РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Нови пазар, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101536 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от „БУЛЕКОПАК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. „Тракия“ № 35, представлявано
от ИД К.М.С., срещу ответника „Им Пак“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Каспичан, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. „Мадарски конник“ № 3,
представлявано от *** Ц.Н.Д., съдържаща обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 258, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 266 от ЗЗД, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумите от 8087,23 лева – главница, по издадени фактури, по силата на Договор
№ ***г., за поемане на задължения за оползотворяване на отпадъци от опаковки и ДС
към същия Договор, от същата дата, сключен между страните, както и за сумата от
994,92 лева – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по всеки
един документ (фактура) до ***г., ведно с искане за присъждане на лихва след датата
на подаване на ИМ.
Ищецът сочи, че с ответникът е сключил Договор №*** от ***г. за поемане на
задължение за оползотворяване на отпадъци от опаковки и Допълнително
споразумение към него от ***г., сключен между „Им Пак“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на Възложител и „БУЛЕКОПАК“ АД с ЕЖ ***, в качеството му на
Изпълнител.
Ищецът твърди, че към ***г. дружеството „Им Пак“ ООД дължи на
1
„БУЛЕКОПАК“ АД – за изпълнени, но незаплатени услуги, главница в размер на
8087,23 лв., за периода ***г. до ***г., по следните неплатени фактури, издадени от
дружеството ищец, за изпълнени от последното задължения:
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 197,81 лв.;
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 406,39 лв.;
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 7483,03 лв.
Ищецът сочи, че след дата ***г., на която е издал последната фактура, от страна
на ответника не са подавани справки за извършвана дейност и не са извършвани
услуги, нито са издавани последващи фактури за извършвани от ищеца услуги.
Ищецът сочи, че на ***г. е изпратил покана до ответника „Им Пак“ ООД за
заплащане на непогасени задължения, представляващи главница в общ размер на
8087,23 лв. и лихви в размер общо на 855,10 лв., натрупани до *** г., представляващи
общо сума в размер на 8942,33 лв. Ищецът твърди, че към датата на подаване на
настоящата искова молба, не е постъпило никакво плащане.
Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 8087,23 лева – представляващи главница по незаплатени фактури, издадени за
извършени от него услуги, както и сумата от 994,92 лева – обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата по всеки един документ (фактура) до ***г., ведно с
искане за присъждане на лихва след датата на подаване на ИМ. Ищецът претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор не е депозиран, не
са направени възражения, не са представени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата
молба, сочи, че чрез представените доказателства са доказани всички ищцови искания,
Моли за решение, с което да бъде уважен иска. Предоставен е срок за писмени
бележки и такива са представени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е приложен Договор №*** от ***г. за поемане на задължение за
оползотворяване на отпадъци от опаковки и Допълнително споразумение към него от
***г., сключен между „Им Пак“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на Възложител
и „БУЛЕКОПАК“ АД с ЕЖ ***, в качеството му на Изпълнител. Съгласно чл. 5 от
договора, възложителят е бил задължен да предоставя на изпълнителя справки и
2
информация относно пуснатите от него на пазара видове и количества опаковки, с
конкретно посочени срокове. Съгласно чл. 7 от договора, изпълнителят е задължен, в
срок от 5 дни след от датата на получаване на справките – изпълнителят издава
фактура, в която определя размера на дължимото месечно възнаграждение, а
фактурата се изпраща чрез система за ел. фактуриране, ел. поща, факс или хартиен
носител. В чл. 5 от договора е посочено как се определя възнаграждението и начинът
на плащане. Договорено е, в чл. 15 от договора, че възнаграждението, което
възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя – за изпълнение на
възложеното му по този договор, се определя на база килограм за вид материал
съгласно тарифа, обективирана в Приложение № 1 към процесния договор, също
приложена по делото. Съгласно чл. 15, ал. 3 от процесния договор – възнаграждението
по чл. 15, ал. 1 се заплаща по банков път в срок до 10 (десет) работни дни от датата на
получаване на фактурата по чл. 7 от договора. В 3 алинея на чл. 15 е посочено, че в
случай, че възложителят не уведоми изрично изпълнителя, че не е получил в
уговорения срок фактурата, изпълнителят приема, че същата е получена надлежно. В
чл. 18 от договора е посочено, че при неизпълнение на парично задължение по
процесния договор, възложителят дължи на изпълнителя обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Договорът и анексът са подписани от двете договарящите страни, които са страни
и по настоящото дело.
По иска с правно основание по чл. 258, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 266 от ЗЗД, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД:
По делото са приложени фактури, издадени от ищеца като доставчик и
ответникът, като получател – платец по тях, както следва:
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 197,81 лв.;
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 406,39 лв.;
- Фактура № *** от дата *** за сума в размер на 7483,03 лв.
Общата стойност на дължимите плащания по трите фактури е 8087,23 лева.
На ***г., от страна на ищеца е изпратена покана за доброволно плащане, видно от
която, същият кани ответника да заплати дължимото по издадените процесни фактури,
с номера и дати ***/***г., ***/***г. и *** /***г., трите на обща стойност 8087,23 лева.
В поканата е включено и обезщетение по чл.18 от договора, равняващо се на това по
чл. 86 от ЗЗД, в размер на 855,10 лева, актуален към датата на изпращане на поканата.
Даден е седем дневен срок за заплащане на дължимото, поканата е получена на ***г.,
видно от представената справка от ел. платформа на куриера.
По делото са представени всички приложения към процесния договор. В
изпълнение на процесния договор, за отчетната 2023 година – ответното дружество е
3
подало отчети за пуснати на пазара в страната видове и количества опаковки, за които
от страна на ищеца е начислено възнаграждение по фактури, включващи процесните
три. Този извод може да се направи от представените по делото – справки, подавани от
ответника към ищеца, за пуснати на пазара опаковки за отчетни периоди: април 2023г.
(л. 81 по делото), май 2023г.(л. 82 по делото) и ***-***г.(л. 86 и 87 по делото).
Представени са и уведомление за изменение на тарифата по договора, извършено при
условията на чл. 15, ал. 2 от договора, ведно с обратна разписка за получаването на
уведомлението.
Ищецът е представил и Приложение № 1.1. „Списък на дружествата, които са
подали справки - декларации за количества опаковки, пуснати на пазара за отчетния
период на договора за 2023 г.“ (л.67 по делото), Приложение № 3.1. „Справка за
количеава опаковки по вид на материала, пуснати на пазара от членовете на Булекопак
АД през отчетната 2023 г.“ (л.68 по делото), Приложение 4.1. „Списък на членовете на
Булекопак АД с размера на заплатеното възнаграждение за оползотворяване на
отпадъци от опаковки по периоди: от *** г. до *** г. и от *** г. до *** г.“ (л.70 по
делото) и Приложение 4.3. „Списък на дружествата - членове на Булекопак АД, които
не са заплатили уговореното възнаграждение за отчетната 2023 г., по данни към ***
г.“. Съгласно представените списъци (Приложения), във всеки един от тях фиругира и
възложителят-ответник „Им Пак“ ООД, по-конкретно в „Списък на дружествата -
членове на Булекопак АД, които не са заплатили уговореното възнаграждение за
отчетната 2023 г., по данни към *** г.“.
По делото се твърди, че ответникът е изпаднал в забава и не е изпълнил
задълженията си по издадените фактури.
Както бе посочено – възнаграждението по чл. 15, ал. 1 се заплаща по банков път в
срок до 10 (десет) работни дни от датата на получаване на фактурата по чл. 7 от
договора. По силата на чл. 7, ал. 2 от договора изпълнителят, ищец в наст.
производство, е длъжен да изпрати фактурата на възложителя, чрез система за ел.
фактуриране, ел. поща, факс или хартиен носител.. По делото обаче – не са
представени доказателства, от които да е потвърдено изпълнението на това
задължение на ищеца, съгласно условията на договора. Въпреки това, съдът намира, че
задължението по трите фактури е изискуемо. Съгласно чл. 303а, ал 1 от ТЗ – страните
по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не
повече от 60 дни. Дори и да не е установен момента, в които фактурите са били
изпратени от изпълнителя или получени от възложителя, то следва да се приеме, че
максималният 60 дневен срок за изпълнение на задължение, предвиден по чл. 303а, ал
1 от ТЗ, е изтекъл и за трите фактури.
По делото, от страна на ответника, не са представени доказателства за
изпълнение на задълженията си към ищеца, произтичащи от сключения договор за
4
поемане на задължение за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Поради това, че
доказването на обстоятелствата, свързани с евентуалното изпълнение на договорните
задължения е в тежест на ответника, а по делото липсват на доказателства за това,
съдът намира, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца в размер на
8087,23 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът на ищеца е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД:
Между страните е уговорено, съгл. 18 от процесния договор, че при
неизпълнение на парично задължение по процесния договор, възложителят дължи на
изпълнителя обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Точно
това предвижда и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Така е формулирал петитумът си и
ищеца. Предвид съдържанието на чл. 15, ал. 3 от договора – забава по всяка една от
трите фактури, би следвало да настъпи след изтичането на 10 работни дни от датата на
получаване на фактурата. По делото липсват доказателства от които да е потвърдено
изпълнението на задължението на ищеца, съгласно 18 от процесния договор, което
представлява пречка да бъде установен точният момент на получаване на фактурите,
съответно – моментът на изпадане в забава.
Предвид горното, съдът намира, че искът на ищеца е недоказан и следва да се
отхвърли.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 от ГПК:
В исковата молба е направено искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно,
представения по делото списък, по смисъла на чл. 80 от ГПК(л. 4 по делото), в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
иска. До приключване на съдебното дирене не е представян нов списък с разноски,
нито е правено ново искане за присъждане на разноски. Направено е искане за
присъждане на разноски, но след прключването на съдебното дирене и след обявяване
на делото за решаване, а именно с писмените бележки и все пак не е представен нов
списък по чл. 80 от ГПК.
В списъка с разноски по чл. 80 от ГПК(л. 4 по делото), са включени следните
суми: 1) ДТ по образуваното дело, в размер на 360 лева; 2) възнаграждение за адв.
хонорар, в размер на 2000 лева. Разноските, по настоящото исково производство,
включени в списъка по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 2360 лева.
В производството по настоящото дело, ищецът се е представлявал от адв. М. К.,
от ВАК, което е удостоверено с пълномощно от ищеца за процесуалния представител
(л.13 по делото). По делото НЕ е представен договор за правна защита и съдействие
5
(ДПЗС), от който са видни размерът на договореното адв. възнаграждение и методът
на плащане на същото, представена е сметка-фактура от ***г. (л.5 по делото), в която е
посочено, че се дължат 2000 лева на М. П. К., за исково производство срещу „Им Пак“
ООД, с преводно нареждане.
Дори да се приеме, че представената сметка-фактура от ***г. (л.5 по делото)
представлява доказателство за сключване на неформален ДПЗС, с уговорено плащане
на адв. хонорар в размер на 2000 лева, чрез преводно нареждане, то по делото не е
представено доказателство за плащането му – като бележка за самото преводно
нареждане, например.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г., по ТД № 6/2012г., на ОСГТК, при ВКС:
„Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка“. По делото липсва доказателство за
действителното заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път (бележка за
преводно нареждане, банково извлечение). Това представлява пречка за съда, да
прецени дали наистина такива разноски са направени, в посочените размери. Ето защо,
претенцията за разноски в размер на 2000 лева – за адвокатско възнаграждение, следва
да се отхвърли.
По разноските, включени в списъка и направени за заплащане на държавни такси,
по делото са представени доказателства, от които е видно, че същите действително са
сторени от ищеца (л.1 по делото). Такива следва да се присъдят, съразмерно с
уважената част от иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ответното дружество
„Им Пак“ ООД, следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените съдебни
разноски в размер на 343,49 лева, за уваженият иск в размер на 8087,23 лева, като
отхвърли разликата от претендираните разноски до размер от 360 лева.
Общият размер на отхвърлените разноски е в размер на 2016,51 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, за които има годни доказателства по извършването
им, съобразно с уважената част от исковете (уважен иск в размер на 8087,23 лева), в
размер на 343,49 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „Им Пак“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Каспичан, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. „Мадарски конник“ № 3, представлявано от
*** Ц.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛЕКОПАК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. „Тракия“ № 35, ет. 2,
представлявано от ИД К.М.С., сумата от 8087,23 (осем хиляди осемдесет и седем лева
и двадесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 11.12.2024г. до пълното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БУЛЕКОПАК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. „Тракия“ № 35, ет. 2,
представлявано от ИД К.М.С. – иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
„Им Пак“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, общ.
Каспичан, обл. Шумен, ул. „Мадарски конник“ № 3, представлявано от *** Ц.Н.Д., да
заплати сумата в размер на 994,92 (деветстотин деветдесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки) лева – обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата по всеки един документ (фактура) до ***г., ведно с искане за присъждане
на лихва след датата на подаване на ИМ.
ОСЪЖДА „Им Пак“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Каспичан, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. „Мадарски конник“ № 3, представлявано от
*** Ц.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛЕКОПАК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. „Тракия“ № 35, ет. 2,
представлявано от ИД К.М.С., сумата от 343,49 (триста четиридесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки) лева, която представлява извършените по делото
разноски – съразмерно уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски
в размер на 2016,51 (две хиляди и шестнадесет лева и петдесет и една стотинки) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7