РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 859
гр. Пловдив, 11 май 2023 год.
Административен съд – Пловдив, XI състав, в открито съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
съдия Дичева адм. дело № 2347 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.15 ал.3 т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба
на Н.Р.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Н., със
съдебен адрес:***, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022
г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателят счита обжалвания
административен акт за незаконосъобразен. Твърди, че същият бил издаден в
нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и при
неспазване на нормативно установените изисквания за форма.
Административният орган неправилно
отказал финансова помощ на дружеството и прекратил поетия ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“. На първо място се твърди нарушение на
чл.28 от АПК, тъй като жалбоподателят не е уведомен в какво се изразяват
несъответствията, които ДФЗ е възприел и по какъв начин могат да бъдат
отстранени. На второ място твърди, че изложените фактически обстоятелства сочат
положения, относими към разпоредби на Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 г., които са отменени към датата на постановяване на акта, както и нямат
пълно съответствие с нито един текст, който е бил действащ в съответната
наредба. Твърди се, че процедурата,
която е и административна санкция, са в нарушение на разпоредбата на §5 на
чл.77 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а именно: пропорционалност, с оглед
отчитане на тежестта, степента, продължителността и повтаряемостта
на установеното неспазване на поетия ангажимент, както и, че е налице нарушение
на §6 на чл.77 от същия регламент по отношение на плащанията, направени или
които предстои да се направят, съгласно регламента. На следващо място се твърди, че административното
производство е започнало и протекло с допускане на съществени процесуални
нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, което е основание за
отмяната му. Жалбоподателят също така счита, че оспореният акт е издаден от
некомпетентен орган и в несъответствие с целта на закона и правото на ЕС. Иска
се неговата отмяна и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, се
представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и излага
подробни доводи в насока основателността й.
Ответникът – заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. М., счита
жалбата за неоснователна, и като такава, моли съда да я отхвърли по доводи,
подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От фактичческа страна съдът намира
за установено следното:
Жалбоподателят Н.Р.С., ЕГН **********,
е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 238730.
Въз основа на подадено през 2019 г. заявление за подпомагане с уникален
идентификационен номер (УИН): 16/17061/901465 лицето е заявило искане за
подпомагане по схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., включително по Мярка 11 "Биологично
земеделие". По административната преписка липсва каквото и да било
информация от коя година лицето подава заявление за подпомагане и относно
получено одобрение за участие по Мярка 11 "Биологично земеделие". Липсват
и данни за информиране на ЗП, че с поемането на 5-годишен ангажимент за
извършване на дейностите по това направление, последният се задължава най-малко
веднъж да е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от него растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, както и информация, че сертификатът следва да
удостоверява наличие на биологична подукция, съгласно чл.33 ал.1 т.2 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. и за същия този 5-годишен период, поне веднъж трябва да
предостави копие на гореописания сертификат, съгласно чл.39 т.1 „в“ от Наредба
№ 4/24.02.2015 г.
Под вх. №
1607061901465 от 14.05.2019 г. (л.48) е регистрирано общо заявление за
подпомагане от кандидата, с приложени документи – таблица на използваните
парцели 2019 г., таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г. и таблица
на декларираните ЕНП общо, таблица на декларираните ЕНП общо, таблица за
животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с
производството 2019 г. Приложено е обяснение от 14.05.2019 г. (л.41), с която С.
декларира, че през 2019 г. намалява площта, за която има поет ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“, съобразно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Наредба №
4/24.02.2015 г.
Приложени са Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти № 2619, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 (л.41 - гръб),
сключен на 19.12.2014 г. между клиент Н.Р.С. и контролен орган „Балкан биосерт“ ООД, с предмет на договора – извършването на
контрол и сертификация на биологичното производство на лицето от контролния
орган през календарната 2015 г., ведно с приложение № 1 към т.1 от договора.
Съгласно т.3.3, раздел I. Предмет, сключване и срок на
договора, изрично е посочено, че действието на договора автоматично продължава
за следващ едногодишен период, в случай, че никоя от страните не заяви, че
желае да прекрати действието му писмено. Приложени са също така: - сертификат за съответствие № BG1426A/1-18 от 14.12.2018
г. (л.46 - гръб); решение за сертификация на биологично стопанство на Н.С. за
2018 г. (л.47); сертификат № BG1426A/1-15 от 10.11.2015 г. (л.81); сертификат №
BG1426A/1-16 от 16.12.2016 г. (л.82);
решение за
сертификация на биологично стопанство на Н.С. за 2016 г. (л.83); сертификат № BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г. (л.84); решение за сертификация на биологично стопанство на Н.С.
за 2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“
ООД изх. № 9337/04.08.2020 г. (л.92), представляваща приложение към сертификат
с № BG1426A/1-19 от
04.10.2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“
ООД изх. № 9337/04.08.2020 г. (л.100), представляваща приложение към сертификат
с № BG1426A/1-1 от 16.12.2016 г..
Попълнени са Резултати от
автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2019 (л.57-гръб) и на въведените данни по ЗДП (л.58-гръб)
от дата 14.05.2019 г. В Таблици на заявените площи по направления и дейности от
мярка 11 „Биологично земеделие, ПРСР 2014 – 2020 г. (л.59-гръ) са посочени
декларираните площи за кампания 2018 г. и за кампания 2019 г., поотделно по БР10;
БР11 и БР13, общо за мярка– 43.5 ха за 2018 г. и 42.76 ха за 2019 г., като за
всички площи е отбелязано контролиращо лице „Балкан Биосерт“
ООД.
С
писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изх. № 01-6500/2399 от 12.05.2021
г. (л.27), на основание чл.26 ал.1 от АПК, Н.С. е уведомен, че открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент за кампания 2019 с мотиви, че след извършени административни
проверки на основание чл.46 ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2-15 за спазване на поет биологичен ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“ е установено, че представеният от лицето
документ по чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не отговаря на
изискванията. Посочено е, че административната проверка на основание чл.46 ал.1
от Наредба №4 от 24.02.2015 г. се извършва като геометриите на парцелите от
последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на
парцелите с предоставен сертификат“, слоят включва геометрията на всеки парцел,
за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията, и резултатите от
административната проверка са изложени в Приложение №1 към писмото (л.28).
Визираното Приложение № 1 съдържа
таблица с данни на ниво стопанство – декларирана площ от последната година 42.77
ха; обединена площ със сертификати – 42.64 ха; площ на пресичане – 42.57 ха;
площ заявена само като угар – 0.00 ха и посочено „не“ в графата „предоставени
ли са сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични
растителни продукти?“. В таблица 2 на приложението „Данни на ниво парцели“ за
кампания 2019 г. е изброен един парцел: 35526-58-44-1 с декларирана площ 0.20
ха, площ от парцела, за която са предоставени сертификати – 0; площ от парцела,
заявена „само като угар“ – 0 ха и площ от парцела, за която не са предоставени
сертификати 0.20 ха.
На адресата е дадена възможност в
7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни
доказателства, относими към изложените констатации.
Уведомителното писмо е връчено на
лицето на 26.05.2021 г. чрез съпругата му – М.С., и на 02.06.2021 г., от страна
на Н.С., е депозирано възражение вх. № 02-160-6500/12563 (л.24), в което се
излагат подробни аргументи относно констатациите на административния орган,
както и се представят доказателства за идентичност на спорен имот, и за
спазване на ангажимент по имота с качество биологичен и, че произведената
продукция в него по правилата на биологичното производство.
На 29.07.2022
г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения пред настоящата
инстанция административен акт – Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022 г. (л.5).
С Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за
кампания 2019, с изх.№ 01-6500/4124 от 29.07.2022 г., издаден от заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 б.„в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, се отказва финансова помощ и прекратява поетия от Н.С. ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“.
В Акта е цитирано изискването,
залегнало в чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и съдържанието на параграф
7 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба, на чл.36 от Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 и на чл.48 ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., като е
посочено, че изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникване
на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтичало от
регламент, а предоставеният от С. документ не отговаря на изброените условия,
всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респ., декларирани по мярката парцели, в годината на издаване
на документа.
Актът е връчен на лицето на
25.08.222 г., видно от саморъчно поставения подпис на Н.С. на самия оспорен
акт. Жалбата срещу акта е подадена на 07.09.2022 г.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с частични
възражения съдебно-техническа експертиза (л.151), за изготвянето на която,
вещото се е запознало с всички приложени по делото документи, както и е
получило информация от сертифициращото дружество „Балкан Биосерт“
ООД. Експертът е посочил подробно всички приложени по делото документи;
посочило е по години какви сертификати за кои парцели са издадени, за кое
биологично производство С. е прекратил ангажимента си за биологично отглеждане ,
като е установило, че за кампания 2019 жалбоподателят е заявил за първа година
имот от КВС № 069023 с БЗС /парцел 35523-58-44-1, площ 0.20 ха, култура ливади
за контрол и сертификация, като първа година в преход, начало на прехоза 16.10.2019 г.
В този смисъл, вещото лице е
посочило конкретно всеки парцел, от който има или няма произведена биологична
продукция. Като е описал подробно 6 бр. парцели, посочени в уведомителното
писмо за откриване на производство по прекратяване на биологичен агажимент по
номера, землища и площи, експертът е установил, че ЗП Н.С. има валиден сключен
договор и годишната проверка за 2019 г. е проведена на 18.09.2019 г. и е
издаден Сертификат № BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г. за следните
култури: - поле № от КВС 069023, поле № по БЗС № 35523-58-44-1, площ 0.20 ха,
култура ливади, количество – 100 кг. Зелена маса, качество – в преход първа
година, начало на прехода – 1610.2019 г. От представените от „Балкан Биосерт“ ООД материали за Н.С., експертизата е установила
също така, че през 2017 г и през 2018 г. жалбоподателят не е бил заявил за
контрол и сертификация имот от КВС № 069023, прекратил е за период от две
години поетия ангажимент за биологично отглеждане на култура ливади в имот от
КВС № 069023.
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с молба от
11.04.2023 г. от процесуалния представител на ответника доказателства (л.167); уведомително
писмо от 17.07.2020 г. на ДФЗ, представено от процесуалния представител на
жалбоподателя (л.211).
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като депозирана в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта за
прекратяване на биологичен ангажимент, и насочена срещу годен за съдебно
оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно
правната сфера на своя адресат, за който е налице правен интерес от търсената
защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за основателна.
Обжалваният Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент е издаден
от заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” Петя Славчева, на когото със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. (л.20), на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5, предл. първо във връзка с ал.6 от ЗПЗП, представляващият Държавен фонд „Земеделие” като Разплащателна агенция
изпълнителен директор на фонда Борис Михайлов надлежно е делегирал свои правомощия, включително (т.7) да издава и подписва актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, при което административният акт се явява издаден от компетентен орган.
Уведомителното писмо е в писмена
форма, подписано е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни
основания.
За преценка дали вписаните основания
са достатъчни за спазване изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК относно формата на обжалвания
административен акт, респ., дали той е надлежно мотивиран по смисъла на чл.59 ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде извършен
преглед на относимата нормативна уредба.
Процесната мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е
регламентирана в Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за
отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета.
В чл.29 Биологично земеделие от
Регламент (ЕС) №1305/2013 е предвидено (параграф 1), че подпомагането по
мярката се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или
групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към
биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично
земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски
стопани по смисъла на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така, както се
прилага в съответната държава членка.
Според чл.29 параграф 3 от Регламент
(ЕС) №1305/2013, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем
години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите
членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на
преходния период, а според параграфи 4 и 5 на същия текст от регламента,
плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от
поетите задължения, като помощта се ограничава до максималните суми, определени
в приложение II.
В чл.9а от ЗПЗП (редакция ДВ бр.12
от 2015 г.) е било предвидено, че министърът на земеделието и храните издава
наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните
плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
На основание на тази разпоредба е
приета (§3 от ПЗР в относимата редакция) Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., на Министъра на земеделието и
храните, обн.ДВ бр.16 от 2015 г., в сила от
27.02.2015 г.
Съгласно чл.1 ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., с нея се уреждат условията и
редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., наричани по-нататък в
наредбата „биологични дейности“.
В чл.1 ал.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. е предвидено, че подпомагането по тази наредба се предоставя под
формата на годишно плащане при спазване на изискванията на изброени регламенти
на ЕС и наредби, а в чл.3 от Наредбата е предвидено, че се подпомага
прилагането на дейностите от подмерки „Плащания за преминаване към биологично
земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в
следните направления: т.1. биологично растениевъдство.
Според чл.7 от Наредбата, (ал.1)
кодовете на биологичните дейности са посочени в приложение №1; (ал.2)
кандидатите за подпомагане отбелязват в заявленията по чл.6 ал.2 кода на
съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно семейство;
(ал.3) подпомаганите лица могат да променят всяка година кодовете в
съответното направление по чл.3 за периода от пет последователни години или до
края на поетия ангажимент и (ал.4) промените в дейностите се отбелязват в
заявленията по чл.6 ал.2 чрез съответния код от приложение №1.
Според чл.8 от Наредбата, финансовата помощ за извършване на биологичните
дейности, включени в подмерките и направленията по чл.3, се предоставя под
формата на ежегодни плащания, като в чл.11 са предвидени годишните размери на
плащанията, съответно в ал.1 – за преминаване към биологично
земеделие (периода на преход), а в ал.2 – за биологично земеделие. В чл.11,
ал.3 (Изм. и доп. ДВ бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) от Наредбата е
предвидено, че не се предоставя плащане по настоящата мярка за земеделски
парцели от блока на земеделското стопанство, които са оставени под угар.
Съгласно чл.12 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г., финансовата помощ се предоставя за парцели, които са
одобрени за участие и, за които земеделските стопани са поели задължение да
спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление
за период от пет последователни години.
От своя страна, чл.14 ал.2 от
Наредбата указва, че не се отпуска финансова помощ за годината
на подаване на заявление по чл.6 ал.2 за съответното направление, когато: т.1
(доп.ДВ бр.18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.) не е представен в
предвидените срокове някой от документите по чл.33 ал.1 т.4, чл.38 и чл.39.
В редакцията, действаща към датата
на издаване на процесния Акт, разпоредбата на чл.15 ал.3 т.3 от Наредбата
предвижда, че Държавен фонд „Земеделие" едновременно прекратява
ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ
по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите
лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
В чл.33 ал.1 от Наредбата, в
приложимата редакция (Изм.ДВ бр.18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.), е
предвидено следното: - Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по
направленията по чл.3, са длъжни: 1. да спазват изискванията на Регламент (ЕО)
№834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от
20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията; 2. до 30 септември на
петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж
да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото
доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; 3.
документите по т.2 удостоверяват състоянието на парцелите и
произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане, в годината на издаването им и се
предоставят за всеки от подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент,
преминали периода на преход към биологично производство по чл.11, ал.4.
При така систематизираната
нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира оспорения
административен акт за немотивиран.
От изложените в същия фактически
твърдения и правни норми не може да се установи действителното основание, въз
основа на което административният орган е взел решението си да прекрати
биологичния ангажимент.
Посочването, че предоставеният от С.
документ не отговарял на изброените условия „всички одобрени земеделски площи
да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно
декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа“, не води
до яснота по въпроса кое точно изискване на чл.33 ал.1 т.2, т.3 или т.5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е спазено.
В проверявания Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент не е изложено нито едно обстоятелство, относимо към
непредставяне в предвидените срокове на някой от документите по чл.33 ал.1 т.4
от Наредбата, което би било основание за отказване (неотпускане) на
финансовата помощ по чл.14 ал.2 от същата Наредба.
В проверявания акт дори не е посочен
номера на документа, приет за представен от ЗП Н.С., по отношение на който са
изложени констатациите за несъответствие с изискванията на Наредбата. Макар по
смисъла на ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ да е допустимо мотивите на
административния акт да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на акта, то следва да се посочи, че данни,
индивидуализиращи представения документ, не се съдържат и в уведомителното
писмо с изх. № 01-6500/2399 от 12.05.2021 г., изпратено до жалбоподателя във
връзка със започване на административното производство по издаване на акта.
Никъде в акта не се посочват нито резултатите от извършените автоматични
проверки, нито тези, установени в Приложение № 1 към уведомителното писмо от
12.05.2021 г.
От цитираното писмо и приложеното
към него Приложение №1 може да се установи единствено, че административният
орган е приел, че за кампания 2019, за целите площи парцел 35523-58-44-1 с площ
0.20 ха не е предоставен сертификат.
Тези фактически установявания могат
да бъдат проверени, доколкото през цялото производство, предвид посоченият
по-горе Договор за контрол и сертификация № 174, съгласно Регламент (ЕО)
834/2007, сключен на 19.12.2014 г. между клиент Н.Р.С. и контролен орган „Балкан
Биосерт“ ООД, с предмет на договора – осъществяване
от контролния орган на контрол и издаване на сертификат за спазване на
правилата за биологично производство на земеделски култури, който договор се
подновява автоматично за неограничен брой пъти във времето, както и сертификат
за съответствие № BG1426A/1-18 от 14.12.2018 г.; решение за сертификация на
биологично стопанство на Н.С. за 2018 г.; сертификат № BG1426A/1-15 от
10.11.2015 г.; сертификат № BG1426A/1-16 от 16.12.2016 г.; решение за
сертификация на биологично стопанство на Н.С. за 2016 г.; сертификат №
BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г.; решение за сертификация на биологично стопанство
на Н.С. за 2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“
ООД изх. № 9337/04.08.2020 г., представляваща приложение към сертификат с №
BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“ ООД изх. № 9337/04.08.2020 г., представляваща
приложение към сертификат с № BG1426A/1-1 от 16.12.2016 г..
Сертификат № BG1426A/1-19 е издаден
на 04.10.2019 г., а в решението за сертификация на биологично стопанство на Н.Р.С.
