Решение по дело №1516/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. А. К., [ЕГН], с адрес: с. Селци, ул."22-ра" №1, чрез адв. Н., против Решение № 740/27.05.2024 г., постановено по АНД № 446/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-3389-000469/10.01.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Р. А. К. на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Според касационния жалбоподател решението е незаконосъобразно, като неправилно съдът е преценил събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин, че К. е извършил нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Изложени са доводи, че е налице противоречие в кредитирането на показанията на свидетеля Ш. и И. от една страна и от друга на свидетелите Ш. и В., които си противоречат взаимно. Жалбоподателят счита, че по делото не са ангажирани други доказателства, които биха дали ясна представа дали следва да се кредитират показанията на полицейските служители, а именно прилагане на запис от камера на полицейски автомобил. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, не взема становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 740/27.05.2024 г., постановено по АНД № 446/2024 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-3389-000469/10.01.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Р. А. К. на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че от страна на Р. К. е осъществен по несъмнен и категоричен начин състава на вмененото му административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че въпросното поднасяне на управлявания от него автомобил се дължало на запрашеност на пътя и необходимост от бързо изтегляне предвид насрещно движещи се автомобили. По отношение на размера на наложената глоба и срока на лишаването от право да управлява МПС, районен съд е посочил, че същите са във фиксиран размер съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и нито съдът, нито наказващия орган имат правомощието да ги изменят. В оспорения съдебен акт е направен извод, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив. АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и съдържание, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.

Не се споделя възражението на касатора, че неправилно районен съд е преценил събраните по делото доказателства. Пред районен съд, като свидетели са разпитани актосъставителя Ш., посочения в АУАН свидетел И., които са потвърдили констатациите в акта. Разпитани са и други двама свидетели Ш. и В., които са пътували в управлявания от К. автомобил при извършване на нарушението. Районен съд е кредитирал показанията и на четиримата свидетели, като при постановяване на съдебния акт, се е позовал на показанията на всички свидетели.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че единият полицейски служител дори не е забелязал въпросната маневра. И свидетеля Ш. – актосъставител и свидетеля И. – свидетел по АУАН в показанията си посочват, че са чули свистене/пищене на гуми, но освен това описват и движенията/маневрите на автомобила при извършване на нарушението. Свидетеля Ш. посочва, че при ляв завой в посока „Цариградско шосе“ задницата на автомобила е поднесла сериозно, а според И. автомобилът правейки ляв завой превърта задните колела и се отклонява от стабилното състояние. Свидетелите на жалбоподателя също заявяват, че гумите на автомобила са превъртели. Така според свидетеля Ш. колата поднесла на кръстовището и превъртяла гуми, а според В. насрещно движещите се идвали към тях и Р. дал малко повече газ за да се изтегли по-бързо, като гумите леко превъртели и се чуло свирене. И Ш. и В. посочват, че колата не се е завъртяла, но следва да се обърне внимание, че другите двама свидетели не говорят за завъртане на автомобила управляван от К., а за това, че е поднесъл и се е отклонил от стабилното състояние. Не се констатира противоречие в показанията на свидетеля Ш. и И. от една страна и от друга на свидетелите Ш. и В..

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че К. е санкциониран за това, че използва пътищата за обществено ползване за други цели, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – извършва резки и рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, като превърта задвижващите задни колела на автомобила и преднамерено го изважда извън контрол. За пълнота е необходимо да се отбележи, че този маниер на управление на автомобил, чрез резки и рисковани маневри, и преднамерено изваждане на МПС извън контрол не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Следователно нарушението е доказано по безспорен начин.

Неоснователни са възраженията на касатора, че по делото не са ангажирани други доказателства, които биха дали ясна представа дали следва да се кредитират показанията на полицейските служители, а именно прилагане на запис от камера на полицейски автомобил. От една страна АУАН е подписан от нарушителя без възражение по фактите, а от друга К. не е направил искане за изискване на записите от камерата на полицейския автомобил нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното. При това положение, правилно районен съд е приел за установено административното нарушение въз основа на съдържанието на АУАН и показанията на разпитаните свидетели.

Като очевидци, актосъставителя и свидетеля по АУАН, непосредствено са възприели действията на касатора, и с показанията си пред районен съд са потвърдили начина на управление на МПС и механизма на извършване на нарушението. Показания на свидетелите Ш. и И. са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 740/27.05.2024 г., постановено по АНД № 446/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.