№ 260076 / 22.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.10.2020 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в. открито съдебно заседание на 06.10.2020 г. в. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 124 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Ц. И. Ш. 2. е. а. е предявила иск за развод срещу С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес.
В. исковата молба се излагат следните твърдения:
На 25.01.2013г. страните сключили граждански брак в. г., първи и за двамата, за което е издаден Акт за граждански брак № 0003.
На 29.05.2014 г. се родил техния син М. С.К., ЕГН xxxxxxxxxx.
Съпрузите се запознали в. И. където работили и се влюбили. Заживели заедно, разбирали се, помагали си. Решили да създадат семейство. Посещавали често България. Сключили граждански брак в. Монтана, където ищцата К. живее. Веднага след това отново заминали за И.. Първоначално животът им протичал нормално. След като ищцата забременяла, взели решение да роди в. България. Ищцата се прибрала, когато бременността й била напреднала и родила в. г..
През това време отв. К. бил в. И. идвал си само няколко пъти да види детето.
Ищцата осъзнала, че със съпруга си са много различни. Ответникът рядко се обаждал, не помагал дори и финансово в. грижите за М.. Вече не се виждали, П.К. била с бебето в. България, а отв. К. някъде по света.
Ищцата имала малко спестени пари, които свършвали в. взела решение да остави малкия си син на грижите на родителите и брат си, като тя се върне отново на работа. С. случайно точно тогава се обадил по телефона и поискал да заминат заедно за А.. Така и станало-двамата отишли в. А.. Ищцата започнала веднага работа, като всяка седмица изпращала пари на родителите си, а един път в. месеца задължително си идвала, за да види детето. В. А. след като отв. С. получил виза, изчезнал, като ищцата К. вече доста време няма връзка с него. Телефонният му номер е изключен, няма контакт с никой от неговите роднини, а и никой не се е опитвал да се свърже с нея.
Ищцата искала да започне живота си на ,,чисто‘‘. Всеки ден поддържа контакт с детето си М., между тях има силна емоционална връзка.
В. заключението П.Л.К. счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, общността между тях е напълно и окончателно разрушена, безвъзвратно е изчезнала взаимната любов и привързаност между тях. По настоящем брачната връзка между страните съществува само формално.
Поради горното, моли: гражданският й брак със С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината; упражняването на родителските права върху малолетното дете М. С.К. да се предоставят на майката, като бъде определен подходящ режим на лични контакти на бащата с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в. размер на 250,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба/ 28.01.2020г./ до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане; да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име П.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като назначеният на ответника особен процесуален представител на ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в. който оспорва иска. Алтернативно, ако съдът приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, да допусне развод, като не се произнася обаче по въпроса за вината. По отношение на родителските права по отношение на роденото от брака дете, същите да бъдат предоставени на майката, като се определи подходящ режим на лични контакти на бащата с детето. Да се определи издръжка, да бъде постановено ищцата да носи предбрачното си фамилно име П.
В. проведеното публично съдебно заседание, ищцата К., редовно призована, не се явява поради обективна невъзможност, за което прилага писмени доказателства по делото. Представлява се от адв. Н., с пълномощно по делото, която поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото се приобщени писмени доказателства, становище на ДСП-Монтана, разпитана е свидетелката Т. Л. Г.-майка на ищцата.
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 25.01.2013 г. в. г., за което е съставен Акт за граждански брак №0003/25.01.2013 г., което е видно и от представеното Удостоверение за сключен гр.брак на Община Монтана/л.8 от делото/. Видно от приложено на л. 9 от делото удостоверение за раждане, от бракът страните имат родено едно малолетно към момента дете- М. С.К..
Видно от показанията на разпитаната пред съда свидетелка Т. Л. Г., които съдът кредитира, като преки, логични и последователни е следното: ищцата в. момента е в. А.-там работи. Страните не са заедно, във фактическа раздяла са. Ищцата живее сама на квартира от две години. От две години са разделени. Не са имали конфликти преди раздялата, не е имало насилие, обиди. Последните две години ответникът не е търсил съпругата си, нито детето. Ответникът никога не се е грижил за детето,нито е давал пари за неговата издръжка. На 15.08.2020г. детето получило тежък пристъп, като било в. болница за 10 дни и пие лекарства.
Съдът намира, че не са налице каквито и да било основания за продължаване на брачната връзка между страните, тъй като тя е лишена от съдържание и следва да се прекрати. В. отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, налице е непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в. отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, като с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.
Съдът служебно следи за съблюдаване на ,,най-добрия интерес на детето‘‘. Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет, ,,най-добър интерес на детето‘‘ е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Критериите за преценка от съда-относно родителските права и местоживеенето на детето, са заложени в. чл. 59, ал.4 от СК и Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на ВС, със задължителна сила и ръководно начало за съдилищата. Обстоятелствата, които съдът съобразява, са: полът на детето, възрастта му, грижите и отношението на родителите към него, възпитателските и моралните качества на родителите, привързаността на детето към родителите, жилищно битовите и други материални условия на живот.
По горните критерии, съдът, като взе предвид, че се касае за дете в. ниска възраст/ 6 години/, т.е. ,,деца в. първите години‘‘, които се нуждаят от непосредствена майчина грижа, на следващо място, бащата никога не е полагал грижи за децата и няма желание, като последният е и с нисък родителски капацитет, съдът намира: родителските права следва да се определят в. полза на майката; режимът на лични отношения на бащата с детето М., заявен от ищцата в. исковата молба, съдът намира за оптимален с оглед интересите на детето и следва да бъде определен в. този смисъл-всяка първа събота и неделя от месеца от 09:00ч. до 17:00ч. за всеки от двата дни, по местоживеене на детето, както и по всяко време, извън посоченото, по взаимно сългасие, постигнато между двамата родители;
Относно издръжката: месечната издръжка, която родител следва да заплаща за своето непълнолетно дете, се определя при съвкупна преценка между финансовите възможности на лицето, което я дължи и нуждите на детето. Представиха се епикризи, видно от които детето има здравословни проблеми. Тъй като по делото не се събраха каквито и да са доказателства относно месечният доход на бащата К. и има ли въобще той такъв, съдът намира за неоправдано да бъде присъден размер, различен от минималния по чл. 142. ал.2 от СК. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в. минимално допустимия към момента размер от 152.50 лв.
Страните нямат семейно жилище по смисъла на закона.
На осн. чл. 53 от СК, тъй като ищцата П.К. е заявила това свое желание в. исковата молба, което е нейно право да избере, следва да бъде постановено след развода да носи своето предбрачно фамилно име П.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 329, ал.2. изр. второ от ГПК, намира, че при този изход на делото и тъй като ищцата в. исковата си молба не е поискала от съда да се произнесе по въпроса за вината за развода, в. полза на ищцата П.К. не следва да се присъждат деловодни разноски. Разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК е специална спрямо разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което се прилага с предимство спрямо последната. Съдът допуска развода, без да се произнася по въпроса за вината или за недобросъвестност на съпруг.
Определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00 лв., която следва да се заплати от двете страни поравно-по 10,00 лв. от всяка.
Ответникът К. следва да заплати по сметка на РС-Монтана в. полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в. размер от 219,60 лв., както и 5,00 лв. в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.49, ал.1 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Ц. И. Ш. 2. е. а. и С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес, сключен на 25.01.2013 г. в. гр. Монтана, за което е съставен Акт за граждански брак № 0003/25.01.2013 г., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА упражняването на родителските права върху малолетното дете М. С.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г. на майката П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес с малолетното му дете М. С.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 09:00ч. до 17:00ч. за всеки от двата дни, по местоживеене на детето, както и по всяко време, извън посоченото, по взаимно сългасие, постигнато между двамата родители.
ОСЪЖДА С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес ДА ЗАПЛАЩА по 152.50 лв. месечна издръжка за своето малолетно дете М. С.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., чрез неговата майка и законен представител П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Ц. И. Ш. 2. е. а., платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба/28.01.2020г./ до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно с падежа й вноска, до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в. останалата част до предявения размер от 250,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.53 от СК съпругата П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx след развода да носи предбрачното си фамилно име П.
ОСЪЖДА С.Т. А. К., роден на xxxг. в. П., с неизвестен адрес ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в. полза на бюджета на съдебната власт сумата от 219,60 лв. държавна такса върху присъдената издръжка, 10,00 лв. окончателна държавна такса, както и 5,00 лв. в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Ц. И. Ш. 2. е. а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в. полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10,00 лв. окончателна държавна такса, както и 5,00 лв. в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242. ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в. частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: