Решение по дело №302/2024 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 40
Дата: 14 май 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Илия Олегов Милев
Дело: 20244440200302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Ч*, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч*, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20244440200302 по описа за 2024 година
на Районен съд – Ч* на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.376 от НПК вр. чл. 78а, ал.1 от НК
Производството е образувано, след върнато от Окръжен съд-Плевен с Решение №273 от
11.12.2024г., постановено по ВАНД № 749/2024г. по описа на съда за ново разглеждане на
първоинстанционния съд отменено Решение №15 от 06.03.2024г., постановено по АНД №
282/2023г. по описа на Районен съд-Ч*.
При новото разглеждане на делото, настоящия състав намира следното:
Съдебното производство е образувано по Постановление от 24.08.2023 г. на Районна
Прокуратура – гр. Плевен – Светла Христова, ведно с материали по досъдебно производство
№ 03701/2023 г. по описа на РП – гр. Плевен, № ЗМ-179/2023 г. на РУ – Ч*, с което е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Р. Е.
М. ЕГН ********** от гр. Ч*, с постоянен адрес с. Д*, ул. ********** за извършено
престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и М. А. М., ЕГН **********, от гр. Ч*, с
постоянен адрес с. Д*, ул. „Т. ******** за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 НК, като им бъде наложено административно наказание по чл.78а НК
За Районна прокуратура - гр. Плевен представител не се явява и не изразява становище.
В хода на съдебното производство обвиняемите редовно призовани, се явяват лично.
Процесуалният представител на обвиняемия М. А. М. се явява, като М. заявява, че желае да
се защитава лично и самостоятелно. Процесуалният представител на обвиняемия Р. Е. М.
1
редовно призован, не се явява.
След преценка на събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установен следното:
Обвиняемият е Р. Е. М. с ЕГН ********** от с. Д*, ул. *******, българин, с българско
гражданско, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.
Обвиняемият е М. А. М. с ЕГН ********** от с. Д*, ул. ********, българин, с българско
гражданско, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: Т*********** живее
в с.Д* заедно с мъжа си Д****** и детето им Г******. Същата работи като помощник-
възпитател в с.с. На 17.06.2023год. около 21:00ч. заедно с мъжа си и детето им отишли в
новооткритото заведение на Ц*********** в центъра на с.Д*. обл.Плевен. С Ц******** се
познавали от дълги години, защото са от едно село. Т******** знаела, че той има двама
сина, като единият се казвал Н********* /Н********* Ц********/ и за първи път го видяла
същата вечер в заведението на баща му. С Ц******** имали нормални отношения.
Приятелката й С********** била запазила по-рано през деня една маса в/пред заведението
на А********. Заедно искали в събота вечер да се видят по приятелски, да си поговорят и да
пият алкохол. Събрали се около 21:30ч. в заведението на А******** - Т*******, мъжа й
Д******, С********** и В***********. Всички горепосочени са от село Д*. Цялата вечер
вървяла нормално. Вътре в заведението бил собственика Ц******** и синът му Н*********
А********. Освен тях в кухнята работила и готвачката Д****** заедно с дъщеря си, които
също били от с.Д*, но живеели в гр.Ч*. Всички били седнали пред заведението на втората
маса от ляво на дясно, като масата им се падала от дясната страна на входа на заведението.
Т******* била седнала с лице към кметството, а до нея мъжът й Д******, като той стоял от
външната страна на масата /към пътя/ също с лице към кметството. Т******* била седнала
до прозорците на заведението, а срещу нея на масата седели С********** и В**********.
Последната седяла точно срещу Д******. Около 22:00ч. на масата при тях седнал синът на
собственика Н********* А********, който започнал да пие алкохол с тях. Н*********
А******** седнал точно срещу Т******** и до С********** с гръб към кметството и входа
на заведението им. Докато всички пиели и ядели, собственика Ц******** вършел нещо
заедно с готвачката в заведението. Малко след като седнал Н********* А******** и
започнал да пие уиски, откъм улицата се задал сам обв.М. М., който се опитал да влезе в
заведението. Детето на М. М. посещавало детската градина, където работела Т*******.
Ц******** не пуснал М. М.а да влезе вътре в заведението, като му казал пред всички, че
няма да му продаде алкохол и заведението е затворено. Двамата не са се карали. Обв. М. се
обърнал и измърморил нещо и тръгнал обратно към другото заведение, откъдето бил дошъл.
Не е имало никакви скандали, обиди или заплахи от страна на М. М. към Ц******** или
сина му когато дошъл за първи път и поискал да си купи алкохол. След като М. М. си
тръгнал, Ц******** заедно с готвачката и дъщеря й се качили в автомобила на последния,
която била паркирана на улицата пред училището /на около 15 метра/ от заведението. Докато
стояла на масата Т******* чула, че някой разговарял на висок тон откъм улицата, но не чула
2
кой и какво говори. Предположила, че Ц******** говори с някой на улицата, но не виждала
нищо, защото било тъмно и й се падало в гръб/нямала видимост/. Също така било и далече
от масата, на която седели. Т******* не е виждала М. М. или който и да е било да удря по
колата на Ц******** или да го заплашва по какъвто и да е било начин. Н*********
А******** стоял на масата срещу нея, бил спокоен и пиел. Д****** и дъщеря й не ги е
виждала същата вечер да спорят или каквото и да е било с обв. М. М. или други хора. М. М.
не е отправял закани спрямо никой. Той бил според Т******* в съседното заведение, към
което нямала видимост. Докато Ц******** го нямало /карал готвачката и дъщеря й към
ф.Ч*/ на масата били останали горепосочените лица, които се черпели с алкохол. По улицата
минали няколко непознати коли, които спрели до кметството. Стоейки на масата срещу
Н********* А********, изведнъж срещу Т******* от посока кметството се задал първо М.
М., който видимо изглеждал пиян. Минавайки покрай първата маса от ляво на дясно пред
заведението към тях, същият крещял към Н********* А********: „Какъв си ти, за какъв се
мислиш, ще ти ** майката!". У себе си М. М. не държал нищо, само крещял и ръкомахал,
идвайки. Обвиняемият стигнал до входа на заведението на около 1,5 метра от масата, на
която седели изброените лица, спрял и крещял обиди и псувни по отношение Н*********
А********. Чувайки псувните от М. М., Н********* А******** се обърнал и след като видя
М., станал и избягал в посока къщата на кмета-Г********. Докато Н********* А********
ставал от масата, а М. М. крещял по негов адрес псувни, зад обвиняемия М. се задал другия
обвиняем - Р. Е. М., облечен със синьо яке, което хвърлил на земята. Т******* видяла, че
обв.Р. М. държал голям кухненски нож на нивото на гърдите си насочен към Н*********
А********, който бягал. През това време Н********* А******** бил вече избягал и не се
намирал в заведението, а Т******* и мъжа й излезли на пътя бързо. Р. М. тръгнал с ножа
към Н********* А********. Обв.Р. М. не е удрял с ножа Н********* А********, защото
същият бил вече избягал. Докато Т******* и мъжът й излизали бързо на улицата,
обвиняемите М. М. и Р. М. бързо се върнали оттам, откъдето били дошли. Свидетелите не са
чули от тях закани за убийство спрямо Н********* А******** и баща му Ц********.
Докато В заведението останали двамата обвиняеми, В********** и С**********
Г********. В този момент от улицата се задал Н********* А******** заедно с кмета
Г********. Идвайки, кмета попитал какво се случва. През това време обвиняемите вече
били отишли до колите пред кметството. Виждайки, че идва кмета пред заведението, всички
започнали да се разотиват. Видимо Н********* А******** изглеждал уплашен, но по него
нямало следи от кръв. Малко след като дошъл кмета, пристигнал и Ц********. Някой се
обадил на полицията и бърза помощ, които те пристигнали на място, след около 15 минути.
От обективна страна предмет на престъплението е установения в страната обществен ред.
Съгласно Постановление №2 от 1974 год. на Пленума на ВС това са тези отношения, които
определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми
и добри нрави. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени и лични интереси или съществено нарушава нормите на
нравствеността.
3
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към личността. В настоящия случай от материалите по делото
и по-конкретно от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетели се установява по безспорен начин, че обвиняемите са имали
изключително агресивно поведение, което се е изразило в саморазправа на М. М. по
отношение Н********* А********, с отправени към него обидни изрази, множество псувни.
А по отношение на другия подсъдим Р. М., агресивното му поведение се изразявало в
държане на нож, насочен към Н********* А********. Всички тези действия по своето
естество следва да бъдат квалифицирани като хулиганска проява по смисъла на чл.325, ал.1
от НК. В този смисъл съдът не кредитира твърдението, че деянието на М. М. и Р. М. би
могло да се квалифицира като дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство.
В тази връзка съдът като съобрази изложеното по-горе, упоритостта на извършените от
обвиняемия действия, изразяващи се в различни изпълнителни деяния, в това число
отправяне на обидни думи, псуване, държане на нож, с цел саморазправа и факта, че същите
са извършени на публично место, в присъствие и на други лица, характеризира деянието с
по-висока степен на обществена опасност от обикновените деяния, които именно с оглед по-
ниската степен на обществена опасност биха могли да бъдат квалифицирани като проява по
УБДХ. Описаното по-горе поведение на обвиняемите без съмнение представлява грубо
незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към
личността и нейните охранявани права, както и към обществото като цяло, с което се
осъществява обективната страна на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Произнесените
обидни думи и осъществените физически посегателства красноречиво илюстрират
недопустима саморазправа, неприемливо грубиянско отнасяне от страна на обвиняемите,
които с чувство на безнаказаност и без никакви задръжки са скандализирали присъстващите
на инцидента свидетели, унижили са човешкото достойнство на свидетеля Н*********
А******** и са извършили действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като
хулигански.
С оглед на гореизложеното и събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съдът намира, че по делото няма данни противни на възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделно обсъждане.
В контекста на изложеното, съдът намира, че двамата нарушители са извършили
непристойна проява, на обществено място - заведението на Ц***********, в центъра на
с.Д*, общ. Ч*, обл.Плевен, в присъствието на граждани, при който са се държали грубо,
арогантно, непочтено. С тази проява е нарушен обществения ред и същата разкрива
белезите на хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. Съдът не намира основателност в
защитната позиция на нарушителите - дори да се приеме за вярно, че действията им са били
провокирани от нетрезвото им състояние.
От субективна страна обвиняемите извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки
противоправността на деянието си. Към момента на деянието и към настоящия момент
обвиняемите са били пълнолетни и психически здрави. Те са съзнавали общественоопасния
4
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и искали
тяхното настъпване. Прекият умисъл е обективиран в действията им, тъй като М. А. М. и Р.
Е. М. по своя инициатива са потърсили Н********* Ц********, който по никакъв начин не
е дал повод за извършеното от обвиняемите лица. Техните действия сочат за явно
неуважение към обществото и пренебрежение към човешката личност.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на
състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се
осъществи и при евентуален умисъл. Например при действия по чисто личен мотив, които
могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. В настоящият случай
независимо от мотива за извършване на деянието, от субективна страна престъплението е
извършено от всеки от обвиняемите с евентуален умисъл в съучастие, като всеки от
обвиняемите е действал, като съизвършител.
За престъплението по чл. 325, ал.1 наказателният кодекс на Република България, се
предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок до две години или с „пробация", както
и с „обществено порицание". По делото съдът намира, че са налице визираните в чл. 78а,
ал.1 от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите и
налагането на административно наказание от съда: Към момента на извършване на деянието
двамата обвиняеми са били пълнолетни, не са били осъждани за престъпление от общ
характер, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
За да индивидуализира наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия М. А. М.
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на лицето предвид липсата на
предходни осъждания и материалното му състояние с оглед на обстоятелството, че е
безработен.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са упоритостта в умисъла. Въз основа на тези
данни и на основание чл. 78а ал.1 от НК, съдът намира, че следва за извършеното деяние и
неговия автор М. А. М. да бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на
предвидения в закона минимум от 1 000 /хиляда/ лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече
превантивно върху обвиняемия и ще го мотивира занапред да се съобразява с установения в
страната законов ред.
За да индивидуализира наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия Р. Е. М.
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на лицето предвид липсата на
предходни осъждания /реабилитиран по право/ и материалното му състояние предвид факта,
че не работи. Отегчаващи отговорността обстоятелства са упоритостта в умисъла.
5
Съобразявайки изложеното, настоящият състав счита, че на Р. Е. М. следва да бъде наложено
административно наказание "глоба" в размер на предвидения в закона минимум от 1 000
/хиляда/ лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече
превантивно върху обвиняемите и ще ги мотивира занапред да се съобразяват с установения
в страната законов ред.
Водим от горното и на основание чл. 378 ал.4 т.1 от НПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Р. Е. М. с ЕГН ********** от с. Д*, ул. *******, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, безработен ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 17.06.2023 г. около 22:00 часа в село Д* пред кафе - аперитив,
стопанисвано от Ц. Н. А********, в съучастие като съизвършител с М. А. М. с ЕГН
**********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като държал демонстративно насочен нож
срещу Н********* Ц******** - престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл. 78а ал.1 вр. с чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000.00 / хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА М. А. М. с ЕГН ********** от с. Д*, ул. ********, българин, с българско
гражданско, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с основно образование
ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 17.06.2023 г. около 22:00 часа в село Д* пред кафе - аперитив,
стопанисвано от Ц. Н. А********, в съучастие като съизвършител с Р. Е. М. с ЕГН
**********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил на висок тон обидни думи към
Н********* Ц******** - престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и
на основание чл. 78а ал.1 вр. с чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1
000.00 / хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Ч*: _______________________
6

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение по АНД №302/2024г. по описа на РС Ч*.
Производство по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Съдебното производство е образувано по Постановление от 24.08.2023 г. на Районна
Прокуратура – гр. Плевен – Светла Христова, ведно с материали по досъдебно производство
№ 03701/2023 г. по описа на РП – гр. Плевен, № ЗМ-179/2023 г. на РУ – Ч*, с което е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Р. Е.
М. ЕГН ********** от гр. Ч*, с постоянен адрес с. Д*, област Плевен, ул. ********* за
извършено престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и М. А. М., ЕГН **********,
от гр. Ч*, с постоянен адрес с. Д*, област Плевен, ул. ******** за извършено престъпление
по чл. 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, като им бъде наложено административно наказание по
чл.78а НК.
След преценка на събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установен следното:
Обвиняемият е Р. Е. М. с ЕГН ********** от с. Д*, обл. Плевен, ул. ******, българин, с
българско гражданско, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан
/реабилитиран/.
Обвиняемият е М. А. М. с ЕГН ********** от с. Д*, обл. Плевен, ул. ********, българин, с
българско гражданско, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: Т*********** живее
в с.Д* заедно с мъжа си Д****** и детето им Г******. Същата работи като помощник-
възпитател в с.с. На 17.06.2023год. около 21:00ч. заедно с мъжа си и детето им отишли в
новооткритото заведение на Ц*********** в центъра на с.Д*. обл.Плевен. С Ц******** се
познавали от дълги години, защото са от едно село. Т******** знаела, че той има двама
сина, като единият се казвал Н********* /Н********* Ц********/ и за първи път го видяла
същата вечер в заведението на баща му. С Ц******** имали нормални отношения.
Приятелката й С********** била запазила по-рано през деня една маса в/пред заведението
на А********. Заедно искали в събота вечер да се видят по приятелски, да си поговорят и да
пият алкохол. Събрали се около 21:30ч. в заведението на А******** - Т*******, мъжа й
Д******, С********** и В***********. Всички горепосочени са от село Д*. Цялата вечер
вървяла нормално. Вътре в заведението бил собственика Ц******** и синът му Н*********
А********. Освен тях в кухнята работила и готвачката Д****** заедно с дъщеря си, които
също били от с.Д*, но живеели в гр.Ч*. Всички били седнали пред заведението на втората
маса от ляво на дясно, като масата им се падала от дясната страна на входа на заведението.
Т******* била седнала с лице към кметството, а до нея мъжът й Д******, като той стоял от
външната страна на масата /към пътя/ също с лице към кметството. Т******* била седнала
до прозорците на заведението, а срещу нея на масата седели С********** и В**********.
Последната седяла точно срещу Д******. Около 22:00ч. на масата при тях седнал синът на
собственика Н********* А********, който започнал да пие алкохол с тях. Н*********
А******** седнал точно срещу Т******** и до С********** с гръб към кметството и входа
на заведението им. Докато всички пиели и ядели, собственика Ц******** вършел нещо
заедно с готвачката в заведението. Малко след като седнал Н********* А******** и
започнал да пие уиски, откъм улицата се задал сам обв.М. М., който се опитал да влезе в
заведението. Детето на М. М. посещавало детската градина, където работела Т*******.
Ц******** не пуснал М. М.а да влезе вътре в заведението, като му казал пред всички, че
няма да му продаде алкохол и заведението е затворено. Двамата не са се карали. Обв. М. се
обърнал и измърморил нещо и тръгнал обратно към другото заведение, откъдето бил дошъл.
Не е имало никакви скандали, обиди или заплахи от страна на М. М. към Ц******** или
сина му когато дошъл за първи път и поискал да си купи алкохол. След като М. М. си
тръгнал, Ц******** заедно с готвачката и дъщеря й се качили в автомобила на последния,
която била паркирана на улицата пред училището /на около 15 метра/ от заведението. Докато
1
стояла на масата Т******* чула, че някой разговарял на висок тон откъм улицата, но не чула
кой и какво говори. Предположила, че Ц******** говори с някой на улицата, но не виждала
нищо, защото било тъмно и й се падало в гръб/нямала видимост/. Също така било и далече
от масата, на която седели. Т******* не е виждала М. М. или който и да е било да удря по
колата на Ц******** или да го заплашва по какъвто и да е било начин. Н*********
А******** стоял на масата срещу нея, бил спокоен и пиел. Д****** и дъщеря й не ги е
виждала същата вечер да спорят или каквото и да е било с обв. М. М. или други хора. М. М.
не е отправял закани спрямо никой. Той бил според Т******* в съседното заведение, към
което нямала видимост. Докато Ц******** го нямало /карал готвачката и дъщеря й към
ф.Ч*/ на масата били останали горепосочените лица, които се черпели с алкохол. По улицата
минали няколко непознати коли, които спрели до кметството. Стоейки на масата срещу
Н********* А********, изведнъж срещу Т******* от посока кметството се задал първо М.
М., който видимо изглеждал пиян. Минавайки покрай първата маса от ляво на дясно пред
заведението към тях, същият крещял към Н********* А********: „Какъв си ти, за какъв се
мислиш, ще ти ** майката!". У себе си М. М. не държал нищо, само крещял и ръкомахал,
идвайки. Обвиняемият стигнал до входа на заведението на около 1,5 метра от масата, на
която седели изброените лица, спрял и крещял обиди и псувни по отношение Н*********
А********. Чувайки псувните от М. М., Н********* А******** се обърнал и след като видя
М., станал и избягал в посока къщата на кмета-Г********. Докато Н********* А********
ставал от масата, а М. М. крещял по негов адрес псувни, зад обвиняемия М. се задал другия
обвиняем - Р. Е. М., облечен със синьо яке, което хвърлил на земята. Т******* видяла, че
обв.Р. М. държал голям кухненски нож на нивото на гърдите си насочен към Н*********
А********, който бягал. През това време Н********* А******** бил вече избягал и не се
намирал в заведението, а Т******* и мъжа й излезли на пътя бързо. Р. М. тръгнал с ножа
към Н********* А********. Обв.Р. М. не е удрял с ножа Н********* А********, защото
същият бил вече избягал. Докато Т******* и мъжът й излизали бързо на улицата,
обвиняемите М. М. и Р. М. бързо се върнали оттам, откъдето били дошли. Свидетелите не са
чули от тях закани за убийство спрямо Н********* А******** и баща му Ц********.
Докато В заведението останали двамата обвиняеми, В********** и С**********
Г********. В този момент от улицата се задал Н********* А******** заедно с кмета
Г********. Идвайки, кмета попитал какво се случва. През това време обвиняемите вече
били отишли до колите пред кметството. Виждайки, че идва кмета пред заведението, всички
започнали да се разотиват. Видимо Н********* А******** изглеждал уплашен, но по него
нямало следи от кръв. Малко след като дошъл кмета, пристигнал и Ц********. Някой се
обадил на полицията и бърза помощ, които те пристигнали на място, след около 15 минути.
От обективна страна предмет на престъплението е установения в страната обществен ред.
Съгласно Постановление №2 от 1974 год. на Пленума на ВС това са тези отношения, които
определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми
и добри нрави. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени и лични интереси или съществено нарушава нормите на
нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към личността. В настоящия случай от материалите по делото
и по-конкретно от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетели се установява по безспорен начин, че обвиняемите са имали
изключително агресивно поведение, което се е изразило в саморазправа на М. М. по
отношение Н********* А********, с отправени към него обидни изрази, множество псувни.
А по отношение на другия подсъдим Р. М., агресивното му поведение се изразявало в
държане на нож, насочен към Н********* А********. Всички тези действия по своето
естество следва да бъдат квалифицирани като хулиганска проява по смисъла на чл.325, ал.1
2
от НК. В този смисъл съдът не кредитира твърдението, че деянието на М. М. и Р. М. би
могло да се квалифицира като дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство.
