Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. Плевен, 05.07.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 4187 по описа за 2016 година и на
основание данните по делото и делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е молба от М.М.Г. против Н.Г.Г., която се твърди, че
страните имат сключен граждански брак на 11.04.2005г. и е биологичен баща, на
децата й, едно от които е пълнолетно.Твърди се, че живеят в едно жилище и
спрямо ответника са били наложени мерки за защита по ЗЗДН през 2015г., с
решение по гр.д.№1165/2015г. по
описа на ПлРС.Твърди се, че съпругът й употребява често алкохол и става
агресивен, за което е сезирала органите на полицията.Твърди се, че в постоянен
стрес за здравето и живота си, като последния акт на домашно насилие е от
08.05.2016г., а на 11.06.2016г. е бил предупреден ответникът с протокол от
полицията.Твърди , че свидетели на домашното насилие са децата й.Посочва, че
живее на друго място, тъй като съпругът й не й позволява да се прибере вкъщи.
Моли съдът да постанови мерки за закрила по ЗЗДН, както и незабавни такива по
смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЗДН. С определение
№2171/08.06.2016г. са конституирани непълнолетните деца като пострадали лица.
Ответникът Н.Г. – явява се лично и не
изразява становище.
Съобразно приетите по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че майката
М.Г., както и непълнолетните деца – А. и
З. живеят в едно домакинство в гр.Долни Дъбник. Безспорно се установява, че
молителката М.Г. и отв. Н.Г. имат сключен граждански брак, с Акт за гр.брак №5
от 11.04.2005 г. на Община – гр.Д.Дъбник. Видно от представените удостоверения
за раждане на децата А. М.М., с ЕГН**********, с Акт
за раждане №652/18.04.2000 г. и З.М.М., с ЕГН**********, с Акт за раждане
№2128/27.12.2004 г., издадени от Община – Плевен е че същите не са припознати
от бащата и е посочено баща – неизвестен.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е
психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката и децата и налага
ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.
По делото от страна на молителката Г. е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, в която същата посочва, че спрямо нея е извършвано домашно
насилие системно от страна на отв. Н.Г., като се посочва и конкретните прояви-
обиждал я е, заплашвал я е, гонил е молителката от дома им и то в присъствитето
на децата.
Детето З. в обясненията си
подробно посочва , че бащата е заплашвал майката в негово присъствие, че ще я убие, че ще
запали къщата . Описва случка, когато бащата е изпочупил покъщнината вкъщи.Заявява, че
майката не го е спирала да се вижда с ответника, но след като Н. го е ударил
един път ,му е забранила временно да се виждат.Заявява, че спрямо него не е имало
физическо насилие. Пострадалото лице А. заявява, че желае да живее с майка си и
брат си и сестра си, че се страхува за здравето н и живота на майка си и когато
се е върнала от чужбина, я е предупредила да не се връща вкъщи, тъй като Н. е
заявил, че ще я убие.Заявява, че ответника е сложил нож до себе си, когато е
казвал тези думи. Описва събитие, когато, ответникът е изпочупил покъщнината през
нощта и много са се уплашили.Заявява, че са идвали полицейски служители . И двете
деца посочват, че майката често е подавала сигнали до полицията за тормоз от
страна на Н.Г..
Социалният работник, в присъствие на който са изслушани децата е категоричен,
че децата изразяват своите собствени мисли и преживявания и не са манипулирани.
Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред.
С
оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът
за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или обитават едно жилище.В тази връзка, съдът е взел предвид
събраните доказателства, които са непротиворечиви, като се има предвид, че се
касае за отношения и действия,
извършващи се в семейна обстановка, на която рядко присъстват други хора. От
друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от
същия закон.
От представените доказателства е установено, че насилието е ставало присъствието
на децата, което води до определени негативни психически и емоционални
преживявания и които преживявания от своя страна препятстват правилното
психическо, емоционално и нравственото развитие.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени
мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия
на насилие и заявеното от пострадалите относно мерките, фактът, че и друг път
са му налагани мерки по ЗЗДН, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са
предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката и децата, да бъде
отстранен от семейното жилище, да не приближава на 50м молителката, децата й и
жилището им, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане на решението в
сила.
Съобразно нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН във
всички случаи съдът налага глоба на извършителя в размер от 200 до 1000 лв., в
случая съдът намира, че следва да бъде наложена глоба на извършителя Г. в р-р
на 200.00 лв.
Следва
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът Н.Г., да бъде осъден да заплати
сумата от 25лв.-държавна такса по сметка на ПлРС, както и направените по делото
разноски от страна на пострадалата А.М., в размер на 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.18,
ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Н.Г.Г., ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица: М.М.Г., ЕГН**********, А. М.М.,
ЕГН ********** и З.М.М., ЕГН **********.
2.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, извършителя Н.Г.Г., ЕГН **********, от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в *** за срок от осемнадесет месеца, считано от
влизане на решението в сила.
3.ЗАБРАНЯВА,
на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Н.Г.Г., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА, на
разстояние 50 м. : ПОСТРАДАЛИТЕ лица М.М.Г., ЕГН**********, А. М.М., ЕГН ********** и З.М.М.,
ЕГН ********** и ЖИЛИЩЕТО им, находящо
се в ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане на решението в
сила.
4.ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, временно МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата А. М.М.,
ЕГН ********** и З.М.М., ЕГН **********, при тяхната майка и законен
представител М.М.Г., ЕГН **********, на
адрес ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане на решението в
сила.
ОСЪЖДА
на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН Н.Г.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителят Н.Г.Г., с ЕГН**********,
на осн.чл.21, ал.3, че при неизпълнение на Заповедта на съда ще бъде задържан
от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде незабавно
уведомена Прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят
Н.Г.Г., с ЕГН**********, да заплати на А.М.М., с ЕГН********** сумата от 400.00
лв., представляваща направени разноски по делото.
Препис от решението и от заповедта да се
връчи на страните и на РУ - гр.Долни Дъбник.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: