РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20203110110982 по описа за 2020 година
Предявени са от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г срещу М. А.
С., ЕГН ********** с адрес: гр.В., кв. „В. В.“ бл./....., ап.... кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане
за установено спрямо ответника съществуване на вземане за сумата от 219,14 лева -
главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактури №№
ФП0264978775/13.04.2018г., ФП0266104165/14.05.2018г., за обект с абонатен №**********
и сумата от 43,89 лева мораторна лихва върху вземанията по горните фактури, начислена за
периода от 02.05.2018 г. до 29.05.2020 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д №6399/2020г., на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-15.06.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Навежда се в искова молба, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр.В., угр.В., кв. „В.В.“ бл./.. вх.,..., ап.... с абонатен №..... Сочи се,
че ответникът не е заплатил цената за доставената му и потребена ел. енергия по фактурите,
издадени за периода 13.04.2018 г. до 14.05.2018г. Тъй като сумите не са заплатени в срока по
чл. 26 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на забавата, на осн. чл. 38 от ОУДПЕЕ.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Възразява се ответникът да има качеството на потребител на ел. енергия за посочения обект
на потребление. Твърди се, че партида с кл. номер .... и аб. номер ... е служебно закрита.
Оспорва се ответникът да е потребил фактурираното количество ел.енергия по съображения,
че през СТИ нe e възможно да премине начислената ел. енергия, както и че елекромерът не е
метрологично годен. Настоява се за отхвърляне на исковите претенции.
1
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният установителен иск с правно основание 422, ал.1 ГПК възлага в тежест
на ищцовото дружество да установи, че ответника има качеството потребител на ел. енергия
на когото е доставеното количеството ел.енергия, за което са начислени задължения по
процесните фактури, вкл. че количеството ел.енергия е правилно отчетено.
Първият спорен въпрос по делото е има ли ответникът качеството на потребител
на ел. енергия:
Видно от заповед № 5/......г. на кмета на район Владислав Варненчик М. А. С. е
настанен в общински имот, представляващ апартамент с жилищна площ 36,71 кв.м, находящ
се в ж.к.“В. В.“ бл. ., вх. ., ет.., ап... за срок от една година. Въз основова на заповедта между
кмета на район Владислав Варненчик и М.А. е сключен договор за наем от 17.01.2017г.
Видно от заповед № ..... на кмета на район Владислав Варненчик след констатация,
че срокът на договора е изтекъл и жилището, предмет на договор за наем от 17.01.2017г. се
държи от С., е разпоредено общинското жилище, находящо се в ж.к.“В. В.“ бл. .. вх. ...,
ет...., ап. .. да се изземе от наемателя М. А. С..
Видно от констативен протокол от ....г. съставен от комисия, при район Владислав
Варненчик въз основа на заповед № 0....... е извършено изземване на жилището.
Удостоверено е, че патронът на входната врата е сменен, а врата е заключена и запечатана.
Въз основана на последваща заповед за настаняване № ....г. и видно от договор за
наем на общински жилищен имот № ....г.(л. 99) в имота, представляващ обект на
потребление е настанено трето лица- Филип Димитров Стоянов.
Видно от заявление за достъп и пренос на електрическа енергия от 03.07.2018г., Ф. Д.
С. е заявил искане за пренос и достъп на ел. енергия, за обект, находящ се в ж.к.“В.В.“ бл. .,
вх.., ет..... ап. ....
Съгласно ОУ на „Енерго – Про Продажби” АД потребител на ел.енергия за битови
нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа (чл. 4 от ОУ). При промяна обстоятелствата свързвани със
собствеността и ползването на обекта потребителя има задължение да уведоми „Енерго-Про
Продажби“ АД в тридесетдневен срок от настъпване на обстоятелството за това (чл.17, т.3
вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ ). Облигационната връзка по договор за доставка на ел.енергия
възниква или въз основа на заявление за присъединяване от съответния потребител (чл. 11
от ОУ) или се счита за възникнала по силата на заварения факт на присъединяването на
обекта на потребление към електропреносната мрежа (чл. 4 от ОУ). За разлика от различните
основания за възникване на облигационното отношение, в ОУ е предвидено само едно
основание за прекратяване на договорната връзка и това е едностранното изявление на
потребителя, с което по установения в чл. 17, т. 3 от ОУ ред последният декларира промяна
в обстоятелствата, свързани с ползването на имота на потребление. До направата на такова
изявление от потребителя облигационната връзка не може да се счита за прекъсната,
2
съответно ответникът не би следвало да черпи възражения от собственото си неизпълнение.
