Определение по дело №151/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260862
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203100900151
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………………./……….11.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.11.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 151 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.

Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „КРЕДИТ КОМЕРС”АД, с която е предявен иск за реално изпълнение на задължения на  двама солидарни съдлъжници „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД и „ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД за връщане на предсрочно изискуема главница, заплащане на договорни и наказателни лихви по договор за предоставен на друг кредитополучател инвестиционен кредит.

Исковата молба е редовна:  съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите,  на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх. №264618/25.08.20г. ищецът е взел становище по защитата на ответниците.  

Книжата са връчени надлежно на всеки от двамата ответници. Отговори  по първоначалната и допълнителната исковата молба са депозирани общо от пълномощник, представляващ и двете дружества, като са оспорени твърдения и документи и са заявени насрещно възражения. 

Привлеченото като помагач на ответника лице С.Р.Н. е оспорила твърденията за наличие на евентуална регресна претенция и в становище вх.№ 266429/23.09.2020г е поискала да бъде освободена от участие в процеса между тези страни.

Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК. 

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на поети задължения от две търговски дружества, встъпило в дълг на кредитополучател по договор за инвестиционен кредит, предоставен на търговец от кредитна институция. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за предсрочна изискуемост на предоставена главница, начислени лихви и обезщетения за забава, след допуснато неизпълнение на уговорен погасителен план. Страните са правоспособни и дееспособни лица. Дружеството е вписано в съответен регистър като търговец и е регистрирана финансова институция с № BGR00314 от регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ за дейност по отпускане на заеми. Предявените  искове са допустими.

По предварителните въпроси: Процесният кредит е отпуснат на търговец и е търговска сделка, поради което и спора по изпълнението му следва да се разглеждат по реда на търговските спорове на осн. чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 286 ал.1 и чл. 287 ТЗ. Предявеният размер на главницата  надхвърля 25000лв(в левова равностойност), което обосновава родова подсъдност на съединените искове  на окръжен съд. Възражения срещу местната подсъдност и търговския характер на спора не се предявяват.

 Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска, определена като левова равностойност на претендираните валутни вземания. 

Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л.13 и л. 43,44) от законни представители на страните.

Възражението на привлеченото лице съдът намира за неоснователни. Ответниците са изложили твърдения относно вътрешните  отношения между юридическите лица и органите им, като сочат, че поемането на чуждия дълг не е отчетено от управител, представлявал дружествата при сключване на сделката, посочена от ищеца като основание за дълга(анекс от 30.08.2017г.) Тези вътрешни отношения не са оспорени от привлеченото лице, което признава, че е управлявало дружеството до октомври 2018г. Евентуалният регрес на ответниците би възникнал при уважаване на оспорената претенция на ищеца, след като се установи валидното задължаване на  ответниците за встъпване в чужд дълг, тъй като тогава би могла да се породи и отговорност за лицето, взело управленското решение за сключването на такава сделка. Тези твърдения в достатъчна степен легитимират ответниците да искат привличането на помагача, за да го обвържат с установения в мотивите на съда факт на самото сключване на сделката. Останалите въпроси от фактическия състав на отговорността не се разрешават в този процес,  а становището на  привлеченото лице визира именно такива обстоятелства и затова нямат никакво значение нито за настоящия спор, нито за привличането.

Ищецът не е посочил начин за доброволно изпълнение, но като съобрази размера на претенциите и уговорен в договора начин на връщане на дължимите суми, съдът преценява, че следва да изиска обявяване на предпочетен от ищеца начин за безкасово плащане, с оглед преобразуването на банката, обслужваща сметката, цитирана в договора.

По доказателствените искания:      

За разлика от делата по потребителско кредитиране, в спор с типично търговски характер не възниква задължение на съда да събира доказателства за факти, които не са посочени от страните.

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, които представляват относими и допустими доказателства за първоначално договаряне и изменения на условията по сделката. Документите  са представени в преписи, заверени от страна. Оспорена е автентичност на един от анексите, но уточнените твърдения на насрещните страни съвпадат относно начина на съставяне на този документ( подписът е положен от името на дружество чрез лице, което не е посочения в документа представител), поради което проверка за авторството му не се налага и доказателствената му стойност следва да се прецени при решаване на спора по същество. Затова относими са и допълнителните документи представени от ищеца, които на се оспорени.

Писмените доказателства, посочени от ответниците нямат отношение към основния предмет на делото и могат да се приемат само за обосноваване на интерес от привличането на помагача. Приемането им като доказателства по спора не се налага. Отделно фактите по персонален състав на органите на юридически лица са публично оповестени и се установяват служебно от съда при справка в публичен регистър. 

Допълнително насрещните страни са поискали и проверка на счетоводни записвания в предприятията. Макар и да не е изрично оспорено, доколкото предоставянето на кредита и допуснатата забава на кредитополучателя са фактите, пораждащи претенция на ищеца, доказването им следва да бъде проведено, поради което задачата поставена от ищеца следва да се допусне. Проверката относно отразяване на задължения на солидарните длъжници в търговските книга на ищеца и ответните предприятия е посочена като косвено доказателство към тезата на защита, основана на тълкуване на клаузи от договорите. Тъй като поведението на страните преди и след сключване на спорна сделка се възприема като критерий за тълкуване на неясна воля, съдът преценява че следва да допусне и задачата, поискана от ответниците. Начинът на изразходване на заети средства от кредитополучателя обаче няма значение за пораждане на спорните права, поради което и този факт не следва да се проверява от вещо лице.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца до приключване на устни състезания да посочи банкова сметка ***на сума, претендирана с осъдителен иск за посочване като предупреждава страната, че при неизпълнение на това задължение, съдът ще обяви в съдебен акт сметката в „СИБАНК”ЕАД, посочена в чл.11 от договора, независимо от вливането на тази банка в друг търговец.  

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени обективно и субективно съединени  искове  на кредитор за  присъждане на дължими от встъпили в дълг на кредитополучател солидарни съдлъжници суми, претендирани като просрочени след настъпил краен падеж главница по договор за инвестиционен кредит, лихви и начислени като обезщетение за забава наказателни лихви.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на ЗАдв като преписи към искова молба: Договор за кредит № 208/26.07.2016г. (л. 14-20), анекси № 1/30.08.2017г., № 1/ 07.09.2017г. и № 3/25.03.2019г  (л. 21-24), погасителни планове (л.25-28), извлечение от счетоводни записвания на кредитора (л. 29-30), нотариална покана- уведомление за предсрочна изискуемост (л. 31-33), както и към допълнителна искова молба:  пълномощно на търговски пълномощник (л.85-86).

ОБЯВЯВА за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата оповестени по партиди на търговските дружества „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД, „ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД  и „МЕЧТАТЕЛИ 2013”ООД, включително и съдържанието на документи, представени като доказателства към заявленията за вписване на промени в ТРРЮЛНЦ, които не са публично обявени.

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на кредитора и насрещна проверка в счетоводството на всеки от двамата ответници  даде отговор на следните въпроси:

1.            предоставена ли е уговорената главница по разплащателна сметка на кредитополучателя, посочена в чл. 8.2 от договора за кредит и усвоена ли е сумата в уговорения срок по чл.3.1 от договора?

2.            какви плащания са били извършени от длъжниците (кредитополучател или солидарно задължени съдлъжници) или трети лица в полза на длъжниците и  какви задължения (с посочване по отделно на основанията им по пера – текуща договорна лихва, наказателна лихва или други разходи) са били погасени с тези плащания? Съответстват ли осчетоводените начислени задължения на падежи и размери, договорени в първоначален договор и погасителен план, и съответното им изменение при уговаряне на новия погасителен план с анекс № 3?

3.            какъв е размера на останали неплатени размери на задълженията по главницата, текущата лихва 22.10.2019г и към дата на обявена предсрочна изискуемост 11.11.2019г.? Постъпвали ли са плащания след тези дати? Какъв е размера на остатъчната невърната главница и неплатените договорни лихви до 11.11.2019г, както и начислена лихва за забава върху просрочени главница и лихви до 29.01.2020г.

4.            в случай че се открие несъответствие в отчитането на погашенията вещото лице да състави алтернативен вариант на начисляване и погасяване според уговорките в договора между страните, като посочи размера на просрочени задължения към същите дати.

