№ 574
гр. Русе, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201065 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. П. Ц., от с.***, обл.Разград, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 21-0457-
000049/29.03.2021г. на ВПД Началник на РУ гр.Ветово при ОД на МВР
гр.Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, му били наложени наказание “Глоба” в размер на 150.00лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява
упълномощен представител, който моли Съда да потвърди НП като правилно
и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за недоказаност на
елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 26.04.2020г., около 15.50ч., свидетелите С.С. и В.И. – полицейски
служители в РУ гр.Ветово при ОД на МВР гр.Русе, изпълнявали служебните
си задължения, като с обозначен патрулен автомобил извършвали обход по
улиците на гр.Сеново, обл.Русе. При навлизането си по ул.“Александър
Стамболийски“ те забелязали движещ се пред тях л.а. „Фолксваген Венто“ с
рег.№ РР 2573 АН и решили да го спрат за проверка. Последвали го, като
включили специалните светлинна и звукова сигнализация. Водачът на л.а.
„Фолксваген Венто“ не спрял, ускорил по улицата, след което завил на дясно
и се насочил по черен път, водещ в земеделски масив. Тъй като полицейските
служители преценили, че състоянието на черния път не е безопасно за
придвижването на патрулния автомобил, спрели и преустановили
преследването, като изгубили от поглед л.а. „Фолксваген Венто“. След това
предприели обход в района, като при преминаване по друг път достигнали до
същият земеделски масив, където открили процесният лек автомобил
изоставен. По регистрационният номер установили, че собственик на л.а.
„Фолксваген Венто“ е свид.Н.С. от гр.Сеново. Провели беседа с него, при
която се установило, че на 17.02.2020г. С. е закупил автомобила с договор за
покупко-продажба от лице от гр.Разград. Скоро след това го продал на свой
познат от гр.Попово, без писмен договор. Впоследствие разбрал, че
автомобила е прехвърлен на лице от с.Равно, обл.Русе, който пък след това го
предал за ползване на лице с име „Керчо“ от гр.Сеново. Последната му
информация била, че автомобила се управлява от жалб.Р.Ц., когато познавал
отпреди, като жител на гр.Сеново.
При така установеното, свид.С. преценил, че именно жалб.Ц. бил
водача на л.а. „Фолксваген Венто“, който на процесната дата отказал да спре
на подаденият му сигнал, поради което го призовал и съставил против него
АУАН за нарушение по чл.103 от ЗДвП. При предявяване на акта, жалб.Ц.
отрекъл той да е управлявал л.а. „Фолксваген Венто“ с рег.№ РР 2573 АН и
заявил, че никога не е притежавал и ползвал този автомобил.
Въз основа на този акт АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, на жалб.Р.Ц. били наложени наказания “Глоба” в размер на
150.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В същото време, при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана,
за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна. Основанията за това са следните:
По делото не бяха представени и събрани каквито и да било
доказателства, че на 26.04.2020г., около 15.50ч., жалб.Р.Ц. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ РР 2573 АН по бул.“Александър
Стамболийски“ в гр.Сеново, респективно, че като водач на този автомобил е
отказал да спре на ясно подаден звуков и светлинен сигнал от полицейски
автомобил.
Както става ясно от показанията и на двамата полицейски служители, в
момента, в който възприели процесния автомобил на улицата в гр.Сеново, те
приближавали с полицейски автомобил зад него. Видели, че водачът е сам, но
никой от двамата не е имал възможност да види и разпознае кое е лицето,
което го управлява. Нито в административната производство се съдържат,
нито в производство пред Съда бяха представени или събрани други
доказателства, подкрепящи изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
3
очертаваща състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Напротив, от
приложените писмени доказателства и показанията на свид.Н.С. се
установява, че той бил единствен и настоящ /към момента на нарушението/
собственик на л.а.„Фолксваген Венто“ с рег.№ РР 2573 АН. От тези показания
се установява също така, че от дата на придобиването му от С., автомобила
преминал през владението на поне още три лица. Това, макар и косвено
доказателство, внася допълнително съмнение и несигурност по отношение
отстояването от страна на АНО, че именно жалб.Ц. бил водач на процесния
автомобил, респ., че той е осъществил състава на посоченото нарушение.
Нещо повече, когато Ц. бил призован за съставяне на акта, същият
категорично отрекъл той да е управлявал някога този автомобил, твърдение,
което не било оборено нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-
наказателното производство не бяха установени и представени
безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществени елементи от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано нарушение, а
имено, че жалб.Р.Ц. на 26.04.2020г., управлявайки лек автомобил л.а.
„Фолксваген Венто“ не е спрял на подаден му сигнал за спиране от контролен
орган. Това прави наказателното постановление незаконосъобразно и поради
противоречието му с материалния закон.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването
съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие
с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
4
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото Р.Ц. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв.И.И. от АК-Русе. В хода на съдебните прения, адв.И.
претендира присъждането в пълен размер на разноските за адвокатско
възнаграждение.
В същото време, по делото не бяха представени никакви доказателства
за това, че между жалб.Р.Ц. и адв.И. бил договарян размер на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство, а още по-малко такова
да е било реално заплатено от жалбоподателя на адвоката. Представено е
единствено адвокатско пълномощно от 18.05.2021г., очертаващо само
границите на представителната власт, но не посочените по-горе
обстоятелства.
С оглед на изложеното, понастоящем не са налице предпоставките да
бъде уважено искането на процесуалния представител, АНО да бъде осъден
да заплати на жалб.Р.Ц. разноските по делото - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0457-000049/29.03.2021г.
на ВПД Началник на РУ гр.Ветово при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Р. П. Ц.,
от с.***, обл.Разград, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в
размер на 150.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6