Решение по гр. дело №4625/2019 на Районен съд - Плевен

                                                                                                           

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

 

№

 

  

гр.Плевен, 19.02.2020 г.

 

 

 

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

       

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 15.01.2020 година, в състав:

                                                                                                                 

                                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

 

при секретаря Вероникае Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4625 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

            

                

     

 

         Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

     Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Т.Ц., с която е  предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по  образуваното ч.гр. дело №1836/2018г. по описа на РС - Плевен е издадена  заповед за изпълнение срещу длъжника.

     Предявен е иск за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо  ответника за  консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/  за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***, находящ се на адрес : ***.

     Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

           Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

          Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва : сумата 478, 20 лв. главница за периода от 01. 10. 2016 год. до   31. 01. 2019 год., сумата 48, 82 лв. лихва за забава за периода от 02. 12. 2016 год. до 19. 03. 2019 год., законната лихва върху главницата, считано от 26. 03. 2019 год. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1836/2019г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

           Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.

           В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения  особен представител на ответницата – адв.Л.П., с която  искът се оспорва. Твърди се, че ответницата не е „потребител“ по смисъла на ЗЕ и няма доказателства за това, че притежава описания в исковата молба топлоснабден имот.  Оспорва се обема и стойността на  извършената  от ищеца доставка на топлинна енергия до процесния  имот, както и съдържанието на приложеното  извлечение от сметка.

      В о.с.з. ищцовото дружество се представлява отюркс.М., който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.

          В о.с.з. ответницата, редовно призован, не се явява и  не се представлява.

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен.

От приложеното ч.гр.д .№1836/2019год. по описа на ПлРС се установява, че  на 26.03.2019год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникцата, като съдът е издал заповед за сумите, както следва: сумата 478, 20 лв. главница за периода от 01.10.2016 год. до 31.01.2019 год., сумата 48, 82 лв. лихва за забава за периода о 02.12.2016 год. до 19.03.2019 год., законната лихва върху главницата, считано от 26.03. 2019 год. до изплащане на вземането, както и   сумата 75, 00 лв. разноски по делото, от които 25, 00 лв. представляващи внесена държавна такса и 50, 00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е  отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2016 год. до 31. 01. 2019 год. Не е спорно, че вземането , предмет на запоредното производство и това, предмет на исковото касае претенция по отношение на топлоснабдения  имот, находящ се в ***, аб. № ***. Не е спорно /л.96 от делото/, че този имот е бил деклариран от ***, ЕГН **********, който е баща на ответницата  и е починал на 16.03.2003год., като  от данните по делото се установява, че именно ответницата е негова единствена наследница. Няма  доказателства за това същата да не е приела оставеното от баща й наследство, поради което същата се явява надлежна пасивно легитимирана  да отговаря по спора страна. От заключението на ВЛ, прието по делото, като неоспорено от страните, се установява, че размерът на вземането  на ищеца за процесния период от време е именно претендираният; няма доказателства  ответницата да е изплатила задължението си към ищеца, поради окето искът следва да уважи  изцяло. Направеното оспоравне на извлечението от сметка на ответницата е неуспешно, предвид събраните в хода на делото доказателства.

 По отношение разноските: за исковото производство в полза на ищеца следа да се присъдят разноски за : внесена държавна такса 75лв., юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв., внесен депозит за особен представител 300лв. и за вещо лице -140лв., или разноски в общ размер 615лв. За  заповедното производство: общо 75лв. - за внесена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

          Воден от горното, съдът

       

 

 Р    Е    Ш    И   :

          

          

          

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Т.Х.Ц., ЕГН **********,***, с назначен особен представител по делото адв.Л.П., ДЪЛЖИ  на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: сумата 478, 20 лв. главница за периода от 01.10. 2016 год. до   31.01.2019 год., сумата 48, 82 лв. лихва за забава за периода от 02.12.2016 год. до 19.03.2019 год., законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019 год. до изплащане на вземането, , за които суми е  издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1836/2019г. по описа на Плевенски районен съд

 

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т.Х.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 615лв., както и  направени  разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1836/2019год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.

           решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                  

                                                               районен съдия: