Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав,
в публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря:
Детелина Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1686/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 539/2020 г. Добричкият районен съд със заповед № 232 от 21.02.2020 г. е
разпоредил Длъжникът Г.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „************”
*, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., район *************,
сумата от 234,26 лв. (двеста тридесет и четири лв. и двадесет и шест ст.),
представляваща задължение за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 13.02.2019г. до
13.03.2019г. за обект с аб. № ***, находящ се в гр.Д., ****, ведно със законната лихва върху сумата начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 22,17 лв. (двадесет и два лева и седемнадесет
ст.), представляваща мораторната лихва за забава в плащането на главното
парично задължение от датата следваща падежа й до 07.02.2020г., както и разноски по делото 25 лв. (двадесет и
пет лева 00 ст.) –дължима държавна такса и 50 лв. (петдесет лв. 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение.
Съобщение до длъжника е изпратено
до постоянния му адрес, съвпадащ с настоящия такъв. Тъй като длъжникът не е
открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото.
Връчителят е удостоверил, че по данни на живущото на адреса лице длъжникът не
живее на адреса, поради което съдът намира, че са били налице предпоставките за
залепване на уведомлението.
На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК
заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за
получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП
В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори.
В изпълнение на разпоредбата на
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от
12.06.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
1686/2020 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и
в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е клиент на „***” ** във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***/ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, „Потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия”. Потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, като същият изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Ищецът сочи, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка
с чл. 107 от Закона за енергетиката е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч.
гр. дело 539/2020 по
описа на PC - Д. Към момента на подаване на заявлението посоченият потребител
на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 234,26 лева, представляваща сбора от неизплатени
задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.02.2013 г. до
13.03.2019 г.
Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените
му от ищцовото дружество количества електрическа енергия, за последното е
налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представил адвокат Д.Д. ***, е
депозирал писмен отговор, според който предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба,
като се настоява същите да бъдат отхвърлени.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните съществува валидно облигационно отношение,
по силата на което „***** доставя на Г.Г.М. ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Д.,
ж.к. „*********.
По смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия
или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел.
енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му
електрическа енергия посочения по-горе обект.
Според чл. 18а, ал. 1 от Общия
договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия дължимите от
потребителя суми се съобщават от продавача чрез фактурата, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента. Но в случай следва
да се посочи и изричната разпоредба на чл. 26, ал. 6 от същия договор, гласяща,
че не получаването на фактурата, както и подаването на възражение срещу
сметката за консумираната електрическа енергия не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Необходимо е също така се има
предвид, че съществуването на облигационна връзка между страните, по повод
доставката на ел. енергия, се установява и от факта, че в един предходен на
заявения в исковата молба период ответникът е заплащал услуги по процесния
договор.
В полза на ищеца е издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената
заповед, то за ищеца е налице правен интерес от завеждане на предявените искове,
с предмет установяване дължимостта на процесните суми.
В процесния казус
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на
ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е
доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и
да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава основание на съда
да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат
характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора.
В процесния случай, доколкото
ответникът оспорва дължимостта на спорните суми по искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Дарина Д. след
запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на
ищеца е дала следното заключение:
От
предоставените счетоводни документи от ищеца и приложените по делото доказателства се установява, че
съществуват просрочени, неплатени задължения по фактури на лицето Г.Г.М. ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Д.,
ж.к. „**** в размер на 234,26.
Размерът на мораторната лихва след датата на падежа – до
07.02.2020 г. върху главницата е 21,78 лв.
След сравняване на отчетеното количество потребена ел.
енергия, съгласно Справката за потребление предоставена от ищец и количеството енергия
посочена в процесните фактури се установява, че отразеното във фактурите
съответства на отчетената потребена ел.енергия.
Фактурите са издадени на база отчетена потребена
електрическа енергия въз основа на представени от „**” ** данни за измерено
количество консумирана електрическа енергия, като същите са от реален отчет.
На следващо място вещото лице е категорично, че
количествата ел. енергия по процесните фактури са правилно остойностени,
съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени.
Установената фактическа обстановка дава основание на
съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл възражението на ответника, че ищецът е нарушил задължението си по
цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните по делото /виж заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът е допуснал
нарушение на ОУ, касаеща задължението за заплащане на потребените количества
електроенергия.
Установената фактическа
обстановка дава основание на Съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение на процесните суми нямат характера на
правопогасяващи такива, които успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 234,26 лв.
е основателен и доказан и подлежи на уважаване.
На уважаване подлежи и исковата
претенция по чл. 86 от ГПК до размера на сумата от 21,78 лв., като за горницата
до 22,17 лв. искът следва да се отхвърли.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 634,05
лв. /шестстотин тридесет и четири лева и пет стотинки/. По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на 74,88 лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът Г.Г.М. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № 232 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 21.02.2020 г. по ч. гр. дело № 539/2020 г. в
полза на кредитора „****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „****”,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., следните суми: 234,26 лв. (двеста тридесет и четири
лв. и двадесет и шест ст.), представляваща задължение за незаплатена ел.енергия
по фактури, издадени за периода от
13.02.2019г. до 13.03.2019г. за обект с аб. № ***, находящ се в гр.Д. *** ведно със законната лихва
върху сумата начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, 21,78
лв. (двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение от
датата следваща падежа й до 07.02.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86
от ЗЗД за горницата от 21,78 лв. до 22,17 лв. (двадесет и два лева и
седемнадесет ст.).
ОСЪЖДА Г.Г.М. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „****”, представлявано от П.С. С., Я. М. Д. и Г.К., сумите от: 634,05 лв. /шестстотин тридесет и четири
лева и пет стотинки/, представляваща сторените по гр. дело № 1686/2020 г. по
описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 74,88 лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 539/2020 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: