Решение по дело №2410/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 713
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 14 август 2019 г.)
Съдия: Мирослава Стефанова Тодорова
Дело: 20191100602410
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                                                       гр. София, 13.08.2019  г.

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Софийският  градски съд, Наказателно отделение, ІІІ-ти въззивен състав публичното заседание на първи юли през две хиляди и деветнайсета година в състав:

                                                                   Председател: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                          Членове: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                                          АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

с участие на секретаря Радка Георгиева, като разгледа докладваното от председателя в.ч.н.д. № 2410 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                        Производството е по реда на глава XXI НПК.

                       Образувано е по въззивна частна жалба от М.М.К., частен тъжител по н.ч.х.д № 313/2019 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, срещу разпореждане от 21.01.2019 г., с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

                        Във въззивната жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.  Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при изчисляване на срока, като не е зачел факта, че 5.01.2019 г. е бил неприсъствен ден, поради което в конкретния случай срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 7.01.2019 г., когато е заведена тъжбата.

                    В съдебно заседание процесуалният представетил на жалбоподателя поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

                  Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.

                   Първоинстанционното производство е образувано на 8.01.2019 г. по тъжба от частния тъжител М.М.К. срещу В.А.Ч., депозирана на 7.01.2019. В тъжбата се твърди, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда на 5.07.2018 г.     

                С разпореждането от 21.01.2019 г. съдия-докладчик при СРС, НО, 8 състав прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като е приел, че тъжбата е подадена след изтичане на срока на чл. 81, ал. 3 НПК.

                 Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство.

                    Първоинстанционният съдия-докладчик е упражнил правомощията си по  чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК незаконосъобразно, тъй като неправилно е изчислил шестмесечният срок от датата на деянието, в който е допустимо съдът да бъде сезиран за започване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

                  Видно от съдържанието на тъжбата, престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия, се твърди, че е извършено на 5.07.2018 г. Неговият характер е такъв, че недвусмислено е ясно, че датата на извършването съвпада с датата на узнаването от пострадалия. Съгласно чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Това означава, че в процесния случай тъжителят може валидно да сезира съда за започване на наказателното производство в 6-месечен срок, считано от 5.07.2018 г. Съгласно чл. 183, ал. 3 НПК срокът, който се изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец. Същевременно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НПК дефинитивно указва, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. При това положение, съобразно правилата за изчисление на сроковете в наказателния процес, в настоящия случай 6-месечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК действително изтича на посочената от жалбоподателя дата – 7.01.2019 г. Това е така, тъй като съответното число на последния месец от срока по чл. 81, ал. 3 НПК е 5.01.2019 г., но този ден е събота, поради което е неприсъствен. Неприсъствен е и следващият ден – неделя – 6.01.2019 г., от което следва, че съгласно чл. 183, ал. 4 НПК срокът е изтекъл в първия присъствен ден, а именно 7.01.2019 г., когато е депозирана и тъжбата.

               

 

         На основата на всички изложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на стадия на съдията-докладчик за продължаване на съдопроизводствените действия.

                   Мотивиран така и на основание чл.334, т. 1 от НПК, съдът

               

                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

                 ОТМЕНЯ разпореждане от 21.01.2019 г., с което е било прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 313/2019 г. на СРС, образувано по тъжба на М.М.К. срещу В.А.Ч..

            Решението е окончателно. Да се съобщи на частния тъжител.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                  2.