РЕШЕНИЕ
№ 2284
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330112578 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която са предявени
кумулативно съединени частични искове срещу Община Родопи, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв. като частична
от общо 247 554,01 лв., главница, дължима за отчисления по чл. 60 и чл. 64
ЗУО, представляващи част от уговорената, но незаплатена цена за извършени
услуги по приемане и обработване на неопасни отпадъци в Регионално депо
за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. ***, за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., и сумата от 500 лв. като частична от общо 38
561,55 лв. закъснителна лихва върху главницата за периода 06.02.2013 г. –
29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че Община Пловдив е оператор
/собственик/ на Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в
землището на с. ***, общ. ***, като на основание чл. 60 и чл. 64 ЗУО на
ищеца се дължат обезпечения и отчисления в размер, който за периода до
27.12.2013 г. /когато била приета Наредба № 7 от 19.12.2013 г. на Министъра
на околната среда и водите/ бил регламентиран с Наредба № 14 от 15.11.2010
г. на Министъра на околната среда и водите и Министъра на финансите, и
ПМС № 207 от 16.09.2012 г. за определяне на размера и реда за отчисленията
1
по чл. 71е ЗУО (отм.). Съгласно тази уредба отчисленията се дължали от
общините, като се превеждали по сметка на общината, определена по
решение на ОС на регионалното сдружение. В тази връзка се твърди, че с
оглед на решение по т. 3 от дневния ред на ОС на Регионално сдружение ***,
вл. в сила на 07.12.2012 г., на основание чл. 9 ЗЗД било постигнато съгласие,
обективирано с подписите в решението на представители на двете общини, че
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Община Пловдив ще осигурява
приемането на отпадъците на Община Родопи срещу заплащане по фиксирани
и посочени в исковата молба цени. Твърди се, че Община Родопи, като
ползвател на депото, не била заплатила дължимите суми, които са както
следва: за отчисления по чл.60 ЗУО – общо 59 728,51 лв., и за отчисления по
чл. 64 ЗУО – общо 187 825,50 лв., или общо дължима главница за отчисления
за ползване на депото в размер на 247 554,01 лв. Върху тези суми била
начислена закъснителна лихва, в размер и за период до 29.02.2020 г.,
съобразно приложимата нормативна подзаконова уредба. Излагат се
твърдения, че през годините – 15.07.2016 г., 13.12.2016 г. и 15.02.2019 г., на
събрания на Регионално сдружение – ***са приемани за сведения отчетите за
дължимите отчисления, а кметът на Община Родопи изразявал готовност да
заплаща дължимите суми на проведено ОС на 05.12.2013 г., както и с писмо с
вх. № 20ОБ-162/30.03.2020 г. се признавало дължимостта на задължение за
отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 2012 г. – 2015 г. Твърди се, че
независимо от това и въпреки изпратените покани, плащане не било
извършено, макар, че ищцовата община съвестно изпълнявала задълженията
си, което обосновавало интереса на Община Пловдив и от предявяване на
настоящия иск. По изложените съображения се моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община
Родопи, с който се оспорват исковете по основание и размер. Излагат
съображения за гражданскоправния, в частност облигационния характер на
правоотношенията между страните, поради което при тяхната уредба
приложение следвало да намери ЗЗД. Ответникът сочи аргументи, че
процесните задължения, доколкото се дължали под формата на месечни
вноски, са периодични плащания и за тях се прилага кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. В тази насока се излагат съображения за
изтичане на краткия тригодишен, както и на дългия петгодишен давностен
срок. С оглед на това се прави възражение за погасяване на процесните
вземания по давност. Твърди се и, че липсват действия, годни да прекъснат
давността, вкл. и годно признание на вземането, като в тази насока сочи и
съдебна практика. Не бил налице и годен отказ от изтекла давност от страна
на Община Родопи. Моли се за отхвърляне на исковата претенция и се
претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За уважаване на исковата претенция Община Пловдив следваше да
2
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, във връзка с ползване от
ответната община на депо за отпадъци, собствено на ищеца, и твърдените в
исковата молба параметри на това правоотношение – срок на ползване, цена
за ползването, респ. размер на месечните отчисления. Ищецът следваше да
докаже, че е бил изправна страна по договора, както и размера на вземанията
си. По възражението за погасителна давност, ищецът следва да докаже
настъпването на основание за спирани или прекъсване на давността, а в
условията на евентуалност – че е налице отказ от изтекла давност. В тежест
на ответника бе да проведе насрещно доказване на тези обстоятелства, а при
доказване на исковата претенция – да установи че е платил претендираните
суми.
Съществуването на твърдените от ищеца правоотношения между двете
общини не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Видно от Протокол от заседание на ОС на
Регионално сдружение *** от ***г. представители на общо седем общини,
вкл. и на Община Пловдив и на Община Родопи, са подписали решение за
определяне на цени за третиране на един тон битови отпадъци, постъпили в
Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на село ***, които цени
са за експлоатация, инвеститорски контрол, мониторинг, поддържане на пътя
и охрана на обекта, както и за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, които били
съответно 4,77 лв./тон и 15 лв./тон. Определените цени е следвало да се
заплащат по предварително определен ред на Община Пловдив от останалите
шест общини, вкл. и Община Родопи, за осъществяваната от ищцовата
община дейност по управление на Регионалното депо в с. ***, в качеството й
на собственик на същото, и по съхранение и депониране на отпадъци на
общините във въпросното депо. Обстоятелството, че именно Община
Пловдив е собственик на депото и следва да осъществява посочените
дейности, за което и се дължат и утвърдените с решението цени за тон битови
отпадъци, се потвърждава още с Протокол от***г. от заседание на ОС на
Регионално сдружение – ***, на което е взето решение за закриване на
сдружението, и Протокол на ОС от същата дата, на което е създадено
Регионално сдружение за управление на отпадъците – Пловдив (РУСО-
Пловдив). Видно от съдържанието на втория протокол от *** г., Община
Пловдив продължава да изпълнява поетите задължение по управление на
депото в с. *** и да съхранява и депонира отпадъците на общините,
участници в сдружението, за което й се дължат съответните суми за тон
битови отпадъци. За отбелязване е, че с прието решене № ***от проведеното
ОС на РУСО-Пловдив от ***г. изрично се сочи, че Община Пловдив е
собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на село
***. Видно е още от представените протоколи от ОС на Регионално
сдружение – *** от дата 05.12.2013 г., 15.07.2016 г. и 13.12.2016 г., както и от
ОС на РУСО-Пловдив от дата 15.02.2019 г. и 15.07.2019 г., данните за
натрупани задължения на част от общините са представени от кмета на
Община Пловдив и е приемано, че тези задължения следва да бъдат заплатени
именно на Община Пловдив като собственик на депото в с.*** и
3
осъществяващ дейността по управление на отпадъците.
Предвид гореизложеното съдът намира за установено твърдяното в
исковата молба правоотношение. Същото има облигационен характер, тъй
като е възникнало между равнопоставени субекти по силата на взаимно
съгласие между тях за съществуването на разглежданата правна връзка. В
тази насока приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД освен
специалните такива на ЗУО. Касателно последните следва да се посочи, че е
налице задължение по чл. 60 ЗУО за собствениците на депа за битови
отпадъци да предоставят обезпечение, покриващо бъдещи разходи за
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, при
извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране.
Обезпечението се дължи на съответната РИОСВ, на чиято територия се
намира депото, като това вземане на инспекцията спрямо задължената
община има характер на публично държавно вземане по арг. от чл. 60, ал. 6
ЗУО. С изменение на закона, в сила от 5.03.2021 г., отговорен към РИОСВ за
тези отчисления вече е и всеки ползвател на депо за битови отпадъци, който
следва да заплати дължимите суми към инспекцията, а ако не стори това
срещу ползвателя се издава акт за установяване на публично държавно
вземане от директора на РИОСВ. Ако пък е платил сумите на собственика –
актът се издава срещу последния, отново от директора на РИОСВ. В
приложимата към процесния период редакция на чл. 60 ЗУО (Обн. - ДВ, бр.
