О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1592 15.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1290 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №708 от 24.02.2020г. по
гр.д.№8940/19г. на РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална полиция“ на
Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, бул.”Александър
Малинов“ №1, е осъдена да заплати на А.Н.М., ЕГН ********** сумата от 1718,86
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд-
общо 248,25 часа, за периода от 1.08.2016г. до 30.09.2019г., получени в
резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен
труд /1736 ч./ в дневен, както и сумата от 241,12 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.10.2019г. до изплащането на задължението, както
и разноски по делото в размер на 350 лв.
ГД „НП“ на МВР е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 118,75 лв.-
държавна такса и 200 лв.- разноски за експертиза.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 26.02.2020г. чрез адв.Д., а на ГД „НП“ на МВР- на 6.03.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№12511/13.03.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна
Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, представлявана
от юрисконсулт Розенова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде
отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат
отхвърлени.
Неправилно районният съд приел,
че след като в отменената наредба №8121з-407/11.08.2014г. е била предвидена
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент
0,143, то при следващите наредби, уреждащи материята, в които липсва такава
норма, е налице празнота. Процесният случай не касаел непълен нормативен акт,
поради което липсвала необходимост от преодоляване на празнота в правната
уредба на основание чл.46, ал.2 ЗНА чрез приложение по аналогия на нормите на
КТ. За служителите в МВР действала наредба №8121з-776/29.07.16г., издадена на
основание чл.187, ал.9 във връзка с чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР.
Неправилно съдът възприемал като обща уредбата в КТ, респективно в НСОРЗ. Член
9 от последната бил неприложим за държавните служители, чийто правоотношения се
уреждали от ЗМВР, защото не били налице две от предпоставките за това-
продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Предвид спецификата
на функционалните задължения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
свързани с противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и
защитата на националната сигурност, в случая общият закон бил ЗДСл, а
специалния- ЗМВР, които регламентирали една и съща материя. Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация не предвиждала механизъм за
превръщане на часовете нощен труд в дневен. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР допускала полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл.140, ал.1 КТ,
където нощният труд бил ограничен до 7 часа. Прилагайки механизма по чл.9, ал.1
от НСОРЗ се получавал коефициент единица /1:1/, следователно нямало законово
основание за прилагане на различен коефициент. Необосновано районният съд
приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ поставяло служителите на
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и лицата,
работещи по трудово правоотношение. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят предвидил
изчерпателно заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните
служители, а наредба №8121з-776/29.07.2016г. определяла реда за отчитане на
работното време, което означавало, че специалната уредба дерогира общата, както
и че липсвала празнота. Изтъква се, че според чл.46, ал.1 ЗНА разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговарял на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Нормите на действаща
наредба, които регламентирали отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч. били
ясни по смисъл, отразявали точно волята на законодателя и нямало необходимост
от тълкуването им.
На следващо място са изложени
оплаквания, че съдът не е обсъдил задълбочено изложените от въззивника
аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита, а правните му изводи
не били мотивирани съобразно основни принципи на прилагането по аналогия и
тълкуване на нормативните актове. Сочи се, че исковете за извънреден труд и
обезщетение за забавено плащане са неоснователни, поради което се иска отмяната
на решението и отхвърлянето им. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия с искане за намаляването
му до минималния размер по чл.36 ЗА.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок /изтекъл
на 4.06.2020г./ не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да
е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 13.07.2020г. от 10.40ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.