5.            как е отразено в счетоводството на кредитора и в счетоводствата на двете ответни предприятия поемането на солидарна отговорност от новите съдлъжниците, участвали в съставения анекс № 1 при сключване на сделката през 2017 г. и след връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на тези дружества  и съответства ли това отразяване(или неговата липса) на счетоводната практика за осчетоводяване на обезпечения на чужд дълг.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Андрей Валентинов Костов (№  90 от списъка на вещите лица за 2020г на ВОС).

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400лв, от които 300лв вносими от ищеца и 100 лв общо от двамата ответници  в 1- седмичен  срок от връчване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото  лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.

Задължава ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и отразяване на дълг на встъпили в задължението съдлъжници, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Задължава всеки от ответниците  да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, по отразяване на спорната сделка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответниците за допускане на писмени доказателства за декларирани обстоятелства за вътрешни отношения между органи в тези дружества и за поставяне на задача на вещото лице за изследване на изразходването на усвоените кредитни средства. 

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение на определението от съда размери.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.01.2021г от 10.30 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците им и синдика, а вещо лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.          

Проекта за  устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници и на съдебния адрес, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищеца и помагача да се приложи препис от допълнителния отговор. Отговорът на помагача да се приложи към книжата за ищеца и ответниците.

 

                        СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

 

 

 

 ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

търговско дело номер N151  по описа за 2020 год,

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал. 1  ТЗ).

Приети са за разглеждане искове, предявени от „КРЕДИТ КОМЕРС”АД,ЕИК *********, гр. С.,*** офис – партер, представлявано от изп. директор Красимира Василева, чрез адв. А. *** офис 5, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Ев. Георгиев № 24, представлявано от управител Валентина Дичева и „ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК ********* гр. Варна ул. Ев. Георгиев № 24, представлявано от управител Валентина Дичева и двамата чрез адв. Ж. ***  за солидарно присъждане, при участие на привлечен като помагач на ответниците С.Р.Н. ЕГН ********** ***(чрез работодател „КЛК 69”ООД)  на СЛЕДНИТЕ СУМИ:

54 619.31 евро, претендирана като  сбор от просрочени вноски, начислени по сметката на кредитополучателя за период от 26.12.2018 до 11.11.2019г. и предсрочно изискуем остатък след при упражнено право на предсрочна изискуемост по чл. 27 б. „б“ от договора с предизвестие, връчено на 22.10.19г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане по посочена от ищеца банкова сметка

***.09 евро, претендирана като сбор от просрочени  договорни лихви, начислени като възнаграждение за ползване на редовна главница до предсрочната изискуемост, формирано от вноски в периода 26.07.2019г до 11.11.2019 г.

1361.13 евро, претендирана като сбор от наказателни лихви за просрочие,  начислени като уговорено обезщетения за забавено плащане на просрочени вноски, формирано в периода 26.06.2019г до 29.01.2020г. 

Насрещните главни страни претендират и за  определяне на разноски по делото.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

С оглед съдържанието на оспорването, предприето от ответниците като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва възникването на правоотношението по банковия кредит с кредитополучателя, а само съпътстващата го сделка по обезпечаването му с встъпване на ответниците в задълженията към кредитора, последвала договарянето на кредита. Тъй като обаче твърденията на ищеца не са изрично потвърдени, съдът приема че не може да ги счита за безспорни и ненуждаещи от доказване факти. Тези твърдения се свеждат до следните обстоятелства: 

Финансовата институция се е договорила на 26.07.2016г. с търговското дружество „Мечтатели 2013”ООД и участвалите като съдлъжници две учебни заведения и друг търговец(”МАРЕКС 06”ЕООД) да кредитира инвестиране в активи, необходими за дейността на училище и детска градина(ремонтни дейности и закупуване на оборудване) като предостави на предприятието сума от 102 258.37 евро при условия, уговорени в договор № 208/26.07.2016г и общи условия на кредитора. Кредитополучателят и съдлъжниците поели солидарно задължение за изплащане на лихва в размер на 12% годишно(чл.9.1), начисляване ежемесечно върху ползваната сума, наред с разсрочени на части вноски за връщане на главницата, посочени в точно фиксирани по размер вноски по погасителен план(чл.10), като през първите три месеца, предвидени като гратисен период за усвояване на главницата, вноските са включвали само лихви(чл.9.4). Допълнително е било уговорено обезщетяване на кредитора за допусната забава с лихва в размер на законната лихва върху всяка просрочена част от вноска за главница или лихва (чл. 26, б.а), както и право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при всяко неплащане на уговорено погашение( чл. 27 б.б).

