РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110105045 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. С. Д., ЕГН ********** против "Г.
М. Б." АД, ЕИК *, първоначално обективно кумулативно съединени искове за постановявяне
на съдебно решение, с което:
- да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 33/26.02.2024 г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение за периода от 27.02.2024 г. до 20.05.2024 г. в размер на 4233.56
лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ;
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 224.70 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. общо
8 дни – по 4 дни за всяка година, ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до
окончателното погасяване на вземанията, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по трудово
правоотношение, учредено въз основа на трудов договор от 06.02.2019 г., по което ищцата
била назначена на длъжност „М., п.“ в гр. В..
Със заповед № 33 от 28.02.2024 г., считано от 27.02.2024 г. трудовото правоотношение
между страните било прекратено, без да е посочено правното основание за прекратяването,
като е вписано единствено, че се базира на констатациите и изводите, направени в
атестационен доклад № 1/15.02.2024 г. Твърди се, че на ищцата не й е известно
съдържанието на този атестационен доклад и че от началото на трудовата й заетост при
ответника е изпълнявала възложените задачи стриктно и съвестно. Посочва, че е провела и
допълнително обучение през периода на работа в ответното дружество и е получила
допълнителна професионална квалификация. Излага твърдения, че отговорен за
1
уволнението й е лицето К. П., който е пряк ръководител на ищцата, за който сочи, че има
неприязън и негативно отношение към нея. Посочва, че освен с него, с други колеги не е
имала конфликти. По отношение на К. П. посочва още, че същият при връчване на заповедта
за уволнение и направените от страна на ищцата възражения избухнал и я заплашил, че няма
да й върнат трудовата книжка, че нямало да може да си намери друга работа, че няма да й
изплатят обезщетение и др. Ищцата твърди, че заповедта й била връчена на 28.02.2024 г.,
като е била притискана да я подпише със задна дата, но не се съгласила, и вместо това е
изписала собственоръчно възражение „Не съм съгласна и оспорвам основанието за
прекратяване“, както и че не й е връчвано предизвестие.
Ищцата счита, че заповедта е издадена по незаконосъобразен начин и оспорва изцяло
посочените в нея причини за уволнение. В молбата се сочи още, че за 2023 г. на ищцата се
дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск за 14 работни дни, а не както е посочено
в заповедта за десет работни дни, като твърди, че разполага с писмено доказателство –
справка от работодателя, представляващо приложение – програма за фишове със заплати и
дни за отпуски, като впоследствие тези данни били променени в приложението.
По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло и се претендират сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват, като се твърди, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
Посочва се, че след сключване на трудовия договор работодателят „Г. М. Б.“ ООД е
преобразувано чрез променя на правната форма на „Г. М. Б.“ АД с ЕИК *. Твърди се, че
противно на посоченото в исковата молба, в заповедта за прекратяване на трудов договор №
33/26.02.2024 г. изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и е възпроизведен текстът на посочената разпоредба,
поради което са неоснователни твърденията на ищцата, че същата не е имала възможност да
разбере основанието за прекратяване на трудовия договор и да организира защитата си.
Оспорват се наведените твърдения за липса на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, като се посочва, че неефективното изпълнение на трудовите й
задължения е констатирано във връзка с извършена вътрешна проверка. Посочено е, че
преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, изпълнителния директор на „Г. М.
Б.“ АД е възложил вътрешна проверка за установяване на качествата на ищцата за
ефективно изпълнение на работата. Излага се, че проверката е извършена от К. П., който
изпълнява длъжността супервайзър за гр. В. и е пряк ръководител на ищцата, като в хода на
проверката К. П. е разговарял с представители на контрагенти на работодателя, посетил е
филиалите на различни търговски вериги, в които ищцата е трябвало да осъществява
възложената работа и на място е провел разговори с ръководители на различни отдели в
търговските отдели по повод ефективността й на работа.
В хода на проведеното проучване било установено, че ищцата без наличието на
обективни причини не изваждала достатъчни количества от съответните продукти от
складовете на търговските обекти, не проявявала старателност към спазване на
установените планограми на излагане и попълване на отчетната документация и поради
наличието на лоши взаимоотношения със служители на ръководни длъжности в търговските
обекти същата не получавала от тях своевременно съдействие за намирането и излагането на
регалите на наличните в складовете продукти. Твърди се, че К. П. констатирал също, че
ищцата създава лоши колегиални отношения и с екипа в гр. В., като отклонява всички
молби към себе си за колегиална помощ или за заместване, държи се дистанцирано и с
пренебрежение към тях.
Твърди се още, че както е посочено и в приложения атестационен доклад, К. П. през
м. декември 2023 г. узнал от представител на „Х. е. Б.“ ЕООД (възложител на „Г. М. Б.“ АД),
че при осъществена проверка в магазин К. * „В.“ в гр. В. било установено, че продуктите
“Н.”, доставяни от възложителя в търговската верига не са изнесени от склада и не са
подредени на регалите в продължение на три дни, като след потърсено становище от
ищцата, същата е казала, че продуктите на марката не са й приоритет и ще ги нареди, когато
има възможност. Излага се, че при извършени от К. П. други лични проверки в различни
2
търговски обекти са констатирани сходни проблеми. В отговора е посочено, че през м.
ноември 2023 г. в отдел „Д.“ на К. * е установено много лошо излагане на хартиени
продукти на марката “Z.”, като след разговор с ръководителя на отдела в търговската верига
– К. Д., К. П. разбрал, че тя и ищцата са в тежък конфликт по повод небрежната работа от
страна на работника. Посочва се още, че в хода на проверките станало ясно, че ищцата не
умее да организира правилно работата си, проявява бавност и неинициативност, както и
недиалогичност в отношенията с контрагентите и останалите членове на екипа, като в
съвкупност всичко това води до извода, че е налице трайно неумение на ищцата да
изпълнява правилно възложената й работа.
Ответникът не се противопоставя на твърдението за неспазване на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като посочва, че с оглед на това, работодателят
е разпоредил плащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за един месец поради неспазен срок за 30 дневно предизвестие.
Относно претенцията за плащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 4 дни за 2022 г. и 4 дни за 2023 г. сочи, че същата е неоснователна, тъй
като в заповедта за прекратяване на трудовия договор обезщетението по чл. 224 от КТ е
определено по правилен начин.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично
и чрез адв. З. С. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. М. И.
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор №
80/06.02.2019 г., трудовата книжка Серия *, № * и допълнителни споразумения към трудовия
договор е видно, че ищцата е работила в периода от 06.02.2019 г. до 27.02.2024 г. по трудово
правоотношение с ответното дружество, като към датата на прекратяване на трудовия
договор е заемала длъжността „М., п.“ с код * по НКПД.
От представеното удостоверение рег. № 0509/12 от 08.10.2020 г. е видно, че ищцата е
преминала през професионално обучение, проведено в Център за професионално обучение
към „П. *“ ООД. Поставената й оценки както на теория, така и на практика е „отличен 6“.
По делото е приобщен и сертификат за успешно завършено курс по дигитална
компетентност № 247 от 27.05.2021 г.
Видно от приобщената заповед № 33/26.02.2024 г., връчена на ищцата на 28.02.2024
г., трудовият договор е прекратен, считано от 27.02.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от
Кодекса на труда, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
възложената работа, а именно: трайно неумение на работника да планира и организира
работата си, бавност, неинициативност и недиалогичност в отношенията с контрагентите и
членовете на екипа, съгласно констатациите и изводите направени в атестационен доклад №
1/15.02.2024 г.
Ангажиран по делото е и цитирания в прекратителната заповед атестационен доклад
№ 1 от 15.02.2024 г. От същия е видно, че е изготвен от лицето К. П. – супервайзер В..
Атестационният период е от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. На 05.12.2023 г. К. П. бил
информиран от представител на „Х. е. Б.“ ЕООД, че при осъществена от него проверка в
магазин К. * В. е установил, че доставяните от тях продукти на „Н.” не са изнесени на
склада и не са подредени на регалите в търговската част на обекта в продължение на три
дни. При проведения от него разговор с ищцата последната е заявила, че продуктите на Н.
не са й приоритет и че ще ги подреди, когато може. При осъществени от К. П. лични
проверки в Б. в периода 06.11.2023 г. – 10.11.2023 г. бил констатиран същия проблем. При
проверка през м.11.2023 г. в отдел „Д.“ на К. * К. П. констатирал много лошо излагане на
хартиените продукти на „Z.”. След разговор с ръководителя на отдела К. Д. разбрал, че
3
между нея и ищцата има тежък конфликт по повод небрежна работа от страна на ищцата. Д.
заявила „тази да не ми се явява тук...не си вади стоката и трябва ние да редим, нищо по
планограмата ви няма да променя, докато Д. присъства, за да отбие номера“. Посочено е още
в атестационния доклад, че през атестирания период ищцата е създала лоши личностни и
колегиални отношения с екипа в гр. В. – отклонявала всички молби към себе си за
колегиална помощ или заместване, държала се дистанцирано, вкл. като пренебрежение
отказала да присъства на коледното парти с обяснение „няма какво да си говоря с
момичетата“.
По делото е ангажирана и длъжностната характеристика на ищцата, от която се
констатира, че същата следва да проверява наличието на всички артикули; да осигурява
добър търговски вид на всички и най-вече стратегическите артикули на клиента; да
осигурява оптимално количество стока на регала и складовите площи; да свежда до
минимум на ситуации на липса на стока или писа на рафта; да позиционира продуктите на
най-подходящото място на рафта и др.
Видно е от представеното допълнително споразумение № 114 от 02.01.2025 г. към
трудов договор № 2899 от 05.08.2024 г. /л. 80/, че ищцата, считано от 05.08.2024 г. е страна
по трудово правоотношение, учредено с търговското дружество „А.-*“ ЕООД.
От ангажираното експертно заключение по назначената ССчЕ, което е в унисон с
ангажирания трудов договор и допълнителни споразумения към него, се установява по
несъмнен начин, че последното месечно брутно трудово възнаграждение получено от
ищцата за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовия договор или
последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение за пълния
отработен месец преди прекратяване на трудовия договор е в размер на 808.96 лева.
Констатира се още от заключението, че размерът на среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, към датата на
прекратяване на трудовия договор – 26.02.2024 г. възлиза на 44.94 лева. Годишният отпуск,
който се полага на ищцата е 20 дни, като през 2022 г. е ползвала общо 19 дни отпуск, а през
2023 г. същата е ползвала 20 работни дни платен годишен отпуск. Неизползваният платен
годишен отпуск от ищцата за 2022 г. и 2023 г. е за 18 работни дни – за 2022 г. 4 работни дни,
а за 2023 г. 14 работни дни. На ищцата са заплатени 584.22 лева за 13 работни дни
неизползван платен годишен отпуск. Констатира се още, че остатъкът от неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 224.70 лева за 5 работни
дни.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Свид. З. С. П. и свид. С. Д. А.,
водени от ищцата, сочат, че последната се справя с възложените й функции, като ефективно
и качествено изпълнява трудовите си задължения.
Свид. П. сочи в показанията си, че от 2018 г. до 2023 г. е била служител в К. * В., а
ищцата била мърчандайзер при ответното дружество и всеки ден са работили заедно. Свид.
П. имала поглед върху работата на ищцата. Ищцата освен, че се е справяла със зареждането
на продуктите по регалите, дори е вършила повече неща от това, което й влизало в
задълженията. Когато служителите на К. не смогвали, ищцата ходила в склада, обикаляла и
събирала стоката от палетите, за да успее да я зареди и да я позиционира по начина, по който
се изисква от нея. Свид. П. не е забелязвала ищцата да изпълнява немарливо или бавно
работата си да подрежда стоките по регалите. Ищцата не била конфликтна личност. Имала
конфликт с една от служителките на К., която се казвала К., която имала конфликт с
абсолютно всички. Според К. ищцата не си вършила работата, но това не отговаряло на
истината. Когато К. решила, че не харесва някой човек, правила всичко възможно, за да му
направи престоя на работа по-труден, ако може по някакъв начин да му усложни нещата. К.
се опитвала да настройва и останалите служители на К. против ищцата, но не й се получило,
тъй като последната се разбирала с всички. Ищцата си вършила работата добре и всички
били доволни от нея. К. споделила, че ще направи всички възможно, за да не работи ищцата
повече в К.. К. открито пред всички казвала, че не харесва ищцата. К. се познавала с всички
шефове на мърчандайзерите, които идвали в К., вкл. и с П..
Свид. А. сочи в показанията си, че познава ищцата от времето, когато също е
4
работила в К.. Свид. А. работила от месец септември 2023 г. до началото на месец октомври
2023 г. – около една седмица. Именно ищцата е била тази, която я е обучавала. Ищцата най-
добре се справяла с работата от всички служители. Нямало е никакви оплаквания от
клиенти, колеги, служители на К. от нея. К. П. не е имал някакви изисквания или забележки
към работата на ищцата, докато свид. А. е работила там всичко е било добре. К. Д. се
отнасяла лошо с всички.
От показанията на свид. К. П. – регионалният супервайзер в гр. В., който е изготвил
атестационния доклад, въз основа на който е прекратен и трудовия договор между страните
по делото, се констатира че ищцата не е изпълнявала ефективно трудовите си функции. По
наблюдения на свид. П. ищцата се справяла с трудовите си задължения средно на ниво.
Стигнало се до много голям брой оплаквания от клиенти за неефективна работа. Основният
клиент, който се оплаквал бил „Х. Е.“. Обадил се бил Д. – търговският представител на
марката, който след посещение в обекта е заварил голямо количество стока в склада, а на
местата в залата, където трябвало да е стоката недостатъчно и незадоволително количество
за упражняване на търговските процеси. Свид. П. сочи, че в длъжностната характеристика
на ищцата влизало и задължението за носене на стоката от склада до магазина, такава е била
и практиката в К. * В.. След случаката с „Х. Е.“ свид. П. получил задача от прекия
ръководител – Г. И. да проследи работата на ищцата. Свид. П. провел разговори с
ръководителя на отдела на ищцата, с нейните колеги и събрал много негативна информация
спрямо нея. От разговора с К. Д., която била ръководител на отдел „Д.“ усетил голям
конфликт между нея и ищцата. Свид. П. е разговарял и със служителите от отдел „М.“, които
също били негативно настроени спрямо ищцата. Ищцата създавала много голямо
напрежение в екипа. Свид. П. сочи още, че като цяло, като свършена работа ищцата никога
не е работила зле. Методите, които е използвала не се харесвали на никой.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове, ищцата следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, съществувалото трудово правоотношение
между страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност;
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание; размера на
последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението; оставането си без работа
вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово
възнаграждение в този период. Следва да установи и твърденията си, че между страните е
уговорено ищецът да ползва платен годишен отпуск; дните, в които е упражнил
субективното си потестативно право на отпуск за релевирания период и размера на
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск.
Няма спор, за това че страните по делото са били и страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. За да е
законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на соченото правно
основание работодателят следва да установи: 1./ че уволненият работник или служител не
притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества, умения,
знания, навици; 2./ че тези качества, умения, знания и навици са необходими за ефективното
изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция и 3./ да
установи защо е счел, че тези необходими качества, умения, знания и навици - в случая
липсват. Законът не предвижда специален ред, по който следва това да бъде установено. Но
тъй като тази липса следва да бъде обективен факт и да отразява трайно състояние,
работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си.
Наличието на посочени обстоятелства, от една страна, дава възможност на работника или
служителя да организира защитата си, а от друга страна, осигурява възможност на съда да
осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението.
Липсата на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата може да е
налице въпреки високата професионална квалификация, като се изразява например в
недостатъчна активност, учтивост, отзивчивост, търпение и желание за усъвършенстване,
изучаване и прилагане на нови работни методи, ако такива качества се изискват за
изпълнение на длъжността. Също така липса на качества е налице и в случаите на
немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност. В последния случай
5
/недисциплинираност/ хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ има предвид обективно,
безвиновно и трайно състояние на липса на качества, поради което дисциплинарните
нарушения, които съставляват виновно нарушение на трудовата дисциплина, не могат да
обосновават прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
Следва да се отбележи, също така че ако липсва длъжностна характеристика или не е
връчена, или в нея не са посочени всички необходими качества за изпълнение на работата,
не следва, че работникът или служителят може да работи без необходимите качества и
работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение поради липсата им.
Качествата, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа, се определят не
от посочването им в документ /длъжностната характеристика/, а от нейното естество. В този
смисъл е и Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на IV ГО на ВКС.
Трайна и последователна е каузалната практика на ВКС, обектвирана в множество
решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които съдът не намира за нужно да цитира,
че липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на
качествата не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с
възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. Както се посочи и по-горе качествата на работника могат да бъдат телесни и
психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може
да се съди единствено по поведението на работника или служителя – неговите действия и
бездействия. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общо или по-
конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на
задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче
работодателят не е длъжен да посочи както липсващите качества, така и фактите,
установяващи тази липса, респективно – неефективността на работата. В този смисъл са и
Решение № 179/07.11.2016 г. по гр. д. 1237/2016 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение №
81/08.05.2012 г. по гр. д. 1363/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО и много др.
В конкретния случай липсващите качества у ищцата за ефективно изпълнение на
трудовите задължения като „М., п.“ са подробно посочени в Атестационен доклад №
1/15.02.2024 г., подписан от свид. К. П. – супервайзер, гр. В., който обаче не е надлежно
връчен на ищцата, с което й е ограничено правото на защита, имайки предвид
обстоятелството, че прекратителната заповед, с която настъпват правните последици от
прекратяване на трудовия договор, е издадена съгласно фактическите констатации в
атестационния доклад, като за ищцата не е било ясно въз основа на каква фактическа
обстановка работодателят е стигнал до правния извод, че същата трайно не умее да планира
и да организира работата си; че същата демонстрира бавност, неинициативност и
недиалогичност в отношенията с конртагентите и членовете на екипа. Ищцата едва в хода на
настоящия процес се запозна с фактите и обстоятелствата, въз основа на които е изготвен
атестационният доклад от супервайзера П..
Констатациите в протокола не съответстват на ангажираната по делото
доказателствена съвкупност – в частност на гласните доказателства, депозирани чрез
разпита на свид. З. П. и свид. С. А., които съдът кредитира, като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се. И двете свидетелки са работили с
ищцата и имат преки и непосредтсвени впечатления от нейната работа. И двете категорично
сочат, че ищцата изпълнява възложените й трудови задължения качествено, ефективно и
добросъвествно. Впрочем, в тази насока са и показанията на самия супервайзер – свид. П.,
който сочи, че като свършена работа ищцата никога не е работила зле, което е в разрез с
констатациите му в атестационния доклад, за това че ищцата Д. Д. трайно не умее да
организира работата си. Свид. П. и свид. А. еднозначно сочат в показанията си, че ищцата е
диалогична и се разбира както с колегите си от „Г. М. Б.“ АД, така и със служителите от К. *
В. и с клиентите на работодателя, което е в разре с констатациите на свид. П., за това че
ищцата демонстрира недиалогичност и неумение за уважително отношение с хората.
Несериозно е да се твърди, че работникът е дистанциран и пренебрежителен само защото не
е присъствал на коледното „парти“.
Атестационният доклад е изготвен от супервайзера - свид. П., който обаче при
изготвянето му се е позовал на казаното от търговския предтсавител на „Х. Е.“ – Д.; на
6
казаното от ръководителя на отдел „Д.“ – К. Д.; на казаното от служителите на отдел „М.“,
т.е. неговите впечатления за периода на атестация от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. са косвени.
Тук се поражда и въпросът защо работодателят за доказване законността на заповедта за
прекратяване на трудовия договор не е ангажирал показанията именно на тези свидетели,
които непосредтсвено са възприели немарливото отношение на ищцата към работата й и
конфликтното й отношение към самите тях, а се е ограничил единствено до разпита на
супервайзера, който в общи линии в показанията си преповтори написаното в атестационния
доклад. Отделно, в периода след 15.01.2024 г., т.е. докато е бил атестационният период,
ищцата е ползвала по силата на работодателска заповед неплатен отпуск /л. 12/, което
отново буди съмнение в обективността на атестационния доклад, тъй като е в разрез с
правилата на формалната житейска логика да се атестира работник за качествено изпълнение
на трудовите му задължения, когато същият е в неплатен отпуск през ¼ от този период.
Изводите на съда не се разколебават от посоченото в доклада на супервайзера П., че в
периода от 06.11.2023 г. до 10.11.2023 г. последният лично е извършил проверка в Б. и
отново е установил, че продуктите на „Н.” не са заредени в хладилната витрина, тъй като
няма никакви данни по делото, че през този период на атестация именно ищцата е била тази,
която е престирала работна сила в Б..
Крайният извод на съда е, че прекратяването на трудовия договор е извършено
незаконно, поради което искът за отмяната му следва да се уважи. Не се установи по
несъмнен начин по делото, че ищцата Д. Д. не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложените й трудови задължения.
Предвид обусловения му характер, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ също следва да бъде уважен. Установи
се по делото по несъмнен начин от изслушаното експертно заключение по назначената
ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че
последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение преди
прекратяване на договора е 808.96 лева. Не се спори по делото, че ищцата в периода от
26.02.2024 г. до 05.08.2024 г. е останала без работа поради незаконната прекратителна
заповед, поради което в нейна полза за този период следва да се присъди обезщетение в общ
размер на 4 233,56 лева, което обуславя уважаването на иска до изменения по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК размер.
Относно иска с правно основание чл. 224 от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като размерът на
обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. От експертното заключение по ССчЕ, което съдът кредитира, като
компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, се доказа по несъмнен начин,
че годишният отпуск, който се полага на ищцата е 20 дена, което е в унисон и с
допълнителните споразумения към трудовия договор. Неизползваният платен годишен за
2022 г. и 2023 г. от ищцата е за 18 работни дни. На ищцата са заплатени 584.22 лева за 13
работни дни неизползван платен годишен отпуск, като остатъкът от неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 224.70 лева за 5 работни
дни при 44.94 лева среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни, към 26.02.2024 г., което обуславя уважаването на
предявения осъдителен иск по основание и изменен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва:
Основателността на исковете за присъждане на главните вземания по чл. 224 и чл. 225
от КТ, обуславя дължимостта и на акцесорните вземания за законна лихва. Съгласно
специалното правило на чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по раздел III “Други видове
обезщетения“ от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В конкретния
случай трудовият договор е прекратен със заповед № 33 от 26.02.2024 г. Дължимите
7
обезщетения е следвало да бъдат заплатени не по-късно от 31.03.2024 г., поради което и
считано от 01.04.2024 г. работодателят е изпаднал в забава, доколкото вземанията за
обезщетение са станали изискуеми. Ищцата претендира обезщетение съобразно правилото
на чл. 228, ал. 3 от КТ единствено за забавеното плащане на вземането по чл. 225, ал. 1 от
КТ, но от 28.03.2024 г., с оглед на изложеното по-горе претенцията му за периода от
28.03.2024 г. до 01.04.2024 г. следва да се отвхърли като неоснователна, тъй като през този
период вземането за главница не е било изискуемо. Досежно вземането по чл. 224, ал. 1 от
КТ законната лихва се претендира, считано от депозиране на исковата молба, поради което и
с оглед принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК,
претенцията за законна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде
уважена считано от 26.04.2024 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
По делото са предявени обективно кумулативно съединени три иска, за които ищецът
претендира общо 950.00 лева адвокатски хонорар, като в предстаения договор за правна
помощ и съдействие липсва посочване на конкретно уговореното възнаграждение досежно
съответния иск, поради което съдът приема, че за всеки иск е уговорен хонорар в равен
размер. С оглед основателността и на трите иска, то в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да се присъди пълния размер на претендирания хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6, изр. 2-ро от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на
РС-Варна следва да се присъди сумата в размер от 299.34 лева - държавна такса и 400.00
лева – депозит за вещо лице по ССчЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
по иск, предявен от Д. С. Д., ЕГН ********** против "Г. М. Б." АД, ЕИК *, прекратяването
на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед №
33/26.02.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, "Г. М. Б." АД, ЕИК
* да заплати в полза на Д. С. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 4 233.56 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
незаконната прекратителна заповед № 33/26.02.2024 г., а именно в периода от 27.02.2024 г.
до 05.08.2024 г., ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от 01.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищцата за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 28.03.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, "Г. М. Б." АД, ЕИК * да заплати в
полза на Д. С. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 224.70 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. - общо 5 дни, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "Г. М. Б." АД, ЕИК * да заплати в
полза на Д. С. Д., ЕГН ********** сумата в общ размер от 950.00 лева, представляваща
хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "Г. М. Б." АД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 699.34 лева,
формирана от дължимата държавна такса и депозита за вещо лице по изслушаната ССчЕ.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9