РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Карлово, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. П.
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20215320100369 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 124, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Ищците Т. И. С. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН **********,
двамата от село К., О. К., област П., твърдят, че ищцата Т. С. е наследник по
закон на И.Т.И., бивш жител на село С., неин баща.
С нотариален акт № 181, том II, дело № 845/1965г. на КрлРС баща й,
И.Т.И. закупил в режим на СИО с майка й А.И.К., празно дворно място с
площ от 2100 (две хиляди и сто) кв.м, находящо се в село С., К. О., до съседи:
Ц.И.А., улица и наследници на Е.М., което дворно място по тогава
действащия план на селото съставлявало имот с пл. № 81 (осемдесет и първи)
в квартал 13 (тринадесети) и за него е бил отреден парцел IV (четвърти). В
това дворно място родителите й си построили двуетажна масивна жилищна
сграда, която била завършена през 1967 г.
След смъртта на баща й през 1988 г. неговата ½ идеална част от
посочения имот била наследена от наследниците му по закон съгласно
представеното удостоверение за наследници. С нотариален акт № 158, том I,
рег. № 3259, дело № 239/2001 г. на *** С.Р. с рег. № *** на Нотариалната
камара, район на действие - района на Карловски районен съд, акт № 189, том
III, дело № 636/2001г. на СлВп при Карловски районен съд, А.И.К. и М.И.И.
продали на ищцата Т. И. С. принадлежащите им общо 5/6 идеални части от
посочения имот, който по действащия към 31.05.2001 г. план на село С.,
представлявал част от имот с пл.№ 74 (седемдесет и четвърти), извън
регулацията на селото, при съседи: Ц.И.А., улица и наследници на Е.М.. Тъй
като тази сделка била извършена по време на брака на ищците, то тези 5/6
идеални части станали тяхна съпружеска имуществена общност.
1
От 1965 г., когато И.Т.И. закупил процесния имот, и до настоящия
момент, дворното място ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда съществувало в непроменени граници, нямало спорове за
собствеността му, и през всички тези изминали години имотът бил владян от
тяхното семейство. Ето защо била голяма изненадата им, когато установили,
че имотът им е бил заснет като земеделска земя, при това без съществуващата
в него двуетажна жилищна сграда. При извършено през 2011г. геодезическо
заснемане на границите на имота се установило, че същият изцяло съвпада с
имот *** по КВС на село С., по начин на трайно ползване нива с площ от
2192 кв.м, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. По сега действащите КККР на село С.,
одобрени със Заповед № РД-18.642/09.09.2019г. на ИД на АГКК имотът
представлявал ПИ с идентификатор ************ - земя по чл.19 от ЗСПЗЗ,
собственост на О. К..
За тях било повече от очевидно, че в КВС на село С. е допусната
грешка и непълнота, изразяващи се в неотразяване на техния имот и
конкретно - на правото им на собственост върху него, съответно - в
ненанасянето на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в същия.
Тази грешка и непълнота била „повторена“ и в одобрените с КККР на село С..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на О. К., че Т. И. С. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН
**********, двамата от село К., О. К., област П., са собственици с права 1/6
ид. част за Т. И. С. и 5/6 ид. части за общо за Т. И. С. и С. М. С. в режим на
съпружеска имуществена общност, на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2192 (две
хиляди сто деветдесет и два) кв.м ВЕДНО с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, и по отношение на този имот е налице грешка и
непълнота в КККР на село С., К. О., одобрени със заповед № РД-18-
642/09.09.2019г. на ИД на АГКК, изразяващи се в заснемане на дворното
място, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ - нива по
чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на О. К., както и в ненанасянето на построената
в имота им двуетажна масивна жилищна сграда. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът О. К. счита иска за недопустим, оспорва го като
неоснователен.
За уважаване на иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР ищецът следвало да
заяви и формулира претенция за признаване за установено, че той е
собственик, въз основа на съответното придобивно основание на процесния
имот, към момента на одобряване на кадастралната карта и че е налице
съответната грешка в КК по отношение на този имот, като посочи точно в
какво се изразява тази непълнота или грешка.
Според трайно установената съдебна практика (решение №
126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г. ІІ гр.о., Р № 49/01.02.2011г. по гр.д.№
1389/2009г. І гр.о., Р № 495/30.07.2013 г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС и
др.), искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР (в предходната редакция) бил иск за
собственост на част от имот, която е заснета в очертанията на имота на
ответника, или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен в
действащата кадастрална карта (решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. №
6047/2014 г. на Върховен касационен съд). Ако техническите характеристики
на имота били правилно отразени в кадастралната карта и кадастралните
регистри, то спорът кому принадлежи правото на собственост следвало да се
разреши чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за
2
собственост към настоящия момент (решение № 9 от 05.02.2015 г. по гр. д. №
4105/2014г. на Върховен касационен съд).
В исковата молба не се твърдяло претендираното право на
собственост да е за част от имот на ищците, която била заснета в очертанията
на имота на ответника (О. К.), т.е. да е налице грешка, нито се твърдяло да е
за цял имот, който не е заснет като самостоятелен в действащата кадастрална
карта за землището на с. С., т.е. да е налице непълнота. Напротив, твърдяло
се, че имотът, предмет на спора, е заснет като самостоятелен и изцяло
съвпада с имот № ***, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана от О.та.
С оглед на гореизложеното, не счита, че предявеният иск е с правна
квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е недопустим.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславяли
извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на О. К. правото на
собственост на ищците по отношение на описания в исковата молба
недвижим имот. В качеството им на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищците следвало да установят наличието на предпоставките за
възникване на въведеното от тях придобивно основание.
Ищците се позовавали на няколко придобивни основания.
На първо място, ищцата твърдяла, че нейният наследодател бил
собственик съгласно нотариален акт № 181, том II, дело 845/1965г. за
продажба на недвижим имот по ЗРПВПННИ, на празно дворно място,
находящо се в с. С., П.ски окръг от 2100 кв.м до съседи: Ц.И.А., улица и
наследници на Е.М., който имот по плана па селото има планоснимачен № 81
в кв. 13 и за него е отреден парнел IV - четвърти неурегулиран.
Също така се твърдяло, че двамата ищци в режим на СИО са
придобили имота по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 158, том 1, peг. № 3259, дело 239/2001 г. на *** С.Р., представляващ
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 2100 кв.м, ведно с
построената в него жилищна сграда, който имот се намира в с. С., извън
регулацията на селото по плана от 1966 г. и е част от имот планоснимачен
номер 74 по кадастралната основа на плана на селото при граници и съседи:
Ц.И.А., улица и наследници на Е.М..
Към нотариалните актове не била представена скица на имота, нито
удостоверение за идентичност на същия, предвид факта, че по двата
нотариални акта имотът е с различни планоснимачни номера, но се твърди, че
същият сега представлява имот № ***, начин на трайно ползване: нива в
местността „Г.Н.“, с площ от 2192 кв.м, земя по чл. 19 от 3CП33 в землището
на с. С., стопанисван от О.та, а по сега действащата КККР, представляващ ПИ
с идентификатор ************. Последното твърдение, на база на извършено
геодезическо заснемане от 28.09.2011 г. по възлагане от страна на ищцата.
На основание гореизложеното, оспорва идентичността на
претендирания с исковата молба имот с имот № *** нива в землището на с.
С..
Също така, от представените нотариални актове, се твърдяло да е
придобит имот с площ от 2100 кв.м, а съгласно формулирания петитум, се
заявяват права върху имот № *** - земя по чл. 19, с площ от 2192 кв.м, като
3
не ставало ясно как ищците са придобили разликата от 92 кв.м върху имота,
който претендират.
На следващо място, тъй като ищците сочели, че са придобили
посочения в нотариалните актове имот, който твърдели, че попада изцяло
върху имот № *** - земя по чл. 19, с площ от 2192 кв.м. и твърдението, че от
1965 г., когато И.И. бил закупил имота и до настоящия момент, имотът
съществува в непроменени граници и през всички тези изминали години той
бил владян от семейството на ищците, счита, че същите се позовавали и на
оригинерно придобивано основание, а именно изтекла в тяхна полза
придобивка давност.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1
от ЗС било самото владение на имота от дадено лице, което владеело имота
като свой собствен такъв, съгласно нормата на чл. 68 от ЗС. Установилият
владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следвало да отблъсне владението
на действителния собственик на имота, спрямо който го свои.
В тежест на ищците било да установят, че имотът бил частна
собственост, с оглед възможността да го своят като свой.
ЗС влязъл 13 сила през 1951 г., а разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в сила
от 17.12.1951 г. и действала до 1990 г., забранявала придобиването по давност
на вещ, която е социалистическа собственост. За вещите частна държавна или
общинска собственост, които били завладени преди влизане в сила на
изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започвал да
тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение
изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок
било спряно с § 1 от Разпоредби към Закона за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105
от 22.12.2006 г.) за срок от седем месеца, като с последващите изменения на
правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено
до 31.12.2022 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към
настоящия момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по
давност на имот частна общинска собственост, поради което ищецът не
следвало да се легитимира като собственик на процесния имот. Още повече,
че забраните за придобиването на имоти на основание давностно владение,
каквато била тази по чл. 86 от ЗС били установени в публичен интерес.
Поради това нормите, предвиждащи тези забрани имали характера на
императивни материалноправни норми (решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр.
д. № 5628 / 2015 г. на Върховен касационен съд, І-во гр. отделение).
От друга страна, имот № *** но КВС на с. С., бил включен в
Приложение № 1, към раздел ІІ, т. 1 към протокол по решение № 2/23.07.2008
г. от заседание на комисията но чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед
№ 529/30.07.2008 г. на ***а на О.Д.З. - гр. П. (необжалвано и влязло в сила ),
под № 5 като: имот № 13.11. с площ от 2.192 дка, НТП нива, начин на
възстановяване: във възстановими стари реални граници. Съгласно чл. 18б от
ППЗСПЗЗ, възстановими на терена стари реални граници на имота били тези,
които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен
план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС.
Протоколно решение № 2/23.07.2008 г. било допълнено с
протоколно решение № 10 от 16.07.2010 г., одобрено със заповед № 0337 от
19.07.2010 г. на ***а на О.Д.З. гр. П., (също необжалвано и влязло в сила), с
4
което били определени имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в О. К..
В Приложение № 1, землище на с. С., общ. К., към Протоколно решение № 10
от 16.07.2010 г., имот под № 3, с № 13.11 - нива, с площ 2.192 дка също била
определена за възстановяване във възстановими стари реални граници, като
вида собственост бил определен да стане общинска частна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисвала от О.та, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали
общинска собственост. Разпоредбата следвало да се тълкува в смисъл, че
земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление
за възстановяване (решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. на
Върховен касационен съд, І-во гр. отделение). Земите по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ били тези земи, които били включени в ТКЗК, ДЗС и други
образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не
са били заявени или по други причини (решение № 15847 от 21.12.2009 г. по
адм. д. № 9045/2009 на Върховния административен съд).
С оглед на гореизложеното, О. К. се легитимирала като собственик
на имот № *** в землището на с. С. по силата на посочените протоколни
решения, в които били определение земите от остатъчния поземлен фонд -
земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на
бившите собственици и влизане в сила на картата на възстановената
собственост за землище село С..
Следвало да се отбележи също, че съгласно изложеното в исковата
молба, имотът бил ограден и застроен, като в същия имало жилищна сграда.
Това обстоятелство обаче не означавало, че имотът е жилищен, а не
земеделски. За „характеристиката“ на имота като жилищен не било
достатъчно същият да е фактически ползван като такъв, при което и е
застроен съответно и е жилищна сграда, а следвало по надлежен ред да е
променено предназначението му от земеделски - на такъв за жилищни нужди
(Решение №2111 от 21.12.2013 г. по гр. д. № 2724/2013 г. на IX състав на
Окръжен съд - П.). За такава промяна не били налице нито твърдения, нито
били посочени доказателства в тази насока. Напротив, от протоколно
решение № 2/23.07.2008 г. одобрено със заповед № 529/30.07.2008 г. на *** на
ОД З. гр. П. и допълващо го протоколно решение № 10/16.07.2010 г.,
одобрено със заповед № 0377/19.07.2010 г. на *** на ОД З. гр. П., както било
видно и от извадка от публично достъпната кадастрално-административна
информационна система (КАИС) към Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, че имотът и към настоящия момент е земеделски.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се
разноските по делото.
По възражението за недопустимост на иска:
Съдът намира същото за неоснователно. Съдът изцяло споделя
посочената от ответната страна съдебна практика досежно вида на иска,
който следва да се предяви когато в пространствените предели на правото на
собственост липсва грешка в границите на имота, или непълнота –
незаснемане или частично заснемане на границите на имота. В същото време
най-новата съдебна практика, включително задължителната такава приема, че
5
искът с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за правото на
собственост.
В конкретния случай, и доколкото съдът е сезиран с искане, да се
признае за установено по отношение на ответника правото на собственост на
ищците, по отношение на констатиране на грешка или непълнота в кадастъра,
съдът ще се произнесе след анализ на събраните по делото доказателства,
когато ще се поизнесе и по допустимостта на иска в тази му част.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за продажба на недвижим имот 29.12.1965 г. по реда на
Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти
(ЗРПВПННИ), сключен с нотариален акт № 181, том ІІ, дело № 845/1965
година на КрлРС (л.5), И.Т.И. е закупил следния недвижим имот: празно
дворно място с площ от 2100 кв. м, находящо се в село С., до съседи: Ц.А.,
улица и наследници на Е.М., който имот по плана на селото има
планоснимачен номер 81 в кв. 13 и за него е отреден парцел ІV –
неурегулиран. Актът е бил съставен само от съдията, действащ като ***, по
реда на чл. 4 от ЗРПВПННИ. В документите, послужили за съставяне на акта,
е отбелязано, че е било представено решение № 10, взето с протокол № 4 от
25.03.1965 година на ИК на ОНС село Р., посочено е че са представени,
документи, установяващи правото на собственост на продавачите.
И.Т.И., бивш жител на село С. е починал на ******* г. като е оставил
наследници по закон съпругата си А.И.К. и двете си дъщери Т. И. С. и
М.И.И., които съгласно разпоредбата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН са го наследили с
равни права, установено с представеното удостоверение за наследници изх. №
1 от 07.01.2021 г. на Кметство С. (л.6).
Ищците са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак
с акт № 274 от 22.12.1990 г., съставен в град К., установено с представеното
удостоверение за сключен граждански брак № ******* година (л.8).
С договор за продажба на недвижим имот от 31.05.2001г., сключен с
нотариален акт № 158, том І, рег. № 3259, дело 239/2001 г. на *** С.Р. с рег.
№ *** на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд К., А.К. и
М.И. са продали на своята дъщеря респективно – сестра и съсобственик,
собствените си общо 5/6 ид. части от процесния имот (л.7).
По делото е представено геодезическо заснемане (л.9-10), в
становището към което се сочи, че е бил заснет имот № *** – представляващ
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисван от О.та с площ на имота 2 192 кв. метра
и представляващ нива.
Със заповед № 477 от 07.07.2008 г. на ***а на О.Д.З. – П. (л.30), на
основание чл. 45в ал.1 от ППЗСПЗЗ е назначена комисия по чл. 19 ал.2 от
ЗСПЗЗ за няколко землища на територията на О. К., включително – село С.
със задача: да разгледа предоставеният от общинската служба по земеделие
регистър на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл. 19
ал.1 от ЗСПЗЗ; да определи имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ; да разгледа,
прецени и опише в протоколно решение имотите, за които е констатирано, че
неправилно са причислени към земите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ съгласно чл.
45в т.6 от ППЗСПЗЗ.
С протоколно решение № 2 от 23.07.2008 г. (л.31-35), комисията по
6
чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, определена със заповед № № 477 от 07.07.2008 г. е
определила имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на О.
К., в приложение № 1 към решението. В позиция 5 от приложение № 1 към
същото решение за землище С. е посочен имот № 13.11 с площ от 2.192 дка,
представляващ нива във възстановими стари реални граници.
С протоколно решение № 10 от 16.10.2010 г. (л.37-41) за допълване
на протоколно решение № 2 от 23.07.2008 г., комисията по чл. 19 ал.2 от
ЗСПЗЗ, определена със заповед № 0337 от 06.07.2010 г. ***а на О.Д.З. – П. е
определила имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на О.
К. в приложение № 1 към решението. В позиция 3 от приложение № 1 към
същото решение, касаещо имоти, по отношение на които са допуснати
непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19 ал.1 от
ЗСПЗЗ, за землище С. е посочен имот № 13.11 с площ от 2.192 дка,
представляващ нива във възстановими стари реални граници. В решението е
посочено, че за изброените имоти се е установило, че в тях има постройки
(къщи с дворни места) и комисията е взела решение за тези имоти, по реда на
наредба № 49 за поддържане на КВС да се смени начина на трайно ползване и
да се посочи „с код 3999 – „Територия, заета от населените места извън
регулация“; вид собственост – общинска, частна; начин на възстановяване –
съществуваща собственост преди възстановяване. Посочените са
изключените от тази част на решението имоти, като процесния не е между
изключенията.
Със заповед № 0377 от 19.07.2010 г. на ***а на О.Д.З. – П. (л.36), на
основание чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение № 10 от
16.07.2010 г.
С писмо изх. № РД-12-02-1078-1 от 20.06.2021 г. (л.71 и сл.), О.С.З. –
К. е изпратила история на имот № *** с площ от 2.192 дка в местността
„Г.Н.“ в землището на село С.. В писмото се сочи, че имотът е стопанисван от
О.та и попада във възстановили стари реални граници. Сочи се също, че
същият не е бил включван в блок на ТКЗС или в други, образувани въз основа
на тях селскостопански организации. В историята на имота се сочи, че е
регистриран на 17.04.2001 г. като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ с рег. № 77901 –
село С., начин на придобиване – решение по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за
възстановяване право на собственост в стари реални граници
Във връзка с определение на съда по реда на чл. 186 от ГПК, с което
от О. К. са изискани документи, е постъпило писмо изх. № 11-00-413/1 от
16.07.2021 г. (л.95), с което ответникът уведомява съда, че общинската
администрация не разполага с разписна книга към плана на село С. от
02.11.1951 година. От приложеното копие от разписен лист към плана на село
С., одобрен със заповед № 246/1971 г. се установява, че имот пл. № 74 е
записан като нива извън регулацията, собственост на ТКЗС.
С писмо изх. № РД-12-02-1626-1 от 28.07.2021 г. (л.100 и сл.), О.С.З.
– К. е изпратила извадка от околовръстен полигон на землище С..
От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Й. се установява следното:
1) На скица № 1, комбинирана между отменен КРП на с. С., одобрен
1951г., кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-642/09.09.2019г. и
геодезическо заснемане на ПИ 13.11., вещото лице констатира, че:
- Имот № 81 по отменен план на село С., показан със черни линии, е
7
с площ 3207 кв.м и е между точките 31, 33, 34, 35, 36, 37, 39, 40, 41, 44, 45,
46, 47, 48, 49, 50 и 31.
- УПИ IV-81 в кв.13, с площ от 3565 кв.м е между точките 51, 52, 53,
55, 58, 59, 60 и 51.
Или ПИ 81 участва в западната част на УПИ IV-81 в кв.13 по
отменен план.
ПИ 13.11 по кадастралната карта, одобрена през 2019г., е с площ от
2192 кв.м цвят лилав и е между точките 38, 39, 36, 37 и 38.
- Геодезическо заснемане на действителна ситуация в ПИ 13.11 по
КК, показано с цвят зелен.
Заснета е сграда № 1 - жилищна МСБЖ – масивна с клони и
бетонова плоча на един етаж със ЗП от 126 кв.м, построена през 1970 г.
Сградата се намира на отстояние от северната регулационна линия на УПИ
IV-81 кв.13 на 4.76м при точки 32 и 16, а от северната граница на ПИ 13.11 по
КК се намира на 1.28м, а от т. 32 на изток до границата по КК се намира на
5.24м.
Сграда № 2 – представлява външна масивна тоалетна с площ от 4
кв.м, с бетонова плоча, с прекарана ВиК инсталация.
Сграда № 3 – МС – масивна стопанска сграда с площ от 29 кв.м.
Сграда № 4 – навес с площ от 22 кв.м
От описаното по-горе по плановете е видно:
През 1965 г. И.Т.И. е закупил имот, за който е създаден н.а. 181, т.II,
дело 845 от 1965г. Закупен е имот – празно дворно място от 2100 кв.м, който
имот има пл. № 81 в кв. 13, за който е отреден парцел IV.
Времето на съставяне на н.а. 181/1965г. е действал КРП на с. С. от
1951г.
Видно на скица № 1, имотът, описан в н.а. 181/65г., с площ 2100
кв.м съответства на ПИ 13.11 по кадастралната карта, одобрена 2019г. и с
площ на ПИ 13.11 – 2192кв.м.
2) На скица № 2, комбинирана между действащ КРП на с. С., О. К.,
одобрен със заповед № 422/1966 г., кадастрална карта, одобрена 2019г. и
геодезическо заснемане на ПИ 13.11 по КК на с. С., вещото лице констатира,
че:
- ПИ 74 по КРП от 1966г. е между точките 38, 52, 53, 12, 13, 64, 75,
76, 17, 18, 99 и 38 с площ на ПИ 3028кв.м.
- ПИ 13.11 по КК от 2019 г. е между точките 38, 39, 40, 36, 37 и 38
(последната точка е уточнена в открито съдебно заседание).
Регулацията на селото минава по точките 20, 54, 55, 56, 58, 59, 60,
61, 12, 13, 82, 83…., или ПИ 74 по действащ КРП е вече извън регулацията на
селото.
При одобряване на КРП от 1966 г. все още не е била построена
жилищната сграда. Имот 74 е бил с нематериализирани граници, но отразен в
КП, съгласно приложение № 3 към заключението, ПИ 74 – записано в
разписната книга – нива извън регулация, собственост ТКЗС.
- ПИ 13.11 по КК с площ от 2192 кв.м между точките 38, 39, 36, 37 и
38, засяга в по-голямата си част ПИ 74, но като имоти извън регулацията на
8
селото.
3) Пълна история за ПИ *** – нива с площ от 2192 кв.м, местност
„Г.Н.“ по КВС на землище С., О. К.. Записано е, че имотът възстановен по
ЗСПЗЗ в стари реални граници, вид собственост – стопанисван от О.та.
Опознаването и подаването на заявления за реституционни
претенции е започнало през 1991г. Към 1991г. жилищната сграда, строена
през 1970 г., в ПИ *** (уточнено в ОСЗ) към действащия КП от 1999г. е била
построена, или ПИ *** по КВС на землище С., О. К. е възстановен в стари
реални граници с площ от 2192 кв.м, която площ е идентична по площта,
описана в н.а. № 181 от 1965г., но не е отразен собственик (прил. № 4),
липсват данни в регистъра. Тоест не е представен н.а. № 181/1965г. пред ОСЗ
– К., а при изработването на КВС, одобрена 1999г. не е извършено заснемане
на действителната ситуация на ПИ *** като застроен имот в стари реални
граници.
В заключение: Имотът, закупен от И.Т.И. през 1965г. – празно
дворно място с площ от 2100 кв.м, по плана на с. С., О. К., за което е бил
съставен н.а. № 181, т. II, дело 845 от 1965г., а през 1970г. построена
едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 126 кв.м и стопански
постройки е идентичен на ПИ 13.11 с площ от 2192 кв.м по кадастралната
карта на село С., О. К.. Вследствие на непредставени документи за
собственост, видно липса на данни в регистъра, имотът е регистриран на О.
К.. Регистриран ПИ 13.11 на О. К. в стари възстановими граници, но не е
заснета жилищна и стопански сгради.
От заключението на неоспорената допълнителна съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Й. се установява следното:
1) На скица № 2а - ПИ 13.11 по кадастралната карта на с. С., общ. К.
участва с част от ПИ 74 по КРП на с. С., общ. К., одобрен със заповед №
422/1966г. ПИ 13.11 по КК от запад засяга имоти 69, 60, 64 и 66. Границата
при точки 38 и 37 по кадастралната карта трябва да премине по черната линия
на имот 74 по КП от 1966г. по точки 38 и 65. От юг имотната граница на ПИ
13.11 се запазва. От изток имотната граница на ПИ 13.11 се движи по черната
имотна граница на ПИ 74 между точките 36 и 39. От север ПИ 13.11 участва и
е част от ПИ 74 по точките 39 и 38.
Площ от имот 74 между улична регулация и ПИ 13.11 е 63 кв.м
между точките 39, 54, 21, 38 и 39.
Площ от имот 74 извън улична регулация и участващ в улична
регулация е 25 кв.м между 54, 53, 52, 21 и 54.
Или ПИ 13.11 по КК участва в имот 74 с 2151кв.м.
2) На скица № 2а - ПИ 74, участващ в КП от 1966г., но извън
строителните граници на населеното място. От изток граничи с дворищна
регулация на кв.10 на с. С., а от север с улична регулация, като ПИ 74 участва
в улична регулация с 25 кв.м между точките 21, 52, 53, 54 и 21.
През 1999г. е одобрена КВС на землище С.. Имот *** по КВС
попада в район извън строителните граници на населеното място и не е
извършена отчуждителна процедура по предвиждането за улица по КРП от
1966г. Отговорът е представен по справка в О. К., отдел Общинска
собственост.
В заключение, на скица № 3 вещото лице сочи, че от извършените
9
проучвания на действащия КРП на с. С., общ. К., одобрен със Заповед №
422/1966г. и одобрената КК със заповед РД-18-642/09.09.2019г., имотните
граници на ПИ 13.11 трябва да се движат от запад по стари имотни граници
на ПИ 74 по точките 138, 38, 99, 18, 17, 137, от юг по точките – 137, 36 и 136.
От изток – по действащата дворищна регулация по точките 136, 60, 59, 58, 57,
56, 55, 139, 54 и 138, а от север - по уличната регулация по точки 54 и 138,
като разстоянието от жилищната сграда до действащата регулация е 3.63 м.
Площта на нов ПИ 13.11, между точките 138, 54, 136, 137, 17, 18, 99, 38, 138 е
2237 кв.м, която площ е приблизително равна на площта от 2100 кв.м,
описана в н.а. 181, т. II, д.845 от 1965г. За ПИ 13.11 нов има приложен и
координатен регистър, който определя границите на ПИ 13.11 нов.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 54 ал.1 и ал. 2 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49
от 2014г.), непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната
карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на
заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен
ред. Съдът е сезиран с установителния иск за собственост, резултатът от
който може да даде основание за извършване на изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър. Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е за
установяване право на собственост към настоящия момент, като евентуалните
несъответствия на КККР ще се преценяват съгласно разпоредбата на §1, т.16
от ЗКИР – ред ДВ. Бр. 57/2016 г., съгласно която „непълноти или грешки“ са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
Предмет на доказване и установяване е правото на собственост на
спорната площ към настоящия момент, спрямо действащата кадастралната
карта, като се проследява заснемането на имота по предходните планове и
евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за придаваемо
място. В конкретния случай предмет на изследване дали е налице непълнота
или грешка в кадастралната карта, която от своя страна е възпроизвела
картата на възстановената собственост за земеделски имоти, находящи се в
землището на село С..
Ищецът има интерес от предявяване на иска, доколкото на неговото
право се противопоставя право на собственост на ответника. Последният
счита, че спорната територия представлява общинска собственост, включена
в общинския поземлен фонд като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и установено с
протоколно решение на компетентната комисия, т.е. към настоящия момент
за спорния имот страните в процеса се легитимират като собственици на
различни основания, предвид поддържаното от ищеца становище, че неговата
собственост е заснета върху част от имот на ответника.
Ищците черпят правото си на собственост по силата на наследствено
правоприемство, възникнало за ищцата Т. С. по наследяване от праводателя й
И.Т.И. – до размера на 1/6 ид. част, и са двамата ищци в режим на
имуществена общност до размера от 5/6 ид. части от имота – по силата на
10
правна сделка, възмезден договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен по време на брака им с останалите наследници по закон на И.Т.И..
Според настоящата съдебна инстанция ищците са установили при условията
на пълно и главно доказване правото на собственост на праводателя си.
Имотът, предмет на спора е представлявал градски имот при действието на
отменения КРП на село С., одобрен със заповед от 02.11.1951 г. И.Т.И. е
придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен през
1965 година при действието на Закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти, в редакцията му от 20.12.1963 г. – ДВ бр. 99,
т.е. с по решение на изпълнителния комитет на съответния народен съвет,
като ответната страна не оспорва компетентността на ИК на ОНС село Р. по
повод посоченото в нотариалния акт решение на този орган. Ето защо съдът
приема, че съответния изпълнителен комитет е действал при условията на чл.
9, ал.3 от същия закон, т.е. по решение на министерския съвет, независимо че
населеното място – село С. не е посочено като попадащо под действието на
закона. При съставяне на нотариалния акт, съдията, действащ като ***, е
проверил правото на собственост на праводателите – продавачи по сделката,
както и всички изисквания на закона за сключването му, и е удостоверил, че
страните посочени в акта са сключили договор за покупко-продажба на
празно дворно място с площ от 2100 кв. метра, находящо се в село С.,
съставляващо имот пл. 81, за който е отреден парцел ІV – неурегулиран в кв.
13 по плана на селото, за сумата от 420 лева, която е била изплатена напълно
и в брой на продавачите, чрез техния пълномощник. При това положение
съдът приема, че договорът за покпуко-продажба, сключен през 1965 година е
породил правно действие, същият е бил сключен чрез тогавашната местна
администрация в лицето на ИК на ОНС - Р.. В подкрепа на това е и
посоченото в писмото на общинската служба по земеделие, че имотът не е
бил включван в ТКЗС, ДЗС или в други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации. По делото е установено по несъмнен начин, че
през 1966 година за село С. е бил одобрен нов кадастрален и регулационен
план и имотът на ищците, вече с пл. № 74 по плана на селото, е останал извън
регулацията. С промяната в плана обаче, не се е променил видът на имота – от
жилищен, на земеделски.
Ответната страна противопоставя на ищеца свое насрещно право на
собственост като счита, че процесния имот е общинска собственост, тъй като
представлява земеделска земя, незаявена за възстановяване и придобита от
О.та по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съдът намира, че независимо от заснемането
на имота в картата на възстановената собственост (КВС), одобрена през 1999
г., ответникът не се легитимира като собственик и не притежава право на
собственост, доколкото според съда, отречено е по категоричен начин имотът
да представлява земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За достигне до този
извод, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство,
не се намират в границите на населени места и селищни образувания,
определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са
включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни
общности или други обществени организации, нито представляват дворове
или складови помещения към такива сгради. Предпоставките следва да са
налице при условията на кумулативност за да се определи имотът като
земеделски. В конкретния случай в процесния имот, който безспорно по плата
11
от 1951 г. е представлявал дворно място в регулацията на село С., е бил
застроен към 1991 г., когато е обнародван ЗСПЗЗ в първата му редакция (чл.
2, т.1 - не се намират в строителните граници на населените места – първата
редакция на ЗСПЗЗ). Разпоредбата определя качеството на земите от влизане
на закона в сила, т.е. занапред, но няма пряко отношение към
възстановяването на правата на собствениците по отношение на притежавани
от тях земи към момента на масовизацията. ЗСПЗЗ е въвел специални
разпоредби по отношение на реституцията и на пречките за осъществяването
й в разпоредбата на чл. 10. За да попадне в обхвата на реституцията по
ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл.2
ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на поне една от хипотезите по чл.10, ал.1-
14 ЗСПЗЗ.
В решение № 338/28.03.2012 г. по гр. дело № 27/2011 г. на ВКС, ІІ
г.о. е прието, че на земеделската реституция, включително на пречките за
възстановяване собствеността върху земеделските земи са посветени
специалните разпоредби, съдържащи предпоставките при наличие на които
органът на поземлената собственост преценява дали даден имот е бил
земеделска земя към момента на колективизацията на земята и дали е запазил
този си статут и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи
на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл.2 ЗСПЗЗ, т.е. от
местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му
и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на
кооперирането му. Следва да се има предвид, че съгласно чл.10 ЗСПЗЗ
обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от
техните собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи,
независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС
или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Съгласно чл. 4 ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл. 8 от Примерния устав на
ТКЗС от 1958 г. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на
ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-
кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства;
земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици;
земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била
изключена от строителната част на населените места и включена в блокове на
ТКЗС по установения за това ред. Реституцията по чл.10 ЗСПЗЗ обхваща още
одържавените по отменения чл.12 от закона земеделски земи (ал.2);
безвъзмездно отстъпените от гражданите на ТКЗС или на държавата земи
(ал.3); неправомерно отнетите земеделски земи (ал.4); безвъзмездно
включените в държавния горски фонд земеделски земи (ал.5); дворните места,
стопанисвани като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска
организация в заличени или изоставени населени места (ал.6); земеделските
земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места),
освен законно застроените (ал.7); отчуждените по Закона за трудовата
поземлена собственост земеделски земи (ал.8); земите, одържавени като гори,
а впоследствие преобразувани в земеделски земи (ал.9); увредените
земеделски земи (ал.10); земите, с които са оземлени лицата по Закона за
трудовата поземлена собственост (ал.11); включените в стопанските дворове
земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради
(ал.12); продадените или предоставени на трети лица от селскостопанските
организации или други държавни или общински органи земи (чл.13) и земите,
отнети от собствениците по законите и други нормативни актове, изброени в
12
ал.14. В посоченото решение, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, също, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост
върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на
отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз
основа на тях селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е
имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била
отчуждавана по чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.); не е отстъпвана безвъзмездно на
ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин и пр.; не е
стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана и не е
отнемана по някой от изброените в чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя
не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била
отнемана или ограничавана.
В конкретния случай се отрича по категоричен начин този имот
въобще да е бил обощстевяван, да е внасян в стопанство от какъвто и да е
вид, и да е обработван като земеделски. Установено е, че преди създаването
на ТКЗС през 1956 година, имотът по плана от 1951 година е бил дворно
място в регулация, т.е. немислимо е да подлежи на земеделска реституция,
доколкото към момента на колективизацията същият не е имал статут на
земеделски такъв, респективно – не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. При
доказателствена тежест на ответника, същият не ангажира нито едно
доказателство, от което съдът да направи несъмнен извод, че процесния имот
е подлежал на реституция по която и да е от изброените в чл. 10 от ЗСПЗЗ
хипотези, обратно – налице е документ, че имотът не е внасян в ТКЗС и са
налице безспорни доказателства, че до 1966 г. имотът е попадал в
регулацията на село С..
Поради изложеното съдът приема, че имотът, в границите му по
плана от 1951 година и по конкретно - от 1966 година, не е подлежал на
реституция, респективно – не е придобил статут на земя по чл. 19, ал.1 от
ЗСПЗЗ, доколкото същата не представлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците. Имотът е имал собственик
към влизане в сила, както на КВС, така и на възпроизвеждащата я карта и
фактът, че при изготвянето на КВС нито са били отразени сградите,
построени върху имота около 1970 година, нито е бил съобразен действащия
КРП на село С. или отменения такъв, за да се види, че се касае за имот, който
е бил, но в последствие останал извън регулацията, но нямащ статут на
земеделска земя, то съдът намира, че правото на собственост на ищците върху
имота, придобито по силата на наследство и правна сделка, и правото на
собственост на праводателят им, придобито силата на възмезден договор,
сключен по действащия към момента на сключването му ред е установено по
несъмнен начин и ответната страна нито го опровергава, нито установява
своето насрещно право на собственост.
Не се споделят доводите на ответника, че ищецът основавал правото
си на собственост на давностно владение. Такива доводи ищците не са
навеждали, само са посочили, че от придобиване на имота през 1965 година
до момента на предявяване на иска същите го владеят, като съдът приеме това
за довод в подкрепа, че имотът никога не е бил земеделски, а не за навеждане
на придобивно основание – давностно владение.
Не се споделят и доводите на ответника, че за построяване на
жилищната сграда е било необходимо да се променя статута на имота, същият
13
е бил в регулационните граници на населеното място към момента на
придобиването му и не се доказа да е променял своя характер на жилищен
имот, макар и останал извън регулацията на селото с приемането на
действащия КРП. В производството е установено точното местоположение и
граници на закупения от праводателя на ищците имот с неоспореното от
страните заключение на първоначалната и допълнителната експертиза.
Установено е, че в на изток имотът е ограден със зид с дебелина около 60 см,
не е ограден от всички страни. Земеделския статут на имота е бил отразен за
пръв път в КВС през 1999 г., като не са събрани доказателства това
отразяване да е станало по установения ред, т.е. заснемането на имота в КВС
по никакъв начин не променя статута му и не може да се противопостави на
правото на собственост на ищците.
Не се споделят доводите на ответника за недопустимост на иска, тъй
като ищците сочели, че целият ПИ 13.11 съответства на закупения от тях
имот. По делото по категоричен начин се установи, че части от ПИ 13.11
попадат и в имоти, съседни на този на ищците, поради което искът с правно
основание за наличие на грешка в кадастралната карта се явява допустим.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че
имотът, заключен между точките между точките 138, 54, 136, 137, 17, 18, 99,
38, 138, съответства на купения от праводателя на ищците имот, който
участва в ПИ 13.11 с площ от 2 151 кв. метра. Установено е, че грешката в
площта на имота е в рамките на допустимата, отнесена към методите на
изчисление преди и след дигитализацията на картите.
По изложеното, и доколкото искът с правно основание чл. 54, ал.2 от
ЗКИР за наличие на грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри
на землище – село С., одобрена със заповед № РД-642 от 09.09.2019 г. на ИД
на АГКК в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор ************ се
явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи. Следва съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
с права 1/6 ид. част за Т. И. С. и 5/6 ид. части за общо за Т. И. С. и С. М. С. в
режим на съпружеска имуществена общност, на ДВОРНО МЯСТО с площ от
2151 (две хиляди сто петдесет и един) кв.м, ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, който имот по отменения КРП на село
С., одобрен със заповед 422/1966г. е представлявал имот пл. № 74 (седемдесет
и четвърти) – извън регулацията, а по действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-642 от 09.09.2019 г. на
ИД на АГКК представлява част от поземлен имот с идентификатор
************, целият с площ от 2 192 кв. метра, находящ се в землището на
село С., със статут по КККР- нива по чл.19 от ЗСПЗЗ, като признае за
установено по отношение на ответника, че е налице грешка в кадастралната
карта и кадастралните регистри, като имотът на ищците, съответстващ на
имот пл. № 74 по отменения план на село С. е заключен между точките 138,
54, 136, 137, 17, 18, 99, 38, 138 съгласно скица № 3 от заключението на
вещото лице Й. Й. с вх. № 5206 от 28.06.2022 година, прието в съдебно
заседание на 05.07.2022 г., която скица следва да се счита неразделна част от
настоящото решение.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника за
заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: 233.34 лева
за внесени държавни такси, 1226 лева за възнаграждение на вещо лице и 830
14
лева за адвокатско възнаграждение на един адвокат, или общо разноски в
размер на 2289.34 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по
отношение на О. К., седалище и адрес на управление град К., ул. П.С. ***,
законен представител Е.К., че Т. И. С. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН
**********, двамата от с.К., О. К., са собственици на основание наследствено
правоприемство и покупко- продажба с права 1/6 ид. част за Т. И. С. и 5/6 ид.
части за общо за Т. И. С. и С. М. С. в режим на съпружеска имуществена
общност, на следния недвижим имот: дворно място с площ от 2151 (две
хиляди сто петдесет и един) кв.м, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, който имот по отменения КРП на село С., одобрен
със заповед 422/1966г. е представлявал имот пл. № 74 (седемдесет и
четвърти) – извън регулацията, а по действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-642 от 09.09.2019 г. на
ИД на АГКК представлява част от поземлен имот с идентификатор
************ (целият с площ от 2 192 кв. метра), находящ се в землището на
село С., с посочен статут по КККР- нива по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че е налице грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри, като имотът на ищците, съответстващ на имот пл. №
74 по отменения план на село С. е заключен между точките 138, 54, 136, 137,
17, 18, 99, 38, 138 съгласно скица № 3 от заключението на вещото лице Й. Й.
с вх. № 5206 от 28.06.2022 година, прието в съдебно заседание на 05.07.2022
г. - неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, на О. К., седалище и
адрес на управление град К., ул. П.С. ***, законен представител Е.К., да
заплати на Т. И. С. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН **********, двамата
от с.К., О. К. деловодни разноски в общ размер на 2289.34 лева (две хиляди
две двеста осемдесет и девет лева тридесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15