№ 1394
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.ева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501125 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266664 от 23.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 13716/2017 год. по описа на
СГС, I-8 състав са отхвърлени предявени от Д. П. и Р. З. П. против Г. К. З. искове с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН, вр. с чл.28 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане:
Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е. И. П., обявено от нотариус Д. Д. чрез Протокол
за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията
на 30.05.2017 г., до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на
наследодателя, включващо се в наследствената маса, като ответниците са осъдени да
заплатят разноските по делото в размер на 2 420 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Р. З. П. с доводи за неправилност. Правят се оплаквания,
че неправилно съдът е приел, че липсата на приемане на наследството по опис лишава
законния наследник от възможността да получи припадащата му се и гарантирана от закона
запазена част от имуществото на наследодателя. Твърди, че е приел наследството
посредством извършване на действия с правно значение, които ясно и недвусмислено
показват намерението наследството да бъде прието, като липсва необходимост от
приемането му по опис. Съдът неправилно дал указания за приемане на наследството по
опис при висящност на процеса, тъй като преклузивния срок за това процесуално действие
бил изтекъл. Не се споделят изводите на съда за наличие на други активи, които следва да
бъдат включени в наследствената маса. Моли за отмяна на решението и постановяване на
1
ново, с което предявения иск да бъде уважен.
Въззиваемият Г. К. З., чрез процесуален представител оспорва навените по жалбата доводи и
моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на общо завещателно
разпореждане или завет в процесното завещание и от там наличието на необходимост от
приемане на наследството по опис, съдът намира следното:
В исковата молба Д. П. и Р. З. П. твърдят, че са наследници по закон, синове, на Е. И. П.,
починал на 03.05.2017 год. в гр.София, който при откриване на наследството бил гражданин
на САЩ, но пребивавал на територията на и Република България. Поддържат, че на
29.03.2017 г. наследодателят на ищците съставил саморъчно универсално завещателно
разпореждане, в полза на ответника Г. З.. Поддържат, че в наследствената маса, формирана
при откриване на наследството на Е. П., било включено правото му собственост върху
недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, банкови
влогове в няколко банки, с обща стойност на вложените суми от 898 652.41 лева, както и
движими вещи на обща стойност от 19 100 лева. Твърдят, че с извършването на общо
универсално завещателно разпореждане, което било направено на 29.03.2017 г. от Е. П. в
полза на ответника, била накърнена полагащата се за тях запазена част от наследството.
Предвид липсата на извършени дарствени актове и други частни завещателни
разпореждания от страна на наследодателя, в тяхна полза и при наличието на съставеното
завещание в полза на ответника – ищците претендират за намаляване на завещателното
разпореждане, представляващо Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е. П., обявено от
нотариус Д. Д., посредством Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017
г., до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на наследодателя.
Ответникът Г. К. З. оспорва исковете, като неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Не е спорно по делото, че Д. П. и Р. З. П. са наследници по закон на Е. И. П., починална
03.05.2017 г. в гр. София, както и че със саморъчно завещание от 29.03.2017 г., Е. П. се е
разпоредил за след смъртта си, използвайки израза: „Завещавам моето движимо и
недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г. К. З.“. Завещанието е
обявено от нотариус Д. чрез приетия като доказателство по делото Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.
Решението е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
С ТР № 3/2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК е дадено тълкуване на въпроса какво е
2
правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството
по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо
лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. В т. 4 от същото се сочи, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване. Когато призовано към наследяване лице претендира
възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който
не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се защитава
правото на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от
наследодателя завети само до размера на запазената част, както и да се иска намаляване на
извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.
Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност за да се извърши
преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 от ЗН призованото към
наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя, следва
да удовлетвори заветите изцяло. Изискването за приемане наследството по опис е
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част само
когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни
разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че ищците Д. П. и Р.
З. П. /низходящи, синове/ са в кръга от наследниците със запазена част в наследството на
починалия на 03.05.2017 г. в гр. София Е. П., а ответникът Г. З. не е наследник по закон, т.е.
приложното поле на разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗН има преюдициално значение за
разрешаването на повдигнатия правен спор, с който съдът е сезиран.
Универсалното завещание придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е
направено и с него, завещателят се разпорежда с цялото си имущество. 3авещателните
разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството
на заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на което са направени. От
дадените в чл. 16, ал. 1 и, ал. 2 от ЗН легални дефиниции на понятията се вижда, че
разграничителният критерий е обхватът на разпореденото със завещанието имущество. При
преценка относно характера на завещателното разпореждане / общо или частно/, следва да се
има предвид, дали масата на наследството се изчерпва само с предмета на завещанието.
В настоящия случай, при тълкуване волята на завещателя следва да се вземат предвид
всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между
отделните клаузи, характеристиката на имота и всички други обективни факти, които могат
да изяснят истинската воля на завещателя, относно предмета и вида на завещанието. Волята
на завещателя също подлежи на установяване, при спазване на общото правило на чл. 20 от
ЗЗД за тълкуване на договорите при отчитане разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. С оглед
характера на завещанието като едностранно волеизявление, при тълкуването му трябва да се
търси действителната воля на завещателя, а отделните разпореждания се тълкуват във
връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото
3
завещание.
При съобразяване с изложеното и след извършено тълкуване съдържанието на процесното
завещание от 10.05.2017 год., в съвкупност с приетия по делото пред първоинстанционният
съд доказателствен материал, и настоящият съдебен състав намира, че извършеното от
наследодателя Е. П. завещание не е универсално, независимо от използвания израз „моето
движимо и недвижимо имущество“. Това е така, тъй като страните не спорят, че приживе Е.
П. е бил гражданин на Съединените американски щати, където е прекарал по - голямата част
от живота си и където е била съсредоточена икономическата му дейност. В хода на делото са
налице данни, че след преместването си на територията на Република България, ищецът е
трансферирал имуществени активи от Съединените американски щати, а в последствие,
посредством трансферираните активи е придобивал имущество в гр. София и е откривал
банкови влогове. При това, има косвени данни за това, че на територията на Съединените
американски щати вероятно са останали имуществени активи, които следва да се включат в
наследствената маса. Прави впечатление обстоятелството, че Е. П., е изготвил завещанието
прецизно и в пълно съответствие с разпоредбите на българското право, но при това - не е
използвал израза „цялото“ движимо и недвижимо имущество, макар този израз да е често
срещан и ако е бил използван, то би дал безусловна категоричност на универсалния
характер на завещателното разпореждане.
С оглед на факта, че лицето, в полза на което е направено имущественото разпореждане е
български гражданин, с място на основна социална и икономическа активност на
територията на България, може обосновано и логично да се предположи, че волята на
завещателя е била да раздели „условно“ имуществото си, в зависимост от това, в коя
държава се позиционира обекта на имуществените права. В такава насока, може да се
предположи, че чрез процесното завещание, съставено в гр. София е желаел да се разпореди
само с имуществото си, което се намира в София и на територията на България - мястото
където е съставено и оставено за съхранение завещанието, за да бъде оповестено след
смъртта му. Това се потвърждава и от факта, че приживе, завещателят очевидно е знаел, ще
има наследници /низходящи/, които живеят в Съединените американски щати и където
може да се очаква, че той също притежава имуществени активи, към които другите негови
наследници, по закон може да се очаква да имат претенции.
В споменатото вече Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2013 г., на ОСГТК на ВКС се посочва, че приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството, спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. Следователно, в настоящия случай, материална предпоставка по
чл.30, ал.2 от ЗН би следвало да е приложима, но тя в случай не е налице. Това е така,
доколкото от една страна, съдът вече прие извода, че процесното завещателно разпореждане
не би могло да бъде безусловно квалифицирано като универсално, поради спецификата на
неговото съдържание и обстоятелствата, при които е съставено, а от друга страна ищците
упражняват правото си на иск срещу ответник, който не е призован към наследяване по
4
закон, но без те самите да са приели наследството по опис /безспорен факт по делото/.
Според установените в хода на процеса факти и основаните на тях правни изводи, съобразно
указанията, които са дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. – без да са
приели наследството по опис, ищците не са надлежно материално легитимирани да
упражнят правото по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо ответника и поради това предявените от тях
искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 2 950 лева, съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266664 от 23.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 13716/2017
год. по описа на СГС, I-8 състав.
ОСЪЖДА Р. З. П. да заплати на Г. К. З. сумата от 2 950 лева, разноски по делото пред
въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5