РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Ямбол , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20202330102330 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -
гр.София, представлявано от адв.Ц., срещу С. Т. С. от гр.Я. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда
на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните е
сключен Договор за мобилни услуги № ***от 13.01.2018 г. при месечна абонамента такса от
24,99 лв. с ДДС. Сключено е Допълнително споразумение от 09.03.2018 г. с нов абонаментен
план и месечна абонамента такса от 30,99 лв. с ДДС, като на С. Т. С. е предоставен мобилен
апарат. Подадено е било и заявление за смяна на номер от 19.12.2018 г. Абонатът не е
изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти и използваните от
него услуги. Издадени са фактури: ***/15.01.2019 г. с настъпил падеж на 30.01.2019 г. за
50.79 лв. и фактура № ***/15.02.2019 г. с настъпил падеж на 02.03.2019 г. за 34.36 лв.
Поради виновно неизпълнение на договора, довело до едностранното му прекратяване,
ответникът дължи на „Теленор“ неустойка в размер на 220.25 лв. по фактура №
***/15.04.2019 г. с настъпил падеж на 30.04.2019 г. Съгласно р.4 т.4 от Допълнително
споразумение от 09.03.2018 г. в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
1
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). Размерът на неустойката
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси -77,46 лв. (по 25,82 лв.
всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и е добавена
разликата в размер ан 142,79 лв. между стандартната цена на мобилното устройство без
отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към 09.03.2018 г. и преференциалната му цена
при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия срок на
договора. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата
общо от 305.40 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението
по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело
и по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор особеният представител на ответника намира исковете за
допустими. Исковете за неплатени такси и услуги намира за основателни. Оспорва
възникването на задължение за неустойка, като намира за неравноправна клаузата за нея в
Допълнителното споразумение, тъй като неустойката е необосновано висока. Реалното
задължение за неплатени две абонаментни такси е три пъти по-ниско от нея, което води до
неоправдано облагодетелстване на ищеца. В с.з. особеният представител подчертава, че
оспорва основанието за възникване на претендираното вземане за неустойка, а не неговия
размер.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно сключването на описания в исковата молба Договор за мобилни услуги №
*** от 13.01.2018 г. със срок от 24 месеца и допълнителното споразумение от 09.03.2018 г.
със срок до 09.03.2020 г., представени по делото. В договора и споразумението се съдържа
клауза, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В
допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в
брой). Съгласно споразумението на ответника е предоставено устройство „HUAWEI”, модел
„P9 Lite mini Black“ с цена в брой с абонаментен план 149,99 лв., а стандартна цена в брой
2
без абонамент 489,90 лв., с отстъпка от стандартна цена 339, 91 лв..
Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представени по заповедното производство са Общи условия на „Теленор България" ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от
10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 20.09.2018
г.). В чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ, е уредено правото на оператора да прекрати
едностранно договора, поради неизпълнение на задължения на ответника-в случай че
потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по
индивидуалния договор, съответно тези ОУ.
По делото не се спори, че не са извършвани плащания по процесните фактури и че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.02.2020 г., размерът на неплатените
месечни абонаменти, услуги по процесните фактури е посоченият в исковата молба. Не е
спорно, че неустойката от общо 220,25 лв. е формирана по посочения в исковата молба
начин-сбор от три стандартни месечни абонаментни такси -77,46 лв. (по 25,82 лв. всяка),
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и е добавена разликата в
размер ан 142,79 лв. между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой. Т.е. претендира
се по-малка разлика между стойностите на устройството, посочени като критерии за
изчисляване на неустойката в исковата молба, видно от записаните в допълнителното
споразумение стойности.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. №
***/2020 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
предоставяне на мобилни телефонни услуги. Валидността на договора не е спорна. По
делото не се установи, че е налице плащане на задълженията на ответника за процесния
период. Т.е. за срока на ползване на услугите длъжникът следва да заплати тяхната
стойност, на основание валидните клаузи на договора. Поради това искът за сумата от 85,15
лв. е основателен и следва да се уважи.
3
По иска за неустойката съдът приема следното:
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни
услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи
уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е.
законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае
обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на
неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор, и в
допълнителното споразумение. Самото прекратяване е уредено в Общите условия.
Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя,
който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на
услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда
форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да
бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла
на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.
№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.).
Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене,
до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора.
Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за
неустойка. Ищецът претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от три
стандартни за съответната програма месечни абонаменти плюс по-малка стойност на
разликата в цените на предоставеното устройство от посочената в допълнителното
споразумение (339, 91 лв.). Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. С. от гр.Я., ул. ***, ЕГН **********,
дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 305.40 лв., представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда -19.02.2020 г. до изплащане на
сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Т. С. да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София
направените по делото разноски в размер на 685 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 385 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5