Определение по дело №764/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 868
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20193001000764
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№______________

гр. ВАРНА, _____.12.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

ч.т.д. №764 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Д.Ж.Д. срещу определение №3353/20.09.2019г. по т.д.№709/2019г. на ВОС, с което е оставено без уважение искането за възстановяване срока за подаване отговор на исковата молба, на основание чл.64, ал.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. При постановяването му съдът не е съобразил, че повече от седмица преди заминаването на жалбоподателя за Румъния /20.06.2019г./ е бил обездвижен, въпреки приеманите медикаменти, тъй като е бил със заболяване ишиас /възпаление на седалищния нерв/. Именно липсата на резултат от лекарствата го е принудила за търси алтернативни методи за лечение. При положение, че е обездвижен и изпитва силни болки, същият е бил в невъзможност да спази срока и подаде отговор на исковата молба.

По същество моли съда да отмени обжалваното определение и да възстанови срока за подаване на отговор по т.д.№709/2019г. на ВОС.

Ответникът „Шел България“ ЕАД, гр.София, с писмен отговор, чрез адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че нито пред ВОС, нито към частната жалба са приложени доказателства за наличието на „особени непредвидени обстоятелства“ довели до пропускане на срока, поради което искането е неоснователно.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.№709/2019г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д.№709/2019г. на ВОС е образувано по предявен иск от „Шел България“ ЕАД срещу Д.Ж.Д. с правно основание чл.422 от ГПК.

С определение №1762/10.05.2019г. съдът, след проверка на исковата молба по реда на чл.127 и чл.128 от ГПК, е предприел процедура по размяна на книжата по реда на чл.367 и сл. от ТЗ.

Препис от исковата молба и приложенията са получени лично от ответника Д.Д. на 05.06.2019г. /л.5/.

Срокът за отговор е изтекъл на 19.06.2019г.

С молба вх.№20176/02.07.2019г., уточнена с молби вх.№22394/22.07.2019г. и вх.№20032/26.07.2019г., ответникът Д.Д. е направил искане за възстановяване срока за подаване на писмен отговор, поради отсъствието му от страната за провеждане на лечение от народен лечител.

С определение №2809/30.07.2019г. съдът е открил производство по реда на чл.64 от ГПК и е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С определение №3353/20.09.2019г. искането на Д.Д. за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по заведения срещу него иск е оставено без уважение, поради липса на основания.

Производството за възстановяване на срок за обжалване предпоставя уведомяване на страната за пропускане на срока. В конкретния случай молбата за възстановяване е подадена преди уведомяване на ответника за пропускане на срока, но същата е допустима. Процедурата е относима и към срока за отговор, предвид въведените с процесуалния закон преклузии при пропускането му / в този смисъл са определения по ч.т.д.№1358/2017г. на II т.о., ч.г.д.№4360/2018г. на II г.о. и др./.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да бъде допуснато възстановяване на пропуснат срок, съобразно чл.64, ал.2 от ГПК, е необходимо страната, пропуснала срока, да докаже, че пропускането му се дължи на "особени непредвидени обстоятелства", които са станали по време на течението на срока и само поради тях същата не е могла да извърши своевременно съответното процесуално действие. Съобразно практиката на ВКС под "особени непредвидени обстоятелства" следва да се разбират такива обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни представената й от закона възможност да подаде писмен отговор, като част от тях са и неизчерпателно посочени в Решение 3565-79-II и Определение 106-84-II. Понятието следва да се тълкува по-широко, с оглед възможността страната да получи защита /определение по ч.г.д.№289/2011г. на ВКС, ІVг.о/.

В настоящият случай, наведените твърдения, конкретизирани в проведеното на 17.09.2019г. о.с.з., са за пропуснат срок поради пътуване за лечение в Румъния, осъществено на 20.06.2019г.

Соченото от молителя пътуване, осъществено след изтичане срока за отговор /19.06.2019г./, не може да обоснове наличие на особени непредвидени обстоятелства, които са се случили по време на течение на срока и са препятствали страната да упражни процесуалните си права в рамките на същия.

Наведените възражения за заболяване на ответника, което се е развило по време на течение на срока и е било от характер да препятства придвижването му са наведени едва с частната жалба. Дори същите да бъдат разгледани, по делото не са представени никакви доказателства за наличието на заболяването, неговия вид, характер и интензитет, от които съдът да направи извод за невъзможността за движение на ответника, обосноваващо пропускането на срока. Наличието на непредвидените обстоятелства следва да бъде доказано по безспорен начин в производството и не може да бъде извеждано от твърдения и предположения.

Предвид изложеното и доколкото по делото липсват доказателства за особени непредвидени обстоятелства, молбата с правно основание чл.64, ал.2 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3353/20.09.2019г. по т.д.№709/2019г. на Окръжен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: