РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Ямбол, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. К. от гр.***, подадена от пълномощника
й адв.В., против Решение №78/21.12.2021г., постановено по гр.д.№171/2021г. по описа на
Тополовградски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от въззивницата против М. П. Р. от гр.К. иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. с
чл.579, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на сключения с нотариален акт №57, том II,
рег.№ 287, н.д.№ 21 от 04.02.2014г. на съдията по вписванията при РС-Тополовград договор
за продажба на земеделска земя с продавач П.Р.В. и купувач М. П. Р..
Оплакването в жалбата e за неправилност на решението на ТРС, поради
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивницта сочи, че
оспореният от нея нотариален акт е нищожен, поради нищожност на извършеното
нотариално действие, което води до нищожност и на удостоверената с него сделка, поради
липса на предписаната от закона нотариална форма, тъй като в акта за "продавач" няма
положен подпис от продавача, а има положен отпечатък от пръст. В мотивите на
обжалваното решение районният съд приел, кредитирайки показанията на разпитаните
свидетели, че продавачът П.В. е бил неграмотен, не е могъл да пише и чете, не е имал недъг,
не е бил нито глух, нито сляп, имал е проблеми с очите, макар да не е бил сляп, но тези
доказателства били събрани по време на процеса, а поставенят по делото въпрос бил за
задължението на нотариуса към момента на изповядване на сделката да отрази какъв е
недъга, налагащ полагане на отпечатък от палеца, тъй като свидетелите не са присъствали
при изповядване на сделката. В случая при изповядване на сделката не били посочени
предпоставките, при наличието на които извършващият нотариалната сделка може да
положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на
нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 и 579, ал. 2 ГПК, което е оснавнието за
нищожността на нотариалния акт, поради нищожност на нотариалното действие и води до
нищожност и на удостоверената с него сделка. Въззивницата сочи съдебна практика за
задължението на нотариуса за прочитане на документа и при необходимост за
1
удостоверяване на причината за наличието на отклонения от общия ред на нотариалното
удостоверяване, като сочи, че в случая е налице и друго противоречие, тъй като съдията по
вписванията е отразил в акта, че след прочитането му и след одобрението му се е подписал
от съдията по вписванията и от страните по сделката, но вместо подпис е положен пръстов
отпечатък, като за полагането на пръстов отпечатък е следвало да направи забележка в края
на акта преди подписите, че последното действие е извършено поради заболяване, недъг или
неграмотност, което не е сторено.
По тези съображения въззивницата моли обжалваното решение на ТРС да бъде
отменено изцяло.
С писмения отговор въззиваемият М.Р., чрез пълномощника си адв.Ч., е оспорил
въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията
на въззивницата и при споделяне изводите на районния съд. Заявена е претенция за
разноските пред въззивната инстанция.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата адв.В.
Въззиваемият и процесуалният му представител адв.Ч. не се явяват в с.з., а адв.Ч.
е депозирала писмена молба, с която настоява въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, с присъждане на
разноските пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищцата Д. П. К. от гр.*** е подала искова молба, с която против ответника М. П.
Р. от гр.К. е предявила иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на земеделска земя от 04.02.2014г., обективиран в
нотариален акт № 57, том 2, дело №21/2014г. на съдията по вписванията при Районен съд
гр.Тополовград, поради липса на изискуемата от закона форма, с оплаквания за извършено в
нарушение на чл.576 ГПК, вр. с чб.579, ал.2 ГПК нотариално удостоверяване на сделката.
Ищцата е обосновала иска с твърденията, че при изповядане на сделката не са посочени
предпоставките, при наличието на които извършващият нотариалната сделка може да
положи отпечатък от палец вместо подпис.
Ответникът М.Р. е оспорил иска като неоснователен с доводи, че не е допуснато
нарушение на чл.579, ал.2 ГПК при нотариалното удостоверяване на сделката и правилно
съдията по вписванията не е отбелязал с който пръст продавачът е положил отпечатъка в
нотариалния акт, тъй като се приема, че това е десният му палец.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първоинстанционния
съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция.
Установено е с представеното удостоверение за наследници №1/13.01.2021г.,
издадено от Община Тополовград, че страните са наследници по закон наП. Р. В., б.ж. на
гр.К., починал на 10.08.2016г., като ищцата е негова дъщеря, а ответникът - син. От
съдържащите се писмени доказателства в представеното нот.дело№21/2014г. на Службата
по вписванията при ТРС е установено, че приживе бащата на страните е придобил на
основание договор за доброволна делба пет недвижими земеделски и горски имоти,
находящи се в землището на с.*** ообщ.*** - четири ниви и една иглолистна гора, които са
подробно индивидуализирани в договора за доброволна делба, който е с нотариална заверка
на подписите на сключилите го страни, като наследодателят на страните П.В. вместо подпис
е положил отпечатък от пръст в този договор. Същите придобити при делбата недвижими
имоти в с.*** бащата на страните П.В. е продал на ответника с договор от 04.02.2014г.,
сключен с нотариален акт №57, том 2, нот. дело №21/2014г. на СВп. при ТРС. В
нотариалния акт в графата „продавач" не са изписани трите имена на продавача П.Р.В. и не
е положен негов подпис, а е поставен отпечатък от палец.
Разпитаният в качеството на свидетел съдия по вписванията при ТРС Сл.Г. който
изпълнява нотариалните функции в съдебния район на ТРС и е изповядал оспорената сделка
по нот.акт №57, том 2, нот. дело №21/2014г. на СВп. при ТРС, е посочил, че няма спомен за
конкретната сделка и не познава страните, но е обяснил, че законът не поставя изискване за
посочване на причината, поради която се поставя отпечатък от десния палец, а само когато
се поставя друг отпечатък се вписва забележка коя е причината.
Другите две разпитани пред първата инстанции свидетели Р.а и М., съответно
2
бивша съпруга на ответника и негова братовчедка, са дали показания, според които П.В. не
е имал недъг, не е бил сляп, нито глух, но е бил неграмотен и не е могъл да чете и пише.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ТРС е
отхвърлил предявения иск, тъй като не е установил нарушения на изискванията на чл.576,
вр. с чл.579, ал.2 и чл.189 ГПК при нотариалното изповядване на сделката, респ. е достигнал
до извод за липса на основания за нейната нищожност. Изложените съображения са, че от
свидетелските показания по делото е установен фактът, че продавачът по сделката П.В. е
бил неграмотен и установявайки същия факт съдията по вписванията е спазил разпоредбата
на чл.189, ал.2 ГПК, като вместо подпис за "продавач" е поставен отпечатък от десния му
палец, без да е налице изискване съгласно чл.189, ал.1 ГПК да се посочва причината, поради
която се поставя отпечатък от десния палец, като на основание изр.2 на чл.189, ал.1 ГПК
само ако е налице причина и лицето не може да постави отпечатък от десния си палец, само
тогава в документа се посочва причината за това, както и с кой пръст е сложен отпечатъка.
Решението на ТРС е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба се
прецени за неоснователна.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че при изповядване на сделката и
нотариалното удостоверяване съдията по вписванията при ТРС е извършил нарушение,
опорочаващо формата на нотариалното удостоверяване и съставляващо основание за
нищожност на сделката. Правилото на чл.579, ал.2 ГПК установява, че когато някое от
участващите в нотариалното производство лица не може да подпише нотариалния акт
поради неграмотност или недъгавост, се прилага чл.189, ал.1 ГПК, като актът не се подписва
от свидетели. Нормата на чл.189, ал.1 ГПК изисква документът да носи вместо подпис
отпечатък от десния палец на автора, а ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде
сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е
сложен отпечатъкът. По приложението на чл.579, ал.2 и чл.189 ГПК е формирана практика
на ВКС - Решение №313/22.06.2011г. по гр. дело № 1409/10 г. на IV г. о. на ВКС; Решение
от 5.05.10г. по гр. дело №137/2009 г. на III г. о. на ВКС, Решение от 20.02.09 г. по гр. дело
№ 633/2008 г. на ВКС и др., в която се приема, че при неграмотност или недъг, който
обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на
нотариална сделка, същата е валидна. Посочено е, че нормата на чл.579, ал.2 ГПК изисква,
когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише
поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл.189, ал.1 ГПК, който текст изисква
документът да носи вместо подпис отпечатък от десния палец, а ако не може да се постави
отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст
е поставен отпечатък. В посочените решения, включително и в сочените от въззивницата
решения на ВКС по гр.д.1409/2010г. на четвърто г.о. и по гр.д.№4057/2013г. на второ г.о.,
които въззивницата неправилно интерпретира, е изяснено, че полагането на десния палец е
алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост и
същата е израз на волеизявление. С нея законодателят е предвидил потвърждението на
изразената воля да стане с отпечатък от десния палец и това е свързано с уникалността на
дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и
представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези
на почерка и подписа. Полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита
интересите на лицата, които са неграмотни или страдат от някакъв недъг и с оглед
установяване автентичността на направените от тях изявления. Отпечатъкът от палец е
безспорен и надежден идентификационен белег, тъй като е уникален. Почеркът на лицето
може да се промени, а отпечатъкът не. Както е прието и в Решение №316 по гр.д. №
2371/2013г. на III ГО на ВКС, както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на
пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено
пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа
правни последици; и че щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред
нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която
законът приравнява на нотариално удостоверена.
Възприемайки и съобразявайки посочената практика на ВКС и след като по
делото ищцата, сега въззвница, не оспорва, че положеният отпечатък в нотариалния акт е на
наследодателя й - продавача по сделката и че същият е бил неграмотен - факт, който е
установен и с показанията на разпитаните по делото свидетели, следва да се приеме, че е
спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на
направеното изявление. Както се посочи, от събраните по делото доказателства не само не е
оборена, но е потвърдена констатираната от нотариуса към момента на извършване на
3
сделката невъзможност, поради неграмотност на лицето да положи подпис под договора,
или не е налице нарушение на правилото на чл.576, вр. с чл.579, ал.2 ГПК за нотариалното
удостоверяване. Действително, по делото е установено по безспорен начин, че в
нотариалния акт извършващият нотариалните функции съдия по вписванията при ТРС не е
отбелязал, че положеният от наследодателя на страните пръстов отпечатък е от десния му
палец, като не е отбелязал и причината, поради която е положен пръстовия отпечатък, но
както се посочи и разясни по-горе, такова удостоверяване се извършва само в случаите,
когато отпечатъкът от десния палец не може да бъде сложен и само в тези случаи се посочва
причината за това - защо не може да се положи отпечатък от десния палец и с кой друг пръст
е сложен отпечатъкът. В случая липсата на отбелязване в посочения смисъл сочи на
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.1, пр.1 ГПК и означава, че на основанията,
посочени в чл.579, ал.2 ГПК, вместо подпис е положен отпечатък именно от десния палец на
продавача. В тази хипотеза законът не изисква удостоверяване и отбелязване от страна на
нотариуса основанието за полагане на отпечатък и че отпечатъкът е именно от десния палец
и неправилно е разбирането на въззивницата в този смисъл - че в случая съдията по
вписванията е бил длъжен да отрази коя от предпоставките по чл.579, ал.2 ГПК е била
налице - неграмотност или недъгавост и какъв е недъга, тъй като такова задължение за
нотариуса законът не установява. Няма законово изискване нотариусът, респ. съдията по
вписванията да прави изрична забележка в края на акта, че вместо подпис е положен
отпечатък от десния палец и каква е причината за това - заболяване, недъг или неграмотност,
и неоснователно се сочи в жалбата наличие на противоречие в този смисъл при изповядване
на оспорения договор. Нормата на чл.583, ал.3 ГПК, задължаваща нотариуса да направи
съответната бележка в акта не може да намери приложение в случая, тъй като не се касае за
лице, което да е глухо, нямо или глухонямо.
От изложеното следва, че извършеното нотариално удостоверяване е извършено
при спазване на предвидената от закона форма и ред, не е нищожно и правилно предявеният
иск е отхвърлен. Като правилно и законосъобразно, решението на ТРС следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемия М.Р. и на същия следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 300лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №78/21.12.2021г., постановено по гр.д.№171/2021г.
по описа на Тополовградски районен съд.
ОСЪЖДА Д. П. К. от гр.***, кв.,*** ЕГН **********, да заплати на М. П. Р. от
гр.К., ж.к.*** ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер
на сумата 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4