Р Е Ш
Е Н И Е
№ 605/09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и
трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№551/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) във вр. с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „МАКРО ТРАНС
БГ“ ЕООД, гр.Монтана, ул.“В*** Л.“ №* , представлявано от управителя В.А., подадена чрез пълномощника му
адвокат Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-2864/04.08.2023г. на Главен инспектор в Областен отдел „АА“ гр.Монтана,
с която на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“, предл.
първо от ЗАвтП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл.106а, ал.2, т.5 от ЗАвтП – отнемане притежаваните от превозвача 18
заверени копия от лиценз на Общността №23223 до отстраняване на
несъответствията, но не повече от три месеца. В жалбата се иска отмяна на
оспорения административен акт, като се поддържа, че е незаконосъобразен тъй
като не са налице изискванията на материалния закон за прилагане на оспорената
ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат К*** ,
поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като административния акт бъде
отменен като незаконосъобразен и му се присъдят разноски по делото.
Ответната
страна не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-2864/04.08.2023г. на Главен инспектор в Областен отдел „АА“
гр.Монтана, с която на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.6,
б.“в“, предл. първо от ЗАвтП на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.2, т.5 от ЗАвтП – отнемане
притежаваните от превозвача 18 заверени копия от лиценз на Общността №23223 до
отстраняване на несъответствията, но не повече от три месеца. Мотивите се
свеждат до това, че оспорващият не отговаря на изискванията на чл.7, ал.7 във
вр. с чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтП, като изискването за липса на публични
задължения по чл.6 не е изпълнено тъй като за оспорващият са постъпили
Уведомления по чл.182, ал.2, т.2 от ДОПК от НАП с писма
рег.№24-00-00-2935/05.07.2023г. и №24-00-00-2937/06.07.2023г., с които се
установява, че оспорващият има непогасени публични задължения.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че
оспорващият притежава лиценз №23223 за международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение (л.109 по делото).
С писма рег.№24-00-00-2935/05.07.2023г.
(л.117 по делото) и №24-00-00-2937/06.07.2023г. (л.116 по делото) в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са постъпили уведомления на
основание чл.182, ал.2, т.2 от ДОПК, че оспорващия има непогасени публични
задължения в размер над 5000 лева.
С оспорената в настоящето съдебно
производство на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-2864/04.08.2023г. на Главен инспектор в Областен отдел „АА“ гр.Монтана,
с която на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“, предл.
първо от ЗАвтП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл.106а, ал.2, т.5 от ЗАвтП – отнемане притежаваните от превозвача 18
заверени копия от лиценз на Общността №23223 до отстраняване на несъответствията,
но не повече от три месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично
оспорващия на 08.08.2023г., което се установява от подписа му върху известие за
доставяне на л.120 по делото, тоест жалбата с вх.№РД-14-2864/2/21.08.2023г., с
която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на
законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.107,
ал.1 от ЗАвтП, принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
или упълномощени от него длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от Главен
инспектор в Областен отдел „АА“ гр.Монтана, който е овластен с правомощия със
Заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (л.3 по делото), тоест налице е
компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Оспореният
административен акт е издаден в предвидената форма, тъй като административният
орган е изложил фактически и правни основания, които са мотивирали издаването
на административният акт. Административният орган е описал изчерпателно
фактическата обстановка и е посочил надлежно нарушената разпоредба даваща
основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Не се установява
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като оспорващият реализира правото си на защита и в настоящето
съдебно производство.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.106а, ал.1,
т.6, б.“в“, предл.първо от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителни административни мерки временно спиране на дейността на превозвача
по извършване на обществен превоз на пътници или товари, когато превозвачът е престанал да отговаря на
изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на
Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три
месеца. Разпоредбата
на чл.106а, ал.2, т.5 от ЗАвтП, предвижда налагането на принудителните административни мерки по
ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на заверените копия
на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите
по ал. 1, т. 6. В
Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтП е посочено, че лиценз на Общността и лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България с
автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския
закон, когато
отговарят на изискванията за финансова стабилност. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.6 от ЗАвтП, изискванията за финансова стабилност по ал.
2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които
може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното
предприятие и няма публични задължения. Капиталът за първото превозно средство
и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен
в наредбата по ал. 3, а в разпоредбата на чл.7, ал.7 от ЗАвтП е посочено, че
изискването за липса на
публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено
уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. В
конкретния случай, след като в автомобилна администрация са получени писма
рег.№24-00-00-2935/05.07.2023г. (л.117 по делото) и №24-00-00-2937/06.07.2023г.
(л.116 по делото) в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, които са
постъпили уведомления на основание чл.182, ал.2, т.2 от ДОПК, че оспорващия има
непогасени публични задължения в размер над 5000 лева са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на оспорената ПАМ, тъй като
административния орган е длъжен да я приложи при наличието на описаните от
приложимите материално правни разпоредби.
При наличието на безспорно установена
материално правна предпоставка, настоящият съдебен състав счита, че при налагането на ПАМ е спазен
принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В административния акт са
изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата
обстановка, която е мотивирала административния орган да приложи принудителната
административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има
смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло
ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна
предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е приложил ПАМ за
период от време предвиден в материалноправната разпоредба – до отстраняване на
несъответствията, но за не повече от три месеца.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона. В случая оспорващият не е бил лишен
от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като
макар че органът не го е уведомил за започване на административното
производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото
в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да
предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението
на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че
предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Пълният разбор на
доказателствата изисква да се посочи, че представените от оспорващият писмени
доказателства във връзка с висящност на съдебен спор по оспорване на ревизионен
акт издаден спрямо оспорващият, респективно образувано дело в Административен
съд София град, са изцяло ирелевантни за спора, тъй като в случая
административният орган е получил писма рег.№24-00-00-2935/05.07.2023г. (л.117
по делото) и №24-00-00-2937/06.07.2023г. (л.116 по делото) в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, които са постъпили уведомления на
основание чл.182, ал.2, т.2 от ДОПК, че оспорващия има непогасени публични
задължения в размер над 5000 лева, като в тях липсва индивидуализация по
отношение на основанията на които са дължими. В тази връзка следва да се посочи
отново, че административният орган прилага материално правната норма даваща му
основание да приложи ПАМ след като са налице предпоставките на материално
правата норма, а в случая те са налице, тъй като са постъпили изискуемите се
уведомления, че оспорващият не отговаря на изискванията за финансова стабилност
или за установяване на територията на Република България.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №РД-14-2864/04.08.2023г. на Главен
инспектор в Областен отдел „АА“ е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАКРО ТРАНС
БГ“ ЕООД, гр.Монтана, ул.“В. Л.“ №* срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-2864/04.08.2023г. на Главен инспектор
в Областен отдел „АА“ гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: