Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
гр. Враца, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 15.12.2021 г. /петнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 211 по описа на Административен съд - Враца за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от „М.М.Г. “ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от * П.Д.Б., против Решение №
ППН-01-1394/2019 от 25.01.2021 г. на Комисията за защита на личните данни в
частта, с която жалба рег. № ППН-01-1394 от 21.08.2019 г. от М.А.И. е обявена
за основателна за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“ от ОРЗД – принципа
на законосъобразността, изразяващо се в разпространяване/публикуване на лични
данни на жалбоподателката на ** в
материал, озаглавен ** и достъпен на
адрес ** и на основание
чл. 58, § 2, б. „г“ от ОРЗД е разпоредено на администратора на лични данни
„М.М.Г.“ ЕООД да заличи материала, съдържащ лични данни на М.А.И. от оперативната
част на ** и от архива,
като е определен 14-дневен срок за изпълнение, считано от датата на влизане в
сила на решението – т. 2, т. 3 и т. 4 от решението.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че след като Комисията за защита на личните данни не се е произнесла по
жалбата на М.А.И. в срока по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е формиран мълчалив отказ да
се издаде акт. Последният не е оспорен в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради
което е влязъл в сила и е налице пречка за повторно произнасяне на органа по
същия въпрос. На следващо място, жалбоподателят поддържа, че няма качеството на
администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС)
2016/679, нито по ЗЗЛД по отношение на М.А.И.. Посочва, че нейни лични данни не
са били предмет на обработка и/или съхранение от дружеството, както и че никъде
в материала, от който тя се е почувствала засегната, не са посочени данни, чрез
които би могла да бъде идентифицирана. Излагат се съображения за несъответствие
на оспорения административен акт с целта на закона – защита на личните данни на
физическите лица от неправомерно събиране, обработване и използване от
администратори на лични данни. Посочва се, че решението на КЗЛД накърнява
свободата на словото и правото на всяка медия да извършва журналистически
разследвания и да информира своята аудитория за факти, даващи ѝ
възможност да прави изводи за работата на държавни органи и техните
администрации. Искането към съда е да отмени решението на КЗЛД в оспорената
част. Претендират се направените по производството разноски. Представена е
писмена защита.
Ответната
страна - Комисия
за защита на личните данни, чрез процесуалния представител ** М.Р., в
писмено становище оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на издаденото решение. Отравя
искане за отхвърляне на депозираната жалба като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна М.А.И. оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на 03.07.2019 г. на ** от
дружеството - жалбоподател е публикуван материал, озаглавен ** . Статията съдържа информация за
лице, което има качеството на ** на * с.
***, изпълняваните от него функции, местожителството му и че същото страда от **
. Поместена е и снимка, на която е заличена част от лицето (поставена е лента
на очите).
С жалба вх. №
ППН-01-1394 от 21.08.2019 г. М.А.И. – заинтересована страна в настоящото
производство, е сезирала Комисията за защита на личните данни с твърдения за
нарушени права по ЗЗЛД.
В рамките на
образуваното административно производство са извършени служебни справки относно
наличието/липсата на сочения материал на ** . Констатирано е,
че статията е достъпна на адрес ** , за което са
направени екранни разпечатки и са изготвени протокол № ППН-01-1394(2019)#1 от 13.11.2019 г., протокол №
ППН-01-1394(2019)#10 от
05.05.2020 г. и протокол № ППН-01-1394(2019)#25 от 08.09.2020 г.
С писмо
изх.№ ППН-01-1394(2019)#4
от 29.11.2019 г. „М.М.Г.“ ЕООД е уведомено за постъпилата против него жалба и
образуваното административно производство, като му е предоставена възможност да
изрази становище и да представи доказателства в 7-дневен срок.
От „М.М.Г.“
ЕООД е депозирано становище до КЗЛД вх. № ППН-01-1394#27(19) от 09.09.2020 г. с искане за
прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, алтернативно –
за отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Към
административната преписка е приложено писмо от Кметство с. ***, общ. *** , до
КЗЛД вх. № ППН-01-1394#16(19)
от 24.07.2020 г. с информация относно броя на служителите – девет, един от
които е възстановен на длъжност ** със
съдебно решение.
С
решение по протокол № 30 от 24.06.2020 г. на свое заседание КЗЛД е приела за
допустима подадената жалба от М.А.И., конституирани са страните в
административното производство и е определена дата за разглеждане на жалбата в
открито заседание. Уведомлението е получено от „М.М.Г.“ ЕООД, чрез
представляващия П.Б., на 26.08.2020г. в деловодството на КЗЛД.
На 09.09.2020
г. КЗЛД в състав: председател В.К. и членове Ц.Ц. и М.М. е провела заседание, в
което е разгледала жалбата на заинтересованата страна М.А.И.. Взето е
единодушно решение за обявяване на жалбата за основателна по отношение на публикацията
на * на „М.М.Г.“ ЕООД и е разпоредено на администратора на лични данни да
заличи материала от оперативната част на ** и от архива, като е определен
14-дневен срок за изпълнение, считано от датата на влизане в сила на решението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14 – дневния преклузивен срок по чл. 38, ал. 7 от ЗЗЛД от
заинтересовано лице – адресат на
административния акт. Оспореното решение е връчено на адресата на 08.03.2021 г., а
жалбата е депозирана чрез лицензиран пощенски оператор на 22.03.2021 г. и
входирана в АО с рег. № ППН-01-1394#38(19) от 24.03.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В оспорената част решението е
валиден административен акт, постановен от компетентен орган съгласно чл. 10 и чл. 10а от ЗЗЛД,
съответно от чл. 57 и чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 38 от
ЗЗЛД, като решението е взето с изискуемото по чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД мнозинство.
Председателят на КЗЛД В. К. и членовете Ц.Ц. и М.М. са избрани с решение на
Народното събрание, обн. ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г.
Спазено е изискването за форма и съдържание на административния
акт. Посочени са фактическите и правните основания за приемането му. На лице е разпоредителна част с
ясно формирано волеизявление на органа. Решението е подписано
от всички членове, присъствали при вземането му. Изложените фактически обстоятелства са в
корелация с разпореждането на органа.
Не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила - производството е образувано и
проведено законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД
и чл. 26 и сл. от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация
(ПДКЗЛДНА). Органът е спазил общото правило по чл. 35 от АПК за изясняване на
релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал относимите
доказателства във връзка с правомощието по чл. 36 от АПК. Изяснените от органа
обстоятелства са обективирани и обсъдени в оспореното решение. Не са на лице и
нарушения на правото на защита на дружеството – жалбоподател, на което е
предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение за наличие
на влязъл в сила мълчалив отказ да се издаде акт след
като Комисията за защита на личните данни не се е произнесла по жалбата на М.А.И.
в срока по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Съгласно приетото от Върховен административен
съд – Пето отделение в определение от 28.05.2007 г. по адм.д. № 3734/2007 г., непроизнасянето на
комисията не може да се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване
пред съда. Комисията за защита на личните данни е орган, чиито действия могат
да се оприличат на тези на особената юрисдикция. Постановените от комисията
решения включват задължително установяването на факта на извършено нарушение
или на липсата на такова. Поради необходимостта от установяване на факта на
нарушението в рамките на законово определена процедура не може да се счита, че
мълчанието на комисията формира нейно отрицателно решение.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679, „лични
данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице
или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни");
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС)
2016/679,
„обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Легална дефиниция на понятията
„администратор“ и „обработващ лични данни“ се съдържа в чл. 4, § 7 и § 8 от Регламент (ЕС) 2016/679.
„Администратор"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за
обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се
определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът
или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в
правото на Съюза или в правото на държава членка. „Обработващ лични данни"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която обработва лични данни от името на администратора.
При така изложената нормативна
регламентация съдът приема, че в разглеждания случай публикуваният материал
съдържа информация, която попада в приложното поле на понятието „лични данни“. Като се вземат предвид числеността на
служителите в Кметство с. *** и на живущите в населеното място, от
публикуваната информация за местоживеенето на лицето, изпълняваните от него
функции и че същото страда от ** , придружена със снимка (на която очите са
заличени), заинтересованата страна М.А.И. подлежи на непряко
идентифициране. Личните данни са обработени по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД
във вр. с чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като сайтът, на който са публикувани, има характер на
електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за
журналистически цели. Понятието "журналистически цели" не е
дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като
същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и
разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и
обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на
свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване
и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично
общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС). С Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД се определят правилата по
отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните
им данни, като съгласно съображение 4 от Регламента, правото на защита на личните
данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в
обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно
принципа за пропорционалност, в това число и с правото за зачитането на
свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на
информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на
държавите - членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на
изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически,
академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни
при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед
конкретните особености. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 25з,
ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни за журналистически цели е
законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване
и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
В
случая е нарушен баланса между свободата на изразяване и правото на информация
и този на защита на личните данни. В статията се акцентира върху ** на
заинтересованата страна М.А.И., включително в заглавието: ** . Данните за здравословното състояние се явяват специална категория лични данни по
чл. 9 от Общия регламент, който в § 1
въвежда забрана за обработване на лични данни, разкриващи расов или етнически произход,
политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в
синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични
данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или
данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
Разпоредбата на чл. 9, § 2 от Общия регламент допуска
законосъобразна обработка на подобни специални категории лични данни, изискващи засилена защита на правата и
свободите на съответните субекти на данни, при определени
условия, визирани в букви „а” до „й” от същия текст, които в случая не са
налице. За целите на журналистическото разследване следва да се публикуват
необходимите и достатъчни лични данни, с което свободата на изразяване и
информация може да бъде удовлетворена, но не трябва да се допуска непропорционална намеса в личния
живот на физическите лица, производно от което е и правото на защита на личните
данни.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на
Комисията за защита на личните данни се явява законосъобразно в оспорената част
и жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Комисията
за защита на личните данни следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.М.Г.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от * П.Д.Б., против Решение
№ ППН-01-1394/2019 от 25.01.2021 г. на Комисията за защита на личните данни в
частта, с която жалба рег. № ППН-01-1394 от 21.08.2019 г. от М.А.И. е обявена
за основателна за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“ от ОРЗД – принципа
на законосъобразността, изразяващо се в разпространяване/публикуване на лични данни
на жалбоподателката на ** в
материал, озаглавен ** и достъпен на адрес ** и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от ОРЗД е разпоредено
на администратора на лични данни „М.М.Г.“ ЕООД да заличи материала, съдържащ
лични данни на М.А.И. от оперативната част на ** и от архива, като е определен
14-дневен срок за изпълнение, считано от датата на влизане в сила на решението
– т. 2, т. 3 и т. 4 от решението.
ОСЪЖДА
„М.М.Г.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * П.Д.Б.,
да заплати на Комисия за
защита на личните данни юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 (сто) лева.
Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна М.А.И. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.
138 от АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: