№ 132
гр. София , 15.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502830 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 4255/12.05.2020г., постановено по т.д.№ 2674/2019г. по описа на
СГС е върната исковата молба, подадена от Е. Н. П. за признаване за установено, че
вписването под № 20191210100646 на ТР по партидата на ЕТ“ Емко 777- Е. П.“е
несъществуващо обстоятелство.
Против така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от ищеца в
производството, с която се моли този съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа
се, че ищецът има право на иск за защита на интереса си и предвид установената практика
на съдилищата, че ответник по такъв иск е търговецът, по чиято партида е извършено
вписването. Развива доводи, че законът следва да се тълкува телеологично и да се съобрази,
че неговата цел е да предостави защита на нарушените субективни права на лицата. Счита,
че неправилно е прието, че искът е недопустим поради това, че едноличният търговец е
заличен като изтъква, че това е едно от вписванията срещу които може да се търси защита.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на атакуваното разпореждане настоящият състав намира
следното:
Производството по т.д.№ 2674/2019г. е образувано по повод искова молба, подадена
от Е. Н. П. с искане да бъде признато за несъществуващо обстоятелство осъщественото
вписване на заличаването му като ЕТ „ Емко 777- Е. П.“ със седалище в гр.София.
1
Изложени са твърдения, че на 04.12.2019г. е подадено по електронен път заявление от
адвокат И. П. И. за заличаване на посочения по-горе едноличен търговец. Към заявлението
били приложени пълномощно и декларация, които не били подписани от ищеца.
Представено било и удостоверение, издадено от НОИ, за което ищецът не бил оправял
искане до тази институция, нито е давал пълномощно друго лице да поиска издаването му.
Не било поръчвано заплащането на държавна такса за заявено вписване. За никое от
правните и фактически действия по заявяване на вписването не било взето решение от
ищеца, а представените документи били неистински. Поради това и било извършено
вписване на несъществуващо обстоятелство. Правното основание на претенцията е
чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
С обжалваното разпореждане градският съд е приел, че след като регистрацията на
ЕТ е заличена, то не съществува правен субект, който да е носител на права и задължения и
не съществува правен спор между правоспособни страни. Поради това е счетено, че
производството е недопустимо. На следващо място са изложени съображения, че
регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не води до възникването на
нов правен субект и поради това едноличният търговец не може да участва самостоятелно
в процеса отделно от физическото лице. Това от своя страна водело до идентичност на
срещуположните страни и недопустимост на производството.
На последно място първоинстанционният съд е счел, че за ищеца не съществува
интерес от предявяване на иска, тъй като имуществото на едноличния търговец при
заличаването му остава в патримониума на физическото лице. В този смисъл П. не бил
„заинтересовано лице“ по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В кръга на заинтересованите
лица попадали съдружници и акционери, членове на органи на управление и контрол на
дружеството, а също и прокурорът / по изрично разпореждане на закона/ и всяко трето
лице, което има правен интерес. Тъй като наличието на такъв интерес е положителна
процесуална предпоставка, то липсата му води до недопустимост на производството.
Разпореждането е неправилно.
На първо място настоящият състав намира, че ищецът има интерес да иска да бъде
прогласено за несъществуващо вписването на обстоятелство, което засяга неговата правна
сфера – лишава го от законово признатата му възможност да осъществява дейност като
едноличен търговец под посочената фирма. В тази връзка следва да се отбележи, че след
отмяната на ал.4 от §1 на Допълнителната разпоредба на ЗТРРЮЛНЦ в този нормативен акт
не съществува законова дефиниция на понятието „заинтересовано лице“, поради което
преценката се прави за всеки конкретен случай. В настоящия казус П. има такова качество
предвид засягане на интересите му от направеното вписване.
По отношение на наличието на правоспособност на ответника съдът намира
следното: Когато ЮЛ бъде заличено, престава да съществува самият субект на правото. При
2
едноличния търговец се прекратява само неговата дейност като такъв, но субектът
физическо лице не изчезва от правния мир. Ето защо в конкретния случай е налице
правоспособна страна.
Освен това следва да се има предвид, че надлежен ответник по иска с правно
основание чл.29,ал.1 от ЗТР е лицето,ползващо се от вписването. Когато става въпрос за
вписване на заличаване, надлежен ответник е именно заличеният търговец. Ако се приеме,
че при неправомерно заличаване - когато вписването е осъществено въз основа на
несъществуващо обстоятелство или въз основа на обстоятелство, което в последствие е
признато за недействително, няма надлежна страна, която да е ответник по иска и поради
тази причина такъв иск не може да бъде разгледан, то ищецът ще бъде лишен от правото да
се защити против неправомерни действия или незаконосъобразни актове, въз основа на
които е извършено вписването. Ето защо следва да се приеме,че при такъв иск
правоспособността на търговеца се възстановява само за процеса относно съществуването на
обстоятелствата, въз основа на които е извършено заличаването.
По отношение на последната причина, поради което е прието, че производството е
недопустимо,а именно идентичността на двете страни в процеса, апелативният съд намира
следното: Както вече беше посочено, надлежна страна в процеса по иск с правно основание
чл.29,ал.1 от ЗТР е търговецът, който се ползва от вписването. Макар упражняването на
дейност като ЕТ да представлява разширяване на дееспособността физическото лице,
доколкото на лицето, което е заличено като едноличен търговец следва да бъде признато
правото на иск за защита на законните му интереси, а именно – в ТР за бъдат вписвани само
съществуващи обстоятелства, то за случая следва да бъде приложена юридическата техника
на правната фикция и на търговеца като такъв следва да бъде призната отделна
правосубектност, която е само с оглед конкретния процес.
Предвид на изложеното обжалваният съдебен акт ще следва да бъде отменен и
делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4255 от 12.05.2020г., постановено по т.д.№ 2674/2019г.
по описа на СГС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4