В тази връзка съдът като съобрази изложеното по-горе, упоритостта на извършените от
обвиняемия действия, изразяващи се в различни изпълнителни деяния, в това число
отправяне на обидни думи, псуване, държане на нож, с цел саморазправа и факта, че същите
са извършени на публично место, в присъствие и на други лица, характеризира деянието с
по-висока степен на обществена опасност от обикновените деяния, които именно с оглед по-
ниската степен на обществена опасност биха могли да бъдат квалифицирани като проява по
УБДХ. Описаното по-горе поведение на обвиняемите без съмнение представлява грубо
незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към
личността и нейните охранявани права, както и към обществото като цяло, с което се
осъществява обективната страна на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Произнесените
обидни думи и осъществените физически посегателства красноречиво илюстрират
недопустима саморазправа, неприемливо грубиянско отнасяне от страна на обвиняемите,
които с чувство на безнаказаност и без никакви задръжки са скандализирали присъстващите
на инцидента свидетели, унижили са човешкото достойнство на свидетеля Н*********
А******** и са извършили действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като
хулигански.
С оглед на гореизложеното и събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съдът намира, че по делото няма данни противни на възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделно обсъждане.
В контекста на изложеното, съдът намира, че двамата нарушители са извършили
непристойна проява, на обществено място - заведението на Ц***********, в центъра на
с.Д*, общ. Ч*, обл.Плевен, в присъствието на граждани, при който са се държали грубо,
арогантно, непочтено. С тази проява е нарушен обществения ред и същата разкрива
белезите на хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. Съдът не намира основателност в
защитната позиция на нарушителите - дори да се приеме за вярно, че действията им са били
провокирани от нетрезвото им състояние.
От субективна страна обвиняемите извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки
противоправността на деянието си. Към момента на деянието и към настоящия момент
обвиняемите са били пълнолетни и психически здрави. Те са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и искали
тяхното настъпване. Прекият умисъл е обективиран в действията им, тъй като М. А. М. и Р.
Е. М. по своя инициатива са потърсили Н********* Ц********, който по никакъв начин не
е дал повод за извършеното от обвиняемите лица. Техните действия сочат за явно
неуважение към обществото и пренебрежение към човешката личност.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на
състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се
осъществи и при евентуален умисъл. Например при действия по чисто личен мотив, които
могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. В настоящият случай
независимо от мотива за извършване на деянието, от субективна страна престъплението е
извършено от всеки от обвиняемите с евентуален умисъл в съучастие, като всеки от
обвиняемите е действал, като съизвършител.
За престъплението по чл. 325, ал.1 наказателният кодекс на Република България, се
предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок до две години или с „пробация", както
и с „обществено порицание". По делото съдът намира, че са налице визираните в чл. 78а,
ал.1 от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите и
3
налагането на административно наказание от съда: Към момента на извършване на деянието
двамата обвиняеми са били пълнолетни, не са били осъждани за престъпление от общ
характер, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
За да индивидуализира наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия М. А. М.
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на лицето предвид липсата на
предходни осъждания и материалното му състояние с оглед на обстоятелството, че е
безработен.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са упоритостта в умисъла. Въз основа на тези
данни и на основание чл. 78а ал.1 от НК, съдът намира, че следва за извършеното деяние и
неговия автор М. А. М. да бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на
предвидения в закона минимум от 1 000 /хиляда/ лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече
превантивно върху обвиняемия и ще го мотивира занапред да се съобразява с установения в
страната законов ред.
За да индивидуализира наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия Р. Е. М.
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на лицето предвид липсата на
предходни осъждания /реабилитиран по право/ и материалното му състояние предвид факта,
че не работи. Отегчаващи отговорността обстоятелства са упоритостта в умисъла.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав счита, че на Р. Е. М. следва да бъде наложено
административно наказание "глоба" в размер на предвидения в закона минимум от 1 000
/хиляда/ лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече
превантивно върху обвиняемите и ще ги мотивира занапред да се съобразяват с установения
в страната законов ред.
Поради изложената обстановка и доказателствата по делото, настоящия съдебен състав
ПРИЗНАВА Р. Е. М. с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН - престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл.
20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал.1 вр. с чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от
НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 / хиляда/ лева. ПРИЗНАВА М. А. М. с ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН - престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл. 78а ал.1 вр. с чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000.00 / хиляда/ лева.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
4