Р Е Ш Е Н И Е
№171 , гр.
Добрич, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Добрич, в публично съдебно
заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година, V едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от
председателя административно дело № 684/2022 г.
Производство
по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
подпомагане (КСО).
Образувано
е по жалба на Н.В.И., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, подадена чрез адв. Г.
И., ДАК срещу Решение №117/03.11.2022 г. на директора на Териториално поделение
на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена подадената жалба срещу Разпореждане №**********/03.10.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при НОИ - Добрич с отказ
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
3 от КСО.
Жалбоподателят
не е доволен от обжалвания акт, защото с него неоснователно не му се зачита
вписаният в трудовата книжка трудов стаж от 12 години, 1 месец и 20 дни по
специалността „артист, соло балетист“ – първа категория труд и 1 година, 9
месеца и 10 дни на длъжност „военослужещ“ в Ансамбъл на строителните войски –
втора категория труд. Възразява и срещу незачитане за действителен трудов стаж
на отслуженото време от 2 години и 28 дни редовна военна служба. Изразява
становище, че при сбора на посочения трудов стаж, ще изпълни законовите
изисквания за стаж съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Иска да се отмени Решение
№117/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и да се върне преписката
на пенсионния орган за произнасяне съобразно указанията на съда за тълкуване и
прилагане на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. Позовава се на богатата практика на
ВАС за признаване на военната служба като действителен осигурителен стаж, както
и на последващо допълнение на КСО в този смисъл. Счита, че новата редакция на
КСО е приложима, защото делото е още висящо.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, се представлява от ст.
юриск. А.М., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства
по представената административна преписка, както и такива, съставени след
издаване на оспорения акт. Споделя данни за актуалния доклад в институцията и
продължаващите проучвания, в т.ч. опис на осигурителен стаж на Н.В.И. от
28.03.2023 г. и декларира, че целият му стаж от 01.01.1977 г. до 01.10.1991 г.
е зачетен като такъв от първа категория.
Писмените доказателства са получени по-късно и не е издавано коригиращо
разпореждане. Сочи, че спора е само за двете години военна служба. По същество
излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Към
датата на подаване на заявлението, КСО е бил в старата редакция, поради което
военната служба не се зачита за действителен осигурителен стаж.
Съдът,
като изслуша становищата на страните и съобразно събраните в производството
писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, което има право на
оспорване поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните съображения:
Административното
производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление вх. № 1023-24-489
от 25.08.2022 г., с което е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по реда
на чл. 68, ал. 3 КСО и добавка от починал съпруг. Към заявлението е приложена и
трудовата му книжка, военна книжка, удостоверение за наследници, удостоверения и
др.
С
Разпореждане №**********/03.10.2022 г. ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Добрич
е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.В.И..
В мотивите на разпореждането се сочи, че по отношение на заявителя не са налице
предпоставките за придобиване на право за пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, защото не отговаря на изискванията за наличие на 15 години действителен
трудов стаж. За да постанови посочения отказ, органът по пенсиониране е приел,
че Н. И. има действителен осигурителен стаж от 13 г., 03 м. и 29 дни, като
изрично не е зачел военната служба – 2 г., 0 м.
28 дни, както и периодът, в който лицето е получавало обезщетение за
безработица. Изложени са мотиви, кое е действителен осигурителен стаж, съгл.
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Няма данни кога е връчено разпореждането, но
същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Добрич и жалбата е приета за
разглеждане като допустима.
С
Решение №117/03.11.22 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил
подадената жалба, като приел, че са законосъобразни изводите на пенсионния
орган както за общата продължителност на осигурителния стаж, така и за
незачитане прослужените години наборна военна служба за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. Решението е
връчено на жалбоподателя на 08.11.2022 г., като с жалба от 14.11.2022 г. е
сезиран Административен съд – Добрич.
На
жалбоподателя И. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от починал съпруг (л.35).
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
Вещото лице е изчислило трудовия стаж на жалбоподателя в три варианта. Във
втори вариант, към признатия за действителен трудов стаж ако се прибави стажа
на лицето като срочнослужещ, ще се достигне изискуемия от закона 15 години
стаж. Посочил е, че в случай, че трудовият стаж от 11 г., 6 месеца и 19 дни на
заеманата длъжност като артист/балетист бъде зачетена като такъв от първа
категория труд, то приравнения към трета категория трудов стаж ще бъде 23
години, 7 месеца и 28 дни.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства,
касаещи постъпилите материали по административната преписка по издадения
административен акт.
С
оглед дължимата преценката на съда за съотносимост на административният акт към
момента на издаването му с материално правните разпоредби и с административно -
производствените правила, настоящият състав съобрази, че обжалваното решение
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация - участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът
на ТП на НОИ - Добрич е компетентният административен орган, притежаващ
законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО. Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл.
59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за
издаването му са посочени и обсъдени наличните доказателства. Спазена е
предписаната от закона писмена форма, решението съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания, послужили за мотивирането му
и не са налице основания за неговата нищожност.
По
отношение на съответствието му с административно производствените и
материалните правила, съдът съобрази следното:
Страните
по делото спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на
чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
Спорен се явява въпросът относно наличието действителен трудов стаж от 15
години съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочената норма съдържа
изключения от общите правила за пенсиониране, като създава възможност лицата,
които нямат право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, при навършване
на съответната възраст над 65 години и при най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж да получат пенсия, като от 31.12.2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. Към дата на заявлението на жалбоподателя, същият е имал навършена възраст 67 г. и 01 месец
и 1 ден и това обстоятелство не е спорно между страните. Като спорни между
страните се очертават въпросите: защо не е зачетен трудов стаж от 11 години, 6
месец и 19 дни като първа категория труд
, както и дали времето от 01.10.1975 г. до 28.10.1977 г. вкл. за отбиване на
наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен
осигурителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО и следва ли този
период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Относно
първият спорен момент, в хода на делото се установи, че АО е приел процесния
стаж за такъв от първа категория /на база на събраните допълнително
доказателства/, видно и от представения по делото опис на осигурителен стаж на Н.В.И..
Поради което и към момента, този факт не е спорен. Със самия факт на признаване
на стажа от 11 г., 02 м. и 19 дни за такъв от първа категория, вече трудовия
стаж на оспорващия става 23 години, 7 месеца и 28 дни, поради което и отговаря
на условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Относно
зачитането на наборната военна служба за „действителен осигурителен стаж“,
съдът намира следното:
От
приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства е видно, че
в периода 01.10.1975 г. - 28.10.1977 г. жалбоподателят е бил на редовна военна
служба като срочнослужещ. В случая, решаващият орган незаконосъобразно не е
зачел за действителен осигурителен стаж периода за положена наборна военна
служба. Възражението на жалбоподателя, че зачетеният като осигурителен стаж
период на положена наборна военна служба, следва да се приеме и за действителен
такъв, се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 44 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.
81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и
относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената
наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж
от III категория. В процесния период 1975 г. - 1977 г. наборната военна служба
в България е била действителна и задължителна за мъжете съгласно чл. 3 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн. Изв. бр.
13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.),
т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя трудов
стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през
който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен осигурителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, в който смисъл е и нормата на
чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1 т.
12 от ПЗР на КСО (редакция към подаване на заявлението). В този смисъл е и
трайната съдебна практика и на АдмС - Добрич и на ВАС. Като е отказал да зачете
този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
След
признаването за действителен осигурителен стаж на периода на редовна ( наборна
) служба за времето от 01.10.1975 г. до 28.10.1977 г., който е в размер на 02
г. и 28 дни, действителният осигурителният стаж на Н.В.И., безспорно е повече
от 15 години (13 г., 03 м., 29 дни + 02 г., 0 м., 28 дни = 15 г., 4 м., 27 дни),
което сочи и приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което несъмнено се
стига до извода, че лицето е придобило право на пенсия при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО към момента на подаване на заявлението.
Безспорен аргумент в подкрепа на изложеното по-горе е и
обстоятелството, че със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване
- Обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г., вече е допълнена
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, в
която е дадена легалната дефиниция за понятието "действителен стаж" и
на която разпоредба се е позовал административният орган в мотивите към
оспореното решение. Така, след влизането в сила на този Закон за допълнение на
КСО, тази разпоредба вече регламентира, че "Действителен стаж" е
действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.". От това следва, че и законодателят
вече изрично признава за действителен осигурителен стаж времето, т.е. периода,
през който лицето е отбивало наборната си военна служба, както и периода на
мирновременна алтернативна служба, при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, включително и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Ето
защо, при така изяснените правни положения, оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“,
като несъответни с материалноправните разпоредби, следва да бъдат отменени и
преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.
Добрич за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изхода на спора и направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане
на разноски по делото, такива се следват на жалбоподателя. Същите се
констатираха в размер на 234 лева за извършената експертиза. Адвокатско
възнаграждение не се следва, тъй като по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, с посочена в него сума, която да е заплатена /има
само пълномощно/, а ДТ в това производство не се дължи, и такава не е
заплатена, за да се претендира.
Водим
от горното и на основание чл. 172 и чл. 173 от АПК, Административен съд Добрич,
V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.В.И.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, Решение №117/03.11.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ Добрич и потвърденото с него Разпореждане №**********/03.10.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ с отказ да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1- 3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Добрич за ново
произнасяне съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр.
Добрич да заплати на Н.В.И., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, разноски по
делото в размер на 234 (Двеста тридесет и четири) лева заплатено възнаграждение
за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен
съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: