№ 152
гр. Враца, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. Ц., ЕГН **********, чрез
особения представител адв. Л. В., против решение № 151 от 10.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2118/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отхвърлен предявения от К. И. Ц. иск срещу И. И. Ц., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в частта, в която е поискано разваляне на ¼
идеална част от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2038,
дело № 794 от 2021 г. на нотариус Р. С. с район на действие Районен съд –
Враца по отношение на описания в договора имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1025.7.2.32 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 16.08.2024г., с адрес на имота: ***, ***, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1025.7 с
предназначение : самостоятелен обект „жилище- апартамент“ в жилищна или
1
вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта –
1 и съседи на имота : на същия етаж 12259.1025.7.33, под обекта 12259.7.2.59,
над обекта 12259.1025.7.35, като неоснователен.
С решението е оставен без разглеждане предявения от К. И. Ц. срещу
И. И. Ц. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД в частта, в която е поискано
разваляне на ¼ идеална част от договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 102,
том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на нотариус Р. С. с район на
действие Районен съд – Враца по отношение на описания в договора имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1025.7.2.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД -18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 16.08.2024г., с адрес на имота: ***, ***,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1025.7 с
предназначение : самостоятелен обект „жилище- апартамент“ в жилищна или
вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта –
1 и съседи на имота : на същия етаж 12259.1025.7.33, под обекта 12259.7.2.59,
над обекта 12259.1025.7.35, като производството е прекратено в тази му част.
В тежест на К. И. Ц. са възложени разноски, които следва да
заплати на И. И. Ц. за първоинстанционнното производство.
С въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено и да бъде
поставено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за разваляне на
процесния договор до размер от ¼ идеална част, съобразно наследствените
права на ищцата.
Правилно съдът приел, че ищцата била активно легитимирана да
иска разваляне не на целия договор, а само до размера на съответстващите
наследствени права, които били вярно изчислени от съда на ¼ идеални части
от процесния имот. Наблюденията на разпитаните свидетели пред първата
инстанция не били постоянни и ежедневни, каквото било поетото от
ответника задължение за издръжка и гледане. Свидетелите нямали преки и
непосредствени впечатления за конкретно полагани от ответника и съпругата
му грижи и издръжка и не описвали и не твърдяли изпълнението на такива.
2
Същите били заявили, че прехвърлителката живяла при сина си в един
апартамент, не е имала нужда от грижи, сама се обслужвала, придвижвала,
посрещала внуците си от училище, сервирала храна, ходела на гости при
дъщеря си в София. Починала внезапно, без да имала преди това някакви
сериозни заболявания. Споделили също, по техни наблюдения, че
прехвърлителката нямала проблеми със семейството на сина си, разбирали се
и били задружни. Съпругата на ответника пазарувала, била шивачка, полагала
грижи за болния си от паркинсон съпруг и за прехвърлителката. Не се
установявало от свидетелите обаче в какво се изразяват грижите за гледане и
издръжка, какъв период обхващали. От показанията им можело да бъде
направен извод, че прехвърлителката посрещала децата на ответника,
полагала грижи за домакинството, готвила, сервирала е, тъй като рядко
излизала от дома и стояла повече вкъщи, често ходела на гости на дъщеря си в
София. Внимателният анализ на свидетелките показания, липсата на други
ангажирани от ответника доказателства в подкрепа на твърденията му,
налагали безспорния извод, че алеаторният договор не бил изпълнен в
уговорения обем, като на прехвърлителя не били осигурени дължимите грижи
и издръжка.
Ответникът се задължил да гледа, храни, облича и да се грижи за
прехвърлителката , когато тя е болна. Това примерно изброяване не можело да
бъде тълкувано лимитативно в полза на ответника, с оглед на което следвало
да се приеме, че последният дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Съобразно чл. 152, ал. 1 ГПК в тежест на ответника било
да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.
Кредиторът не бил длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. От
свидетелските показания, които били дадени въз основа на епизодични, а не
непрекъснати, ежедневни наблюдения и впечатления, не можело да бъде
направен извод за стриктно изпълнение на поетите от страна на ответника
задължения за гледане и издръжка. Не било установено дали на
прехвърлителката била осигурявана необходимата храна, облекло, издръжка и
грижи за нормален жИ.т и с чий средства са заплащани същите. Не било
установено изпълнение на поетите задължения и в периодите, когато
прехвърлителката посещавала и пребивавала при дъщеря си в София.
Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде уважен
предявеният от К. И. Ц. иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД до размера на
3
притежаваните от нея наследствени права, а именно ¼ идеална част.
Във въззивната жалба е направено искане за разпит на един свидетел
при режим на довеждане, с чийто показания ще се установява изложеното в
исковата молба и във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и по-
конкретно за установяване на наведените в исковата молба твърдения за
упражнен натиск и насилие върху прехвърлителя на имота, както и
полаганите от ищцата грижа за нейната майка.
Въззивната жалба е връчена лично на въззиваемата страна – И. И.
Ц., чрез адв. Ц. М., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен
отговор.
Счита се, че жалбата е изцяло неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде потвърдено.
Неоснователно в жалбата се излагали твърдения, касаещи липса на
доказателства по отношение на изпълнението на алеаторната претенция за
гледане и издръжка. От разпитаните свидетели такова неизпълнение не се
установило. Свидетелите посочили, че ответникът и неговото семейство са
полагали грижи за прехвърлителката ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично, през цялото време от сключването на
договора, който се атакува, до нейната смърт. Прехвърлителката била в
нормално здраве /само с един здравословен проблем – високо кръвно/,
обслужвала се самостоятелно, а храна, дрехи /каквито задължения да се
осигуряват са поети с атакувания договор/ и внимание не и′ липсвали.
Семейството живяло задружно, грижи за В. се полагали и от нейния син, и от
нейната снаха, която по договора, който се атакува, се явявала и съсобственик
на прехвърлената идеална част. През всичките години отношенията между тях
били топли, живели в разбирателство. Прехвърлителката нямала каквито и да
е било забележки по отношение изпълнението на договора за издръжка и
гледане. Всички твърдени във въззивната жалба пороци на
първоинстанционното решение били неоснователни и неподкрепени от
събраните по делото доказателства. Исковата претенция била погасена по
давност, за което своевременно било направено възражение.
По направеното доказателствено искане се посочва, че липсват
законови основания за допускане събирането на нови доказателства пред
въззивната инстанция. Поисканите нови доказателства – разпит на свидетел,
4
не се включвали в групата на тези по чл.266, ал. 2 ГПК. Събирането им било
преклудирано, предвид това, че не представлявали доказателства, които били
възникнали или били узнати от страната в периода от време между края на
съдебното дирене в първата инстанция и изтичането на срока за подаване на
жалба или отговор. Не било и доказателство, което да е допустимо по силата
на чл. 266, ал. 2 ГПК и да е станало достояние на страната в следващия етап на
преклузията. В съдебното заседание пред районния съд процесуалният
представител на ищцата изложил твърдения за предявен иск, касаещ искане за
обявяване на недействителността на договора за издръжка и гледане, поради
упражнен натиск върху прехвърлителката В. при прехвърляне на имота, но
такъв иск нито бил предявяван, нито бил формулиран в исковата молба,
поради което правилно районният съд отхвърлил направеното искане за
изслушване на свидетел. Следователно не можело да се приеме, че било
налице основанието на чл. 266, ал.3 ГПК за допускането му.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
С Определение №265/15.05.2025 г. въззивният съд е оставил
направеното във въззивната жалба доказателствено искане за разпит на
свидетел при режим на довеждане.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд -Враца е сезиран от К. И. Ц. от гр. София с иск против И.
И. Ц. от гр. Враца за разваляне на сключенaта с нотариален акт № 102, том III,
дело № 794/1991 г. на нотариус Р. С. продажба на недвижим имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка.
В исковата молба ищцата излага, че иска разваляне на продажбата, за
която научила преди три години. В нея имало клауза за гледане, но брат и′ и
снаха и′ не гледали майката на ищцата и 1 час. До последно майка и′ им
готвела по цяла седмица, а снаха и′ само събота и неделя. Докато майката на
ищцата била жива, ищцата ходела всяка година за по две седмици при нея,
5
водела я на зъболекар, подстригвала я, помагала, дори чистела апартамента.
Майка и′ също идвала при нея в София всяка година за по 2-3 месеца. Мисли,
че договорът е направен под натиск и заплаха. Бащата на ищцата починал
през 1984 г. и тогава наследници на неговата половина от апартамента били
ищцата, майка и′ и брат и′. Тогава ищцата се отказала от нейния дял срещу
3000 лв., които брат и′ и дал, за които той нямал документи. Като наследник на
майка си ищцата никога не се бил отказвала. Майката на ищцата починала
през 2013 г. внезапно без да е боледувала или да е била на легло. През
годините давала за апартамента щори за две стаи, пердета, мивка, душ,
тоалетна чиния, дрехи ,обувки. В договора за продажба пишело, че майката на
ищцата продава ½ идеална част от апартамента, но тя имала и 1/3 от дела на
бащата на ищцата. Иска договорът за продажба № 102, том III, дело №
794/1991 г. да бъде развален, като получи идеалната част от дела на майка си,
както и да получи документи за тази част.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
иска да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Прави се възражение за погасяване с изтичане на петгодишната давност от
смъртта на прехвърлителя /починал през 2013 г./ на правото да се иска
разваляне на договора за издръжка и гледане от негов наследник във връзка с
това, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, то същият да бъде
погасен по давност. Ищцата в качеството си на наследник можела да иска
само частично разваляне на договора, съобразно нейните наследствени права.
Същата била процесуално легитимирана да иска разваляне на процесния
договор по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД само в размера на наследственото си право
от ¼ идеални части. Предявеният иск бил недопустим до ½, каквато била
цялата прехвърлена част. По същество предявеният иск бил изцяло
неоснователен. С атакувания нотариален акт било извършено прехвърляне на
идеална част от имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, което в
самия нотариален акт било индивидуализирано като : да храни, облича и се
грижи за продавачката, когато е болна. От изложеното в исковата молба не
можело да се възприеме в какво точно ищцата виждала неизпълнение на
поетото задължение за издръжка и гледане. Ответникът и неговото семейство
живеели с прехвърлителката от 1983 г. Живели съвместно и от прехвърлянето
на имота през 1991 г. до нейната смърт през 2013 г. Ответникът живеел там и
към настоящия момент. През всичките тези години отношения били топли,
6
живеели в разбирателство и без проблеми, при което прехвърлителката, която
била в една сравнително млада възраст, без някакви тежки заболявания и
здравословни проблеми, както и не е имала каквито и да е било забележки по
отношение изпълнението на договора за издръжка и гледане. Ищцата по
делото през тези години, както и сега живеела в гр. София. На гости на своя
брат и майка идвала за 1-2 седмици в година до смъртта на П. В., а след това
гостувала на семейството на своя брат по няколко пъти в годината. За около
месец всяка година П. В. по собствено желание гостувала в София на своята
дъщеря, за да може да и′ приготви зимнината. Не било налице неизпълнение
на поетите от ответника задължения по отношение на прехвърлителката.
Ответникът и неговото семейство, живеейки съвместно с прехвърлителката В.
полагали грижи за нея ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично, през цялото време от сключването на договора, който се атакува,
до нейната смърт. Самата тя била в нормално здраве, с единствен
здравословен проблем- високо кръвно, обслужвала се самостоятелно, а храна,
дрехи и внимание никога не и′ липсвали. Намира предявения иск за
неоснователен и като такъв или погасен по давност да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с изразените от страните становища, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че с Нотариален
акт продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 1991 г. на Нотариус Р. С., действаща в
района на Районен съд-Враца, наследодателката на ищцата и ответника П. И.
В. е прехвърлила на своя син и ответник по делото И. Ц., срещу задължение за
издръжка и гледане, притежаваните от нея ½ идеални части от процесния
недвижим имот, а именно: находящ се в ***.
Безспорни са обстоятелствата, а и от приложеното заверено копие от
удостоверение за наследници изх. № 12679/12.10.2020 г., издадено от общ.
Враца, се установява, че след смъртта на И. Ц. И., последният е оставил трима
наследници - П. И. В. - съпруга, ответника по делото И. И. Ц. - син и ищцата
К. И. Ц. - дъщеря. Видно от удостоверение за наследници с изх. №
7
12682/12.10.2020 г., издадено от общ. Враца, че след смъртта на П. И. В.,
последната е оставила двама наследници - ответника по делото И. И. Ц. - син
и ищцата К. И. Ц. - дъщеря.
В подкрепа на твърденията си, че е изпълнявал задълженията си по
договора, ответникът е ангажирал гласни доказателства.
Свидетелят К. Г. В., без дела, родство и зависимости със страните по
делото заявява, че познава страните по делото от около 2000 г., които му били
пациенти. Съпругата на ответника познавал по – отдавна. Баба П., синът и′ И.
и снахата В. живеели в блоковете след болницата, втория блок, горния вход, на
петия или шестия етаж, в едно жилище били заедно. Не са имали никакви
проблеми във времето, живеели много задружно, седели си заедно на масата в
кухнята. Прехвърлителката не е имала сериозни здравословни проблеми,
същата не е имала нужда от специални грижи. Единственият и′ недъг бил, че
единият и′ крак бил скъсен и куцала, но се движела сама и се обслужвала
сама.
Свидетелката Н. Л. П., без дела, родство и зависимости със страните по
делото заявява, че познава ответника, ищцата и тяхната майка от около 42
години. Живеели в един вход. За периода 1991г. -2013 г. имала наблюдение как
живеели, били задружно семейство. За П. – майката на страните грижи
полагали И. – ответникът и В. – неговата съпруга, но най-вече В.. Ответникът
получил паркинсон и най-вероятно пазарувала неговата съпруга. Знае, че
прехвърлителката имала хипертония и болно сърце. Прехвърлителката си
стояла вкъщи, рядко излизала, но не била на легло. Посрещала внуците си от
училище, сервирала храна. Често ходела при дъщеря си в София, тъй като
последната живеела там. Много рядко била виждала дъщерята на
прехвърлителката да идва да и′ помага, дори мислела, че съпругата на
ответника е дъщеря на прехвърлителката. Ответникът отключил здравословни
проблеми от около 2012-2013 година, преди прехвърлителката да почине, но
въпреки това семейството продължавало да се грижи за нея. Свидетелката
изяснява, че е близка със семейството. Съпругата на ответника била шивачка,
качвала се при нея, за да и′ шие някакви неща. свидетелката. Въпреки
отключването на здравословни проблеми от ответника около 2012 -2013 г.
семейството продължавало да се грижи за прехвърлителката.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите на
8
ответниците, тъй единият е личен лекар на прехвърлителката, а другият е
съсед и двамата имат непосредствени впечатления от ежедневието на
прехвърлителката П. И. В.. И двамата свидетели изразяват своите
непосредствени лични впечатления, а и същите са незаинтересовани от изхода
на делото.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД - за разваляне на
сключения между майката на страните – П. И. В. в качеството и′ на
прехвърлител и ответникът и нейн син – И. И. Ц., в качеството му на
приобретател, договор за продажба на ½ идеална част от недвижим имот -
апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на
задълженията по същия от страна на ответникът.
Както бе посочено, договорът е сключен на 16.05.1991 г. и с него
приобретателят И. И. Ц. е поел задължение за гледане и издръжка на
прехвърлителката - майка му П. И. В..
Съобразно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 30 от 17.VI.1981 г.,
ОСГК, наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на
правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно
размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
В тази връзка правилен се явява изводът на районния съд, че тъй като
предмет на процесния договор са ½ идеални части от процесния имот и
ищцата е активно легитимирана да иска развалянето на договора само за
своята наследствена част от имота – в качеството и′ на наследник на
прехвърлителката П. И. В., то предмет на искова защита в случая могат да
бъдат ¼ идеални части от прехвърления имот, тъй като другите ¼ идеални
части съответстват на наследствения дял на ответника И. И. Ц. и не могат да
бъдат заявени с иск на другия наследник.
За да прецени налице ли е неизпълнение на договора, като основание за
развалянето му до посочения размер от 1/4 ид.ч., съдът, тълкувайки клаузите
на договора, следва да прецени обема на договорните задължения.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
9
гледане е вид ненаименован алеаторен договор, чието съдържание по общото
правило на чл.9 ЗЗД се определя от волята на страните. В конкретния случай в
договора е посочено, че имотът се прехвърля срещу поето от приобретателя
задължение да храни, облича и се грижи за прехвърлителката, когато е болна ,
a също да живее до края на жИ.та си в апартамента.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се
определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи /в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. №
609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007
г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о.
ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако
в договора задължението на приобретателя е описано като "издръжка и
гледане", издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се
издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.
№ 1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.
В конкретния случай обема на издръжка и гледане е ограничен до това,
че ответникът се е задължил да гледа, храни, облича и да се грижи за
прехвърлителката, когато е болна.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва
непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е
продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2001 г., на ІІ г. о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
491/2008 г., на I г. о., Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009
г., на III г. о. /. Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се
10
дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1512/2998 г., на I г. о., Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009
г., на IV г. о. /.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е
било да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по
договора. Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост, с което установява съществуването на задължението на
приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако
приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да
докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
В съответствие с носената доказателствена тежест, ответникът по иска
е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е изпълнявал
задълженията по договора съобразно уговореното и с оглед нуждите на
прехвърлителката П. В..
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по
безпротИ.речив начин, че в релевантния за спора период - от 1991 г. до
смъртта на прехвърлителката през 2013 г. същата е живяла в процесния
апартамент заедно със семейството на ответника.
От показанията на свидетеля К. Г. В. /личен лекар на прехвърлителката/
се установява, че прехвърлителката не е имала сериозни здравословни
проблеми, същата не е имала нужда от специални грижи. Единственият и′
недъг бил, че единият и′ крак бил скъсен и куцала, но се движела сама и се
обслужвала сама. От показанията на свидетелката Н. П. пък се установява, че
прехвърлителката не е била на легло, въпреки, че имала хипертония и болно
сърце и че въпреки отключването на здравословни проблеми от ответника
около 2012 -2013 г. семейството продължавало да се грижи за
прехвърлителката.
Показанията на разпитаните свидетели на ответника са
безпротИ.речиви и относно обстоятелството, че семейството е било задружно,
както и че грижи за прехвърлителката полагали както ответникът, така и
неговата съпруга.
Отново от показанията на свидетелите се налага безпротИ.речивият
11
извод, че приживе прехвърлителката е приемала и е била напълно доволна от
полаганите за нея грижи, и е била задоволена от начина, по който ответникът
и неговата съпруга са полагали необходимите грижи през целия срок на
договора и в обема, посочен и в същия. Правилен се явява изводът на
районния съд, че не са ангажирани доказателства прехвърлителката да се е
протИ.поставяла на грижите, полагани от съпругата на ответника.
Настоящият състав не споделя изложеното във въззивната жалба, че
свидетелските показания са дадени въз основа на епизодични, а не на
непрекъснати, ежедневни налбюдения и впечатления и не можело от тях да
бъде направен извод за стриктното изпълнение на поетите от ответника
задължения за гледане и издръжка. Свидетелят К. Г. В. – личен лекар и на
прехвърлителката, и на ответника излага, че познава страните по делото от
2000 г., а съпругата на ответника от още по-отдавна. Свидетелката Н. Л. П.
посочва, че познава страните и прехвърлителката от около 42 г. е че живеят в
един вход, както и че е близка със семейството и че се качвала в процесния
апартамент при съпругата на ответника, за да и′ шие някакви неща. От
изложеното се установява, че и двамата свидетели познават страните и
прехвърлителката от достатъчен дълъг период и впечатленията и
наблюденията им не са епизодични.
По отношение на изложеното, че не се установява изпълнение на
поетите задължения с договора в периодите, когато прехвърлителката е
посещавала и е пребивавала при дъщеря си в гр. София, въззивният съд
намира изложения довод за неоснователен, тъй като в исковата молба ищцата
е посочила, че майка и′ е идвала при нея да си почине, а от показанията на
свидетелката Н. Л. П. се установява, че прехвърлителката ходела в гр. София
да помага за децата на ищцата. От така изложеното следва изводът, че
прехвърлителката е гостувала в гр. София по свое собствено желание и в
периодите, в които е пребивавала в гр.София същата не е имала необходимост
от грижите на сина си, а дори и да е имала, то неизпълнената част от
задълженията се явява незначителна (чл.83, ал. 4 ЗЗД)
Така установените факти обуславят извод, че ответникът И. И. Ц. заедно
с неговата съпруга – като трето лице по смисъла на сключения договор от са
изпълнявали задълженията по договора за издръжка и гледане от 16.05.1991 г.
в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителката, осигурявайки
12
и′ нормален и спокоен жИ.т. Прехвърлителката е приемала този начин на
изпълнение, отговарящ на установените и′ навици и здравословното и′
състояние, което не е налагало промяна в начина на престиране на грижите
дори и преди смъртта и′.
Това, че от свидетелските показания се установява, че прехвърлителката
се е грижела за домакинството, готвила е, сервирала е, посрещала е децата на
ответника от училище, не може да обуслови извод, че алеаторният договор не
е бил изпълнен в уговорения обем, а и в тази връзка не са налице данни между
прехвърлителката и ответника и неговата съпруга да е съществувало
несъгласие или изразено недоволство от страна на прехвърлителката.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем.
Престираното от ответника и неговата съпруга е било приемано от
прехвърлителката, същата се е считала удовлетворена и приживе не е имала
претенции за неизпълнение на задълженията по договора. Ето защо
въззивният съд намира, че в релевантния за спора период от 1991 г. до 2013 г.
договорът е изпълняван точно и не е налице неизпълнение, което да обоснове
неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД до размер на притежаваните от
ищцата субективни права, произтичащи от наследяването на
прехвърлителката П. В..
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Тъй като цената на иска, предмет на въззивно обжалване е 3174 лв. -
изчислена съобразно правилото на чл.69, ал.1, т. 4 ГПК при данъчна оценка
на прехвърления имот 12 696 лв. и претенция за разваляне на договора за ¼
идеална част, то решението на Окръжен съд – Враца е окончателно. ( в този
смисъл са и Определение № 67 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 57/2013 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Определение № 125 от
13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 216/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Цачева, Определение № 326 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
522/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, Определение № 361
от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева, Определение № 1501 от 28.03.2024 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1018/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова,
13
Определение № 2110 от 28.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4139/2024 г.,
Определение № 3223 от 20.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2183/2025 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Златина Рубиева, Определение № 5150 от
12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Десислава Попколева)
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият И. И. Ц.,
като същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000
лв., съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. От особения представител на
К. И. Ц. – адв. Л. В. е направено възражение за прекомерност.
Съобразявайки фактическата и правната сложност на делото, неговият
материален интерес, предмета на производството, значимостта на
извършеното процесуално действие за защита интересите на страната и
икономическите условия и стандартът на жИ.т в страната, настоящият състав
намира, че направеното възражение за неоснователно и на И. И. Ц. следва да
бъде присъдена сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2118/2024 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА К. И. Ц., ЕГН ********** да заплати на И. И. Ц., ЕГН
********** сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14