Не е спорно, че кредиторът отправил предупреждение за предсрочна изискуемост, като се позовал на пропуснати падежи по главници и лихви, като нотариалната  покана с това изявление била получена от управител на ответниците на 22.10.2019г, а за кредитополучятеля било удостоверено неприсъствено връчване след залепяне на съобщение на регистриран адрес на управление на търговското предприятие.

Спорни са твърденията относно сключен анекс, с който наред с първите трима солидарни съдлъжници, допълнително е договорено и поемане на задължение от още две търговски дружества.

Кредиторът сочи, че на 30.08.2017г. договорил с ответниците да поемат  солидарно с дотогавашните съдлъжници задълженията на кредитополучателя при същите условия, без той да се освобождава от отговорност. Признава, че документът за така уговорената допълнителна отговорност не е подписан от лицето, посочено като представител на дружеството в заглавната част на анекса, като твърди, че вместо него воля е изявил търговския пълномощник, овластен с нотариално заверено пълномощно от законния представител.

Ответниците оспорват истинността на този документ, но не твърдят че той не отразява вярно изявлението, направено от името на дружеството, а само че автор на това изявление не е бил самия изпълнителен директор, посочен като представляващ в документа. Явно е, че спорът не е за факта на авторството на самия документ, а за правните последици от факта на невярно удостоверяване в документа на данни за личността, действала от името на търговеца.  

Ответниците допълнителнително твърдят, че уговорката за солидарност е без предмет, тъй като са посочени като задължени лица в договора без да има някакво основание за пораждане на задължение към този момент. Сочат, че в този анекс няма отразено намерение на страните за изменение на първоначалния договор, нито изявена воля на допълнително посочените като съдлъжници лица да встъпят в чуждо задължение, за да се породи основание за отговорност, която се договора като солидарно поета от множество лица. Твърдят, че този договор не е намерил отражение във водените от търговците  счетоводства, като  по-късно през 2018г по повод промяна на членския състав на ответните дружества, управителят изрично е декларирал, че не е задължавал тези предприятия по договора за кредит, нито са учредявани обезпечения или са поемани задължения.  

Насрещната страна оспорва твърденията като поддържа, че целта на анекса е именно уговаряне на встъпването в дълга на кредитополучателя от двете новоучредени дружества. Спорът се концентрира върху интерпретацията на съдържането на уговорките за поетите от новите съдлъжници задължения.        Няма спор относно действията, извършени от лицето, изявило воля от името на ответниците в тази сделка.  Привлеченото като помагач лице е признало, че анексът е бил сключен при съгласувана воля на дотогавашни и нови съдлъжници, а декларираната липса на задължаване е визирала действия след 01.10.2018г., тъй като тогава е била фактически отстранена от управлението, а сделката през 2017г е била известна на новите съдружници, тъй като същите лица са познавали дейността на училището и детската градина, участвали в първоначалното договаряне на кредита.

Допълнително ответниците твърдят, че предоставената на кредитополучателя сума не е била усвоена за целите, уговорени с кредитора, тъй като не са инвестирани в активи за учебните заведения, а са били изразходвани само за възстановяване на заеми, предоставени  от съдружник в едно от дружествата първоначални съдлъжници. По тези твърдения не са заявени становища от останалите участници в процеса.  