53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) обаче задължен към инспекцията е бил
само собственикът – в случая Община Пловдив, но не и ползвателя, спрямо
когото РИОСВ не е имала вземане. Такова е имала общината – собственик на
депото, но това вземане се е основавало на облигационно правоотношение,
каквото е настоящото. В същия смисъл е и задължението за отчисления по чл.
64 ЗУО. По изложените съображения съдът приема, че вземането на ищеца
спрямо ответника за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. няма публичен
характер – такъв има вземането на инспекцията, за което понастоящем
отговорят общо собственикът и ползвателят на депото по предвидения в ЗУО
ред. Процесното вземането на Община Пловдив срещу Община Родопи е от
частен характер и приложение, вкл. и за въпросите на погасителната давност,
следва да намерят правилата на ЗЗД.
В тази насока следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване на процесното вземането по давност. По общо правило давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от
настъпването на падежа, на който длъжникът е следвало да изпълни.
Съгласно приложимата към 2013 г. НАРЕДБА № 14 от 15.11.2010 г. за реда и
начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните
средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на
площадките на депата за отпадъци (отм., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.)
съответствие с чл. 71а ЗУО (сега чл. 60 ЗУО) собственикът на депото
превежда до 10-о число на текущия месец определените отчисления по чл. 3,
ал. 3 (б.м. при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез
депониране) за предходния месец. Това задължение на Община Пловдив, като
собственик на депото в с. ***, е било обезпечено, като е предвидено
4
ползващите депото общини да й заплащала сумите за отчисления по чл. 60 и
чл. 64 ЗУО в срок до 5-то число на месеца, следващ този, за които се отнасят.
Последното е видно от представена по делото справка за процесните
задължения на Община Родопи за 2013 г., от която се установява, че падежа
на последната вноска за м. декември 2013 г. е на дата 10.01.2014 г., а за
предходните месеци е бил на съответното 5-то число на месеца, следващ този,
за който се отнася плащането. Следователно процесните вземания за суми за
отчисления представляват периодични плащания по смисъла на ТР № 3 от 18
май 2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТ на ВКС, тъй като се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт – облигационната връзка между двете общини, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време –
ежемесечно, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми – определените единични цени за отчисления за тон депонирани
битови отпадъци, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В таза насока срокът на погасителната давност за тях е три
години, по арг. от чл. 111, б. „В“ ЗЗД и тече от настъпването на падежа за
всяко месечно отчисление – 5-то число на месеца, следващ този за който се
отнася отчислението.
По делото не се събраха доказателства, от които безспорно да се
приеме, че са настъпили основания прекъсващи давността по смисъла на чл.
116 ЗЗД, като съображения на ищцовата страна в обрания смисъл се намират
за неоснователни. С решение от ОС на Регионално сдружение – ***от *** г.,
видно от представения протокол от Общото събрание (л.16 и 17 от делото)
единодушно е приет отчет за задълженията на Община Родопи за отчисления
по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 01.01.2011 г. – 31.10.2013 г., като изрично е
поет ангажимент от ответната община за заплащане на тези задължения
съгласно представен от тях график. Дори да се приеме, че с посоченото
решение, взето и със съгласието на Община Родопи, последната е признала
вземанията на ищеца и на основание чл. 116, б. „А“ ЗЗД е прекъсната
давността за тях от тази дата – 05.12.2013 г., то за следващия тригодишен
период липсват други основание за спиране или прекъсване на течащата
давност. С решение № 4 от проведено ОС на Регионално сдружение – *** от
*** г. и същия номер решение от ОС от 13.12.2016 г. отново единодушно са
приети отчет за задължения на няколко общини, вкл. и ответната, за
отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 01.01.2011 г. до 14.07.2016 г.,
респ. до 30.10.2016 г. На тези събрания обаче представител на Община
Родопи не е завил готовност за заплащане на задълженията, респ. не може да
се приеме, че участието при обсъждането и приемането на отчетите се
приравнява на признание. Още повече, че липсва посочен в протокола
конкретен размер на дължимите отчисления и дали същия съответства на
претендираните понастоящем суми. Неоснователно се твърди, че давността е
прекъсната и с приемането на тези отчети с решение на ОС от 15.02.2019 г.
Още повече като се има предвид, че представителят на Община Родопи е
гласувал „въздържал се“ при приемането на отчета, видно от представения
протокол от общо събрание (л.27-29 от делото). Следователно в период от
5
три години след настъпване изискуемостта на процесните вземания, не са
настъпили факти, годни да спрат или прекъснат срока на течащата
погасителна давност. Такива не са настъпили и в период от пет години след
падежа, дари да се приеме, че давността е тази по чл. 110 ЗЗД или пък тази по
чл. 171, ал. 1 ДОПК. Би могло да се разсъждава дали не е налице основание за
прекъсване на давността поетият от Община Родопи ангажимент да посочи
писмено начин на разплащане на задълженията за отчисления по чл. 60 и чл.
64 ЗУО, поет на ОС на Регионално сдружение – *** от *** г., видно от
съдържанието на протокола от събранието (л.30), където са посочени период
и размер на задълженията. Доколкото обаче към дата 15.07.2019 г. давността
вече е изтекла, то същата не може да бъде прекъсвана. На основание чл. 119
ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, независимо дали давността за тях е изтекла.
Следователно и претенцията за вземането за мораторна лихва е погасено по
давност. По аргумент от чл. 113 ЗЗД след изтичането на давността
задълженото лице може единствено да се откаже от изтеклата погасителна
давност.
С оглед на горното следва да се разгледа другото въведено от ответника
и оспорено от ищеца твърдение, а именно, че липсва отказ от изтекла давност
от страна на Община Родопи. В тази насока съдът съобрази представеното с
исковата молба (л.34 от делото) писмо от ***на Община Родопи от дата
26.03.2020 г., адресирано до ***на Община Пловдив, където изрично е
заявено, че към момента на изпращане на писмото ответната община дължи
на ищцовата задължение в общ размер от 1 543 890,50 лв., представляващи
невнесени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от
2012 г. до 2015 г. В същото писмо е претендирана и сумата от 1 170 000 лв.,
като изрично е изразена готовността на Община Родопи за пристъпване към
„незабавно подписване на двустранно споразумение за погасяване на
задълженията между страните“. Следва да се отбележи, че в същото писмо
кметът на Община Родопи изрично е посочил кои от претендираните
вземания счета за погасени по давност, а именно задължения за
експлоатационни разходи за периода 2008 г. – 2009 г. Задълженията към
Община Пловдив за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за 2013
г. не са включени сред тях. Напротив, същите се считат за дължими и се
предлага погасяването им чрез сключване на споразумение. Писмото обаче е
изготвено след изтичане на срока на погасителната давност, както се прие по-
горе в настоящите мотиви. Следователно съдът намира, че с въпросно писмо
до Община Пловдив се прави отказ от изтекла погасителна давност, в каквато
насока са и съображенията на ищцовата страна.
За да достигне до този извод съдът съобрази и цитираното от ответника
Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК.
Съгласно същото за действителността на едностранното волеизявление за
отказ от субективното право на погасителна давност няма изисквания за
форма, като отказът може да бъде изричен или мълчалив. От съдържанието
му обаче трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
6
било относно цялото парично задължение, било само за част от него. По тези
причини не може да има валиден отказ от погасителна давност при
неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения.
В случая изрично се заявява наличието на незаплатени задължения на
Община Родопи към Община Пловдив, както и предложение тези задължения
да бъдат погасени. Предвид пък заеманата в настоящия процес позиция на
ответника следва да се приеме, че същият е бил наясно с обстоятелството, че
давността за тези вземане е изтекла към момента на съставяне на писмото.
Освен това задълженията са ясно индивидуализирани по основание –
невнесени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, което основание
съответства на процесното, за периода от 2012 г. до 2015 г., в който се
включва и процесния период 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., и в общ размер на
1 543 890,50 лв., в който са включени и претендираните общо 247 554,01 лв.
за главница. При тези данни и с оглед на цитираната съдебна практика съдът
приема, че е налице мълчалив отказ от погасителна давност за цялото
вземане, част от което се претендира по настоящото дело. От момента на този
отказ – 26.03.2020 г., когато е изпратено писмото, видно от изходящия номер
на Община Родопи, е започнал да тече нов срок на погасителна давност също
за цялото вземане, който не е изтекъл до предявяването на настоящия иск на
29.07.2021 г.
Следва да се отбележи обаче, че мълчаливият отказ от давност е само
по отношения на вземането за главница. В разгледаното по-горе писмо не се
споменават задълженията за мораторна лихва, поради което и на основание
чл. 119 ЗЗД претенцията за това вземане в размер на 500 лв. като частична от
общо 38 561,55 лв., начислена за периода 06.02.2013 г. – 29.02.2020 г., е
погасена по давност и искът за нея ще се отхвърли.
За доказване на точното изпълнение на поетите от Община Пловдив
задължения по съхранение и депониране на отпадъци и установяване на
исковата претенция по размер е прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като
пълно и компетентно изготвено. Вещото лице, след извършена проверка на
отчетната книга и справка за приети и депонирани отпадъци, намиращи се
при Община Пловдив, е констатирало, че за настоящия период 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. са приети общо 12 560,26 тона битови отпадъци. Т.е. установява
се, че ищцовата община е надлежна страна в процесните правоотношения.
Дължимите суми за отчисления по чл. 60 ЗУО са в размер на 59 912,44 лв., а
тези по чл. 64 ЗУО – 188 403,90 лв., или общо в размер на 248 316,34 лв.,
което дори надхвърля размера на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното настоящият главен осъдителен иск се
намира за доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи. Като
законна последица от уважаването на иска, ще се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. Предвид развити по-горе в
настоящите мотиви съображения акцесорният иск за обезщетението за забава
ще се отхвърли като погасен по давност.
7
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
доколкото единият иск се уважава изцяло, а другият се отхвърля. В полза на
ищеца ще се присъди сумата от общо 150 лв. за съдебноделоводни разноски,
от които 50 лв. за държавна такса и 100 лв. за внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице. По съразмерност и на основание чл. 78, ал. 8
ГПК ще се присъди в полза на ищеца разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. В тази насока съдът съобрази
спецификата на настоящото дело, обстоятелството, че са проведени три
съдебни заседания, на който са се явявали по двама представили на ищеца,
както и развитата подробна писмена защита. На ответника по съразмерност
ще се присъди сумата от 180 лв. – разноски за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Родопи, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1А, ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 500
лв. (петстотин лева), като частична от общо 247 554,01 лв., главница,
дължима за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на
отпадъците, представляваща част от уговорената, но незаплатена цена за
извършени услуги по приемане и обработване на неопасни отпадъци в
Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. ***,
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, срещу Община Родопи, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, за
ОСЪЖДАНЕ на Община Родопи, ЕИК *********, да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, сумата от 500 лв. (петстотин лева), като частична
от общо 38 561,55 лв., представляваща закъснителна лихва за периода
06.02.2013 г. – 29.02.2020 г., начислена върху главницата от общо 247 554,01
лв., дължима за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на
отпадъците, представляваща част от уговорената, но незаплатена цена за
извършени услуги по приемане и обработване на неопасни отпадъци в
Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. ***,
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Община Родопи, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1А, ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 150
лв. (сто и петдесет лева) съдебноделоводни разноски по настоящото дело и
сумата от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Община Родопи, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, сумата от
180 лв. (сто и осемдесет лева) – разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Присъдените суми в полза на ищеца Община Пловдив, ЕИК *********,
могат да бъдат заплатени от ответника Община Родопи, ЕИК *********, по
следната банкова сметка:
IBAN:******.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
9