№ 668
гр. Благоевград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500951 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7241/02.08.2023г., подадена от
А. И. А., с адрес: гр.П., ул.“** против Решение № 207/16.06.2023г.,
постановено по гр.д.№ 1207/2021г. по описа на РС П., в частта, с която са
отхвърлени исковете за:
- признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед №
5748/25.06.2021г. на директора на СУ „**“ гр.П.;
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „Спасител“;
- за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ
в размер на 4 563 лв. за оставяне без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 28.06.2021г. до 28.12.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на иска - 18.08.2021г. до изплащането;
- за заплащане, на основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, на сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
вписани неверни данни в трудовата книжка и поради несвоевременно
издаване на необходимите документи за установяване на факти по трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на иска до
изплащането;
- за заплащане на сумата от 760,50 лв., обезщетение за недопускане до
работа, на основание чл.225, ал.3 КТ;
- за заплащане на сумата от 2 571,21 лв., на основание чл.224, ал.1 КТ
- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2019г.
до 28.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на иска до
изплащането, както и в частта за присъдените разноски.
1
Обжалва се и решението, в частите, с които исковете с пр.основание чл.
128, т.2 КТ – за заплащане на нетно трудово възнаграждение и за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време“ за
отхвърлени като неоснователни над уважените размери.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва в
посочените части.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че съдът не е обсъдил заповед № 572/25.06.2021г., с която се
твърди, че е променена длъжността, заемана от жалбоподателя и с
оспорваната заповед не става ясно дали уволнението е поради съкращаване на
тази нова длъжност Градинар/Общ работник или за длъжността спасител. В
тази връзка се изтъква, че изводите на съда относно отхвърляне като
неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са необосновани и
несъотвестващи на събраните доказателства.
Оспорват се фактическите доводи на съда за отхвърляне като
неоснователни исковете за неплатено нетно трудово възнаграждение и за
неплатено допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време" - но
чл. 128. ал. 2 от КТ; за обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
вписване на неверни данни в документи, удостоверяващи факти свързани с
трудовото правоотношение по чл. 226. ал. 1, т. 2 от КТ; за обезщетение за
недопускане до работата, на която ищецът е бил възстановен по съдебен ред
по чл. 225. ал. 3 от КТ, като се сочат конкретни аргументи в насока оспорване
на тези изводи на съда. По отношение на отхвърлителната част на решението
се сочат конкретни аргументи по същество в насока уважаване на
предявените искове.
По отношение на присъдените разноски се възразява по присъдения
размер, като се изтъква, че към 2021г. минималният размер на работната
заплата е бил 650 лв. , поради което уважаване на размера на адв.хонорар на
3101,09 лв. е прекалено завишен.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се
отхвърли, като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна не е постъпил
писмен отговор.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
въззивната жалба и оплакванията в нея. Не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Не изразява становище и не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена – л.38 и сл. –
РС/ от А. И. А. срещу Средно училище „**“ - гр. П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „**, с код по БУЛСТАТ *********, с която са
предявени искове за:
- признаване на уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед
№ 574/25.06.2021г. на директора на ответното училище, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ - поради съкращаване на щата – пр.основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
2
„спасител“ при ответника – пр.основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 563 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за
периода от 28.06.2021 г. до 28.12.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба -18.08.2021г. до погасяването –
пр.основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Кумулативно с горните искове са предявени и осъдителни искове за:
осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.128, т.2 КТ
дължимите му се трудови възнаграждения за седем дни трудови
правоотношения за периода от 21.06.2021г. до 28.06.2021г., в размер на
150 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.128. т.2
от КТ, във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и чл.86 от ЗЗД допълнително
трудово възнаграждение - Клас прослужено време - за три години назад,
в общ размер на 2 590,20 лева, ведно с всички дължими се лихви върху
всяко от вземанията до окончателно изплащане на всяко едно от тях;
При условията на евентуалност относно по-горе предявени искове се
предявени и следните осъдителни искове:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазен
срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение от
760.50 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата – правно
основание чл.220, ал.1 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето,
през което и останал без работа, поради уволнение, на основание
съкращаване на щата, в размер на брутно трудово възнаграждение 760.50
лв.., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата – правно основание чл.222, ал.1 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
средно брутно трудово възнаграждение за неползван платен годишен
отпуск за периода от незаконното уволнение до последващото
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: 02.04.2019г.-
28.06.2021г. /за 26месеца и 26 дни/ в размер на 2571,21 лв., ведно със
законната лихва върху всяко от вземанията до окончателното изплащане
– правно основание чл.224, ал.1 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение, поради
незаконно недопускане на работа за времето от 21.06.2023г. до
действителното му допускане до работа в размер на 760,50 лв. – правно
основание чл.225, ал.3 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинени неимуществени вреди, поради вписване на неверни данни в
трудовата му книжка, както и поради несвоевременно издаване и
неиздаване на необходими документи удостоверяващи факти, свързани с
трудовото му правоотношение, а именно: допълнително споразумение
към трудово правоотношение и правилно оформена трудова книжка в
размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането – правно основание
чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователни исковете
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност
„спасител“, извършено със Заповед № 574/25.06.2021 г. на директора на
3
ответното училище, при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради
съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „спасител“ и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради уволнението в размер на 4563 лв., за периода от 28.06.2021
г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до
изплащането.
Като неоснователни са отхвърлени изцяло и исковете за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от неверни вписвания в
документи, удостоверяващи трудовия стаж на ищеца, ведно със законната
лихва от подаване на иска – пр.основание чл.226, ал.1 КТ, за обезщетение по
чл.225, ал.3 КТ – за недопускане на ищеца до работа от 21.06.2021г. до
действителното му допускане, ведно със законната лихва от подаване на иска
до изплащането, както и за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за
неползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2019г. до 28.06.2021г. в
размер на 2 571,21 лв., считано от подаване на иска до изплащането.
Частично са уважени исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ за
неплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от
24.06.2021г. до 28.06.2021г. за сумата от 59,09 лв., ведно със законната лихва
от подаване на иска – 18.08.2021г. до изплащането; искът с правно основание
чл.128, т.2 КТ на основание дължимо трудово възнаграждение за прослужено
време за същия период за сумата от 10,64 лв., ведно със законната лихва от
подаване на иска до плащането, като за сумите, над уважените размери и за
периоди, различни от уважените и поискани, исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Изцяло са уважени исковете с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.222,
ал.1 КТ.
От събраните писмени доказателства се установява, че с трудов договор с
№ 3 от 27.02.2012г. между страните е възникнало безсрочно трудово
правоотношение, по което вззивникът е имал качеството на работник,
ответното училище на работодател, а заеманата от въззивника длъжност при
работодателя е била „спасител“.
Като безспорни между страните са отделени следните факти: че за
периода 27.02.2012 г. до 02.04.2019 г. те са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът (като служител) е заемал при
ответника (като работодател) длъжността „спасител“; на 02.04.2019 г.
служителят е бил уволнен, но уволнението е било отменено и същият е бил
възстановен на длъжността с Решение № 357/30.03.2020 г. по гр. д. № 767/19
г. на Районен съд - гр. П., влязло в законна сила на 27.05.2021г.
На основание това решение въззивникът е получил на 18.06.2021г.
съобщение от съда по реда на чл. 345 КТ, че в двуседмичен срок от
получаването може да се яви на работа за заемане на длъжността, на която е
възстановен.
С молба, входирана при ответника под № 588 от 21.06.2021г., въззивникът
е представил съдебното решение и изрично и писмено е изявил желания да
бъде върнат за заемане на предишната длъжност спасител, представил е
трудовата си книжка за отразяване факта на възстановяване на работа и
банкова сметка за заплащане на присъдените с решението разноски в размер
на 1879,94 лв.
На 22.06.2021г. на ищеца е връчена Служабна бележка от същата дата с
изх.№ 568, подписана от Димитър Чолев, с която същият, в качеството на
заместник – директор на ответното училище е издал бележката в уверение на
това, че директора е бил в болничен за периода 21.06.2021г. до 23.06.2021г. и
като заместник е отказал да вземе отношение по постъпилата от Антон А.
молба с вх.№ 588/21.06.2021г. , тъй като спазвал ограниченията да не
извършва промени в числеността на персонала, да не сключва, изменя и
4
прекратява трудови договори с работещи в училището.
На 24.06.2021г. с нова молба с вх.№ 601 въззивникът е потвърдил пред
работодателя желанието си да бъде възстановен на предишната си работа,
като в молбата си е възразил относно неточности в предложеното му от
същата дата /24.06.2021г./ допълнително споразумение № 5, изразяващи се в
неточни дати на основния договор, датата, от която следва да бъде
възстановен, общия размер на отразения трудов стаж и датата, от която следва
да се преизчисли допълнително възнаграждение за клас.
Представено е допълнително споразумение към трудов договор №
5/27.08.2012г., от дата 24.06.2021г., подписано и от двете страни , сключено
на основание чл.119 Кт, с което ищецът е възстановен на длъжността
„спасител“ с код по НКПД 2011 54191002, код по КИД – 2008 8531 при
ответника, считано от 24.06.2021г., върху което споразумение има извършени
добавяния на дати към основния трудов договор, както и зачертавания и
надписвания ръкописно да данни в т.2 и т.3 от споразумението относно
размера на основното трудово възнаграждение и допълнителното такова.
От работодателя също е представено като писмено доказателство
допълнително споразумение от същата дата– 24.06.2021г., но съдържащо
само подпис на работодателя, в което е посочено, че е издадено към трудов
договор № 3/27.02.2012г., с което ищецът е възстановен на работа ри
ответника на длъжността спасител, считано от 24.06.2021г., но това
споразумение е оформено като получено от ищеца при условията на отказ с
подписи на двама свидетели.
Към личното трудово досие на ищеца се съдържа само една длъжността
характеристика, получена от него през 2011г. за длъжността спасител, басейн.
Според нея длъжността е за клас 5 персонал, зает с услуги на населението,
търговията и охраната, като основните задължения за тази длъжност са: да
отговаря за физическата охрана на посетителите в басейна, да следи за
недопускане на инциденти и злополуки и с основни задължения – да охранява
определените му обети, да обхожда определения обект, като следи за
действията на посетителите, да следи действията на децата и за спазване на
установения ред в басейна, да не напуска поста си до поемана на охраната от
колега от друга смяна, да следи температурата на водата. Вменени са и
допълнителни задължения – да обучава на начални умения по плуване
учениците от училището.
Със Заповед № 572/25.06.2021г., на основание чл.259, ал.1 ЗПУО вр. с
чл.120, ал.1 КТ директорът на ответното училище е определил въззивника да
извършва следната дейност - да полива тревните площи в училищния двор,
считано от 25.06.2021г. Заповедта е връчена на въззивника лично срещу
подпис.
От Синдикалната организация при СБУ при СУ „**“ – гр.П. е изискано и
представено положително становище с вх.№ 597/24.06.2021г. за
освобождаване на въззивника от работа на основание съкращаване в щата
/л.52 – РС/.
Със Заповед № 574/25.06.2021г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ
и с посочени мотиви – съкращаване в щата, считано от 28.06.2021г. трудовото
правоотношение с въззивника е било прекратено. Заповедта е връчена на
въззивника на 25.06.2021г. лично срещу подпис и съдържа разпореждане да
му се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1534,00 лв.
От представените щатните разписания в ответното училище, утвърдени от
директора и в сила съответно от 01.01.2019г., от 01.09.2019г., от 01.01.2020г.,
от 01.04.2020г., от 15.09.2020г., от 01.01.2021г., от 01.05.2021г. – действащо
към датата на прекратяване на правоотношението и от 15.09.2021г., справката
от директора на ТД на НАП - гр. София, Офис - гр. Благоевград и от анализа
на приетите уведомления за сключени и прекратени трудови договори в
5
училището ответник за периода 28.08.2020г. до 18.08.2021г., докладната
записка от 24.06.2021 г., изготвена от главния счетоводител и от заместник-
директора на ответното училище /за нефункциониране на плувния басейн в
училището от 2018 г. и показанията на свидетеля Атанас К., се установява, че
след 01.01.2019г. е закрита единствената щатна бройка за длъжността
„спасител“ при ответното училище, поради закриване на плувния басейн,
който е функционирал дотогава, след което не са били назначавани други
служители на сходна длъжност.
От представената трудова книжка /л.21 – РС/ се установява, че
работодателят не е отразил факта на възстановяване на въззивника на работа с
влязлото в сила на 27.05.2021г. решение № 357/30.03.2020 г. по гр. д. №
767/19 г. на Районен съд - гр. П., а е извършено отразяване само на
прекратяване на това правоотношение, както и впоследствие възникнало
правоотношение за периода от 24.06.2021г. до 28.06.2021г. за четири дни и
прекратяване на правоотношението на 28.06.2021г., на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ.
По жалба от 05.07.2021г. на въззивника до Инспекцията по труда
Благоевград и НОИ на работодателя е извършена проверка, като Инспекцията
по труда Благоевград е констатирала, че в трудовата книжка на ищеца липсва
запис за периода от 01.04.2019г. до датата на възстановяването му на работа,
поради което са дадени предписания и срок за отстраняването им на
работодателя – за поправка на направеното или неточно вписване на
продължителността на трудовия стаж в трудовата книжка на ищеца /протокол
изх.№ ПР2122717/29.07.2021г. – л.122 и сл. РС/.
По делото са представени рецепти за прегледи на ищеца на 21, на 23 и
26.06.2021г., но съдът не ги кредитира, доколкото не разполага със специални
знания за анализ на предписаните медикаменти и за лечение на какво
здравословно състояние са предписани. Като доказателства са приети и две
етапни епикризи и два бр.амбулаторни листа за преглед, от които се
установява, че на 28.06.2021г. и 21.09.2022г. ищецът е диагностициран с
хипертонична болест.
Според приетата справка за трудови договор /л.167 и сл. и л.369 - РС/ се
установява, че след прекратяване на правоотношението, считано от
08.12.2021г. въззивникът е започнал работа при друг работодател.
По делото са събрани гласни доказателства. Св.Ат.К. сочи, че познава
ищеца, но лично не е бил свидетел на подигравки и коментари по повод на
това, че от работодателя му е било възложено да полива тревните площи в
училището. Свидетелят уточнява, че лично ищеца му е споделил, че се
чувствал унизен от това.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и по въпросите, поставени от страните, се установява,
че размерът на допълнителното трудово възнаграждение „клас прослужено
време“ по трудовото правоотношение на ищеца с ответника, на основание
трудов договор № 5/27.08.2012г., считано три години назад от 28.06.2021г. –
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 28.06.202018г. е в
размер на 3391 лв., а размерът на брутното трудово възнаграждение за същия
период е в размер на 24 643,61 лв., включващо 21 251,92 лв. основна заплата и
3391,69 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време.
Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода шест месеца от 28.06.2021г. е в
размер на 4518,05 лв., като чистата сума след направени удръжки за
фондовете на ДОО и ДОД е от 3595,37 лв., като обезщетението е изчислено на
база БТВ за м. юни 2021г. от 760,50 лв. По ведомостите за заплати за м.юни
2021г. на ищеца е начислено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1534
лв., за отработени два работни дни е начислено дължимо нетно трудово
възнаграждение от 59,09 лв., както и допълнително трудово възнаграждение
за „прослужено време“ от 10,64 лв., но вещото лице не е установило данни
6
тази сума и на това основание да е била заплатена на ищеца, с изключение на
дължимите суми по решението, по което е бил възстановен на работа преди
това.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваните части. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата
на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Ето защо се дължи произнасяне само по оплакванията във
въззивната жалба.
При така установената в съответствие със събраните доказателства
фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ. При събирането на доказателствата и установяване на
фактическата обстановка не са допуснати процесуални нарушения, а правните
изводи са в съответствие с установената съдебна практика.
Неоснователно е оспорването, че заповедта, с която трудовото
правоотношение е прекратено, е немотивирана. В текста на обжалваната
заповед работодателят ясно и недвусмислено е изписал, както текста по
чл.328, ал.1, т.2 КТ, така и изрично е изписано и фактическото основание –
съкращаване в щата. Според съдебната практика това е достатъчното
минимално съдържание на заповедта за прекратяване на правоотношението,
за да се счете същата за мотивирана в достатъчна степен за организиране
защитата на работника или служителя. Няма нито нормативно, нито
установено от практиката изискване в заповедта изрично да се изписват
всички документи, които имат отношение към установяване на визираното в
заповедта основание за прекратяване на правоотношение, така както твърди
въззивника. Не са част от мотивите да се изпише и щатното разписание или
др.документи., имащи отношение към основанието съкращаване в щата.
Неоснователно е оспорването, че със Заповед № 572/25.06.2021г. по
същество на въззивника е променена длъжността, на която е бил назначен
след възстановяването му със съдебно решение. Тази заповед е издадена от
работодателя на основание чл.120, ал.1 КТ. На това основание работодателят
може едностранно при определени обстоятелства - производствена
необходимост или при престой , да възложи на работника или служителя без
да се изисква неговото съгласие да извършва временно друга работа в същото
или в друго предприятие за срок до 45 календарни дни през една календарна
година.
Следователно с тази заповед едностранно и временно и при липса на
необходимост от изискване на съгласие на въззивника работодателят е
възложил да изпълнява трудови функции, различни от тези, които са присъщи
на длъжността, на която е бил възстановен, а именно спасител. С тази заповед
по същество не се променят съществени елементи от трудово
правоотношение, което след първото уволнение на ищеца е възстановен и с
7
допълнителното споразумение от 24.06.2021г., сключено между страните
изрично въззивникът е възстановен на длъжността спасител. За да е налице
изменение на длъжността, на която въззивникът е бил възстановен, по
същество следва между страните да е постигнато взаимно съгласие и
сключване на допълнително споразумения, с което по реда на чл.119 КТ да се
измени такъв съществен елемент от трудовото правоотношение, каквото
представлява заеманата от работника длъжност. Ето защо със заповед
572/25.06.2021г., издадена едностранно от работодателя при изрично
правомощие при определени предпоставки, поради което не е налице промяна
на длъжността, на която въззивникът е възстановен. С едностранен акт
работодателят не може да изменя съществен елемент от трудовия договор,
каквото е заеманата от работника длъжност. Ето защо преценката дали е
налице уволнителното основание – съкращаване в щата, следва да се направи
съобразно длъжността спасител, а не съобразно трудовите функции, временно
възложени на въззивника.
Именно при съобразяване на длъжността на която въззивникът е
възстановен – „спасител“, при анализ на щатните разписани, действащи към
датата на издаване на обжалваната заповед № 574/25.06.2021г., се установява,
че при работодателя липсва щатна бройка за длъжността спасител изобщо. Не
се установи и че в последващото щатно разписание такава щатна длъжност е
предвидена. От анализа на изисканите и прието уведомления за сключени и
прекратени трудови договори в училището за периода 28.08.2020г. до
18.08.2021г., не са били назначавани други служители на сходна длъжност. В
тази връзка от работодателя е доказано основанието на което е прекратено
правоотношението – съкращаване в щата – към датата на прекратяването му
от утвърдените щатни разписания при работодателя се установява отпадане
за в бъдеще на една единствена щатна бройка за спасител.
Съкращаване на щата е налице, когато се премахват или намаляват
бройките за определени длъжности по щатното разписание на предприятието.
В случая решението за съкращаване в щата и утвърждаване на щатното
разписание, действащо към датата на прекратяване на процесното уволнение
е утвърден от компетентен орган - директора на училището. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011г. по т. дело № 4/2011 г. на ОСГК на
ВКС, в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно
числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно
разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно
разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното
заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване
с други органи и институции, като Регионалния инспекторат по образование
или съответната община.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички
или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се
прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за
нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност. Реално съкращаване в щата е налице и когато трудовите
задължения от съкратената длъжност се разпределят между други сходни
длъжности, както и когато на мястото на две и повече различни длъжности е
създадена една обща комбинирана длъжност, обединяваща трудовите
задължения на двете длъжности. От събраните по делото доказателства,
безспорно се налага извода, че към момента на уволнението на въззивника е
била налице тази промяна- от поименното щатно разписание на длъжностите
в училището – в сила от 01.05.2021г. /л.197 и сл. – РС/ , действащо към датата
на уволнението на 28.06.2021г, се установява, че липсва щатна длъжност
8
„спасител“ в ответното училище. Щатната численост на персонала на
въззивника се състои от 36 броя педагогически специалисти, от които един
директор и един заместник директори, както и от 10 броя непедагогически
специалисти, от които 1 счетоводител, 1 ЗАТС, 1 огняр, 1 охрана, 1 шофьор и
5 бр. чистачка.
От анализа на конкретните основни и допълнителни задължения,
вменени на ищеца според длъжностната характеристика на спасител да
изпълнява за длъжността, на която е назначен се установява, че неговата
длъжност е с клас по НКПД клас 5, персонал, зает с услуги на населението и в
тази връзка вменените трудови функции по длъжностна характеристика и
данните за структурата на длъжността в националния класификатор на
длъжностите сочи на извода за липсва на сходство на трудови функции с
щатовете от педагогическия персонал . Не се установя такова сходство и с
останалите щатни бройки, заемани от длъжностите от непедагогическия
персонал. Основната и определяща трудова функция на съкратената
длъжност е охрана и следене за реда в басейна на училището и обучаване на
учениците на начални умения по плуване. Липсват данни и доказателства, че
тази длъжност след утвърденото щатно разписание от 01.05.2021г. в
преобладаващата си част като трудови функции, определящи за длъжността,
са били прехвърлени към други длъжности. В този смисъл е налице извод за
извършено реално , а не фиктивно съкращаване на една единствена щатна
длъжност от разписанието на работодателя. Тъй като се съкращава една
единствена щатна бройка не е необходимо извършване на подбор. Такова
задължение възниква за работодателя само при наличие на няколко еднакви
или сходни по трудови функции длъжности, каквито в случая не се
установиха. Ето защо е неоснователно оспорването на жалбоподателя, че не е
извършен подбор, тъй като такъв не е била задължителен за работодателя.
Правото на работодателя да премахва длъжности или да намалява
щатните бройки за тях поради отпадане на нуждата, не подлежи на съдебен
контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са
му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от
него структура. Упражняване на правото н възстановяване не се предпоставя
от никакви действия от страна на работодателя /така решение № 353 от
07.10.2011г. по гр.д.№ 187/2011г., 4 г.о., ГК/. В определение № 428 от
21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2011 г., III г. о., ГК, е възприето
разрешението, че работодателят не е длъжен да извърши промяна в щатното
разписание като създаде щатна бройка за съответната длъжност. Съдът не е
компетентен да налага такава промяна. Списъкът на длъжностите и
числеността на персонала на предприятието са въпроси не на
законосъобразност, а на целесъобразност на управлението на предприятието и
са единствено в правомощията на управителните му органи. Задължението на
работодателя да изпълни съдебното решение се свежда до това да възстанови
незаконно уволнения работник или служител на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, но ако междувременно
е настъпила промяна в щатното разписание и трудова функция вече не
съществува като съдържание на отделна длъжност, работодателят няма
задължение да променя щатното разписание. Ако уволнението бъде признато
за незаконно и работникът бъде възстановен на заеманата преди
извършването му длъжност, работодателят е длъжен да го допусне до работа,
но не е длъжен да възстанови длъжността му в щата си, нито да му предложи
друга работа, като може да прекрати отново правоотношението поради
съкращаване на щата /в тази насока Решение № 106 от 30.03.2015г. по гр.д.№
5857/2014г., на 4 г.о., ГК/.
По изложеното и по изтъкнатите в жалбата основания, искът за
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му е неоснователен.
Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентен
9
орган,по нормативно определения ред и при наличието на
основанието,посочено в заповедта за уволнение-съкращаване в щата, без за
работодателя да е възникнало задължението да извърши подбор,поради
реално съкращаване за в бъдеще на една единствена по трудови функции
щатна бройка.
Поради неоснователност на иска за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на заповедта, с която работодателят е упражнил това
права, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнените длъжност спасител и за заплащане на обезщетение за оставяне без
работа, тъй като и тези два иска изискват установяване на незаконност на
уволнението. Искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и на
самостоятелно основание за периода от 08.12.2021г. до 28.12.2021г., тъй като
считано от 08.12.2021г. въззивникът е започнал в 6 месечния период от
прекратяване на правоотношението работа при друг работодател.
Неоснователна е жалбата и в частта, с която са отхвърлени частично
исковете за заплащане на нетно трудово възнаграждение за сумата над
уважения размер от 59,09 лв. и за периода 21.06.2021г. до 23.06.2021г., както
и за сумата над уважения размер от 10,64 лв. неплатено допълнително
трудово възнаграждение за „прослужено време" - по чл. 128, ал. 2 от КТ за
сумата от 2 590,20 лв., както и за периода от 03.04.2019 г. до 23.06.2021 г.;,
както и в частта за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от вписване на неверни данни в документи, удостоверяващи
факти свързани с трудовото правоотношение – правно основание чл. 226, ал.
1, т. 2 от КТ:
За периода, през който въззивникът е бил уволнен същият не е полагал
реално труд, поради което не му се следва насрещната по трудовото
правоотношение парична престация. Трудовото правоотношение е
двустранно и възмездно. Срещу положен от работника или служителя труд
му се следва трудово възнаграждение. При реално неполагане на труд на се
следва насрещното парично задължение от работодателя. Противното
означава допускане на неоснователно обогатяване и неоснователно
разместване на имуществени блага.
За времето, през което работникът или служителят е останал без работа,
същият има право само на парично обезщетение по чл.225, ал.1 или ал.2 КТ
до шест месеца. На това основание – на въззивникът не му се дължи трудово
възнаграждение за времето, през което реално не е полагал труд. Това е
относимо, както за времето, докато е траел съдебният процес за оспорване на
първото му уволнение, така и до 24.06.2021г., когато реално е започнал
работа при ответника след възстановяване на заеманата длъжност.
Допълнителното споразумение за това е подписано между страните е за това
няма спор, на 24.06.2021г. Следователно, това е датата, на която реално
ищецът е започнал да престира труд, а работодателят го е допуснал да го
осъществява. За периода от 21.06.2021г. до 23.06.2021г. няма доказателства
по делото за реално полагане на труд от ищеца, поради което за този период
трудово възнаграждение не му се дължи. По тези аргументи на ищеца не му
се дължи и за три години назад допълнително възнаграждение за прослужено
време. Такова би било дължимо ако се дължи и основното такова.Поради
липса на престиране на реално работна сила през този период правилно и
искът за заплащане на допълнително възнаграждение за периода извън реално
положения труд от 24.06.2021г. до 28.06.2021г. е бил отхвърлен като
неоснователен за сумата над 10, 64 лв.
Неоснователно е оплакването и в частта, с която искът за обезщетение
по чл.226, ал.3 КТ е отхвърлен като неоснователен. Според правилно
разпределената в доклада доказателствена тежест изрично в тежест на
въззивника е указано, че следва да установи настъпването на изрично
посочените неимуществени вреди, по начина, описани в исковата молба.
10
Действително се установи, че при явяване на ищеца да започне работа при
работодателя същият е представил трудовата си книжка за вписване от
работодателя на съответните обстоятелства относно отмяната на
предходното уволнение. Съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж тези обстоятелства следва да се впишат от
работодателя чрез поправка на вписаното основание за прекратяване на
правоотношението, както и правилно да се отрази продължителността на
трудовия стаж, установен със съдебното решение /арг. чл.305а КТ/. От
проверката на Инспекцията по труда, а и от съдържанието на трудовата
книжка на ищеца е установен соченият от въззивника факт, че за периода от
01.04.2019г. до 28.06.2021г. в трудовата книжка на ищеца не е извършено
съответното вписване от работодателя. Независимо от това обаче от страна на
въззивника не се установи настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. От тази страна в тази насока единствено са
ангажирани гласни доказателства, но в показанията си св.К. сочи, че
единствено по споделено от въззивника последният се е почувствал унизен от
факта, че работодателят му е възложил извършването на други дейности – по
поливане на тревните площи, те.е. не се установяват вреди от невярно и
неточно вписани в трудовата книжка обстоятелства. От представените
медицински документи също така не може да се установи пряката причинно
следствена връзка на отразените в тях здравословни състояние на ищеца
именно с невярното отразяване на данни в трудовата му книжка. Основание
за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.226, ал.1 КТ е само и
единствено установяване, че са претърпени вреди и същите са типичният и
непосредствен резултат именно от конкретно посоченото от ищеца
вредоносно действие или бездействие на работодател по повод оформяне на
документи, имащи отношение за установяване на трудовия статус и стаж на
ищеца.
Жалбата е частично основателна в частта, с която е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за неползван платен годишен
отпуск за периода от незаконното уволнение до последващото прекратяване
на правоотношението – 02.04.2019г. до 28.06.2021г. – за 26 месеца и 26 дни.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени
дела С-762/2018 г. и С- 37/2019 г., което е задължително за българския съд на
основание чл. 633 ГПК, работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-
късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие
на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен
отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази
отмяна. В този случай работодателят дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в случай че уволнението е признато за незаконно и
служителят е възстановен на работа, при последващо прекратяване на
трудовото правоотношение на възстановения служител, за отпуска натрупана
през периода от предходното му незаконно уволнение до възстановяването
му на работа. С оглед на цитираното приложимо от националния съд правило
съдът неправилно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от въззивника за периода от уволнението
му до възстановяване на работа.
С исковата молба ищецът е поискал това обезщетение за целия период,
докато е траело незаконното му уволнение, като наред с основния отпуск за
2019г. иска и такъв, като член на СБУ. Предвид цитираните дела на СЕС по
съединени дела С-762/18 и С-37/19, в случаите когато работникът или
служителят не може да полага труд поради непредвидими, обективни
причини, които не зависят от неговата воля, се допуска "дерогация на
принципа, че правото на годишен отпуск трябва да се определя в зависимост
от периодите на действително полагане на труд". Така към вече разгледаните
11
случаи на настъпване на нетрудоспособност поради болест и поради
майчинство, СЕС прибави и случаите на незаконно уволнение, приемайки в §
66 посочи, че "периодът от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяване на работника на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението със съдебно решение, следва да се
приравни на период на действително полагане на труд за целите на
определяне на правото на платен годишен отпуск". В тази връзка следва обаче
да се направят три уточнения: Първото е, че това приравняване, т. е. заради
обективната невъзможност да се полага труд, посоченият период се
приравнява на период на действително полагане на труд, е само "за целите на
определяне на правото на платен годишен отпуск", но не и за други цели,
каквито са – за получаване на социални придобивки, каквито лицата, имащи
качеството на работник или служител в дружеството са получили, при
спазване на изискванията на предвидения за това ред. Второто е, че този
извод на СЕС касае само основният платен годишен отпуск, който съгласно
Директива 2003/88/ЕО не може да бъде по-малък от четири седмици и който
по националното ни право е уреден в чл. 155 КТ. Третото уточнение което
следва да се направи е, че до този извод СЕС стига след като определя това
конкретно право - на основен платен годишен отпуск - като "особено важен
принцип на социалното право на Съюза". При преценката си, СЕС съобразява
и неговата цел, а именно: " да позволи на работника, от една страна, да си
почине от изпълнението на задачите, възложени му с неговия трудов договор,
и от друга страна, да разполага с период на отмора и развлечения" и посочва,
че "тази цел, която отличава платеният годишен отпуск от другите видове
отпуск, преследващи различни цели, обаче се основава на предпоставката, че
работникът действително е полагал труд през референтния период".
Разсъждавайки след това, СЕС посочва, че "целта да се позволи на работника
да си почине предполага, че този работник е извършвал дейност", заради
която следва да му се "гарантира закрилата на неговата безопасност и
неговото здраве". Затова – принципът е, че правото на платен годишен отпуск
"трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане
на труд по силата на трудовия договор". Изключение се допуска при
наличието на два критерия: 1. отсъствието от работа да не е предвидимо и 2.
то да не зависи от волята на работника. В решението си по съединени дела С-
762/18 и С-37/19 СЕС приема, че именно тези два критерия са изпълнени "в
положение, при което работникът е незаконно уволнен, но по-късно е
възстановен на работа със съдебно решение", защото той "не е могъл да
изпълнява задълженията си поради причина, която е била непредвидима и
независеща от волята му" и заради това се приема за приложимо
изключението от изискването "работникът действително е полагал труд през
референтния период".
Предвид горното се налага извода, че при постановяване на решението
си по съединени дела С-762/18 и С-37/19, СЕС не е визирал допълнителният
платен годишен отпуск. Същият по националното ни право е уреден в чл. 156
КТ и може да се предоставя или за работа при специфични условия и рискове
за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, независимо от предприетите мерки, или за работа при ненормиран
работен ден. Директивата изисква от държавите членки "да предприемат
необходимите мерки за да гарантират, че на всеки работник"е осигурено и
гарантирано правото на "платен годишен отпуск от най-малко четири
седмици с условия за придобиване и предоставяне на такъв отпуск,
предвидена в националното законодателство". Доколкото се касае за
гарантиран минимум, държавите членки имат право да "предвидят платен
годишен отпуск с продължителност по-голяма или равна на гарантираната от
Директива 2003/88 минимална продължителност от четири седмици". Те
могат да въвеждат по-благоприятни за работниците разпоредби по своя
преценка, без в тези случаи да са обвързани със задължения, като следва да
12
"определят условията за това предоставяне"/вж. § 39 от посоченото от
касатора решение по дело С-341/15/. В случая определените от чл. 155, ал. 1,
т. 1 КТ условия за това са: 1. работникът да е работил /т. е. да е полагал
труд/и то 2. при специфични условия и рискове за живота и здравето, които
не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки. Тези изисквания, с оглед приетото в гореизложените
мотиви от въззивния съд, в случая не са били изпълнени. Следва да се има
пред вид, че за конкретният допълнителен платен годишен отпуск важи
изискуемата се предпоставка за изпълнение на целта, заради която той се
предоставя /да се позволи на работника да си почине/, а именно: че този
работник е извършвал дейност, която за да се гарантира закрилата на неговата
безопасност и неговото здраве". За него намира приложение принципа, че
правото на допълнителен платен годишен отпуск се определя в "зависимост
от периодите на действително полагане на труд по силата на трудовия
договор" и след като за процесният период такъв не е полаган, обезщетение не
се дължи /така Определение № 50892 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2402/2022 г., III г. о., ГК/.
Ето защо в случая за спорния период от 02.04.2019 до 28.06.2021г. на
ищеца следва да се признае правото на обезщетение само по основния отпуск
по чл.155, ал.1 вр. с ал.4 КТ – от по 20 работни дни за година. Доколкото
работодателят не е представил доказателства до приключване на устните
състезания, че такова обезщетение е заплатено на ищеца, с оглед на
неоснователност на исковете му за възстановяване на работа при ответника,
на тази страна се дължи обезщетение по посочения текст на КТ. За 2019г. и за
2020г. се дължи обезщетение за по 20 работни дни за всяка от годините, а за
периода до 28.06.2021г. – за 10 работни дни /т.е. за половината, тъй като се
иска до м.06.2021г./ или се дължи обезщетение по чл.224 ,ал.1 КТ общо за 50
работни дни за процесния период. Съгласно чл.228 КТ основа за определяне
на обезщетенията по КТ е размерът на БТВ. При получавано такова от 760, 50
лв. за 1 ден вземането е за 36,21 лв. /при разделяне на възнаграждението за
месеца на броя на работните дни средно от 21/, поради което на въззивника се
дължи обезщетение за процесния период по чл.224, ал.1 КТ в размер на
1810,71 лв., ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.
Над този размер до поискания искът е неоснователен.
Жалбата, в частта, с която е отхвърлен частично искът за обезщетение
по чл.225, ал.3 КТ е основателна. От събраните по делото доказателства се
установи, че с молба, входирана при работодателя на 21.06.2021г.,
въззивникът се е явил при работодателя и е поискал да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. Работодателят обаче, чрез заместник
директора на същата дата е връчил на въззивника служебна бележка, с която е
удостоверено отсъствието на директора на училището и периода на това
отсъствие. Едва на 24.06.2021г. с входиране от ищеца на втора молба с искане
да бъде възстановен на работа между страните е сключено допълнително
споразумение от същата дата, в което считано от тази дата – 24.06.2021г.
въззивникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
спасител. Следователно – за периода от 21.06.2023г. до 23.06.2021г.
въззивникът се е явил и изразил готовност да престира труд, но работодателят
необосновано не го е допуснал. След като работникът или служителят се яви
при работодателя и изрази готовност да полага труд работодателят е длъжен
да го допусне. Отсъствието на управителя или ръководителя на работодателя
не може да е във вреда на работника или служителя и да засяга негови
трудови права. Вътрешноорганизационните въпроси относно управлението на
работодателя са ирелевантни, неотносими и непротивопоставими на
интересите на работника. При влязло в сила решение за възстановяване на
работа и явяване на лицето в срока по чл.345, ал.1 КТ за заемане на работа,
липсва основание работодателят да не го допусне веднага. Релевантно за
недопускането до работа е не само конкретно поведение на законния
13
представител на работодателя, но и всяко друго длъжностно лице в
предприятието. Със самото съдебно решение настъпва възстановяването, като
от страна на работодателя не е необходимо извършване на допълнителни
действия /така Решение № 353/07.10.2011г. по гр.д.№ 187/2011г., 4г.о,;
Решение № 106 от 30.03.2015г. по гр.д.№ 5857/2014г., 4 го. /. С явяването на
лицето да заеме длъжността, на която по силата на съдебното решение е
възстановен и със сключването от работодателя на допълнително
споразумение и допускането на ищеца да започне работа на възстановената
длъжност едва на 24-.06.2021г. за периода от явяването за започване на
работа на 21.06.2021г. до 23.06.2021г. от работодателя е извършено формално
и необосновано недопускане на ищеца на работата, на която е възстановен.
Горното обуславя основание за обезщетяване на ищеца за периода от
21.06.2021г. до 23.06.201г. – за недопускане до работа за три работни дни,
като в случая обезщетението се определя на база на полученото брутно
трудово възнаграждение. Или в случая това вземане следва да се уважи за
сумата от 108,64 лв. /760,50 лв. – БТВ, за 1 ден се дължи 36,21 лв., а за три
работни дни 36,21 х3 /760,50:21 средно работни дни от месеца/, ведно със
законната лихва от подаване на иска до изплащането. Над този размер искът е
неоснователен.
По разноските:
Основателно е обжалването на решението и в частта на присъдените
разноски. И двете страни са направили и поискали разноски, а исковете са
уважени отчасти.
Ищецът е направил разноски за адв.възнаграждение от 680 лв., като не е
разграничил спрямо кой от исковете какъв конкретно размер разноски се
отнася. Ответната страна е представила доказателства за направени разноски
от 3310,50 лв. за адв.възнаграждение с ДДС. И тази страна също не е
разграничила по кой иск какви разноски са направени. Ето защо и за двете
страни по общо 10 на броя искове съдът разпределя разноските направени от
страните по равно – от ищеца – по 68 лв. за всеки иск и за ответника – по
331,05 лв. за всеки иск. С оглед на материалния интерес по всеки от исковете
сумата от по 331,05 лв. е под минимума, което прави възражението за
прекомерност неоснователно. Или по изцяло отхвърлените искове по чл. 344,
ал.1, т.2, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ и по чл.226 КТ на работодателя от
въззивника се дължи общо сумата от 1324,20 лв. /331,05 х4/. По отношение
на останалите частни уважени, респ.отхвърлени искове – съобразно
отхвърлената част на останалите 4 иска /за два от исковете по чл.220 КТ и по
чл.222 КТ решението не е обжалвано и влязло в сила/ на ответната страна от
ищеца се дължат разноски в размер на 912,01 лв. или общо дължими на тази
страна разноски, съобразно с отхвърлените искове и части от тях са в размер
на 2236,21 лв. Ето защо, в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
работодателя разноски, съобразно отхвърлената част от исковете над този
размер /2236,21 лв./ следва да се отмени.а
С оглед на броя на предявените искове и частни уважения размер по
някои от тях на ищеца се дължат общо разноски в размер на 248,32 лв.,
спрямо направените общо такива /26,79 лв. се дължат съразмерно с уважената
част по иска по чл.128, т2 Кт; 27,93 лв. се дължат съобразно уважения размер
на иска за допълнително ТВ за прослужено време; по 68 лв. за обезщетението
по чл.220 КТ и по 68 лв. за уважения иск по чл.222 КТ, по 47,89 лв. за
уважения размер на иска по чл.224 КТ и 9,71 лв. върху уважения размер по
иска по чл.225, ал.3 КТ/. С обжалваното решение на тази страна са присъдени
само 70,63 лв., разноски съобразно уважените части, поради което с
настоящото решение се дължи доплащане още на сумата от 177,69 лв.
разноски.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция на въззивника не се
дължат разноски, а въззиваемата страна не е доказала, че е направила такива и
14
не е поискала присъждането им.
Върху уважените размери от исковете от работодателя се дължи
държавна такса, която по уважения размер за обезщетението по чл.224, ал.1
КТ е в размер на общо 108,64 лв. за двете инстанции и по уважения размер за
обезщетението по чл.225, ал.3 КТ за двете инстанции от 75 лв. или общо
държавна такса от 183,64 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 207/16.06.2023г. по гр.д.№ 1207/2021г. по описа
на РС П., в частта, досежно отхвърлителните части по следните осъдителни
искове: за сумата над 1810,71 лв., обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл.224, ал.1 КТ за периода от 02.04.2019г. до 28.06.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на иска 18.08.2021г. до погасяването; за
сумата над 108,64 лв., обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за недопускане до
работа за периода от 21.06.2021г. до 23.06.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на иска - 18.08.2021г., до погасяването и относно присъдените
разноски за сумата над 2236,21 /две хиляди двеста тридесет и шест лева и
двадесет и една стотинки/ лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Средно училище „**“ - гр. П. да заплати на А. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“** следните суми: сумата от 1810,71 /хиляда
осемстотин и десет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ за периода от
02.04.2019г. до 28.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на иска
18.08.2021г. до погасяването, както и сумата от 108,64 /сто и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ лв., обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за
недопускане до работа за периода от 21.06.2021г. до 23.06.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на иска - 18.08.2021г.до погасяването.
ОСЪЖДА Средно училище „**“ - гр. П. да заплати на А. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“** сумата от 177,69 /сто седемдесет и седем
лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 207/16.06.2023г., постановено по гр.д.№
1207/2021г. по описа на РС П., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Средно училище „**“ - гр. П. да заплати по сметка на ОС
Благоевград сумата от 183,64 /сто осемдесети три лева и шестдесет и четири
стотинки/ лв., държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1- месечен срок
от получаване на препис от страните пред ВКС, в частта по исковете по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15