Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 23.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет
и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир
Вълков
при
секретаря Весела Станчева
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1478 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано
по искане от името на „Б.П.Б.“ АД срещу „Б.2.“ ЕООД. В исковата молба се
твърди, че В.Ц.В.– едноличен собственик на капитала на „Б.2.“ ЕООД, е
поръчителствал за изпълнение на задължения на „М.“ ЕООД, поети с Договор за
кредит № 675/2008 г. и Договор за
инвестиционен кредит № 676/2008 г. Ищецът предявил вземанията си пред съд като
при условията на чл. 418 ГПК били издадени заповеди за изпълнение срещу
кредитополучателя и В.В.. В рамките на образуваното
изпълнително производство изпълнението е насочено върху притежаваните от Васил
Василев дялове в капитала на ответното дружество, наложен е запор, който е
вписан в търговския регистър. Тъй като вземането не било удовлетворено в
рамките на изпълнителното производство ищецът бил овластен
от съдебния изпълнител да поиска прекратяване на дружеството. Претендират се и
разноски.
Ответникът, призован при
условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не депозира отговор по исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – юрк. Т., поддържа иска.
Ответникът не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото
доказателства, преценени по реда на
чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От вписаните данни по
партидата на ответното дружество се установява, че В.Ц.В.е едноличен собственик
на капитала на дружеството, каквото качество е притежавал и към датата на
налагане на запора.
От доказателствата по
делото се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 43424/2015 г. В.Ц.В.е осъден
солидарно с М. ЕООД, ЕИК ********* да заплатят 200000 евро – част от дължима
главница по договор за кредит № 675/2008 г. от 28.07.2008 г., ведно със
законната лихва за периода от 23.07.2015 г. до изплащане на вземането и 8423,32
лв. – разноски по делото.
На 23.08.2017 г. по
партидата на „Б.2.“ ЕООД е вписан запор върху дружествените дялове по изпълнително
дело № 20168380409299 за сумата 414850,54 лв.
По делото не се спори, а
и от постановление за овластяване на взискател по чл.
517 ал. 4 ГПК на 22.01.2018 г. ищецът е овластен да
предяви иск за прекратяване на ответното дружество.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът овластява
кредитор на съдружник в търговско дружество да поиска прекратяване на
дружеството като указва и предпоставките за това – неудовлетворено парично притезание в рамките на висящо изпълнително производство,
съществуващо и към приключване на първото заседание на делото. От вписаните
обстоятелства в публично достъпния търговски регистър се налага извод, че
длъжникът притежава всички дялове от капитала на ответното дружество. С
налагане на запора ищецът е пристъпил към изпълнение върху притежаваните от
едноличния собственик на капитала дялове в търговското дружество.
В процеса нито се твърди,
нито се установява обстоятелство, обуславящо прекратяване на изпълнителното
производство, а издаденото постановление за овластяване макар и косвено
удостоверява тази предпоставка за упражняване на потестативното
право.
Процедурата по чл. 517
ал. 4 ГПК гарантира възможност за самостоятелния правен субект спрямо
изпълнителното производство – търговското дружество, чийто капитал се притежава
от длъжника, да погаси задълженията. За разлика от предходно регламентираната
хипотеза – ал. 3, при която изпълнението върху дела на неизправния длъжник
рефлектира и върху чужда правна сфера – останалите участници в дружеството, при
едноличното дружество с ограничена отговорност непогасеното задължение в
посочения преклузивен срок овластява кредитора да се
удовлетвори от ликвидационния дял на едноличния собственик. Предпоставка за
това е прекратяване на търговското дружество. Правният ред обезпечава
възможност прекратяването на търговско дружество заради парични задължения на притежаващия
дялове от капитала да бъде предотвратено посредством погасяване на
задължението. Понеже става дума за възможност, а не за задължение извънпроцесуалното поведение на ответното дружество,
съответно на неговия законен представител остават без правно значение.
Не се твърди, а и не се
установява до приключване на устните състезания удостоверените по предписания
ред вземания да са погасено. Ответникът не въвежда в процеса и обстоятелства,
поставящи под съмнение имущественото покритие на притежаваните от длъжника
дялове. При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на
търсената от ищеца промяна, гарантирантираща му и
възможност да удовлетвори притезанието си, насочвайки
изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.
Съгласно чл. 266 ал. 1 ТЗ
длъжностното лице по регистрация е овластено да
назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското
дружество. По аргумент от чл. 156 ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ съдът е ангажиран
от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор,
доколкото длъжностното лице по регистрацията по определение не е в състояние да
го разреши. В тази насока и нормата на чл. 517 ал. 4 ГПК очертава съдържанието
на съдебното решение – прекратяване на дружеството. Последващата
процедура по ликвидация е последица от вписаното в търговския регистър решение
като администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по
регистрацията. Не съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията
да съобрази противоречивите интереси на предпоставения
с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина, довела до ликвидация на
дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон – действащият понастоящем
ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна
необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения
настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266 ал. 1 ТЗ
компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.
По претенцията по разноски
При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца и доказани в процеса разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
517 ал. 4 ГПК „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище
и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „******по предявен иск от „Б.П.Б.“
АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, бул. „******
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
„Б.2.“
ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Възраждане“, ул. „******да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по
делото: гр. София, бул. „******сумата от 80,00
лв. – разноски пред Софийски градски съд;
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски
регистър за вписване по партидата на дружеството и назначаване на ликвидатор.
Съдия: