ПРОТОКОЛ
№ 127
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600121 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по частна
жалба на адв. А. и адв. С. – защитници на Н. Р. - обвиняем по ДП № 398/2021
г. на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, против
протоколно определение № 359 от 18.03.2022 г., постановено по ЧНД №
499/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата им за изменение на мярката за неотклонение на Р. от „задържане под
стража“ в по-лека.
Жалбоподателят (обвиняемият) Н. К. Р. се явява лично, доведен от
ареста на гр. Пловдив, и с адв. П. К., преупълномощен от адв. Г. С..
Постъпила е молба по електронната поща на съда от адв, А., с която тя
заявява, че поради здравословен проблем не й е възможно да се яви в
днешното съдебно заседание по делото.
Обвиняемият Р.: Съгласен съм с преупълномощаването на адв. К. от
адв. С.. Не възразявам делото да се гледа само с негово участие и не държа на
защитата на адв. А. и адв. С..
ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на обвиняемия Р., считам, че
няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Р.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. К.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Р.: Не възразявам този състав да гледа делото за
мярката ми за неотклонение.
Съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Поддържам изцяло частната жалба на колегата А.. Тя е
изложила детайлни съображения в първоначалното си искане и в частната
жалба, станала повод за образуване на това дело.
Съвсем накратко ще се спра на някои от съображенията.
На първо място, по отношение обоснованото предположение, считам,
че дори и на пръв поглед върху материалите от ДП се вижда, че не е налице
такова.
По отношение на опасността Р. да се укрие, също смятам, че това е
по-скоро теоретична възможност, предвид наличието на постоянен адрес,
постоянна месторабота. Той е семеен, баща на две деца, което до голяма
степен в моите очи налага мнението, че трудно би се укрил от
правосъдието в страната.
По последната предпоставка, заложена в НК, която може да послужи
2
за основание за потвърждаване на мярката за неотклонение, а именно по
отношение възможността да извърши престъпление, смятам, че тя е по-
скоро хипотетична. Макар и деянието да е извършено в изпитателният срок
на друго наказание, подобен извод не може да се направи. Хипотезата не
попада сред задължителните презумпции, които очертава НПК.
Бих искал да ви обърна внимание на обстоятелството, че Р. е
задържан за период по-дълъг от 5 месеца, в който период действително са
направени действия по разследването от страна на прокуратурата, но
считам, че те са много малко на брой, формално извършени до голяма
степен и на практика Р. е лишен от свобода с взетата по отношение на него
мярка за неотклонение, а в действителност разследването по мое мнение
буксува.
С цел обезпечаване на целите, заложени в НПК касателно
пълноценното разследване и воденото досъдебно производство, смятам, че
вземане на по-лека мярка за неотклонение, а именно домашен арест или
парична гаранция биха способствали както за пълноценното водене на
разследване, така и от гледна точка на господин Р. - би му позволила да
води нормален начин на живот докато трае ДП по повдигнатото обвинение.
С оглед казаното от мен още веднъж моля да уважите направеното
искане за изменение на взетата по отношение Р. мярка за неотклонение.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Н. КАЛИНКОВ РАЛЧЕВ: Поддържам тезата на моя
защитник. Не съм извършил нито данъчно престъпление, нито
неправомерно използване на банковите карти.
Моля да промените мярката ми в по-лека – ако е възможно „Домашен
арест“ или „Парична гаранция“. Предоставям на вашата преценка както за
вида на мярката за неотклонение, така и за евентуалния размер на
гаранцията.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение частната жалба и да
потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като обосновано и
законосъобразно.
Повдигнати са две обвинения спрямо обвиняемия Р., безспорно през
3
октомври миналата година. Не мога да се съглася, че към настоящия
момент не се извършват активни действия по разследването. Такива се
извършват, видно от представените пред вас материали. Самото доказване
на престъплението, за което е повдигнато обвинение на Р., изисква
експертизи, което налага един по-дълъг период на разследване.
Относно наведеното пред вас възражение за липса на обосновано
предположение – такова вече е правено още през месец октомври, когато е
взета мярката за неотклонение, потвърдена и от ПАС. Към настоящия
момент няма нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за
неотклонение в по-лека такава. Първостепенният съд отново е направил
разбор на събраните до момента доказателства, като е анализирал
свидетелските показания на Н., К., В., К. и обясненията на другия обвиняем
Х., отново се е позовал на огледа на веществените доказателства, именно
иззетите записи от видеокамерите на терминалите. Това е дало възможност
още веднъж на първостепенния съд да стигне до извода и че към настоящия
момент са налични всички предпоставки за вземане на тази мярка за
неотклонение и конкретно относно обоснованото предположение.
На следващо място съдът е отделил достатъчно място в мотивите си
да анализира съдебното минало на Р., а именно, че настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок на наказание за престъпление, което е
против интелектуалната собственост. Анализирал е и обстоятелството, че в
момента, в който се предприети действия по разследване на ДП, Р. е опитал
да заличи всички следи, като изнесе инкриминираните вещи на друго
място. Това е дало основание на първоинстанционния съд отново да стигне
до извода, че именно задържането под стража е най-адекватната мярка за
неотклонение на този етап.
В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Н. КАЛИНКОВ РАЛЧЕВ: Моля, ако е възможно,
мярката ми за неотклонение да бъде променена в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.37 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
4
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от гласни, писмени и веществени
доказателствени материали, обосновава според изискванията на закона
предположение за участие на обвиняемия Р. в инкриминираните умишлени
престъпления от общ характер.
