№ 241
гр. Пазарджик, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 564 постановено на 01.07.2021г. по гр.дело № 3094 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2020г., с което е прието за установено,че ЦВ. СТ. Б., с ЕГН
********** дължи на „Обединена Българска Банка" АД парични суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит, сключен на 16.04.2009г. със С.Ц.Б., с ЕГН ********** /в
качеството му на кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както следва:
4712.30 лв. - главница, представляваща 1/2 част от оставащата главница; 489.11 лв. -
договорна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.4 от договора за кредит за
периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42 лв. - наказателна лихва, представляваща 1/2
част от дължимата по чл.7 от договора за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна
лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-11.11.2020г. до изплащане на вземането;В. СТ. Б., с ЕГН
********** дължи на „Обединена Българска Банка" АД парични суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит, сключен на 16.04.2009г. със С.Ц.Б. с ЕГН ********** /в
качеството му на кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както следва:
4712.30 лв. - главница, представляваща1/2 част от оставащата главница; 489.11 лв. -
договорна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.4 от договора за кредит за
периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42 лв. - наказателна лихва, представляваща 1/2
част от дължимата по чл.7 от договора за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2011 г.; законна
лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед №3440 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 30.11.2010 год по ч.гр.дело №4805/2010 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд.Решението е постановено при участието в процеса на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София. Присъдени са сторените в производството
съдебни разноски.
Във въззивната си жалба ответниците в първоинстанционното производство Ц.Б. и В.Б. чрез
пълномощника си-адв. Н. Я.-ПАК твърдят,че решение е неправилно и незаконосъобразно
постановено в нарушение на материалния закон. Твърдят,че в производството не се е
установило категорично датата, от която кредита е станал предсрочно изискуем, както и от
коя дата е започнала да тече и погасителната давност (16.03.2010 или 16.05.2010год.).
Твърдят,че по делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника
С.Ц.Б.,ЕГН**********, за настъпилата предсрочна изискуемост на цялата сумата по
договора за кредит. В Подкрепа на твърденията си въззивниците излагат подробни
съображения, обосновавайки се и с цитиране на съдебна практика. Формулират искане
обжалваното решение да бъде отменено, и предявения иск отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, в който се
противопоставят възражения за неоснователност на въззивната жалба. Искането е
решението като правилно да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства установи следното:
На 16.04.2009 г. между „Обединена Българска Банка’’ АД и С.Ц.Б., с ЕГН ********** е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,по силата на
който С.Б. като кредитополучател е получил сумата в размер на 10 000 лева на 17.04.2009г.,
със задължение да я върне на кредитодателя „ОББ“ОД до 16.04.2017г. посредством 96
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 180,83 лв., считано от
16.05.2009г.
В чл.14,ал.4 от договора страните са се уговорили, че кредитополучателят се задължава да
уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в договора, както и при всяка
последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена
кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес,
се счита за редовно връчена в деня на изпращането й. Кредитополучателят се е задължил да
уведоми незабавно банката при промяна на местоработата си като при неизпълнение на това
задължение, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем.С чл.19 от
Договора, страните са уговорили,че при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
От счетоводните книги на Банката се установява,че кредитополучателя не е заплатил осем
поредни месечни погасителни вноски за периода 16.03.2010г.-16.11.2011г. Въз основа на
извлечението от сметки, Банката се е снабдила със заповед за изпълнение и въз основа на
2
издадения изпълнителен лист е образувала изп.дело 321/2011г., впоследствие образувано и
ново изп.дело №300/2016г. по опис на ЧСИ Георги Захариев, с рег.№888 на КЧСИ.
Факт, установен по делото, е че С.Ц.Б. е починал на 09.03.2018г. и е оставил за свои
законни наследници-ответниците в първоинстанционното производство, негови дъщери.
Първоинстанционният съд е приел,че наследниците на С.Б. са пасивно легитимирани по
правния спор,тъй като с подаване на възражението по чл.423 от ГПК са приели наследството
чрез конклудентни действия, съобразно чл.49,ал.2 от ЗН. Този извод на съда не се спори от
въззивниците и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.Т.е, следва да се приеме,че
наследниците на кредитополучателя -неговите дъщери, отговарят за задълженията на
наследодателя ,съобразно дяловете си в наследството, а именно : по ½ ид.част-чл.60 от ЗН.
Нямо спор, че вземането на Банката е било предмет на цесия сключена на 31.01.2018г. ,и
наследниците на С.Б. са уведомени от цедента с връчването на исковата молба по чл.422 от
ГПК, въз основа на която е образувано настоящото производство, към която е приложено
уведомлението за цесия.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че по
разплащателната сметка са постъпили 1860,53 лв., с които са погасени следните задължения:
574,02 лв.- - главница /по месечни погасителни вноски с поредни номера от 1 до 10 с падежи
от 16.05.2009г. до 16.02.2010г./; 1286,51 лв. - договорна лихва за периода 17.04.2009г.-
16.03.2010г.Предвид така извършените погашения,към 11.11.2010г. непогасени са: 9425,98
лв. — главница, 978,22 лв. - договорна лихва за периода 16.03.2010г.-10.11.2010г. и 36,49 лв.
- наказателни лихви за периода 16.03.2010г.-10.11.2010г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че задължението
за заплащане на главница по договора за кредит се погасява с изтичането на общата
петгодишна давност. Договорната лихва-представляваща цената на ползваната парична сума
и включена в дължимата анюитетна вноска, се погасява заедно с нея - т.е. с общата давност
по чл.110 от ЗЗД. Поради което съдът е приел,че следва да се приложи петгодишната
погасителна давност, с начален момент на срока - 16.04.2017г. /падежът по договора за
кредит/, който не е изтекъл към датата на предявяване на иска.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд по
повод възражението на ответниците за погасяване на претендираното вземането по давност.
Това възражение подробно е развито и във въззивната жалба, и се явява несъстоятелно по
изложените от първоинстанционния съд съображения,като за пълнота следва да се отбележи
следното:
В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, е
прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
3
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна
за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение
примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през
съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този
период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице,
тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
С оглед уговорения в чл. 10 от процесния договор краен срок за издължаване на кредита –
16.04.2017г., към датата на подаване на исковата молба– 04.11.2020 г., общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Следователно, вземането на „ОББ“ АД за невърнатата
част от главницата по този договор не е погасено по давност.
На следващо място, по повод възражението на въззивниците ,че кредитодателят не е обявил
предсрочната изискуемост на кредита ,първоинстанционният съд е съобразил и приел
следното: банката не е ангажирала доказателства за уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл.417
от ГПК , в каквато насока е приетото в т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС ,но предвид факта, че към датата на предявяване на иска
04.11.2020г. е изтекъл крайния срок за погасяване на кредита,а именно: 16.04.2017г.,то този
факт -на основание чл.235,ал.3 от ГПК преодолява липсата на уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Съобразно тълкувателно решение №8/2017г. постановено на 02.04.2019г. по т.дело
№8/2017г. от ВКС, ОСГТК : Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието
на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго
основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново
основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в
исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно
материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
4
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма
причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието
изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера,
в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не
може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й
вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с
настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна
изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по
чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора
основание на иска“. Предвид така посоченото, несъстоятелни се явяват изцяло възраженията
на въззивниците за недопустимост на иска по чл.422 от ГПК поради липсата на идентичност
със заповедното производство.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание
чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 564 постановено на 01.07.2021г. по гр.дело № 3094 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6