РЕШЕНИЕ
№ 260010
гр. Перник, 09.07.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря ЗЛАТКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова, възз. гр.
д. № 177 / 2020 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета
„ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
подадена въззивна жалба
ОТ: „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ” ЕАД, гр.Перник,
пл.”Св.Иван Рилски” №1 представлявано от Изпълнителния директор - В.М.М.. чрез М.А.
- гл.юрисконсулт
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 1957 / 22.05.2019г. по
гр.дело № 4172/2019г., по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва, в частта му, в която съдът не е уважил направеното възражение за недължимост
на сумата по фактура № *** на стойност 3801,60 лв. за извършен превоз за месец
ноември 2016г.
Жалбоподателя счита Решение №
1957/23.12.2019г., постановено по гр.дело № 4172 / 2019г. по описа на ПРС, в
обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи,
че макар в действителност да била съставена фактура с № *** на стойност 3801,60
лв. с вписано основание в нея - извършен превоз за месец ноември 2016г., реално
такъв превоз не бил извършван, а ако бил извършен, то работата не била приета
от страна на „Мини открит въгледобив”ЕАД. Неправилно първоинстанционният съд в обжалваното
решение не бил обсъдил в цялост показанията, дадени от П.Г. - свидетел на
ищцовата страна. Видно от които, в края на всеки месец се подписвал протокол от
двете страни по договора за превоз и въз основа на него се издавала фактура.
Следователно съставянето на протокол и неговото подписване от представител на
ищцовото и на ответното дружество служило като доказателство, че за конкретния
месец превозвачът е изпълнил задълженията си по превозване на работници и
служители на „Мини открит въгледобив”ЕАД, а клиентът е приел без възражения
извършената работа. Сред събрания доказателствен материали по делото пред
първоинстанционния съд липсвал представен такъв протокол за месец ноември
2016г., от което следвал изводът, че процесната фактура № *** била съставена без
в действителност да е каквато и да е услуга от „Пътнически превози“ ЕООД
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната на
въззивна жалба страна, е подала отговор на въззивната жалба, с подробно
изложени съображения по съществото на спора. Твърди, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установявало, че процесното вземане за което
била съставена фактура било вписано в
дневниците за покупко – продажба на стоки в счетоводството на ответника и нямало
случай да не бил изпълнен ангажимент от страна на ищеца за превоз на пътници
през процесния период, нямало случай да не е изпълнен курс. В случай
включването на фактурата в дневника за покупко – продажба на получателя на
стоката / услугата представлявало недвусмислено признание за съществуване на
договор за търговска сделка. Поради което моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение изцяло потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призван изпраща процесуален представител,
който моли да бъде уважена подадената въззивна жалба изцяло по изложените в нея
съображения.
Моли за присъждане на направените в хода
на въззивното производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител,
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде оставено в сила
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, при подробно изложените
съображения в отговора на въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел,
че:
От съвкупния анализ на писмените доказателства и
свидетелските показания страните са били договорно обвързани за исковия период,
до прекратяването му на 03.05.2017 г. С
оглед основно и допълнително заключение
на съдебно – техническа експертиза, фактурите съставени с оглед изпълнение на договора
за процесния период били включени в дневника за продажби на ответника,
незаплатена стойност по които била 16 113,79 лева. Отразяването на
паричната престация по фактурите (включително и фактура № ***, отнасяща се за
извършен превоз за месец ноември 2016 г.), като дължими в счетоводството на
ответника, съставлявало извънсъдебно признание на задължението, т. е. извършен превоз
за месец ноември 2016г. и дължимото се възнаграждение за извършената услуга за
превоз. В който смисъл била трайната
практика на ВКС: Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г., I т. о.,
Решение № 45/2.8.03.2014г. по т. д. № 1 882/2013г., I т. о., Решение № 1
8/04.04.2014г. по т. д. № 24/2013г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014г. по т.
д. № 1598/2013г., II т. о., Решение , № 228/07.01.2015 г. по т. д. №
3597/2013г., I т. о. Посоченото водело до основателност на исковата
претенция за заплащане на сумата от 16 113,79 лева, представляваща
възнаграждение за извършен превоз на работници за периода от 01.08.2016 г. до
31.12.2016 г. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно т. 11 от договора плащането следвало да се извърши до 10-то
число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Обезщетението
за забава с оглед даденото заключение по допуснатата съдебно – счетоводната
експертиза се изчислявало в размер на 4
084,53 лева за периода от 11.10.2016 г. до 27.05.2019 г.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 3300/2019 г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като против издадената
заповед за изпълнение било подадено възражение на осн. чл. 415 от ГПК в срок
заповедния съд дал указания на кредитора да предяви иск за вземането си. В
срока по чл.415, ал. 4 от ГПК била
подадена исковата молба.
Следователно
налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на
иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Районен съд Перник се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените
доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният
съд неправилно е отхвърлил исковите претенции, като приел, че работата била
приета. Тъй като от събраните в производството пред районния съд доказателства,
в частност свидетелските показания на разпитания по делото свидетел на ищцовата
страна П.Г. се установявало, че на края на всеки месец се подписвали протоколи
от двете страни по договора за превоз въз основа на които се издавали фактури,
следователно съставените протоколи служели, като доказателство, че конкретния
месец превозвачът бил изпълнил задълженията си по превозване на работници и
служители на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, а клиентът бил приел без възражения
извършената работа, а в събрания пред първоинстанционния съд липсвал такъв
протокол за месец ноември 2016 г., от което следвало че процесната фактура била
съставена без да била извършена каквато и да е услуга от страна на ищеца.
Безспорно в правната теория се приема, че договора за
превоз е този по който превозвачът се задължава срещу възнаграждение, чрез
използване на превозно средство да промени положението на лицата или предмети в
пространството. Не всяка промяна в местоположението е превозен договор, за да
има такъв е необходимо преместването да става по възмезден начин, в противен
случай ще има договор за услуги, а не превозен договор. Освен това за
изпълнението на договора е необходимо преместването да се осъществи чрез
използването на специално превозно средство. Правната характеристика на
превозния договор според общата правна уредба в търговския закон е двустранен,
неформален, възмезден, с продължително изпълнение консенсуален договор Счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието
му съществени елементи – без да е необходимо извършването на да се извърши
някакви реални действия – ЗАвП не поставя, като условие за неговата валидност
предаването на товар от изпращача на превозвача или качването на пътник. Законът
не изисква договора да породи действие, едва след като товара е натоварен или
пътникът вече се намира в превозното средство, което означава, че договора
влиза в сила т.е. правата и задълженията по договора възникват в момента на
постигане на съгласие за осъществяване на превоза /стр.143 - 151 Търговско право книга
втора Търговски сделки, проф. д-р П. Г./.
С оглед на изложеното и трайно установената съдебна
практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, следва да се приеме,
че съставянето на двустранен приемо - предавателен протокол не е елемент от
фактическия състав по изпълнението на сключения между страните договор. На
следващо място установяването на извършен превоз, може да се извърши с различни
доказателствени средства, включително и с гласни доказателства / в този смисъл Решение
№65/24.04.2012г. по т.д.№333/2011г. на ВКС, IІ т.о.и решение №7/22.02.2011г. по
т.д.№264/2010г. на ВКС, I т.о./ Ако възложителят, респ. негов представител, е
отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от
изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо - предавателен
протокол /в този смисъл Решение № 178/13.10.2017г. по т.д.№638/2017г. на ВКС, II т.о. /. Аналогично
в решение №7/22.02.2011г. по т.д.№264/2010г. на ВКС, I т.о. и в решение
№71/8.09.2014г. по т.д.№1598/2013г. на ВКС, ІІ т.о., се приема, че
осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението.
Предвид
изложеното, с оглед събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства -
свидетелските показания на св. П.Г. се установява, че той е ръководил тази
дейност години наред и за месец ноември 2016г. бил осъществен превоз, като няма
спомен да не е бил изпълнен ангажимент от превозвача. От свидетелските
показания на св. Д.В., се установява че при изпълнение на договорните за превоз,
не имало пропуски по изпълнението, с изключение на закъснение на някой от
курсовете.
От събраните
писмени доказателства за справка от НАП София, офис Перник рег. №
31960/08.11.2019г., заключението по допуснатата първоначална рег. №
27645/07.10.2019г. и допълнителна рег. № 33204/19.11.2019г. съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че фактура № *** на стойност 3 801.60
с ДДС е с дата на осчетоводяване 30.11.2016г. в дневниците за покупки на
дружеството „Мини открит въгледобив“ ЕАД.
Поради което възражението за
неприема на работа, поради не съставяне на двустранен протокол за приемане на
работата в настоящия случай се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поради съвпадение между изводите на
въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за
производството:
С оглед резултата от обжалването и
оставянето без уважение на въззивната жалба на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78,
ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат присъждани, направените в хода
на въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна не претендира и
не представя доказателства за направени разноски в настоящото производство,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното след съвещание, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1957 от 23.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 4172 / 2019
г. по описа на PC Перник, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.