Решение по дело №8565/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4103
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110208565
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4103
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20211110208565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на жалба подадена от В. С. Р. от гр. София срещу
наказателно постановление №42-0001249/13.05.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“), гр. София, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
(две хиляди лева) лв. за извършено нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвП.
С жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
като се оспорва извършването на нарушението, жената, която се качила в
колата му я познавал по физиономия и го помолила да я закара, защото
закъснявала за работа и тъй като му била в посоката се съгласил, но когато
тръгнал патрул на 0. му подал сигнал да спре, не работел като таксиметров
шофьор, тъй като бил пенсионер по болест, автомобила го ползвал за лични
нужди. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание, както и в
част от съдебните заседания се представлява от процесуален представител.
Жалбоподателят поддържа жалбата си и по същество излага, че всичко било
нагласено, че работел като такси, не бил извършил престъпление.
1
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда е изразено становище
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 06.03.2021 г. сутринта жалбоподателят бил спрял лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № ..., негова собственост, който бил с
обозначителни знаци на такси със стикери на фирма „ЗА ЕДНО ЕВРО“ пред
магазин Т-маркет. На автомобила не бил поставен „чохъл“ на табелката
„такси“, в него имало касов апарат, който не бил включен и нямало табелка на
стъклото „не работи“.
На 06.03.2021 г., около 09:00 часа свидетелката Е. Г. видяла такси пред
магазин Т-маркет на спирката на автобус 310. Отворила вратата и попитала
водача дали може да я закара до „Фондови жилища“, където работи. Качила
се и не след дълго автомобилът бил спрян от патрулка. Свидетелката М. била
командир на отделение в 0. и на 06.03.2021 г. сутринта била дневна смяна с
колегата си А. И., обслужвайки територията на IV-ти и V-ти микрорайон в гр.
София, ж. к. „Люлин“. Полицейският екип обхождал бул. „Райко Даскалов“ и
на спирката на автобус 310, находяща се между блокове 506 и 503забелязали
такси, което престоявало на спирката на МГТ. Минавайки покрай водача му
разпоредили да премести автомобила си, тъй като имало свободно място. Той
не реагирал и те не след дълго предприели проверка на документите му.
Пътничката в таксиметровия автомобил Г. била установена и й били снети
сведения. По нейни данни понякога тя ползвала услугите на жалбоподателя
при необходимост.
Изготвена била докладна записка от служителите на 0. и за съдействие били
извикани служители на РД „АА“ -гр. София свидетелите Б. и К.. Те
установили на място спрения таксиметров автомобил. Извършили служебна
проверка в тяхната база данни и в системата не бил включен в списъка с
удостоверения за регистрация на таксиметров превоз на пътници.
На 15.04.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ на В. С. Р. за това, че на 06.03.2021 г. около 09:10 часа в
гр. София, бул. „Райко Даскалов“, спирка на градския транспорт, като водач
2
на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № ..., негова
собственост, собственост на физическо лице, е извършвал нерегламентиран
таксиметров превоз на пътник Е. В. Г., облепен със стикери на фирма „За едно
евро“ автомобил не е включен в удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз на пътници. Описаното нарушение е с посочена правни квалификация
по чл.24, ал.1 от ЗАвП.
Съставен е протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер и отнемане на документи на лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Елантра“, с рег. № ... собственост на В. С. Р..
В акта е отразено като възражение, че не е работил като такси, а съседка го
е помолила да я закара до метростанцията.
Приложени са снети писмени обяснения от лицето Р., от лицето Г.,
докладна записка от М. М..
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителя Б., както и свидетелите
М. и Г. излагат подробни обяснения изцяло в подкрепа на констатациите в
АУАН. Свидетелят К. излага, в какво състояние е установил автомобила на
жалбоподателя пред 0., както и какво са установили при направена проверка в
служебната база данни.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
от определеното от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията със Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, сред
които е и директора на РД „АА“- София.
Така установената фактическа обстановка е въз основа на гласните
доказателства: показанията на свидетелите Б., К., М. и Г., както и писмените
доказателства: заповед на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, писмени сведения, протокол, докладна записка,
заповеди, длъжностни характеристики. Съдът не намира съществени
противоречия в писмените и гласните доказателства, поради което и като
логични и непротиворечиви ги е взел предвид.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от
3
разписката за получен препис от наказателното постановление същото е
връчено на 26.05.2021 г., а жалбата е подадена на 01.06.2021 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е неоснователна, поради следното:
На първо място съдът намира, че процесното наказателно постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице. Този извод се прави, изхождайки
от разпоредба на чл. 92, ал.2 ЗАвП, че „наказателните постановление се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица...”, както и
съобразявайки разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН и представената от
въззиваемата страна, приобщена като писмено доказателство, заповед №РД-
08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, видно от която последният е делегирал
правомощието по издаване на наказателни постановления за установени
нарушения на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
не на поименно определени, а според заемана длъжност лица, сред които
фигурира и „началник на ОО „АА“.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи.
АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието
доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно
е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в
НП.
Посочената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е
съответна на словесното му описание.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвП: „Таксиметров превоз на пътници се
извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
4
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5.”.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗАвП: „Таксиметров превоз на пътници може да се
извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация.
Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран
търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва
дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на
изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания
търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя
сметка, се уреждат с писмен договор.“ В процесния случай се установи, че
жалбоподателят, в качеството си на водач е управлявал лек таксиметров
автомобил, обозначен като такъв и е извършвал превоз на пътник:
свидетелката Ем. Г. на 06.03.2021 г. около 09:00 часа, когато е бил спрян за
проверка от полицейски екип от 0..
В случая, жалбоподателя в качеството си на водач на лек автомобил е
извършвал нерегламентирана таксиметрова дейност на пътника Е. Г., което се
установява както от писмените, така и от гласните доказателства, без да е
отговарял на изискванията на чл.12, ал.1 от ЗАвП, както и без управлявания
от него автомобила да е бил включен към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът.
От субективна страна това деяние е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на
ЗАвП. Същият е бил наясно, че удостоверението му за водач на лек
таксиметров автомобил е изтекло, тъй като е било валидно до 31.12.2017 г. и
не е могъл да извършва таксиметрова дейност. За това нарушение правилно
квалифицирано по чл.24, ал.1 от ЗАвП му е наложено съответстващото му
наказание, по действащата правна норма чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП/ред. към
датата на деянието/ относно водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари. Размерът на административната санкция е определена за това
нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 2 000 лв.
Съдът приема, че правилно е наложено административно наказание в
5
предвидения в закона размер от 2 000 лв. Като по този начин съдът намира, че
ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Същата е фиксирана и не може да бъде променяна.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството не следва да се възлагат разноски на
жалбоподателя, а с оглед непоискани такива от въззиваемата страна не следва
да й се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0001249/13.05.2021 г.
на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на жалба подадена от ВЛ. СП. Р. от гр. София срещу
наказателно постановление №42-0001249/13.05.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“), гр. София, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
(две хиляди лева) лв. за извършено нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвП.
С жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
като се оспорва извършването на нарушението, жената, която се качила в
колата му я познавал по физиономия и го помолила да я закара, защото
закъснявала за работа и тъй като му била в посоката се съгласил, но когато
тръгнал патрул на 09 Ру-СДВР му подал сигнал да спре, не работел като
таксиметров шофьор, тъй като бил пенсионер по болест, автомобила го
ползвал за лични нужди. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание, както и в
част от съдебните заседания се представлява от процесуален представител.
Жалбоподателят поддържа жалбата си и по същество излага, че всичко било
нагласено, че работел като такси, не бил извършил престъпление.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда е изразено становище
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 06.03.2021 г. сутринта жалбоподателят бил спрял лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № ..., негова собственост, който бил с
обозначителни знаци на такси със стикери на фирма „ЗА ЕДНО ЕВРО“ пред
магазин Т-маркет. На автомобила не бил поставен „чохъл“ на табелката
„такси“, в него имало касов апарат, който не бил включен и нямало табелка на
стъклото „не работи“.
На 06.03.2021 г., около 09:00 часа свидетелката ЕГ. видяла такси пред
магазин Т-маркет на спирката на автобус 310. Отворила вратата и попитала
водача дали може да я закара до „Фондови жилища“, където работи. Качила
се и не след дълго автомобилът бил спрян от патрулка. Свидетелката М. била
командир на отделение в 09 РУ-СДВР и на 06.03.2021 г. сутринта била дневна
смяна с колегата си Андон Иванов, обслужвайки територията на IV-ти и V-ти
микрорайон в гр. София, ж. к. „Люлин“. Полицейският екип обхождал бул.
„Райко Даскалов“ и на спирката на автобус 310, находяща се между блокове
506 и 503забелязали такси, което престоявало на спирката на МГТ.
Минавайки покрай водача му разпоредили да премести автомобила си, тъй
като имало свободно място. Той не реагирал и те не след дълго предприели
проверка на документите му. Пътничката в таксиметровия автомобил Г. била
установена и й били снети сведения. По нейни данни понякога тя ползвала
1
услугите на жалбоподателя при необходимост.
Изготвена била докладна записка от служителите на 09 РУ-СДВР и за
съдействие били извикани служители на РД „АА“ -гр. София свидетелите Б.
и К.. Те установили на място спрения таксиметров автомобил. Извършили
служебна проверка в тяхната база данни и в системата не бил включен в
списъка с удостоверения за регистрация на таксиметров превоз на пътници.
На 15.04.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ на ВЛ. СП. Р. за това, че на 06.03.2021 г. около 09:10 часа
в гр. София, бул. „Райко Даскалов“, спирка на градския транспорт, като водач
на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № ..., негова
собственост, собственост на физическо лице, е извършвал нерегламентиран
таксиметров превоз на пътник ЕВГ.., облепен със стикери на фирма „За едно
евро“ автомобил не е включен в удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз на пътници. Описаното нарушение е с посочена правни квалификация
по чл.24, ал.1 от ЗАвП.
Съставен е протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер и отнемане на документи на лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Елантра“, с рег. № ... собственост на ВЛ. СП. Р..
В акта е отразено като възражение, че не е работил като такси, а съседка го
е помолила да я закара до метростанцията.
Приложени са снети писмени обяснения от лицето Р., от лицето Г.,
докладна записка от М. М..
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителя Б., както и свидетелите
М. и Г. излагат подробни обяснения изцяло в подкрепа на констатациите в
АУАН. Свидетелят К. излага, в какво състояние е установил автомобила на
жалбоподателя пред 09 РУ-СДВР, както и какво са установили при направена
проверка в служебната база данни.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
от определеното от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията със Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, сред
които е и директора на РД „АА“- София.
Така установената фактическа обстановка е въз основа на гласните
доказателства: показанията на свидетелите Б., К., М. и Г., както и писмените
доказателства: заповед на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, писмени сведения, протокол, докладна записка,
заповеди, длъжностни характеристики. Съдът не намира съществени
противоречия в писмените и гласните доказателства, поради което и като
логични и непротиворечиви ги е взел предвид.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от
2
разписката за получен препис от наказателното постановление същото е
връчено на 26.05.2021 г., а жалбата е подадена на 01.06.2021 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е неоснователна, поради следното:
На първо място съдът намира, че процесното наказателно постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице. Този извод се прави, изхождайки
от разпоредба на чл. 92, ал.2 ЗАвП, че „наказателните постановление се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица...”, както и
съобразявайки разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН и представената от
въззиваемата страна, приобщена като писмено доказателство, заповед №РД-
08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, видно от която последният е делегирал
правомощието по издаване на наказателни постановления за установени
нарушения на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
не на поименно определени, а според заемана длъжност лица, сред които
фигурира и „началник на ОО „АА“.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи.
АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието
доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно
е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в
НП.
Посочената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е
съответна на словесното му описание.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвП: „Таксиметров превоз на пътници се
извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5.”.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗАвП: „Таксиметров превоз на пътници може да се
извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация.
Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран
търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва
дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на
изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания
търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя
3
сметка, се уреждат с писмен договор.“ В процесния случай се установи, че
жалбоподателят, в качеството си на водач е управлявал лек таксиметров
автомобил, обозначен като такъв и е извършвал превоз на пътник:
свидетелката Ем. Г. на 06.03.2021 г. около 09:00 часа, когато е бил спрян за
проверка от полицейски екип от 09 РУ-СДВР.
В случая, жалбоподателя в качеството си на водач на лек автомобил е
извършвал нерегламентирана таксиметрова дейност на пътника ЕГ., което се
установява както от писмените, така и от гласните доказателства, без да е
отговарял на изискванията на чл.12, ал.1 от ЗАвП, както и без управлявания
от него автомобила да е бил включен към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът.
От субективна страна това деяние е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на
ЗАвП. Същият е бил наясно, че удостоверението му за водач на лек
таксиметров автомобил е изтекло, тъй като е било валидно до 31.12.2017 г. и
не е могъл да извършва таксиметрова дейност. За това нарушение правилно
квалифицирано по чл.24, ал.1 от ЗАвП му е наложено съответстващото му
наказание, по действащата правна норма чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП/ред. към
датата на деянието/ относно водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари. Размерът на административната санкция е определена за това
нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 2 000 лв.
Съдът приема, че правилно е наложено административно наказание в
предвидения в закона размер от 2 000 лв. Като по този начин съдът намира, че
ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Същата е фиксирана и не може да бъде променяна.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството не следва да се възлагат разноски на
жалбоподателя, а с оглед непоискани такива от въззиваемата страна не следва
да й се присъждат.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4