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията като иск за реално изпълнение на солидарно задължение, поето от встъпили в чужд дълг съдлъжници за връщане на изискуема главница, остатъчна просрочена възнаградителна лихва и обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна лихва с характер на мораторна неустойка. Приложимото право, уреждащо притезанието на ищеца следва да се търси в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите норми на солидарно поемане на задължение (чл. 304 ТЗ), встъпване в дълг и договорна солидарност( чл. 101 и чл. 121, 122 ЗЗД),  договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД), на последователност на погасяване при множество задължения (чл. 76  ЗЗД) и упражняване на право на предсрочна изискуемост от кредитна институция(чл. 60 ЗКИ). Договарянето е с търговски (инвестиционен) характер, поради което е изключено от  специалната уредба на потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне с физически лица (ЗЗП). Търговското качество на участващи в спорния анекс лица налага и съобразяване на начина на формиране и изразяване на воля от органи и пълномощници на юридически лица-търговци, като специални норми, изключващи общи правила за изявления на физическите субекти. Съответно за валидно обвързване с документирано в писмена форма изявление освен правилата за авторството на законния представител, действащ от името на АД, следва да се отчитат и правилата за упълномощаване на представител на търговец по чл. 26 ал. 4 ТЗ и за действие без представителна власт по чл. 301 ТЗ, изключващи общите правила за обвързване на мнимо представлявани субекти.  Съдът прилага и възприето в практиката материално правно действие на процесуални изявления на страните, включително конклудентно потвърждаване на волеизявления, чрез позоваване при сезирана на съда на действието им в полза на ненадлежно представляван в сделка търговец.

Съединените претенции за наказателни лихви съдът квалифицира като иск за мораторна неустойка, тъй като основанието му е уговорено като допусната от длъжника забава от настъпване на фиксиран изискуем падеж и  следва да се урежда  от чл. 92 ЗЗД, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода и да приеме за определящи правата и задълженията на страните именно уговорените в договора размери на обезщетяване на предвидими вреди от забава, начислявано за съответен период след пропускане на фиксирани падежи.

Защитните доводи на ответниците съответстват на позоваване на основания за нищожност на сделка, сключена без основание поради липса на дълг, чиято солидарност се уговаря (чл. 26 ал. 2 пр.4 ЗЗД). Доводите си възразяващите извличат от формулириането на клаузи за предмета на анекса и поетите задължения, посочени и от насрещната страна като източник на отговорността. Налице е противоречиво тълкуване на съдържанието на сделката, като спорът налага установяване на действителната обща воля с прилагане на критерии за тълкуването по чл. 20 ЗЗД, включително и чрез установяване на фактически действия, извършени от страните в преговорния процес и след сключване на спорната сделка по повод нейното изпълнение.

Твърденията относно нецелево разходване на кредит не могат да се квалифицират като лично възражение нито на съдлъжник, нито на кредитополучател, тъй като този факт според договора поражда само права, но не и задължения за кредитора, за да може да му се противопоставя като основание за правоизключващо, правопогасяващо или правоотлагащо възражение. Дали получателят на кредита го изразходва съобразно оповестената в инвестиционния кредит цел или не, може да има значение за вътрешните отношения между съдлъжниците, поели отговорност поради евенутално облагодетелстване от постигане на инвестиционната цел, но тези отношения не могат да се противопоставят на кредитора. Затова съдът счита твърденията за неотносими и ги изключва от докладваните възражения на ответниците.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Ищецът се е позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещните страни (договор за кредит, погасителен план и анекси) за установяване на съществените твърдения, за които носи доказателствена тежест. По отношение на размерите, останали непогасени след изтичане на срока на ползване на кредита, е посочил свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене, доколкото преценката на оспорените счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК). Посочени са и писмени доказателства за овластяване на лице, съставило оспорен документ.

Не се сочат твърдения, за които ищеца да носи доказателствена тежест и да не е ангажирал доказателства.

Ответниците носят доказателствена тежест по възражение за изключване на предполагаемо основание на спорна сделка, основано на тълкуване на текстове на писмен договор, вече представен по делото от ищеца. За твърденията относно поведение на участващи в сделката дружества( счетоводно отразяване на поети от съдлъжници задължения за чужд дълг) са посочила заключение на вещо лице. 

Тъй като в търговското оборотно кредитиране не се предвижда прилагане на императивни норми, непосочени от страните, съдът не предприема и събиране на доказателства по служебен почин.

Няма факти за които не се сочат доказателства.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от дължимата  държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод предприето принудително изпълнение по отношение на всеки от длъжниците поотделно. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист, но само доколкото не се засяга откритото производство по несъстоятелност на ответника търговец. 

С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно търговско кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.