Р Е Ш Е
Н И Е
№………….
гр. София,04.12.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII- въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено
на шести ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Красимира
Динева и прокурор А. Кокоев при СГП като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева ВНАХД №3422/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр.
с глава ХХІ от НПК.
С решение от 28.01.2020г. по НАХД№ 11144/2017г., СРС, НО, 20-ти с-в е признал Г.Т.
Г.за невиновен в извършване на престъпление по чл.134, ал.1, т. 2 вр. с чл.
129, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение.
Съдът с оглед
изхода на делото на основание чл. 190, ал.1 от НПК е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу първоинстанционния
съдебен акт е постъпил протест на прокурор при СРП с искане решението да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемият Г. да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. След запознаване с мотивите на съдебния акт държавното обвинение е
депозирало допълнение към протеста, с което е изразено несъгласие с доводите на
първостепенния съд за оправдаване на обвиняемото лице. Акцентира се, че именно обвиняемият
Г. е имал задължението да извърши анализ и оценка на риска относно използването
на металната външна стълба на сградата, като
бездействието му е довело да причиняване на телесната повреда на пострадалия.
В проведеното пред въззивния съд съдебно
заседание представителя на СГП не подържа депозирания протест и моли решението
на СРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Изразява становище,
че по делото не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.134 от НК.
Защитника на
обвиняеми изразява становище, че решението на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно. Акцентира върху спорния по делото материално правен въпрос, а
именно дали конкретната външна метална стълба представлява допълнителен път за
евакуация или представлява техническо оборудване. Твърди, че това представлява
единствено и само път за евакуация, както правилно е приел и решаващия съд в
мотивите си и не следва да се прилагат правилата към работното оборудван, респективно
липсва причинна връзка между действията на подзащитния му и твърдения
вредоносен резултат. По изложените съображения отправя искане решението на СРС
да бъде изцяло потвърдено.
Обвиняемият, поддържа казаното от защитника си.
В предоставеното му от съда право на последна дума, същият иска решението на
първостепенния съд, което счита за правилно, да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
След надлежна
служебна проверка на първоинстанционната решение, настоящият съдебен състав го
намира за правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод за липсата на извършено
съставомерно деяние от страна обвиняемия. В хода на производството пред
въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства, респективно не
установиха нови факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, въз
основа на които да се направят нови фактически и правни изводи.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Обвиняемият Г.Т.Г.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи като управител на „Г.и.” ЕООД, живущ ***, ЕГН **********.
На 02.12.2013
г. бил сключен трудов договор №141 между „Г.и.“ ЕООД /като работодател/,
представлявано от управителя Г.Т.Г. и В.С.Р./като работник, на длъжност „общ
работник“/. По-късно на Р.била предоставена и длъжностна характеристика. На
02.12.2013 г. на последният бил проведен начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана. На 03.12.2014 г. Г. изготвил протокол
за проведено от него първоначално професионално обучение на работното място на
общ работник. На 14.01.2014 г. било издадено удостоверение за проведено на В.С.Р.встъпително
обучение по качество, околна среда и здравето и безопасността при извършване на
работа. В.Р., както и останалите работници в „Г.и.“ ЕООД, бил запознат, срещу
подпис, с утвърдената от Г.Г. Инструкция на „Г.и.“ ЕООД за работа на височина и
ползване на преносими стълби, в сила от месец януари 2012 г.
На 10.02.2004
г. началникът на ДНСК издал разрешение за ползване на офис сградата на Мтел в
гр.София, ул.“******.
На 26.05.2004
г. бил сключен договор между „Мобилтел“ ЕАД /като възложител/ и „АВВ
инженеринг“ ЕООД /като изпълнител/ за изработка, доставка и монтаж на аварийна
и ПП стълба на пристройка към административната сграда на Мтел в гр.София, ул.“******,
като в последствие същата година бил подписан протокол за установяване
завършването на тези СМР, с гаранционен период от 60 месеца. Тази стълба
представлявала неразделна конструктивна част от сградата. Най-долното рамо на
стълбата било подвижно и когато тя не се използва то било в хоризонтално
положение на около 3 м. над земята, с цел осигуряване контрол на достъпа. На
стълбата били извършвани във времето периодични проверки от представители на
служба ПБЗН и не били давани предписания за констатирани неизправности по нея.
До месец септември 2014 г., поради липса на аварии, стълбата не била ползвана и
ремонтирана. Към 25.09.2014 г. поддръжката на сградния фонд на МТел бил
отговорност на дирекция „Управление на доставките, логистика и операции“, отдел
„Строителство и поддръжка сгради“, като съгласно структурата и процесите в МТел
нямало изрично опоменато лице, отговорно за въпросната аварийна стълба.
Съгласно длъжностните характеристики на служителите при МТел, А.Б.като
мениджър, отговарящ за отдел „Строителство и поддръжка на сградите“ и М.Л.като
началник на този отдел следвало да контролират и ръководят дейностите, свързани
с поддръжката на сградите на МТел, а З.К.- старши строителен инженер при МТел -
да извършва огледи и да изготвя констатации за състоянието на стопанисвания
сграден фонд.
На 18.09.2014
г. бил сключен договор между „Мобилтел“ ЕАД /като възложител/ и „Г.и.“ ЕООД
/като изпълнител/ за извършване на СМР на обект „Център за обслужване на
клиенти“ - сграда №1 /М1/ на възложителя, в гр.София, ул.“******, чието
изпълнение започнало след подписването на договора, с краен срок не по-късно от
15.11.2014 г. Управителят на „Г.и.“ ЕООД Г.Т.Г. изпълнил изискванията на
Наредба №5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, като изготвил оценка на риска за обект „сграда №1 на М-тел,
намираща се на ул.“******, гр.София, в която са разгледани всички аспекти на
изискванията за това, в т.ч. и за работата и опасностите на „общ работник“,
какъвто е бил В.С.Р.. Възложителят „Мобилтел“ ЕАД бил длъжен да представи на
изпълнителя цялата налична документация, свързана с безопасността на труда при
извършване на възложената работа и да го информира за всички налични рискове,
като въведе необходимите ограничения и забрани с цел избягването им. На
практика З.К.бил лицето, което координирало този конкретен проект. Той извършил
и първоначалните инструктажи на всички фирми на строителната площадка, като
МТел имало изготвена на 03.12.2012 г. „Програма за начален инструктаж на външни
фирми“. К., съобразявайки изискванията на ръководството на МТел, за извършване
на СМР да не се използват главните входове на сградата, а работниците да ползват
площадката към аварийната стълба за изхвърляне на отпадъците, посочил на Г.
аварийният изход и аварийната стълба като път, по който работниците да изнасят
и изхвърлят отпадъците и да зареждат обекта със строителни материали, съответно
Г. посочил това на работниците си, каквото указание последните получили и от
служители на МТел, като ключът/манивелата за стълбата се взимал за работния
ден, срещу подпис, от дежурния охранител на обекта и му се връщал в края на
същия работен ден.
На 25.09.2014
г. В.С.Р., след проведен ежедневен инструктаж, както всеки работен ден, по
безопасност и здраве при работа, изпълнявал трудовите си задължения като общ
работник на обекта на МТел „Център за обслужване на клиенти“ на възложителя, в
гр.София, ул.“******, в изпълнение на горепосочения договор, сключен между
„Мобилтел“ ЕАД и „Г.и.“ ЕООД. Около 18.00 часа, в края на работния ден,
изнасяйки от първия етаж строителни отпадъци за изхвърляне и ползвайки за това
горепосочената аварийна евакуационна стълба, монтирана на северната фасада на
сградата на посочения обект, стъпвайки на първото й стъпало, под тежестта му тя
се счупила, откачила се и той паднал заедно с нея на земята от височина около 3
метра, на дясната страна на тялото си, вследствие на което получил травматични
увреждания. Г., който бил в същата сграда, бил информиран за произшествието и
незабавно отишъл при Р.. Били уведомени и съответните служители на МТел.
Веднага била извикана „Бърза помощ. На местопроизшествието пристигнали полицейски
екип, както и линейка, с която Р.бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където
бил приет на стационарно лечение и му било проведено съответното такова - и
оперативно, и консервативно, за получения от трудовата злополука травматизъм на
дясната ръка и кръста/пояса.
На 29.09.2014
г. било изготвено конструктивно становище за металната евакуационна стълба,
която била с подвижно последно звено /подвижна, сгъваема в долната си част/,
като било установено, че подвижното рамо на стълбата е паднало вследствие на
разрушаване на връзката между него и стълбищната площадка; изпълнената връзка
представлява „панта“ - 2 бр., като неподвижната й част е заварена на металната
рамка на стълбищната площадка, а подвижната за подвижното рамо; вследствие на
атмосферни влияния, или дефекти в метала на „пантата“, или умора на метала,
настъпва срязване на метала в мястото на връзка между подвижната и неподвижната
част на „пантата“, което води до падане на подвижното рамо.
От НОИ-ТП-София
град било извършено разследване на злополуката, резултатът от което бил отразен
в Протокол №87/08.12.2014 г.
Въззивният съд
намира, че така възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните в хода на производство доказателства и доказателствени
средства, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите: В.С.Р., Д.И.С., З.В.К., А.И.Б., С.Й.П., М.Е.Л.; обясненията на обвиняемия Г.Т.Г.;
назначените от съда допълнителни технически експертизи/; и в досъдебната фаза
доказателства /протокол за оглед на местопроизшествие; договор между „Мобилтел“
ЕАД и „Г.и.“ ЕООД; трудов договор, длъжностна характеристика, служебна бележка
за проведен начален инструктаж, протокол за първоначално професионално
обучение, удостоверение за проведено встъпително обучение, инструкция за работа
на височина и ползване на преносими стълби - относно В.С.Р.; програма за
проведен начален инструктаж на външни фирми; разрешение за ползване; договор за
изработка, доставка и монтаж на аварийна стълба; протокол от НОИ за извършено
разследване на трудова злополука; конструктивно становище за металната
евакуационна стълба; медицински документи за В.С.Р.; съдебно-медицинска
експертиза на В.С.Р.; техническата експертиза; справка за съдимост на Г.Т.Г..
Настоящиата
въззивна инстанция споделя изцяло възприетата от СРС фактическа обстановка.
Впрочем в протеста не се оспорват установените факти. В производството по реда
на глава ХХVIII НПК първоинстанционният съд съгласно чл. 378, ал. 2 НПК
поначало преценява събраните в досъдебното производство доказателства, без да
има необходимост да бъдат приобщавани в съдебната фаза. Ако обстоятелствата,
предмет на доказване, не са установени обективно и в пълнота, за съда никога не
съществува пречка да бъдат извършени повторни разпити на свидетелите или вещите
лица, но без ограничения може да се ползват доказателствата от досъдебното
производство, събрани по надлежния ред. Съдът обаче е длъжен да събере
непосредствено гласните обвиняващи доказателства, въпреки основната специфика
на тази диференцирана процедура, представляваща отклонение от общия процесуален
ред за непосредствено събиране на доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по искане на обвиняемия. В тази насока въззивният съд намира, че
първостепенният съд е осигурил справедлив процес, като е провел непосредствен
разпит на свидетелите и на вещите лица изготвили СМЕ и СТЕ, върху които основно
е изградено обвинението, като за изясняване на релевантни за предмета на
доказване факти и обстоятелства е назначил изготвянето на допълнителни
техническите експертизи.
Въззивната
инстанция намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение. Фактическите констатации на контролирания съд са
обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствената съвкупност.
Оценката на доказателствата по отношение на фактите, част от предмета на
доказване, е осъществена съобразно правилата на формалната логика, като съдът
не е допуснал превратно тълкуване на доказателствения материал. В мотивите на
постановения съдебен акт първоинстанционният съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Изложени са обосновани доводи относно решението на съда кои доказателства да
кредитира и кои - не. Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, поради което намира за
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. Когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а единствено следва да
отговори на възраженията изложени в протеста, с който настоящата инстанция е
сезирана.
Настоящата
инстанция при прегледа на доказателствения материал констатира, че
доказателствата са еднопосочни досежно деня, мястото на злополуката, механизма
на получаване на травматичните увреждания, както и техния вид. От събрания
доказателствен материал, разгледан в неговата съвкупност, по един категоричен и
безпротиворечив начин се установява, че трудовата злополука се осъществила на
25.09.2014 г., около 18:00 часа, за което свидетелстват както гласните
доказателствени средства, така и писмените доказателствени средства и
доказателства, надлежно приобщени по делото.
Категорично се
извежда от доказателствената съвкупност, че пострадалият В.Р. е работник на „Г.и.“
ЕООД, съгласно сключения между тях трудов договор № 141 от 02.12.2013г., като
на процесната дата изпълнявал задълженията си като общ работник, който изнасял
строителни отпадъци от ремонтиран от работодателя му обект по силата на договор
с възложител „Мобилтел“ ЕАД. Около 18,00 часа, изпълнявайки служебните си
задължения по изхвърляне на отпадъци, В.Р. стъпил на първото стъпала на аварийна евакуационна стълба, монтирана на
северната фасада на сградата на „Мобилтел“ ЕАД, която се откачила на и същият паднал от височина около 3 метра,
вследствие на което получил телесни увреждания. В тази насока са и показанията
на всички свидетелите по делото, обясненията на обвиняемия, огледният протокол
и изготвения към него фотоалбум, както и заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза.
От
конструктивното становище (л. 108 от ДП), изготвено от инж. И.П.по повод на
възникналата злополука, се установява, че в конструктивния проект за
монтираната метална евакуационна стълба няма детайли за връзката между
стълбищната площадка и подвижното рамо, а тя е паднала именно поради разушаване
на тази връзка. Техническите причините за инцидента са напълно изяснени от това
становище и изготвената техническа експертиза (л. 156-168 от ДП), а именно, че
вследствие на атмосферни влияния или дефект в метала на пантата, с която
подвижната аварийна стълба е била свързана с площадката, или умора на метала е
настъпило срязване в мястото на свързаване, което е довело до падане на
подвижното рамо.
По делото е
установено, че стълбата е изградена и монтирана от фирма „АВВ Инженеринг“ през
2004 г. по силата на сключен между последната и Мобилтел ЕАД, договор и е имала
60-месечен гаранционен период, т.е до 2009г. Не е била ползвана поради липса на
аварии и не е ремонтирана до момента на инцидента, като не е имало длъжностно
лице, което да отговаря за конкретната аварийна стълба. В писмо от 03.06.2016
г. (л. 149-150 от ДП), изпратено от Мобилтел ЕАД освен горните обстоятелства, общо
е посочено, че към момента на аварията, поддръжката на сградния фонд на
Мобилтел е отговорност на дирекция Управление на доставките, логистика и
операции“ отдел „Строителство и поддръжка на сгради“.
По категоричен
начин от заключенията на изготвените в хода на процеса съдебномедицински
експертизи и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизма на причиняване на телесните увреждания и причината за тяхното
настъпване, а именно травми от височинно падане. Посредством заключението на
съдебномедицинската експертиза (л. 143-145 от ДП) по един безпротиворечив начин
се установява и вида на травматичните увреждания. В тази връзка съдът в този си
състав намира, че обосновано първата инстанция се е доверил на изготвените
заключения, като установените чрез специални знания обстоятелства съответстват
на възприетото от свидетелите Д.С.и А.Б., подс. Г., както и от обясненията на
пострадалия Р.. В допълнение настоящата инстанция намира вещите лица за компетентни,
отговорили са изчерпателно на поставените въпроси и убедително са защитили
заключенията си непосредствено пред районния съд, поради което и въззивният съд
им се довери напълно. Посочените обстоятелства се доказват по един категоричен
начин и не се оспорват.
При разследването
на трудовата злополука, видно от протокол № 87/08.12.2014 г. на ТП на НОИ –
София град (л. 79-82 от ДП), е установено, че такава е налице, като се дължи на
причини от организационно естество - работодателят не е извършил оценка на
риска на металната аварийна стълба и не е изработил инструкция за безопасност и
здраве при движение на работниците по аварийна стълба с подвижно последно звено
съобразно конкретните условия на строителната площадка, а възложителят не е
подържал в изправност авариийните пътища. Тези констатации на административно –
наказващия орган орган не са обвързващи за съда в настоящото производство, а
писмото на ТП на НОИ има единство значение на писмено доказателство за
извършената проверка.
Безспорно по
делото е и обстоятелството, че на пострадалия В.Р. са извършвани необходимите
обучения, встъпителни, периодични и ежедневни инструктажи за безопасни условия
на труд. От представените с протокол за доброволно предаване от 26.09.2014г. от
подс. Г., писмени доказателства се установява, че на пострадалия Р.е проведен
първоначален инструктаж на 02.12.2013г. по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана; преминал е първоначално професионално обучение на работното
място за работа като общ работник; удостоверение за проведено встъпително
обучение по качество, околна среда и здравето и безопасност при работа;
Инструктиран е за работа на височина и ползване на преносими стълби /видно от
положения от Р.подпис под номер 17 на инструкцията – 63 от ДП/.
Обстоятелство,
че на пострадалия Р.са провеждани и ежедневни инструктажи се установява както от неговите показания, тези
на колегата му свидетелят Д.С., обясненията на подс. Г.Г., така и от
приложената по делото „книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа“.
Видно от книгата за ежедневен инструктаж, такъв е провеждан на служителите на „Г.и.“
ЕООД всеки ден от дата 18.09 до 25.09, т.е дата на инцидента. Такъв инструктаж
е извършен на 19.09 и на инкриминираната дата 25.09 по отношение на пострадалия
Р., за което той лично се е подписал. Действително липсва отбелязване на
годината, както е посочило и вещото лице изготвило всички технически експертизи
по делото – инж. Николова, но и такова изискване не е имало. Въпросната книга
за ежедневен инструктаж е съобразена с изискванията на Наредба № РД – 07-02 от
16.12.2009г. и видно от съдържанието в съответната графа е посочено само „дата
на провеждане“. Отделно от това на самата корица на книгата за ежедневен
инструктаж ръкописно е изписано 2603/2014г., което безспорно води до извод, че
последната касае именно инструктажите провеждани през 2014г. Нещо повече началната дата от която
се провеждат инструктажите съвпада с тази на сключения между „Гади инженеринг“
ЕООД и Мобилтел ЕАД договор за извършване на СМР.
Освен това за
разлика от СТЕ на досъдебно производство в съдебна фаза по изготвената ДТЕ
вещото лице инж. Николова, след изследване на всички доказателства по делото е
заключила, че на В.Р. на 25.09.2014г. е извършен ежедневен инструктаж съгласно изискванията на чл. 11, ал.1, ал.5 и
чл. 15, ал.1, ал. 3 от Наредба № РД – 07-02. Предвид всичко изложено и наличния
по делото достатъчно убедителен доказателствен материал, преценените в
съвкупност писмени и гласни доказателства, правилно първостепенния съд е
заключил, че обвиняемия Г. Г., в качеството си на управител „Г.и.“ЕООД и
работодател на пострадалия е изпълнил
задължението си да извърши всички необходими и вменени му съгласно трудовото
законодателство задължения за извършване на периодично обучение и ежедневен
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
От заключението
на СТЕ се установява и че са спазени изискванията на чл. 12 т.10 от договора за
извършване на СМР от страна на Възложителя като е проведен първоначален
инструктаж на 16.09.2014г. от „Мобилтел“ ЕАД за обект – М1 на общ работник.
Основния и
спорен по делото въпрос, въз основа на и който се градят и релевираните
възражения във въззивния протест, са относно обстоятелствата, дали управителя
на „Г.и.“ е имал задължение да извърши оценка на риска по отношение на металната евакуационна стълба и дали
същата представлява оборудване или съоръжение, част от сградния фонд на дружеството
възложител.
За изясняване
на тези обстоятелства в хода на съдебното производство първостепенния съд е
назначил изготвянето на допълнителна техническа експертиза. В ДТЕ представената
в хода на съдебното следствие от
06.02.2019г. /стр. 79 от с.ф./ е посочено че оценка на риска се извършва от
работодателя /т.е управителя на „Г.и.“ ЕООД/и тя трябва да обхваща работните
процеси, работното оборудване, помещенията работните места и други странични
фактори, които могат да породят риск независимо от квалификацията на
работника. По основния въпрос вещото лице инж. Н.позовавайки се на наличната по
делото обяснителна записка ( неизвестна за вещото лице при изготвянето на СТЕ
на ДП), от която е видно, че използваната от работниците на „Г.и.“ ЕООД метална
стълба е допълнителен „път“ за евакуация, а не работно оборудване, като е
заключила, че работодателят не е имал никакво отношение към този „допълнителен
път“ и няма нормативен документ, който
да изисква работодателя ( в случая изпълнителят на СМР) да е запознат със
състоянието без да бъде информиран от възложителя „Мобилтел“ ЕАД. На това
основание вещото лице е посочило, че за обвиняемия не са приложими изискванията
на чл. 3 от Наредба № 7/23.09.1999г.. Още повече, че видно от договора от 18.09.2014г. за изпълнение на
строително-монтажни работи (СМР), сключен между „Мобилтел“ ЕАД, като
възложител и „Г.и.“ ЕООД като изпълнител
/л. 66-76 от ДП/, възложителят е бил длъжен да представи на изпълнителя цялата
налична документация, свързана с безопасността на труда при извършване на
възложената работа и да го информира за всички налични рискове, като въведе
необходимите ограничения и забрани с цел избягването им (чл. 9 от договора). В
тази връзка е и изискването предвидено в чл. 18 от ЗБУТ „когато един обект,
работна площадка се използва от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират
дейностите си.“ Въз основа на изложените от вещото лице констатации преценени в
съвкупност с наличните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод, за това ,че именно „Мобилтел“ ЕАД като възложител не е изпълнил
задължението си да уведоми изпълнителя за налични рискове и за начините за ограничаването им, като обвиняемия
в качеството си на управител на „Г.инжинеринг“ не е имал задължение, вменено му
по силата на законов или подзаконов нормативен акт да установява изначално недоброто
състояние на металната стълба, представляваща трети допълнителен евакуационен
изход.
Като допълнение
в представената ДТЕ от 08.04.2019г. от вещото лице инж. Н.е пояснила, че
„Мобилтел“ ЕАД, като собственик и ръкводител носи отговорност за поддържане
/проверка на обектите си в техническо състояние, така че да съответстват на
строителните книжа, съгласно изискванията на Наредба № IЗ-2377/15.09.2011г.
При
назначаването на ДТЕ на вещото лице инж. Н.е поставен въпроса, свързан с това
дали управителя на „Г.и.“ ЕООД изобщо е изготвил оценка на риска за обект
„сграда № 1“ на Мобилтел ЕАД, тъй като такъв документ по делото до този момент
не е представян. Именно поради
отсъствието въпросния документ още на предварителната фаза на процеса е прието,
че обниняемият Г. не е изпълнил изискванията на Наредба № 5 от 11.05.1999г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. След обстойна
проверка от страна на вещото лице първо в НОИ, след което в инспекция по труда
и едва тогава в съответната служба по трудова медицина, документа е установен
като наличен. Така с представената ДТЕ от 10.07.2019г. вещото лице посочило, че
обвиняемият в качеството му на управител на „Г.и.“ ЕООД е изпълнил изискванията
на Наредба № 5/11.05.1999г., като е изготвил оценка на риска на процесния
обект, в която е разгледана работата и опасностите на изпълнявана от
пострадалия длъжност – „общ работник“ . Вещото лице е пояснило, че за изготвяне
на оценката на риска управителя Г.Г. е бил подпомагнат от СТС Инженеринг –
Служба по трудова медицина, като в представената оценка на риска са разгледани
всички аспекти на изискванията за това съобразно предписанията посочени в Наредба
№ 5/11.05.1999г.
Правилно
първостепенния съд е кредитирал допълнителни технически експертизи, като
правилни, обективни, пълни и обосновани, изготвени от вещо лице в съответна област, в кръга на неговите
компетенции, поради което съдът с основание е поставил същите в основата на
изводите си по същество.
Решаващия съд е
извършил обстоен анализ и на показанията на свидетелите разпитани както в хода
на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие пред
първостепенния съд. Прави впечатление, че в показанията на свидетелите не се
съдържат съществени противоречия по отношение на релевантните за предмета на
доказване факти и обстоятелства поради което правилно първостепенния съд е ги е
кредитирал с малки изключения. Настоящата инстанция намира, че извършения
анализ на показанията от една страна на свидетелите В.Р. и Д.С., като служители
на „Г.и.“ ЕООД и от друга на св. З..К., А.Б., С.П.и М.Л., като служители на
„Мобилтел“ ЕАД за изключително подробен детайлен и правилен, поради което не е
необходимо неговото преповтаряне. Настоящия състав намира за необходимо само да
посочи, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. К.,
в частта в която е заявил, че е не е дал разрешение на работниците на фирмата
изпълнител да ползват аварийната стълба и да получат манивелата, представляваща
ключ, задвижваща подвижната част на стълбата. Действително тези твърдения
противоречат пряко на показанията на св. Д.С.и подс. Г.Г.., които заявяват, че именно св. К. им е
указал да ползват въпросната стълба. Дори самият той в показанията си
потвърждава, че ръководството на МТел е имало изискване към фирмите
подизпълнители във връзка с извършваните ремонтни работи да използват да
използват плащадката на въпросната стълба. Действително нелогично звучи
обяснението на св. К., че работниците е
следвало да изхвърлят само площадката на въпросната аварийна стълба, но не и
самата стълба, доколкото същите получавали срещу подпис манивелата, завиждаща
металната стълба, което според св. Панайтов става единствено със съгласувано
разрешение на началника на охраната Т.Т..
Правилно
първостепенният съд е кредитирал обясненията на обвиняемия Г.Г. съобразявайки
тяхната двойнствена правна природа, веднъж като доказатествено средство и
веднъж като средство за защита. За да
достигне до извод за достоверността на обясненията на обвияемия правилно
решаващия съд ги е подложил на обстоен анализ в съвкупност с останалия
доказателствен материал. Настоящата инстанция също счита, че обясненията на обв.
Г. са правдоподобни и кореспондират безпротиворечиво с установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка.
С оглед на
приетата за установена фактическа обстановка правилно първостепенния съд е
приел от ПРАВНА СТРАНА, че от
обективна и субективна страна обвиняемия Г.Т.Г. не е осъществил състава на престъпленията чл.134,
ал.1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Основание за
този извод е липсата на съставомерен елемент от обективна страна, а именно
бездействие на Г. и причинно следствена връзка между това негово бездействие и
случилата се трудова злополука. Въпреки
положените усилия служебно да събира всички необходими и възможни
доказателства, след изчерпване на всички процесуални средства, достатъчно
доказателства водещи до несъмнен извод за авторството на Г. в деянието за което
е обвинен не са събрани.
Въззивната
инстанция приема извода за обоснован и законосъобразен, тъй като почива на
доказателствата по делото. За да оправдае обв. Г.Г. съдът се позовал на събраните
гласни и писмени доказателства по делото, които е подложил на внимателна
проверка, излагайки съображения в кои части ги кредитира и в кои отхвърля.
Вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно възприети
фактически положения, а на задълбочен и правилен анализ на така събраните
доказателства.
Направените
правни изводи по отношение на обективната и субективна несъставомерност затова,
че обв. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.134 ал. 1 т.2 от НК са правилни и обосновани.
Нормата на чл.
134 от НК е бланкетна, поради което нейното съдържание следва да бъде запълнено
с конкретни правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт,
които да конкретизират дължимото поведение на виновното лице.
Освен това, за
да се ангажира отговорността на дееца по чл. 134 от НК е необходимо да бъде
установено по надлежен и несъмнен начин обемът, видът и своевременността на
действия, които е следвало да бъдат извършени от него, така че да бъде избегнат
съставомерения резултат. На следващо място, на изясняване подлежи и каква част
от дължимото поведение е била осъществена /кои действия са пропуснати; кои не
са били извършени правилно или в необходимия обем; кои са били забавени,
несвоевременни/. Едва при яснота по тези обстоятелства е допустимо да се прави
извод дали причините се състоят в посочените от нормата на чл. 134, ал. 1 от НК
„ незнание или немарливо изпълнение” на дейността, представляваща източник на
повишена опасност. На последно място, следва да бъде даден точен и недвусмислен
отговор кое точно неправилно, неадекатно и несвоевременно действие/бездействие
е в каузална връзка с причинената телесна повреда.
В конкретния
случай на първо място от обективна страна Г. не е допуснал неизпълнение или
нарушение на нормативно установени правила за безопасност на труда или други
вменени му правно регламентирани действие, от които да е последвал посочения
резултат. Събрания по делото доказателствен материал не подкрепя тезата на
държавното обвинение изразена в постановлението на СРП за неизпълнение от
страна на Г. на изискванията на чл. 5, чл. 16 и чл. 18 от Наредба 5 от 11.05.1999г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Телесната повреда на общия работник В.Р. е
настъпила вследствие на използваната от него аварийна стълба, като съгласно
заключенията на ДТЕ последната не представлява техническо оборудване по смисъла
на наредбата, поради което обвиняемия не
е имал задължение да извърши оценка на риска по отношение на нея. Т.е от
доказателствата по делото по един безпротиворечив начин се установява, че травматичните
увреждания на пострадалия Р.не се намират в пряка причинно следствена връзка с
нарушение от страна на Г.. Причинната връзка е обективен елемент на престъплението и предпоставка за
ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемото лице, поради което
нейното изясняване, което е фактически въпрос, е строго необходимо. В тази
връзка Решаващият съд е изложил подробни мотиви и не е необходимо тяхното
аналогично преповтаряне.
Приетото е
правилно според въззивния състав, тъй като настъпването на съставомерния
резултат не е в причинно следствена връзка с вменените на обв. Г.Г. нарушения на чл. 5, чл. 16 и чл. 18 от
Наредба 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодиочността на извършване на
оценка на риска, поради което и законосъобразно е бил оправдан по възведеното
обвинение по чл.134 ал. 1 т.2 от НК.
Въззивният съд
намира, че решението е правилно и законосъобразно, а оплакванията в протеста са
неоснователни.
Правилно
първоинстанционният съд, с оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1
от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При служебната
проверка на решението на основание чл. 314 от НПК, не бяха констатирани
нарушения, водещи до отменяване или изменяване на атакувания съдебен акт,
поради което следва да бъде потвърден.
Предвид горното
и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII-ми въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.01.2020г. постановено по НАХД № 11144/2017г. по описа на СРС, НО,
20-ти състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.