Присъда по дело №2711/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 141 от 05.08.2024 г. по НОХД № 2711/2024 г. на РС-
Бургас, XXI –ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Н. Н. Н., ЕГН
**********, роден на ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: ****, ***, е
било повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата за времето от ******* г. до
******** г. в гр. Бургас, *** унищожил противозаконно чужди движими вещи: 1 бр.
хладилник марка „Либхер“ на стойност 256,00 лв.; 1 бр. готварска печка марка „Зануси“ на
стойност 237,00 лв.; 1 бр. декоративно стъкло с дебелина 10 мм на стойност 560,00 лв.; 1 бр.
правоъгълна трапезна маса на стойност 90,00 лв.; 1 бр. диван на стойност 660,00 лв.; 1
комплект спалня с нощни шкафчета и гардероб на стойност 730,00 лв.; 1 бр. телевизор марка
„Самсунг“ 21 инча на стойност 68,00 лв.; 1 бр. стъклена витрина със стъклени рафтове на
стойност 90,00 лв.; ламинат с дебелина 8 мм „орех“ на стойност 350,00 лв. и 1 бр. климатик
марка „Медея“ на стойност 510,00 лв., всичко на обща стойност 3551,00 лв., собственост на
Е. Г. Е.- престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от
НПК, доколкото в съдебно заседание по искане на защитника на подсъдимия и след
извършено предварително изслушване на страните, съдът допусна разглеждането на делото
да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин. Счита, че в хода на проведеното
досъдебно производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните права на подсъдимия или на пострадалото лице. С оглед изявлението на
защитника на подсъдимия не възразява делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а НК да се намали на 4 месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. Относно
направените по делото разноски намира, че следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия- адв. Недялкова не оспорва изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Намира за безспорно установено повдигнатото обвинение за
извършено от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Изцяло споделя
предложението на прокурора относно наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия.
Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други
доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В
последната си дума признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Н. Н., ЕГН **********, е роден на ***. Той е български гражданин,
***. Видно от справка за съдимост подсъдимият е реабилитиран за предходно осъждане по
НОХД № 14651/2011 г. по описа на Софийски районен съд за извършено престъпление по
чл. 339, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Св. Е. Е. и св. Р.Е. притежавали апартамент, който се намирал в гр. Бургас, ***.
Свидетелите отдавали апартамента под наем. В жилището имало хладилник марка
„Либхер“, готварска печка марка „Зануси“, правоъгълна трапезна маса, диван, комплект
1

спалня с нощни шкафчета и гардероб, телевизор марка „Самсунг“ 21 инча, климатик марка
„Медея“ и стъклена витрина със стъклени рафтове. Кухнята била отдЕ. от трапезарията с
декоративно стъкло с дебелина 10 мм, а подът на трапезарията бил с ламинат „орех“ с
дебелина 8 мм.
Подсъдимият Н. и св. А.Ч. се познавали отпреди. През 2019 г. двамата живеели
заедно, като това продължило около 6 месеца. След това те се разделили, поради което
подсъдимият започнал да търси жилище, което да наеме. По този начин той разбрал за
жилището, което Е. отдавали под наем. През месец август 2021 г. подсъдимият Н. се свързал
със св. Е.. Двамата се срещнали, Н. огледал апартамента, харесал го и решил да го наеме. На
28.08.2021 г. между св. Е. и Н. бил сключен договор за наем на апартамент, находящ се в гр.
Бургас, ***. След сключване на договора за наем Н. заживял в апартамента, а св. Е. го
посещавала няколко пъти, като не констатирала липси и повреди. Н. плащал редовно наема и
консумативите. Последното посещение на Е. в апартамента било през месец декември 2021
г., когато отново не констатирала липси и повреди.
На неустановена дата в периода от ******* г. до ******** г. подсъдимият Н. счупил:
вратата на хладилника марка „Либхер“; плота на готварската печка марка „Зануси“, като по
този начин същата не работела; декоративното стъкло с дебелина 10 мм, което отделяло
кухнята от трапезарията; правоъгълната трапезна маса, на която липсвали краката;
повдигащият механизъм на дивана; спалнята, нощните шкафчета към нея, на които липсвали
чекмеджета и гардероба към спалнята, на който липсвала едната врата и имало счупени
рафтове; телевизора марка „Самсунг“, на които в задната част имало дупка; стъклената
витрина, на която били счупени четири рафта; климатика, марка „Медея“. Ламинатът в
трапезарията бил напълно унищожен, като в едната му част имало петно като от огнище, а
друга част от същия напълно липсвала. Вследствие на описаните по-горе счупвания,
инкриминираните вещи били в състояние, в което били негодни за употреба по
предназначение и не подлежали на ремонт. На ******** г. св. Я.Н., която притежавала
апартамент, съседен на този на Е., посетила имота си. Тогава тя забелязала, че вратата на
апартамента на Е. била отворена. Надникнала през вратата и забелязала, че коридорът на
апартамента бил мръсен, а от вътре лъхала силна неприятна миризма. Н. се обадила на св. Е.
и му съобщила, какво е видяла. Св. Е. и св. Е. веднага отишли в апартамента. Позвънили на
вратата, а след това и повикали по име Н., но никой не отговорил. Тогава двамата влезли в
жилището и открили подсъдимия да лежи на леглото в неадекватно състояние. В един
момент Н. станал от леглото, като бил дезориентиран. Св. Е. му заявила, че трябва да
напусне веднага жилището, при което Н. станал агресивен. Св. Е. се обадила на св. Г.Г.,
който е съпруг на майката на подсъдимия - св. Е. Г.. Впоследствие св. Г. разговаряла със сина
си и той се успокоил. Св. Е. подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали св. Г.К. -
служител на 05 РУ, който разговарял с Е. и видял, че жилището било в безпорядък, имало
счупени вещи и било много мръсно. Подсъдимият продължавал да се държи неадекватно,
което накарало св. К. да го задържи и отведе в 05 РУ. След това св. Е. направили оглед на
жилището и установили, че са счупени и унищожени гореописаните вещи.
На 30.06.2022 г. св. Г. изпратила на св. Е. сумата от 1000 лв., като компенсация за
щетите причинени от подсъдимия Н. в апартамента на Е..
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза: 1 бр. хладилник марка „Либхер“ е на стойност 256,00 лв., 1 бр.
готварска печка марка „Зануси“ е на стойност 237,00 лв., 1 бр. декоративно стъкло с
дебелина 10 мм е на стойност 560,00 лв., 1 бр. правоъгълна трапезна маса е на стойност
90,00 лв., 1 бр. диван е на стойност 660,00 лв., 1 комплект спалня с нощни шкафчета и
гардероб е на стойност 730,00 лв., 1 бр. телевизор марка „Самсунг“ 21 инча е на стойност
68,00 лв., 1 бр. стъклена витрина със стъклени рафтове е на стойност 90,00 лв., ламинат с
дебелина 8 мм орех е на стойност 350,00 лв., 1 бр. климатик марка „Медея“ е на стойност
2

510,00 лв., всичко на обща стойност 3551,00 лв.
По делото били събрани доказателства, че под. Н. преди и след процесния период
употребявал наркотици и бил лекуван, поради което била назначена и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. В своето заключение вещите лица сочат,
че не са установени качествени отклонения в психичното функциониране на под. Н.; няма
данни за качествени нарушения на психичните годности при Н. към дата ******** г.,
същият е могъл и понастоящем може да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си; психичното състояние на Н. не се явява пречка за неговото
участие във всички фази на наказателното производство, може да дава достоверни отговори
на въпроси, може да търпи наказание; наличието на синдром на зависимост обуславя
психичен недостатък, който ограничава възможността му да организира своята защита и
самостоятелно да защитава правата си.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно
кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите Е.
Е., Р.Е., Я.Н., А.Ч., Е. Г. и Г.К. са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и
допринасят за изясняване на фактите по делото.
Изготвени са и оценъчна и съдебно-психиатрична експертизи, които допълват
доказателствения материал, от който категорично се установяват описаните по-горе в
изложението фактически положения. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1
НК.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението
са чужди движими вещи, непринадлежащи на подсъдимия, собственост на Е. Г. Е..
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние унищожаване на чужди движими вещи
чрез действие – нанасяне на удари върху вещите, с което поведение подсъдимият е
унищожил предмета на въздействие, а именно счупил е процесните вещи. В Тълкувателно
решение № 50/79 год. на ОСНК е посочено, че унищожаването е такова качествено
изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави напълно и окончателно
негодна за използване по първоначалното и предназначение. В настоящия случай безспорно
се установява, че подсъдимият е въздействал върху инкриминираните вещи по начин, че
вещите са били унищожени и негодни за използването им по предназначението им.
Движимите вещи предмет на престъплението са били напълно унищожени от подсъдимия,
тъй като с деянието си той пряко е въздействал върху тях и тяхната цялост, неподлежащи на
поправка, правейки ги напълно негодни за предназначената от тях употреба.
Налице е и следващият признак на деянието от обективна страна, а именно
унищожаването е било извършено от подсъдимия противозаконно. От данните по делото се
установява, че подсъдимият не е имал правно основание за унищожаване на процесните
вещи.

3

Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е резултатно, като в случая е настъпил и
предвиденият престъпен резултат – имуществена вреда за собственика на унищожените
вещи, като съгласно оценителната експертиза стойността на вредата е в размер на 3551 лева.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл като е целял и е искал
унищожаването на процесните вещи. Той е бил наясно, че чрез своето поведение въздейства
върху чужди движими вещи и така ги прави негодни за обикновената им употреба, т.е.
унищожи. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното
настъпване.
Следва да се отбележи, че от изготвена по делото комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза се установява, че подсъдимият е бил настаняван два пъти за
лечение в ДПБЛНА в Суходол с диагноза „Психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества“. В заключението вещите
лица категорично посочват, че към датата на деянието и към момента на изготвяне на
експертното заключение, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Следователно безспорно се установява, че
подсъдимият е вменяем и наказателноотговорно лице.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 1
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр.
чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
наказанието „Лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК.
Направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно
като смекчаващо обстоятелство. От справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан- реабилитиран. Наред с това като смекчаващи обстоятелства съдът
прие младата възраст на подсъдимия и частичното обезщетяване на вредите, причинени на
пострадалата от престъплението. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха отчетени.
С оглед изложеното настоящият състав като взе предвид, че са налице единствено
смекчаващите обстоятелства, определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на 4 месеца
„лишаване от свобода”. Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че
с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. По отношение на изпълнение
на наказанието 4 месеца „лишаване от свобода“, в случая на основание чл. 66, ал. 1 НК,
съдът отложи изпълнението за срок от три години. Към датата на извършване на процесното
деяние подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода, наложеното наказание
лишаване от свобода е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане
целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.
По разноските:
4

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 459.60 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	141
Дата:	5 август 2024 г. (в сила от 21 август 2024 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120202711
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юли 2024 г.

Присъда по дело №2711/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите