№ 365
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на „В.П.С.Х.“ ООД срещу отказ №
20220315171054/16.03.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър прекратяване на членственото правоотношение на съдружника В.З.К.,
настъпило на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, едновременно намаляване и увеличаване на
капитала и продължаване на дружеството като еднолично. Отказът е мотивиран с
обстоятелството, че върху дружествените дялове на напускащия съдружник е наложен
запор, с което била отнета възможността на съдружника да се разпорежда с тях, вкл. да
напуска дружеството предвид идентичните правни последици на напускането с последиците
на разпореждането.
Жалбоподателят твърди, че напускането на съдружника настъпвало по право с
изтичане на даденото предизвестие и независимо от наложения запор. Действието на запора
следвало да се разпростира само върху имуществените права от членството, за което били
създадени достатъчно гаранции в закона, но не можело да ограничава доброволния характер
на членството.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа.
Жалбата е основателна.
Процесното заявление е подадено на 15.03.2022 г. и отговаря на формалните изисквания
за редовност по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ. От представените доказателства се установява, че
съдружникът В.З.К. е подал до дружеството уведомление, с което на основание чл. 125, ал. 2
ТЗ е заявил желанието си за прекратяване на членственото правоотношение. Уведомлението
е връчено на управителя на 31.10.2021 г.
Изпълнени са следователно изискванията на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Във фактическия състав
на доброволното едностранно прекратяване на членственото правоотношение не се
включват други факти освен отправяне на волеизявление, получаването му от
дружеството и изтичане на определен срок. В случая волеизявление е отправено и е
редовно получено за дружеството преди повече от два месеца (чл. 10, ал. 2 от дружествения
договор).
1
Не е пречка за извършване на вписването обстоятелството, че върху дружествените
дялове на съдружника е наложен запор. Участието в търговско дружество е форма на
доброволно сдружаване – в правото на лицата е да изберат дали да участват в обединения,
като решат дали да встъпят в тях и кога да преустановят участието си. Да се заключи, че
запорирането на дружествения дял води до невъзможност за прекратяване на членственото
правоотношение, означава да се придаде принудителен характер на участието в
дружеството. Това според настоящия състав противоречи на принципа за свободно
сдружаване, застъпен в чл. 44, ал. 1 от Конституцията. Освен това, такова принудително
членство не може да бъде наложено на останалите съдружници, ако те считат, че са налице
предпоставки за изключване на съдружника-длъжник, нито може да бъде фингирано при
смърт на съдружника, чийто дял е запориран.
Правата на кредитора, по чийто почин е вписан запорът, не биха се накърнили. Целта
на запора върху дял от търговско дружество е кредиторът да се удовлетвори от стойността
на дела. Ето защо законът предвижда при реализиране на този изпълнителен способ да се
извърши прекратяване на членственото правоотношение, каквото ще настъпи и при
напускане на съдружника-длъжник с предизвестие. В този случай запорът се
трансформира в запор върху вземането на съдружника за дружествения му дял, като на
основание чл. 73в ТЗ погасяването на това вземане следва да бъде предшествано от писмено
уведомление до кредитора. Ако той се противопостави на плащането, сумата се влага в
банка за обезпечение на кредитора.
Действително, размерът на дружествения дял се определя към месеца, в който е
настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ), и това дава възможност на съдружника да
избере момента, в който да се извърши изчислението. Този момент може да е и
неблагоприятен за кредитора. Съществуването на този хипотетичен риск от намаляване
реалната стойност на обезпечението обаче не е достатъчно да обоснове принудителното
членство, още повече че такъв риск съществува при всеки вид обезпечение (арг. чл. 71 ЗЗД).
Поради изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220315171054/16.03.2022 г. на длъжностно лице при Агенция
по вписванията и УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на
„В.П.С.Х.“ ООД, ЕИК ****, заявените със заявление вх. № 20220315171054/15.03.2022 г.
обстоятелства.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок
от връчването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2