№ 4189
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110166528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. С. М., ЕГН **********, срещу
„А..” ЕАД, ЕИК ....., с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5763,00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 15.10.2015 г. го 17.04.2017 г., включително, и от 18.11.2021 г. до
20.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024 г. до изплащане
на вземането. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. претендира ответното
дружество да му заплати също сумата от 1933.09 лева, представляваща
обезщетение за забава на сумата от 5 763 лева за периода от 01.02.2022 г. до
05.11.2024 г.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 106004 от 28.04.2017 г. по гр.
дело № 76666/2015 г. на Софийски районен съд, 68 състав, изменено с
решение № 8745 от 19.12.2019 г. по в. гр. дело № 9818/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Втори А въззивен състав, е възстановен на длъжност
„началник сектор „Търговско Инженерна дейност”, направление „Бизнес
клиенти“ по трудово правоотношение с „А.. ЕАД, ЕИК ....., след като
уволнението му, извършено със заповед № 8029 от 14.10.2015 г. на
изпълнителните директори на дружеството, е признато за незаконосъобразно.
Уведомлението по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда за възстановяването на
работа получил на 16.11.2021 г. На 18.11.2021 г. се явил лично на работа в
предприятието на работодателя в гр. София, ул. „К..“ № 1, за да заеме
длъжността, на която бил възстановен. На същата дата подал заявление до
изпълнителните директори на „А..“ ЕАД за явяването му на работа, заведено
под вх. № 5416 от 18.11.2021 г. На същата дата - 18.11.2021 г. работателят е
издал заповед № 1 от 18.11.2021 г. за възстановяването му на работа, която му
била връчена едва на 20.12.2021г. С последваща заповед от № 920 от
20.12.2021 г. на старши директор направление „Човешки ресурси“ трудовото
му правоотношение с „А..“ ЕАД е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от
1
КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
оспорена от М. пред съда, била е предмет на разглеждане в производството по
гр. дело № 9261/2022 г., СРС, 67 състав, като до момента все още няма влязъл
в сила акт. Спорът за законността на наложеното му наказание дисциплинарно
уволнение е висящ пред Върховния касационен съд по жалба на „А..“ ЕАД
срещу решението на въззивната инстанция, за разглеждането на която е
образувано гр. дело № 3070/2024 г. ВКС, IV ГО, а заседанието за разглеждане
на допустимостта на касационното обжалване е насрочено за 20.02.2025 г.
След прекратяването на трудовото правоотношение с „А..“ ЕАД, извършено
въз основа на заповед № 8029 от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на
дружеството, на 18.04.2017 г. постъпил на работа по трудов договор в
Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория - БАН,
където работил до 16.11.2021 г. - деня, в който му било връчено
уведомлението по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда за възстановяването му на
работа в „А..“ ЕАД. Трудовото правоотношение с ИА с НАО - БАН било
прекратено по негова инициатива на основание чл.327, ал.1, т.8 от КТ. В
заповед № 920 от 20.12.2021 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и „А..“ ЕАД, се съдържа волеизявление за
прихващане между дължимото от служителя обезщетение по чл.221, ал.2 от
КТ срещу дължимото от работодателя обезщетение на неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, както и срещу задълженията на
работодателя за плащане на трудово възнаграждение и други, произтичащи от
прекратеното трудово правоотношение. Ищецът счита това волеизявление на
работодателя за недействително и негодно да породи правопогасяващ ефект,
тъй като не съдържа индивидуализиращите белези на насрещните
задължения, които са предмет на прихващане. В конкретния случай, без да е
посочен размерът на насрещните задължения, не можело да има яснота кое
задължение е по-голямо по размер и кое е по-малко, съответно - не можело да
се установи кое от тях следва да се счита за погА.о изцяло и кое частично.
Поради това не можело да се приеме, че е настъпил конститутивният ефект на
волеизявлението за прихващане, обективирано в заповед № 920 от 20.12.2021
г., по силата на която бил уволнен от „А..“ ЕАД. Развива, че фактическият
състав, пораждащ отговорността на работодателя за плащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение, включва прекратяване на трудовото правоотношение и
неизползван по съответния ред и непогА. по давност платен годишен отпуск.
Трудовото правоотношение с „А..“ ЕАД е прекратено на 20.12.2021 г., поради
което работодателят следвало да му изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск до 31.01.2022 г., което не било направено. При това
положение, работодателят дължал лихва върху дължимото обезщетение,
считано от 01.02.2022 г. Развива, че правото на платен годишен отпуск не
следва да се счита за погА.о по давност при условията на чл.176а, ал.1 от КТ.
Позовава се на практика на СЕС, обективрана в решение на Съда на
Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 с
предмет тълкуването на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
2
организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално
издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3) и на член 31,
параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Цитира
практика на ВКС. Излага, че след възстановяването му на работа в периода от
18.11.2021 г. до 20.12.2021 г. нямал отработени дни поради недопускането му
до работа от работодателя. Последният реално отработен от ищеца месец в
предприятието на „А..“ ЕАД бил м. Октомври 2015 г., в който имало 22
работни дни, а отработените от него дни били 10. Брутното му трудово
възнаграждение след възстановяването му на работа следвало да бъде в
размер на 4130 лева, като се формира от основното възнаграждение в размер
на 3 500 лева и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 630 лева (30 години х 0,6 % = 18 %). Това
възнаграждение било с постоянен характер и е задължително за плащане,
поради което следвало да бъде взето предвид при определяне на основата, на
която да бъде изчислено претендираното обезщетение. Моли за уважаване на
претенциите. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
„А..“ ЕАД. Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в исковата
молба. Оспорва иска по основание и размер. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов
договор, прекратяването на същия, незаконосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение, размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение за месеца, през който ответникът има отработени поне 10
работни дни, както и размера на неизползвания платен годишен отпуск за
процесния период.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по
давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния
срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1/ че със заповед № 8029 от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на
„А..“ ЕАД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за длъжност
„началник сектор „Търговско Инженерна дейност”, направление „Бизнес
клиенти“.
2/ че уволнението, извършено със заповед № 8029 от 14.10.2015 г. на
изпълнителните директори на „А..“ ЕАД, е признато за незаконосъобразно,
като с влязло в сила решение № 106004 от 28.04.2017 г. по гр. дело №
76666/2015 г. на Софийски районен съд, 68 състав, изменено с решение №
8745 от 19.12.2019 г. по в. гр. дело № 9818/2019 г. по описа на Софийски
3
градски съд, Втори А въззивен състав, ищецът е възстановен на длъжност
„началник сектор „Търговско Инженерна дейност”, направление „Бизнес
клиенти“ по трудово правоотношение с „А.. ЕАД, ЕИК ......
3/ че на 18.11.2021 г. ищецът се явил лично на работа в предприятието на
работодателя „А..“ ЕАД в гр. София, ул. „К..“ № 1, за да заеме длъжността, на
която е бил възстановен, като на същата дата е подал заявление до
изпълнителните директори на „А..“ ЕАД за явяването му на работа, заведено
под вх. № 5416 от 18.11.2021 г.
4/ че на 18.11.2021 г. работателят „А..“ ЕАД е издал заповед № 1 от 18.11.2021
г. за възстановяването на ищеца на работа, която му била връчена на
20.12.2021г.
5/ че с последваща заповед от № 920 от 20.12.2021 г. на старши директор
направление „Човешки ресурси“ трудовото правоотношение на ищеца с „А..“
ЕАД е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
6/ че годишният отпуск на ищеца е в размер на 20 работни дни.
7/ че брутното трудово възнаграждение на ищеца след възстановяването му на
работа е в размер на 4130 лева.
8/ че последният реално отработен от ищеца месец при ответника е м.
октомври 2015 г.
9/ че претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не е изплатено.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се допуснат.
По искането за допускане на ССчЕ съдът следва да се произнесе в ОСЗ слез
изслушване на становищата на страните.
Искането по чл. 190 ГПК, формулирано от ищеца, следва да се уважи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА по реда на чл. 190 ГПК ответникът да представи в едномесечен
срок цялото трудово досие на ищеца, вътрешните правила за организацията на
работната заплата и колективния трудов договор /в случай че има такъв/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025
г. от 13,45 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от
определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
4
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като
им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със
споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За
провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата
при СРС Програма "Спогодби", в Центъра за спогодби и медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5