За пореден, трети, път защитата лансира пред съда версия за
непричастност на г-н Р. към твърдяното данъчно престъпление. За пореден
път съдът обръща внимание, че доводите, с които тази позиция е обоснована,
са неприемливи. Към доказателствения материал, който е мотивирал
вземането на „задържане под стража“ през м. октомври 21 г., са добавени
събрани впоследствие нови обвинителни доказателства и към настоящия
процесуален момент няма съмнение в основателността на обвинителната
постановка. Доказана е организация по укриване на генерирани от онлайн
продажби на обувки подлежащи на данъчно облагане значителни доходи, в
която е участвал обвиняемият Р. – той е имал роля и в извършваните
продажби от името на дружества, регистрирани на името на социално слабия
и непосветен в престъпния план св. Гочев (т.нар. кухи фирми), и в
оперирането със сметките на тези дружества, по които постъпвали
споменатите доходи (платените от купувачите на обувки с посредничеството
на куриерското дружество „Еконт Експрес“ наложни платежи).
ПАС не вижда конкретна необходимост да изброява отново
доказателствените източници, от които тази фактология изхожда, още повече
че постановените по реда на чл. 64 и на чл. 65 НПК определения на първата и
въззивната инстанции са детайлни в това отношение. Само ще вметне, че
показанията на лицата, които сочат физически приносители на пратките на
обувки в ЕКОНТ, различни от обв. Р., не доказват негова невинност, както се
поддържа във въззивната жалба. Естествено, че освен него и други лица са
изпълнявали подобна дейност, след като става дума за организирано и
продължително мероприятие. А освен това служителят на ЕКОНТ св. С. В. е
категоричен, че лично обв. Р. бил довел в офиса св. Ж. Г., който изпращал
пратки. Важни за каузата на обвинението са и показанията на св. З., който е
сигурен, че е бил лично ангажиран от обв. Р. за изпращане на стотици пратки
на ден с предварително изписани товарителници, в които фигурирали
процесните търговски дружества. На свой ред неговите показания
комуникират с разказаната от обв. Ал. Х. схема на престъплението. Така че
тезата за посредствено извършителство (чрез св. Гочев) се оказва
доказателствено подплатена.
Заслужава да се отбележи, че виждането на защитата за невъзможност
да се изпълни инкриминираното престъпление по чл. 255 НК от лице, което
не е било упълномощено от укрилите данъчни задължения ЕООД „В.“, ЕООД
5
„М.“ и ЕООД „П. 2***“, не е съгласувано с разясненията в т.р. № 4/16г. на
ВКС на РБ. Според даденото задължително тълкуване на нормата на чл. 255
НК субект на разискваното престъпление може да бъде не само
пълномощникът на търговско дружество, а и всяко друго лице, което
осъществява фактически дейност и функции по управление на търговските
дела, респ. следи печалбата и загубите. В случая г-н Р. фактически е
направлявал търговията на процесните дружества, напълно замествайки
техния формален управител г-н Г., и следователно е осъществявал функции
на данъчно задължено лице, ако и да не е имал нарочно пълномощно.
Следователно той е годен субект на инкриминираното данъчно посегателство.
Не се приемат и съображенията на защитата за несъставомерност на
поведението на обв. Р. по чл. 249, ал. 1 НК. Св. А., управител на титуляря на
престъпно използваните платежни инструменти ЕООД „А. - К.“, не е давал
съгласие конкретно на жалбоподателя да използва данни от този документ.
Всъщност той не е позволил дори на Д. Б. (който го е мотивирал да
регистрира срещу заплащане дружеството на свое име) да ползва споменатите
инструменти по инкриминирания начин – да тегли пари.
Налице са и останалите предпоставки за продължаване действието на
най-тежката мярка за неотклонение. Извършването на двете посегателства
представлява добре структурирана, настойчиво осъществявана и перфектно
прикривана престъпна дейност, в която Р. е участвал при все изпитателния
срок, за който е било отложено изпълнението на наказание за престъпление
против интелектуалната собственост. Нарушаването на изпитателния срок
показва, че официалното предупреждение да се въздържа от престъпни
посегателства не е успяло да окаже необходимото поправително-
превъзпитателно въздействие. На свой ред това означава, че личността на Р.
разкрива степен на обществена опасност, която надвишава типизираната. С
оглед тези съображения се явява коректно опасението на първата инстанция,
че на свобода жалбоподателят може да се включи в поредния престъпен акт, а
също мнението й, че опасността за това е действителна и сериозна.
Данните за семейното положение на г-н Р. (женен, с две деца) и за
неговия установен социален статус и трудова активност, на които се позовава
защитата, не могат да мотивират извод, обратен на направения.
В контекста на обема и тежестта на престъпленията и необходимостта
от експертно изследване на инкриминираните събития петмесечният срок на
изпълнение на атакуваната мярка за неотклонение не е неразумен.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираните посегателства от страна на обв. Р.
има нужната доказателствена подкрепа, а опасността от извършване на
престъпление, ако е на свобода, е съвсем реална (и съществена). Това
означава, че единствено обжалваната мярка за неотклонение е подходящата в
случая.
В заключение – най-тежката мярка за неотклонение е взета при
6
споделимо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя
би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 359 от 18.03.2022 г.,
постановено по ЧНД № 499/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е оставено без уважение заявеното по реда на чл. 65 от НПК искане на
адв. М. М. А. и адв. Г. И. С., защитници на Н. К. Р. – обвиняем по ДП №
398/2021 г. на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за
изменение на мярката му за неотклонение от “Задържане под стража” в по-
лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:42 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7