за 2019 г. (л.85) е вписано, че последната инспекция е извършена на 18.09.2019
г., на стопанството на Н.С.,***, като са описани всички полета № по КВС, полета
№ по БЗС, площ в ха, култура, количество в кг и качество, и е посочено, че „...
Вашето стопанство е спазило изискванията на Европейски регламент (ЕО) 834/2007
и (ЕО) 889/2008 г.и продуктите могат да бъдат етикетирани или продавани в
съответствие със сертификационния статус, посочен в
таблицата по-долу, както и в приложение сертификат.“.
Парцел 35523-58-44-1 с площ 0.20 ха
е деклариран от жалбоподателя по Мярка 11 с код БР11 – „за биологично
растениевъдство – постоянно затревени площи (ливади и пасища), според т.12 от
Приложение № 1 към чл.7 ал.1 от ПЗР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., което е
видно от Таблицата на използваните парцели 2019 (л.50) – ред 6.
Доколкото е възможно да се извлекат
от оспорения Акт и предхождащите го документи, изводите, до които е достигнал
административния орган, не съответстват на съдържанието на
визираното решението за сертификация на биологично стопанство на Н.Р.С. за 2019
г.
Очевидно е от събраните
доказателства, че жалбоподателят, в срока по чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. е получил и предоставил на ДФ „Земеделие“ „сертификат или писмено
доказателство“ по смисъла на §1 т.7 от ДР на Наредба №4 от 24.02.2015 г., в
действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция (Изм., ДВ,
бр.21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), т.е. документ, издаден от
контролиращото лице на производителя, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Няма твърдения писменото
доказателство, т.е. сертификат № BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г., и решението на
контролния орган за същата година, да не е изготвено съгласно приложимия
образец – приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
При сравняване между декларираните
от Н.С. общо 29 броя парцели по Мярка 11 (номерата и площите, на които са в таблицата
на използваните парцели 2019) и номерата и площите на
парцелите, отразени със статус Organic (Био) в решението за сертификация за 2019 г., в което е
отбелязано включително и кои култури са в начало на преход и в първа година на
преход, е очевидно, че всички те
фигурират в решението, т.е. документ е предоставен „за всеки от подпомаганите
парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично
производство“ по смисъла на чл.33 ал.1 т.3 от Наредбата. Тук следва да се има
предвид и че по смисъла на Наредбата, дефиниран в § 1, т.2 от ДР, „земеделски
парцел“ е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се
отглежда само една земеделска култура, или е оставен като угар през текущата
стопанска година.
Очевидно е също, че предоставеният
документ сертификат № BG1426A/1-19 от 04.10.2019 г., и решението на контролния
орган за същата година, удостоверява състоянието на парцелите и произведената
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината
на издаването му. Ако административният орган е считал, че не е изпълнено
изискването за удостоверяване въобще на произведена продукция от процесния парцел 35523-58-44-1, то той не е съобразил
обстоятелството, че за годината на издаване на сертификата, същият е заявен в
преход първа година, начало на прехода – 16.09.2019 г.
При наличните мотиви в оспорения акт,
съдът не е в състояние да изследва други евентуални несъответствия на сертификационното
писмо с нормативните изисквания. Липсата на ясно обосновани фактически
твърдения в тази насока ограничава възможността на адресата на акта да разбере
основанието, на което му е издадено административното разпореждане, и
препятства в пълнота контрола относно неговата законосъобразност.
Оспореният Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ се явява немотивиран и
незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора,
съгласно чл.143 ал.1 от АПК и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите
се констатираха в размер на 2 210.00 (две хиляди двеста и десет) лв.,
представляващи 10.00 лв. държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, и
1 900.00 адвокатско възнаграждение, съгласно договори за правна помощ и
съдействие от 10.01.2023 г. (л.213), от 15.03.2023 г. (л.214) и от 11.04.2023
г. (л.215).
Що се отнася до възражението за
прекомерност, отправено от ответната страна, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като разпоредбата на
чл.9 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения указва, че за
изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна
жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско
дело и приподписване на касационна жалба по чл.284
ал.2 от ГПК, когато не е изготвена от приподписващия
адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но
не по-малко от 400 лв. Според чл.8 ал.3 от същата наредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., а
според чл.7 ал.9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая, съгласно представите договори за
правна защита и съдействие, налице са именно
такива размер на възнаграждението.
Воден от изложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Н.Р.С., ЕГН **********,***, Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022
г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на Н.Р.С., ЕГН **********,***,
сумата от 2 210.00 (две хиляди двеста и десет) лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: