№ 98
гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100881 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от
“Профил кредит България” ЕООД срещу Д. Н. В., за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1971,79 лв., представляващи
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30038758291 от 14.08.2019 г.
сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата 281,89 лв. - договорна лихва за
периода от 15.06.2021г. до 03.06.2022 г., 587,22 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2022
г. до 29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 618/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между
страните по делото на 14.08.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит №
**********, след подадено от ответника искане за отпускане на потребителски кредит
Стандарт, по силата на който е предоставил заеманата сума в размер на 3000 лева по сметка
на ответника. Твърди се, че ответникът е поел задължение да върне посочената ума за срок
от 36 месеца с размер на месечната вноска 145,60 лева и ГПР 49,14 %. Сочи се, че са
поискани и закупени допълнителни услуги - “Фаст” - 900 лева и “Флекси” -2910 лева, като
размера на вноската по закупените допълнителни услуги е 105,83 лева. Сочи се, че предвид
изложеното общо задължение по кредита възлиза на сума в размер 9051,86 лева. Твърди се,
че ответникът е променил два пъти размерът на погасителните си вноски, но общия размер
на задължението останал непроменен. Излага се, че във връзка с процесния договор за
кредит е постановено Решение № 53 от 01.03.2022 г. По гр.д. № 1517/2021 г. по описа на
1
Районен съд - Карлово, с което и признато вземане в полза на В. дължимо от ищеца в размер
на 1087,66 лева - неоснователно платена сума за допълнителни услуги “Фаст” и “Флески”,
която сума е заплатена на ищеца. Сочи се, че поради забава от ответника кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на 03.06.2022 г., за което е уведомен ответникът, като е начислено
обезщетение за забава съобразно чл. 12 ОУ. Излага се, че предвид направено от ответника
плащане договронот възнаграждение е в размер на 281,89 лева. и е дължимо за периода от
15.06.2021 г. До 03.06.2022 г. - дата на обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че
договорът е сключен съобразно правилата предвидени в българското законодателство. Сочи
се, че ищецът е реализирал правата си чрез подаване на заявление по чл. 410 ГПК, като по
образуваното съдебно производство срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е постъпило възражение по см. на чл. 414 ГПК, което обосновава наличието на
правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се за
уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
С писмено становище от 01.04.2025 г. подадено от ответника са изложени доводи за
недопустимост на иска с оглед постановено Решение по гр.д. 1517/2021 г. по описа на
Районен съд - Карлово. Сочи се, че процесния договор е недействителен с оглед сключените
клаузи за допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, както и че размерът на
възнаградителната лихва противоречи на Д.те нрави, тъй като надвишава трикратния размер
на законната лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 25.09.2024 г., а
исковата молба е подадена на 24.10.2024 г. от заявителя по заповедното производство. Тук е
мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
недопустимост на настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 299 ГПК, доколкото
производството развило се пред Районен съд - Карлово касае единствено действителността
на уговорките от процесния договор за допълнителни услуги Фаст и Флекси, като в
предходното производство не е разгледан въпросът за дължимостта на главницата и
договорната лихва по него.
От приложен по делото договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
30038758291 сключен между “Профи кредит България“ ЕООД и Д. Н. В. се установява, че
между тях е сключен договор по силата, на който ищецът е предоставил на ответника сумата
в размер на 3 000 лв., която ответникът се задължил да върне на 36 месечни погасителни
2
вноски. Уговорен е годишен лихвен процент 41,00 %, ГПР 49,14 %. Уговорено е връщането
на сумата от 5241,86 лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва. Уговорени са
допълнителни услуги Фаст с възнаграждение 900 лв. и Флекси с възнаграждение 2910 лева.
По делото са приобщени материалите по гр.д. №1517/2021 г. по описа на Районен съд -
Карлово и и ч.гр.д. № 19345/2021 г. по описа на СРС, от които се установява, че с влязло в
сила Решение № 53 от 01.03.2022 г. клаузите по закупени допълнителни услуги Фаст и
Флекси са обявени за недействителни, като е признато за установено, че “Профи кредит
България” ЕООД дължи на Д. В. заплащане на сума в размер от 1087,66 лева частично от
1828,47 лева- заплатена по процесните клаузи, като в мотивите на съдебното решение е
прието за установено, че между страните по делото съществува валидна облигационна
връзка по договор за потребителски кредит № 30038758291 от 14.08.2018 г. Тук е мястото да
се посочи, с исковата молба ищецът очертава спорното материално право чрез неговите
страни, размер и основание. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. Обективните предели на СПН очертават
предмета на материалното право – правоотношението, чието съществуване или
несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича
от него, а субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и
лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите,
които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно
материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите
факти, от които спорното право произтича. При исковете за правоотношение, вкл. за парично
вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото
субективно материално право и правоотношението, от което то произтича – тяхното
съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се
осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили.
Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав,
независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не. Силата на пресъдено нещо на
решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства
последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на
ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че
вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.
Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от
съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му
квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което
се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което искът е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало ( така и т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 на ОСГТК, ВКС). С оглед всичко изложено съдът намира, че в
настоящия съдебен процес не следва да разглежда възраженията на ответника за
недействителност на процесния договор, доколкото с Решение № 53 от 01.03.2022 г. по гр.д.
3
№ 1517/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово е установено, че между страните по
делото е налице валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски
кредит №3 ********** от 14.08.2018 г., респ. този правопораждащ факт е установен със
СПН.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на
която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 3000 лв., като от така
предоставената сума на ответника същият е направил плащания в общ размер на 4337,83
лева за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице сочи, че размерът
на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за същия период.
Уточнява, че размерът на непогасената главница по договора за паричен заем е в размер
1971,79 лв., а размерът на непогасената договорна лихва е 906,06 лв. Вещото лице е
изяснило, че с направените от ответника плащания е погасена сума в размер на 1828,47 лева
по закупени допълнителни услуги, 1399,19 лева- договорна лихва и 1028,21 лева - главница.
Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено,
дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които
вещото лице е достигнало.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти),
които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2019г., по
които кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила
изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на
задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както
и да обосноват договарянето на размера на лихвата - договорна и за забава и останалите
такси, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Както бе посочено по -горе установено е между страните по делото, че между тях е
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
********** от 14.08.2019г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника сума в
заем в размер на 3000 лева, със задължение да му я върне в срок до 17.07.2021 г.
По отношение на иска за заплащане на договорна лихва за периода от 15.06.2021 г. до
03.06.2022 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит
е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,12%, а ГЛП е в размер на 40,00 %
. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на Д.те нрави. Санкцията при
несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни
4
договорите, които накърняват Д.те нрави. Накърняването на Д.те нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съгласно трайно
установената практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните накърнява Д.те нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в
заем сума от 3000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41,00%, като в своето заключение
вещото лице е посочило, че размерът на възнаградителната лихва надвишава повече
трикратния размер на законната лихва, като е посочено, че 2241,86 лв. е размерът на
договорната лихва, а 558,59 лв. е размерът на законната лихва за процесния период, т.е.
трикратния размер е1675,77 лева т.е. съотношението на договорната лихва към законната е в
размер на 4,01 пъти. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са били приети разпоредбите
на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Договорения ГПР между страните в размер на 49,12%, не надхвърля петкратно размера на
законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ
основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. При положение обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на Д.те нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази
насока са и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4
г. о. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с Д.те нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва, което съотношение в настоящият случай е 4 пъти,
съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. С оглед изложеното, съдът
5
намира, че уговорката противоречи на Д.те нрави (критерии за норми на поведение,
установени в обществото) и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните
по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. Ето защо
неоснователен се явява и искът за заплащане на сумата в размер на 281,89 – договорна
лихва за периода от 15.06.2021г. до 03.06.2022 г.
От приета по делото без възражения на страните ССчЕ се установява, че дължимата
главница от ответника е в размер на 1971,79 лева, като от заплатените от ответника суми е
погасена договорна лихва в общ размер на 1399,16 лева. Доколкото се установи, че клаузата
за заплащане на договорна лихва противоречи на Д.те нрави, то следва от дължимата
главница да се приспаднат сумите заплатени за погасяване на задължението за лихва, т.е.
остатъкът от главницата е в размер на 572,63 лв. (1971,79 лева - 1399,16 лева). Видно от
материалите по г.р.д № 1517/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово ищецът е
претендирал връщане на сума платена без основание в размер на 1087,66 лева по клаузи за
пакети Фаст и Флекси, като за тази сума ищецът се е снабдил с изпълнителен титул. Видно
от заключението на ССчЕ със заплатената от потребителя сума е погасено негово
задължение за пакети Фаст и Флекси в размер на 1828,47 лева, т.е. за разликата от 740,81
лева ответникът кредитополучател не разполага с изпълнителен титул, като с цел
реализиране изцяло защитата на потребителя и тази сума следва да се приспадне от остатъка
от дължимата главница в размер на 572,63 лева, т.е. от събраните по делото доказателства се
установява, че изцяло от ответника е заплатена дължимата от него главница по процесния
договор за кредит.
С оглед изложеното като неоснователен следва да се отхвърли искът за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1971,79 лева -
главница по договор за кредит 30038758291 от 14.08.2018 г. сключен между “Профи кредит
България” ЕООД и Д. В..
Доколкото неоснователен се явява предявения главен иск, то и неоснователен се явява и
акцесорния иск за установяване дължимостта на мораторна лихва върху претендираната
главница, поради което и този иск подлежи на отхвърляне.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за
съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.
422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е
така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на
иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като
изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в сила
на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително
производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му.
Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на
6
основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар предявените искове да се
явяват неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 618/2024 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва частично.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат в полза на
ответника. В производството по делото ответникът е представлявана, на основание чл.38,
ал. 1 от ЗА от адв.С. С. от САК видно от представения Договор за правна защита и
съдействие (л. 81). Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено
или не е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д.
№ 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г.
на ВКС, ГК, IV г.о.). Вярно е, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна
помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото,
но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен между
страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г.
по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В случая, видно от предоставения Договор за правна
защита и съдействие, сключен между ответника Д. В. и адв. С. С. са налице изявления, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ето защо, в полза на упълномощения
процесуален представител на ищеца- адв. С. С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 750 лв. общо по трите иска с оглед Решение на СЕС от 25.01.24
г. по дело С-438/22, доколкото съдът не е обвързан с размерите определени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД,
предявени от “Профил кредит България” ЕООД ЕИК:********* срещу Д. Н. В. ЕГН:
**********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1971,79 лв., представляващи непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 30038758291 от 14.08.2019 г. сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 30.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата 281,89 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2021г.
7
до 03.06.2022 г., 587,22 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2022 г. до 29.07.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 618/2024 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ “Профил кредит България” ЕООД
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл.
53Е, вх. В да заплати на адв. С. С. С. САК с адрес: гр. София, ул. “***” № 165, ет. 2 сумата в
размер на 750 лв – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8