква въпросът защо такива се връщат от ответника към ищеца и то с
основание „частично погасяване по дог за заем от 01.02.2021 г“. Отделно от
това, фактът, че в платежното нареждане ответникът е посочил „частично
погасяване“ на заем чрез заплащане на сумата от 4800 лева, доказва и че
размерът на този заем е по-голям от платената с него сума, т. е. има и остатък,
който не е погасен към момента на плащането. Изложеното отново подкрепя
изводите на вещото лице, че е налице получена от ответника сума по договора
за заем, както и че същата не е възстановена изцяло, като има непогасен
остатък в размер на претендираните с исковете суми. Ответникът не твърди,
че сумата от 5367,90 лв. е заплатена от касата на ищцата. Според всички
доказателства по делото, ответникът изобщо не е разполагал със средства по
сметки и в каса, за да може да предава суми в полза на ищцата на ръка или да
заплати таксите и разноските по гражданско дело № 76 от 2021 г. на БлОС, по
което безспорно ответникът е бил ищец и е следвало да направи плащания на
всички посочени и в експертизата суми, заплатени от сметка на ищеца.
Вещото лице действително сочи, че за споменатата сума има съставен РКО от
ответника, но после изрично подчертава, че Р. С. не е посочена като получател
на такава сума в документа, а и в ордера липсва подпис за получател, поради
9
което съставянето на такъв документ не доказва плащане на сумата от касата
на сдружението и на ръка в полза на С.. Тук трябва да се наблегне и на
обстоятелството, че заемът е предоставен при условията на овърдрафт, поради
което и дадената сума може да варира като главница, респ. като задължение.
Според обясненията на вещото лице, това е причината размерът на общо
предоставените средства по договора да се различава в различните моменти от
посочената в самия договор сума. Факт е обаче, установен от експерта и
неоспорен от ответника, че след приспадане на възстановената сума от 4800
лева, остава задължение на ответника към ищеца, което е в размер на общо 12
567,90 лв. като главница, а именно това е и размерът на претендираната сума
по исковата молба. Този извод не е оспорен от ответника, което на
самостоятелно основание обуславя кредитиране на заключението на вещото
лице.
Счетоводното отразяване на договора за заем към момента на съставянето му,
включването на платените по него суми в оборотните ведомости, както и
осчетоводяването и обявяването в отчетите на последващи погасявания по
договора за заем, следва да се преценят в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства, включително с показанията на счетоводителя на
сдружението към момента на сключването на договора, и същите, тълкувани в
тяхната цялост, безспорно обосновават извод за съставени първични
счетоводни документи, които установяват и предаване на сумата по договора
за заем на ответника /така и Решение № 764 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 5258/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова/. В
атакуваното решение липсва преценка на свидетелските показания на
счетоводителя на сдружението, който категорично установява както липсата
на средства за извършване на плащания към спорните периоди, потвърдено и
от вещото лице, така и съставянето на нарочни договори за заем след
представяне на документи за направени плащания на задължения на
сдружението със собствени средства на ищцата. Необсъдени са останали и
показанията на този свидетел, че към началото на 2021 г. има съставен такъв
договор с ищцата, че той е на стойност над 10 000 лева, както и че същият е
осчетоводен в счетоводството на сдружението, вкл. плащанията по повод на
него. Всички тези показания изцяло съвпадат с установените от вещото лице в
счетоводството на ответника частични записи и към момента.
По изложените съображения, изводите на РС в атакуваното решение по
10
отношение на предаването на сумата по договора за заем, както и относно
размера на съществуващото към момента задължение за връщане на
невърнатата главница, са неправилни и се намират в противоречие с
доказателствата по делото. Доколкото заключението на експерта изяснява
както размера на дължимата главница, така и размера на претендираната
договорна лихва, то исковете се явяват основателни и доказани.
Налага се отмяна на акта на РС, уважаване на претенциите и присъждане на
разноските на С. за производството пред двете инстанции.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 925 от 08.12.2024 г., постановено по гражданско дело
№ 221 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Сдружение „Научно-технически съюз Благоевград“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Б., пл. „Г. И.-М.“ № ,
представлявано от Г. С. Ч., да заплати на Р. А. С., ЕГН **********, адрес гр. Б,
ул. „Т. А.“ №, сумата от 12 567,90 лв. /дванадесет хиляди петстотин шестдесет
и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща неплатена главница по
договор за заем от 01.02.2021 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2024 г., до
окончателното й плащане, сумата от 3765,91 лв. /три хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
договорна лихва върху предоставената заемна сума по договор за заем от
01.02.2021 г., за периода от 01.02.2021 г. до 31.01.2024 г., както и сумата от
2683,90 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и деветдесет
стотинки/, представляваща направени разноски в производствата пред
Районен съд Благоевград и Окръжен съд Благоевград.
На страните, чрез адвокатите, ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен
акт, който може да бъде обжалван от сдружението в едномесечен срок,
считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281,
чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12