РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе, 11.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 352 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „ Деливъри Русе“ЕООД против решение № 482/12.10.2021г.
постановено по АНД 1262/2021г по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление Наказателно постановление
/НП/ № 575501/29.04.2021 г., издадено от директора на Офис-Русе в ТД на
НАП-Варна, с което на „Деливъри Русе“ ЕООД на основание чл. 178 от ЗДДС е
наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 178, пр. 1 от ЗДДС.
Като касационно основание се сочи
допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Алтернативно се сочи, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока се излагат подробни съображения. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба я счита за неоснователна. Претендира се
присъждането на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като
въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната
инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и всички, наведени
от процесуалния представител на жалбоподателя възражения, включително и за
приложението на чл.28 ЗАНН.
Депозираната касационна жалба реално преповтаря
доводите на въззивната такава, на които в оспореното решение е даден отговор.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран и за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция
За да даде отговор на основното
възражение на жалбоподателя, според което деянието му е несъставомерно, РРС е
обсъдил подаденото заявление за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС с вх. №
183912100007954/07.01.2021 г. с приложена справка за облагаем оборот за период
от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 78 217,89 лева. Според посоченото
заявление и приложената към него нарочна справка по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 1 от Правилника за
прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за облагаемия оборот по
месеци, е деклариран облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за последните 12 месеца.
По повод подаденото заявление е извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС, която протокол е официален
документ, чието съдържание и констатации не са надлежно оборени от касатора и
според които е реализиран облагаем оборот за 12 месеца преди текущия от
01.11.2019г до 30.10.2020г . в размер на 74841,49лв., т.е дължимото поведение
за задължителна регистрация е възникнало и до 7.11.2021г./ почивен ден/, касатора
е бил длъжен да изпълни задължението си. Липсват твърдение Акта за регистрация
по ДДС да е оспорен, поради и което са неоснователни доводите за нарушение на
материалния закон, с оглед и на безспорно констатираната забава.
Правилни и напълно обосновани са
изводите на РС – Русе, че авторството на нарушението, обективните му признаци се
установява по несъмнен начин.
Напълно съответни на представените
доказателства са изводите за липсата на предпоставки нарушението да се
разглежда като „ маловажен случай“ с оглед на данните за неизпълнение на задължения
по ЗДДС, поради и невнасяне в посочените периоди на дължимия ДДС по подадените
справки декларации. В
случая, както правилно приема районният съд, доказателствата по делото не
позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения, макар
същото да е извършено за първи път, още повече че нерегистрацията в срок води и
до неначисляване на ДДС.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
А предвид очерталия се
изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП), за настоящата инстанция, а именно 100лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
63в, от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482/12.10.2021г. постановено по АНД 1262/2021г
по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Деливъри Русе“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 1 да заплати на
Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.