№ 3856
гр. В., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил М.
при участието на секретаря Т.а Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело №
20223110107625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от
Т. А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4, ап.10 срещу
„А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 за приемане за установено, че ищецът не
дължи сумата от 1618,60 лева представляваща неустойка произтичаща от
Анекс №451152/29.12.2021г. към договор за потребителски кредит №438445,
на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че съобразно уговорки в
договора за потребителски кредит №451152, ищецът се е задължил да заплати
сумата от общо 3468,04 лева, от която 1500 лева главница, сумата от 349,44
лева лихва и 1618,60 лева – процесната неустойка, за период от 12 месеца.
Съобразно постигната в договора уговорка – чл.5.6, кредитополучателят
следвало да осигури обезпечение на предоставения му кредит, било то под
формата на поръчителство от две лица или да предостави банкова гаранция.
Дължимото обезпечение ищецът следвало да предостави в срок до края на
деня следващ получаване на сумата от кредитора. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят се
задължил за заплати на кредитора неустойка. Размера на дължимата
1
неустойка бил изрично посочен в погасителния план, дължим в срока на
изпълнение по главното вземане. Намира, че уговорката за дължима
неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал.1, пр.3-то ЗЗД.С нея се стига до значителна не еквивалентност на
престациите по договора за паричен заем, като се злепоставят интересите на
ищеца с цел изгода на ответника в качеството му на кредитор. В евентуалност
твърди, че уговорката за дължима неустойка е нищожна, като противоречаща
на закона. С нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК.Уговорката се
явява нищожна, като противоречаща на чл. 146, ал.1 ЗЗП.Уговорката не се
явява индивидуално уговорена, по см. на чл. 146, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Излага се, че страните се намират обвързани в облигационно правоотношение
съобразно анекс №451152 от 29.12.2021г. към договор за потребителски
кредит № 438445. Договорът е сключен чрез средство за комуникация от
разстояние в електронна форма и съобразно изискванията на ЗПФУР.При
сключване на договора ищецът е приел общите условия. Излага, че
уговорката за дължима неустойка не е нищожна на посочените от ищеца
основания. Същата се явява дължима поради неизпълнение от негова страна
на задължението му да предостави дължимото обезпечение на отпуснатите му
парични средства – поръчители или банкова гаранция. Излага възражения
досежно твърденията за превишаване допустимия размер на ГПР, като
посочва, че в него не следва да бъдат включвани разходите, които са
обусловени от насрещно неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя. Посочва, че в случая ГПР по договора за паричен заем
възлиза на 49%. Намира, че уговорената и дължима неустойка е в размер
съответстващ на нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Излага
възражения за противоречието на уговорката с разпоредби в ЗЗП и ЗПК.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е депозирана насрещна искова молба, с
която се предявяват обективно и кумулативно съединени искове от „А.Т.Е.Г.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ал.С.
№84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 срещу Т. А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к.
В. №58, вх.1, ет.4, ап.10 за осъждане на ищеца да заплати сумата от 1500
лева – главница по възникналото между страните облигационно
правоотношение съобразно анекс №451152 от 29.12.2021г. към договор за
потребителски кредит № 438445, ведно със законната лихва считано от
2
депозиране на насрещния иск в съда – 05.08.2022г. до окончателно изпащане
на задължението, сумата от 277,10 лева – възнаградителна лихва за
периода от 30.12.2021г. до дата на обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението, на осн. чл. 240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Излагат се твърдения, че между страните е възникналото валидно
облигационно правоотношение съобразно анекс №451152 от 29.12.2021г. към
договор за потребителски кредит № 438445, по което на ищецът – ответник по
насрещния иск е предоставена сумата от 1500 лева, която е следвало да бъде
заплатена разсрочено при уговорени погасителни вноски. Уговорения срок за
погасяване на задължението е бил от 30.12.2021г. до 29.12.2022г.С отпуснатия
кредит страните са уговорили рефинансиране на задължение по договор за
потребителски кредит № 438455, по който са заплатени 950,31 лева, като
разликата между така посочената сума и отпуснатите 1500 лева – сумата от
549,69 лева е изплатена на ищеца – ответник по насрещния иск на
29.12.2021г. чрез системата на „Изипей“АД. Твърди, че след получаване на
процесната сума, ищецът – ответник по насрещния иск не е погасявал
никакви средства по анекс №451152 от 29.12.2021г. към договор за
потребителски кредит № 438445.
В насрещната искова молба се релевира изрично волеизявление на
кредитора, съобразно което същия обявява вземането си по анекс №451152
от 29.12.2021г. към договор за потребителски кредит № 438445 за
предсрочно изискуемо, на осн. чл.12, б“а“ от ОУ. Счита, че с връчване на
насрещната искова молба длъжникът следва да се счита за уведомен за
обявената предсрочна изискуемост.
Твърди, че общия размер на дължимата главница възлиза на 1500
лева.Претендира договорна лихва в размер на 277,10 лева дължима за периода
от 30.12.2021г. до датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ищеца – ответник по
насрещните искове. Излага възражения, като посочва, че не са налице
предпоставките за обявяване на задължението по договора за паричен заем за
предсрочно изискуемо. Уговорките в чл.12б.“а“ от ОУ са неясни, не става
ясно при какво неизпълнение на задължението за кредитора се поражда
възможността да обяви същото за предсрочно изискуемо. Не става ясно дали
неизпълнението обхваща неплащане на една или повече погасителни вноски.
3
При тези съображения досежно неяснотата на уговорката намира, че същата е
в нарушение на чл. 146 и чл.147 ЗЗП.Излага, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, като намира, че при сключване на същия не са
спазени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2, чл.12,
ал.1, т.7-9 вр.чл.22 ЗПК.От съдържанието на договора не става сяно дали
уговорения лихвен процент е фиксиран или променлив за срока на договора.
Не става ясно кои разходи са включват в ГПР, който по договора за паричен
заем е посочено, че възлиза на 49 %.Счита, че в този ГПР следва да бъде
включена и сумата от 1618,60 лева – уговорена неустойка за не предоставяне
на обезпечение на заетите средства. Невключването на тази сума в ГПР
намира, че води до използване на заблуждаваща търговска практика, което от
своя страна извежда неравноправността на клаузата и недействителност на
кредитната сделка, на осн. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Излага в евентуалност
възражения, че в погасителния план към договора не се съдържа
задължителната информация по ЗПК-размер, брой, периодичност и дата на
плащане на вноски.
Излага възражения за дължимостта на сумата от 277,10 лева, като
намира уговорката за договорна лихва за нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. Посочва, че е уговорена годишна лихва в размер на 40,54 %,
който размер превишава трикратния размер на законната лихва, който към
момента на действието на облигационното правоотношение възлиза на 30%
(трикратния размер на ОЛП /0%/+10 пункта).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото е Приложение №1 към анекс №451152 към
договор за потребителски кредит № 438445, по силата на който кредитора
„А.Т.Е.Г.“ АД отпуска на кредитополучателя – ответник в производството по
делото кредит в размер на сумата от 1500 лева, със срок за погасяване
29.12.2022г.. Уговорено е, че задължението следва да бъде погасено на 12
погасителни вноски, като уговорената годишна лихва възлиза на 40,54 %, а
общия размер на ГПР в размер на 49,00 %. Общия дължим размер при
правилно изпълнение на задължението е уговорен на 1849,44 лева. Общия
размер на задължението при неизпълнение възлиза на 3470,04 лева.
4
Представено е приложение №3 –Условия за ползване на пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване на „А.Т.Е.Г.“ АД“, по силата на което
ответникът се задължил да предостави на ищеца допълнителни услуги, като:
разглеждане заявления за кредит в най- кратки срокове (до минути), да
предложи фиксиран размер на възнаградителна лихва, да предостави личен
финансов асистент, да предостави удължено работно време, вкл. в почивни и
празнични дни, да предоставя информация за промоционални кампании.В
точка т. 3 е уговорено, че за дължимата услуга се дължи такса в размер на 10
% от стойността на договора.
Представен е погасителен план към договор за потребителски кредит
№451152, в който се посочва, че общото задължение по договора възлиза на
3468,04 лева, от които 1500 лева – главница, 349,44 лева – договорна лихва и
1618,60 лева – неустойка в случай на непредставяне на обезпечение.
Уговорени да падежите на погасителните вноски – общо 12 бр., като първата
такава е с падеж 29.01.2022г., а последната на 29.12.2022г. Вноските за в
размер от по 154,12 лева всяка.
Представен е анекс №451152 към договор за потребителски кредит №
438445, с който страните посочват, че са сключили договор за кредит №
438445 (Активен кредит). С посочения анекс страните се съгласяват да
предоговорят активния кредит за допълнителен срок на действие за сума и
срок посочени в приложението. В т.7 от споразумението страните посочват,
че най-късно на следващия ден от сключване на анекса, кредитополучателя е
длъжен да представи обезпечение на новия кредит в размер под формата на
банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на
изрични изисквания посочени в анекса. В т.11 страните са уговорили
неустойка, която кредитополучателя дължи в случай на неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение.
Представени по делото са общи условия приложими към договори за
потребителски кредит, приети с решение от 10.03.2020г.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на
в.л. Р. С.. Експерта установява, че с част от сумата в размер на 950,31 лева е
погасено задължение по договор за потребителски кредит
№438445/29.12.2021г., а останалата част от 549,69 лева е получена на каса на
„Изи пей“ на 29.12.2021г. Падежиралата главница съобразно погасителния
5
план възлиза на 801,74 лева, а останалата с ненастъпил падеж е в размер на
698,26 лева. Редовната договорна лихва за периода от 29.12.2021г. –
29.07.2022г. възлиза на 277,10 лева, а неустойката в размер на 944,16 лева.
Установява, че размера на ГПР не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Сумата от 1618,60 лева – неустойка не се включва при изчисляване на
ГПР, като при включване и на тази сума, то ТПР би бил в размер на 497,77
%.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
По отношение на главния иск за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1618,60 лева – неустойка по договор за
потребителски кредит.
Предявения иск е отрицателен установителен, с който се цели да бъде
отречено едно вземане, което има насрещната страна спрямо ищеца. При
отрицателните искове тежестта на доказване е обърната, при което
насрещната страна следва да установи онези положителни факти, от които
произтича вземането й. В случая в тежест на ответника е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на което страните са уговорили и валидна
клауза за неустойка.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът има
качество на кредитор, а ищеца на кредитополучател, което им качество
възниква от приложение №1 към анекс №451152 към договор за
потребителски кредит №438445, по силата на което ответното дружество е
предоставило на ищеца сумата от 1500 лева. От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице Р. С. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, което се кредитира напълно, като обективно и
компетентно дадено, се приема за доказано, че с част от предоставената в
заем сума от 1500 лева е заплатено задължение по договор за кредит №
438445, като погасената част възлиза на 950,31 лева, а останалата част е
изтеглена на 29.12.2021г. на каса на „Изи Пей“ АД. С процесното приложение
№1 към договора за кредит се уговаря дължимост на неустойка в случай, че
не бъде предоставена банкова гаранция, с която да бъде гарантирано
вземането на кредитора в размер на 1849,44 лева. Съобразно уговорките по
6
договора, ако кредитополучателя изпълни надлежно поетите задължения то
той ще дължи обща сума по договора за кредит в размер на 1849,44 лева, но в
случай, че не изпълни задължението си, то общия размер на вземането в полза
на кредитора възлиза на 3470,04 лева. В погасителния план към договора за
кредит процесната сума под формата на дължима неустойка в размер на
1618,60 лева е включена в месечните погасителни вноски, като същата следва
да бъде заплатена разсрочено в рамките на уговорения по договора за кредит
срок от 12 месеца.
От фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съответно от
анализа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
процесното вземане на кредитора – ответник по главния иск в съдебното
производство произтича от договор за паричен заем, който по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът, като длъжник по процесния договор
се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за
защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Същевременно в отговорът на исковата молба се излагат
възражения, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на
договора за кредит, съгласно която такава се дължи единствено в случай, че
заемателят не предостави обезпечение на задълженията си – банкова
гаранция или поръчителство. Следователно тази клауза де факто прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени
й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е.
клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма
на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане
7
на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане в
размер на 1618,60 лева влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Уговорената неустойка е включена изначало в погасителния план на
договора за потребителски кредит, като същата се дължи разсрочено за
периода на самия договор. С включване на същата в компонентите за
изчисляване на годишния процент на разходите по договора за кредит, то
тези разходи биха достигнали нива в от 497,77 %, което е в пъти над
допустимите 50 %, което от своя влиза в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Гореизложеното налага извода, че предявеният отричателен
установителен иск е основателен, като следва да бъде прието за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1618,60 лева представляваща
неустойка произтичаща от Анекс №451152/29.12.2021г. към договор за
потребителски кредит №438445, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
По отношение на насрещните осъдителни искове за осъждане на
ищеца – ответник по насрещните искове да заплати сумата от 1500 лева –
главница и 277,10 лева договорна лихва.
В мотивите си съдът прие, че страните са обвързани по договор за
кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата от 1500 лева. От съдържанието на анекс №451152 към договор за
кредит № 438445, а и от приложения погасителен план следва да бъде прието,
че срока за погасяване на задължението е уговорен за период от 12 месеца,
като първата погасителна вноска е с падеж 29.01.2022г., а последната на
29.12.2022г. От заключението на вещото лице С. следва да бъде прието, че
плащания по погасяване на задължението, съобразно уговорените падежи на
погасителните вноски не е осъществявано от ищеца – ответник по насрещния
иск.
С исковата с молба, ответникът – ищец по насрещния иск упражнява
потестативното си право да отнесе вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, като се позовава на разпоредбата на чл.12 б.“а“ от
Общите условия. Посочената разпоредба дава право на кредитора да отнесе
вземането си по договора за предсрочно изискуемо при неизпълнение на
насрещното задължение от страна на кредитополучателя. В разпоредбата на
чл..9.2 от ОУ е вменено в задължение на последния да заплаща дължимите от
8
него погасителни вноски съобразно погасителния план. Неизпълнение на това
му задължение ще даде възможност на кредитора да упражни потестативното
си право по чл. 12 б.“а“ от ОУ, като отнесе вземането си за предсрочно
изискуемо.
От доказателствата по делото и в частност от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, съдът приема, че ищецът – ответник по насрещните
искове и имащ качество на длъжник по процесния договор за кредит е
неизправна страна, която към момента на приемане на заключението не е
заплатила нито една от дължимите погасителни вноски. Неизправността на
длъжника изразяваща се в неплащане на дължими погасителни вноски с
настъпил падеж на посочената в погасителния план дата, дават възможност на
кредитора да упражни правото си като отнесе вземането по договора за
кредит, като предсрочно изискуемо. Освен настъпване на фактическия
състав, при който кредиторът може да упражни това си право е необходимо
същия да доведе това си намерение до знанието на длъжника. В настоящата
хипотеза преобразуващото право, с което кредитора разполага с оглед
доказаното неизпълнение от страна на кредитополучателя, се упражнява с
насрещната искова молба, в която се релевира изрично волеизявление за
обявяване на вземането по процесния договор за кредит за предсрочно
изискуемо. Съдебната практика приема, че няма пречка това право да бъде
упражнено с предявяване на осъдителния иск за вземане по договор за
потребителски кредит (Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.дело №
193/2018г. на ВКС, І т.о.), при което следва да бъде прието, че същото е
надлежно упражнено с депозиране на насрещния иск в съда.Насрещната
искова молба е връчена на 15.08.2022г. на ищеца – ответник по насрещните
искове, при което следва да бъде прието, че и второто основание за
настъпване последиците на обявената предсрочна изискуемост е налице, а т.е.
че длъжникът е уведомен за упражненото от кредитора преобразуващо
вземането по договора за кредит право.
Съдът не споделя възраженията на ищеца – ответник по насрещните
искове, че разпоредбата на чл.12 б.“а“ от ОУ, която дава право на кредитора
да отнесе вземането си по договора за потребителски кредит като предсрочно
изискуемо, е непълна или неясна. Хипотезата изрично посочва, че това право
възниква за кредитора при неизпълнение от страна на кредитополучателя или
трето задължено лице. Разпоредбата следва да бъде тълкувана не изолирано, а
9
във връзка с останалите разпоредби от ОУ, ред които и разпоредбата на вече
посочената хипотеза на чл.9, т.2 от ОУ, която вменява в задължение на
кредитополучателя да плаща на падеж задължението си по договора за
кредит.
Насрещният осъдителен иск е депозиран в съда на 05.08.2022г. С
волеизявление в насрещната искова молба кредиторът упражнява
преобразуващото си право. Към момента на неговото упражняване са
падежирали погасителни вноски от първа до седма включително, за които
няма данни по делото ищецът – ответник по насрещния иск да е изпълнил
насрещното си задължение за плащане, при което следва да бъде прието, че
кредиторът е бил в пълното си право, което му дава разпоредбата на чл.12
б.“а“ от ОУ да отнесе вземането си по договора, като предсрочно изискуемо.
За пълнота на изложението съдът излага, че възраженията на ищеца –
ответник по насрещните искове за неяснота на уговорката на чл.12 б.“а“ от
ОУ и приложимост на разпоредбите на чл. 146-147 ЗЗП биха намерили
приложение в случай, че бе установено по делото някакво изпълнение от
негова страна на задължението му да заплаща дължимите на падеж
погасителни вноски. Едва в такава хипотеза на анализ би се подложило
платеното от кредитополучателя, оставащо дължимото такова и
възможността на кредитора да упражни правата си по посочената разпоредба
на ОУ. При липса на всякакво изпълнение от страна на кредитополучателя,
позоваването от последния на защитаващите го разпоредби на закона в
качеството му на потребител е изцяло лишено от основание.
С оглед изложеното съдът намира за доказани предпоставките, при които
следва да уважи насрещния осъдителен иск на ответника – ищец по делото,
като осъди ищеца – ответник да заплати сумата от 1500 лева – главница
дължима въз основа на анекс №451152 от 29.12.2021г. към договор за
потребителски кредит № 438445, ведно със законната лихва считано от
депозиране на насрещния иск в съда – 05.08.2022г. до окончателно изпащане
на задължението.
По отношение на договорната лихва:
Съгласно текста на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е недействителен, а текстът
на чл. 10 т.11 от с з изисква посочване условията за издължаване на кредита
10
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В настоящия случай договорът за кредит е сключен при
фиксиран лихвен процент от 40,54 %, поради което не е налице
недействителност на договора по смисъла на цитираната
разпоредба. Обстоятелството, че договорът за кредит е сключен при фиксиран
лихвен процент е видно, както от съдържанието на анекс №451152 към
договор за потребителски кредит № 438445, така и от представения по делото
стандартен европейски формуляр, който е предоставен на кредитополучателя.
Съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. С.,
при невключване в компонентите на разходите на неустойката по
договора,съответно включване на уговорения лихвен процент на договорната
лихва, то ГПР по договора за кредит не надхвърля нормативно определените
50 %. От изложеното следва, че уговорката за договорна лихва не е в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Кредиторът има право на договорна лихва до обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо, което съдът приема, че настъпва с депозиране на
насрещната искова молба в съда – 05.08.2022г. Обявената с нея предсрочна
изискуемост, която е достигнала до знанието на длъжника на 15.08.2022г.,
като последица следва да бъде зачетена от момента, в който кредиторът се е
позовал на нея. По изложените съображения предявени иск за присъждане на
договорна лихва в размер на 277,10 лева за периода 30.12.2021г. до
05.08.2022г. е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Доколкото е уважен изцяло предявения главен иск в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на заплатена – дължима по
делото държавна такса по предявения иск в размер на 64,74 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение от съда при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА,
поради указване на защита на близък. Възнаграждението следва да бъде
определено съобразно действащата към момента на сключване на договор за
11
правна защита и съдействие от 07.06.2022г. Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно преди последната й
промяна считано от 04.11.2022г. При тези съображения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. М. В. М. от Адвокатска колегия – П. със
служебен адрес гр. П., бул. П.ш. №81, ет.3, ап.Б сумата в размер на 343,30
лева.
Изцяло са уважени и насрещните искове на ответника – ищец по същите,
при което в негова полза следва да бъдат присъдени съдебно деловодни
разноски. По размера са същите съдът намира, че следва да разгледа
възражението за прекомерност, което е направено от процесуалния
представител на ищеца – ответник по насрещните искове. Материалния
интерес по предявените насрещни искове възлиза на 1777,10 лева.
Производството по делото приключи в едно единствено съдебно заседание, в
което процесуалното представителство по делото от страните, вкл. и това на
ответника се осъществи посредством депозиране на писмени молби по хода
на делото. Съдът намира, че в случая приложима е Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с последно считано
от 04.11.2022г., доколкото представения от страната договор за правна
защита и съдействие е сключен на 09.11.2022г. (л.98). При изложените
съображения съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно,
като за процесуална защита по насрещните искове, които съдът уважи на
ответника – ищец по насрещните искове се дължи възнаграждение в размер на
477,71 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. На страната следва да се присъдят и
сторените в производството съдено – деловодни разноски в размер на 410
лева, от които 110 лева заплатена държавна такса по насрещен иск, като и
депозит в размер на 300 лева за назначената съдебно – счетоводна експертиза,
или общо разноски в размер на 887,71 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.
А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4, ап.10 НЕ ДЪЛЖИ на
„А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12, сумата от 1618,60 (хиляда шестстотин
12
и осемнадесет лева и 60 ст.) лева представляваща неустойка произтичаща
от Анекс №451152/29.12.2021г. към договор за потребителски кредит
№438445, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4,
ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 сумата от 1500
(хиляда и петстотин) лева – главница дължима въз основа на анекс
№451152 от 29.12.2021г. към договор за потребителски кредит № 438445,
ведно със законната лихва считано от депозиране на насрещния иск в съда –
05.08.2022г. до окончателно изпащане на задължението, както и сумата от
277,10 (двеста седемдесет и седем лева и 10 ст.) лева - договорна лихва за
периода 30.12.2021г. до 05.08.2022г., на осн. 240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 ДА ЗАПЛАТИ на
Т. А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4, ап.10 сумата от
64,74 (шейсет и четири лева и 74 ст.) лева представляващи съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – П. със служебен адрес гр. П.,
бул. П.ш. №81, ет.3, ап.Б сумата в размер на 343,30 (триста четиридесет и
три лева и 30 ст.) лева определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр. дело № 7625/2022г. по описа на
Варненски районен съд на страната на ищеца Т. А. В., ЕГН ********** от гр.
В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4, ап.10, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
ОСЪЖДА Т. А. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. №58, вх.1, ет.4,
ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. Ал.С. №84-86, бл.Б.ц. „У.М.“, ет.12 сумата от 887,71
(осемстотин осемдесет и седем лева и 71 ст.) лева, от които 477,71 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 410 лева сторени съдебно
– деловодни разноски по предявените и уважени насрещни искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14