Не може да вмени, а и такова задължение не произтича от нормативен акт, ангажимент на
ищцовото дружество да извършва проверка досежно собствеността върху имота във всеки
случай преди да начисли потребеното количество ел. енергия. Подобен ангажимент би се
свел до абсурд във всички случаи, в които са налице спорове за собственост върху имота на
потребление (при упражнявано давностно владение, необявено завещание, разваляне на
договор за покупко-продажба и т.н).
В случая няма данни г-жа С. да е подала заявление за присъединяване ( самото
заявление като документ не е съхранено, поради изтичане на срока за съхранение съгл.
изявление на третото за спора лице „Електроразпределение Север“ АД- л. 66), но след като
същата е ползвала имота на договорно основание съгл. договор за наем от 17.01.2017г.,
следва да се приеме, че на осн. чл. 4 от ОУ ответницата е имала качеството на потребител на
ел. енергия. Не се установява г-жа С. да е уведомила оператора за промяна относно
ползването на имота, каквото задължения е налилце съгл. чл.17, т.3 вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ.
Ето защо до подаване на заявление за присъеднияване от следващия ползвател
облигационната връзка между страните не е била прекратена. Дори да не се сподели този
извод, от данните по делото може да се заключи, че ответницата е ползвала имота поне до
неговото изземване 10.04.2018г. Протоколът за иззменване по естеството си представлява
официален удостоверителен документ, тъй като е съставен от длъжностни лица в кръга на
възложените им функции. В този смисъл съдът е обвързан да приеме, че до посочената дата-
10.04.2018г. г-жа С. е държала имота, представляващ обект на потребление.
В действителност периодът на потребление 26.02.2018г. -25.04.2018г. обхваща
датата, след която г-жа С. е престанала да ползва имота, но това е така защото ел.енергията
се отчита на месечна база, съответно потребеното количество ел. енергия до 10.04.2018г. е
отчетено на 25.04.2018г.
Относно реалното потребление на твърдяното за доставено количество ел. енергия
по делото липсва спор. В проведеното открито съдебно заседание от 15.03.2021г.
процесуалният представител на страната изрично оттегли оспорването относно реалното
потребление. Същевременно ответникът поддържа доводи, че СТИ не е монтиран на обекта
на потребление. Съдът намира, че това оспорване се опровергава от представените по
делото доказателства. Видно от протокол за монтаж/ демонтаж от 12.06.2018г. на обекта на
потребление в гр. Варна, ж.к.“В. Ва.“ бл. ., вх. ., ет., ап. . е демонтиран СТИ с фабр.№1...,
като същевременно е поставено ново средство за търговско измерване. Именно чрез СТИ
фабр.№... е осъществявано измерването на доставеното количество ел. енергия в процесния
период 26.02.2018г. -25.04.2018г., видно от справка за потребление /л.9/. Протоколът за
монтаж и справката за потребление представляват частен свидетелстващи документи, които
по начало не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Прецени в съвкупност и
едновременно с остналия доказателствен материал, обаче и предвид липсата на нарочното
им оспорване, съдът намира, че същите сочат на извод, че потреблението е измерено именно
чрез СТИ с фабр...... От друга страна от приложения протокол на БАН, ГД“ МИУ“ за
резултатите от проверката на електромер от 24.03.2021г. се установява, че СТИ е
метрологично годно.
При тези данни съдът намира, че по делото безспорно се установи, че за периода
26.02.2018г. -25.04.2018г. чрез метрологично годно СТИ е измерено и следователно е
доставено и потребено количеството ел. енергия, за което са издадени фактури №№
ФП0264978775/13.04.2018г., ФП0266104165/14.05.2018г., на стойност съответно 146.41 лева
и 72,73 лева.
Поради уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.
3
86 ЗЗД за лихва в размер на 43,89 лева за вземанията по горните фактури, начислена за
периода от 02.05.2018 г. до 29.05.2020 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца
в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. На ищеца се следват и разноски за държавна
такса в размер на 75 лева, разноски за особен представител в размер на 300 лева и разноски
за съд. удостоверение в размер на 5 лева, или общо 480 лева Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК в настоящото производство следва да се присъдят на
ищеца разноски в заповедното производство съобразно прието за установено вземане в
настоящото производство, или 75,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А. С., ЕГН
********** с адрес: гр.В., кв. „В.. В.“ бл./., ап.дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г сумата от 219,14 лева - главница, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури №№ ФП0264978775/13.04.2018г.,
ФП0266104165/14.05.2018г. за извършено потребление в периода 26.02.2018г. -
25.04.2018г.за обект с абонатен №********** и сумата от 43,89 лева мораторна лихва върху
вземанията по горните фактури, начислена за периода от 02.05.2018 г. до 29.05.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №6399/2020г., на ВРС, 46-ти състав,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.06.2020
г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр.В., кв. „В. Ва.“ бл./., ап... ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 480
лева, представляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 75 лева –
разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4