Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.София, 28.01.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

Председател: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

мл.с-я: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Албена Арсова и прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д. № 5263/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 17.04.2018г. по Н.О.Х.Д.№4580/2017г., СРС, НО, 12-ти с-в е признал подсъдимата Е.А.П. за виновна в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК като ѝ наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години, ведно с кумулативно предвидените наказания - „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 /единадесет/ месеца.

Срещу присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимата чрез упълномощения ѝ защитник – адв.В.Б. - САК. В сезиращия въззивния съд акт присъдата на СРС се определя като неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а определеното наказание – се приема за явно несправедливо. Настоява се СРС да не е направил правилен анализ на приобщените по делото доказателства, след извършването на който единствения правилен правен извод е оправдаване на подсъдимата. В жалбата се посочва, че след запознаване с мотивите, защитата ще направи допълнителни доказателствени искания, каквито, а също и допълнение към жалбата, не са постъпили до образуване на делото пред въззивната инстанция.

В разпоредително заседание на 28.11.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетелите, както и ангажирането на други доказателства.

Пред настоящата съд защитникът на подсъдимата – адв.Б., поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага съображения за наличие на всички отменителни основания - нарушение на материалния и процесуален закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че неправилно районният съд не е кредитирал показанията на св.И.С.и е приел деянието за съставомерно. Алтернативно защитникът настоява да не са отчетени обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, които обуславят приложението на чл.55 от НК, а именно че подсъдимата се намира в тежко семейно положение, самотна майка, с две деца, едното от които със 100% инвалидност, за което са представени доказателства пред въззивния съд.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява както авторството на деянието, така и осъществяването на престъпния състав. Намира първоинстанционния акт за правилен по своята същност, поради което пледира да бъде потвърден.

Подсъдимата П., редовно призована, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защитата се присъединява към изложеното от адвоката си. В предоставената ѝ последна дума, моли за обективно решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстания е направила рядко задълбоче аналиц на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. Поради това настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от районния съд, която се изразява в следното:

Подсъдимата Е.А.П. е родена на ***г. в гр.***, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование, безработна, с адрес по местоживеене:***8, неосъждана. Към 21.12.2016г. била правоспособен водач на МПС, категории В АМ, без наказания по ЗДвП.

На 21.12.2016г. около 19:00 часа в гр.София, подсъдимата П. управлявала л.а. марка „Ауди”, модел „А3” с ДК № ***. Движила по ул.„Обелски път”, с посока на движение от ул.„Обелско шосе” към бул.„Ломско шосе”, след като била употребила алкохол. В платното за насрещно движение в този момент се движил св.Л.М., който управлявал личния си автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с ДК №*******. Св.М.видял превозното средство на подсъдимата да навлиза в неговото пътно платно за движение, опитал се да избегне удара, но не успял, в резултат на което възникнало ПТП. Св.М.отишъл до автомобила, управляван от подсъдимата П.. При слизането на подсъдимата от управлявания от нея автомобил, М.усетил силен мирис на алкохол. Св.М.сигнализирал на тел.112.

На място пристигнали полицейските служители на 09 РУ-СДВР – св.М.М.и Д.Й., след което и екип на ОПП-СДВР – св.П.Д.и М.Л.. Във връзка с възникналото ПТП св.М.и подсъдимата П. били изпробвани с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+“ с № ARSM 0105, като резултата на св.М.бил отрицателен, а на подсъдимата П. уредът отчел 1.9 промила алкохол в издишания от водача въздух. На подсъдимата бил съставен АУАН №299397, бил ѝ издаден талон за медицинско изследване, след което била съпроводена до МБАЛ „Св.Анна“ за даване на кръвна проба. На място в болничното заведение подсъдимата П. отказала да даде кръв за химически анализ.

От разпечатка от паметта на техническото средство е видно, че проба номер 8453 от 21.12.2016 г., в 20.21 часа е с резултат 1,90.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно от гласните - показанията на св.М.М./непосредствено пред съда и прочетените му от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, полицейските служители – св.Д.Й. /дадени в хода на съдебното следствие и приобщените му по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, св.П.Д./в съдебно заседание и прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, св.М.Л., св.Л.М. и св.И.С., от писмените - АУАН, талон за медицинско изследване, справка картон на водача, разпечатка от дрегер, Заповед за прилагане на ПАМ, Заповед за задържане, справка за съдимост на подсъдимата.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с подробния доказателствен анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил фактическите си изводи, който както беше посочено и по-горе се отличава от стандарта по такъв род дела.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи датата, часа, мястото на деянието, резултатите от тестването на подсъдимата с техническо средство алкотест „Дрегер“ и последващото ѝ задържане. Не се спори и относно това, че подсъдимата е била правоспособен водач на МПС. За тези обстоятелства показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага да бъдат обсъждани повторно и от въззива поотделно.

Доколкото от издадения талон за медицинско изследване се установи, че подсъдимата е отказала да даде кръв за химически анализ, законосъобразно районният съд е установил точното количество концентрация на алкохол въз основа на показанията от техническото средство. От показанията на разпитаните полицаи и св.М.се установява, че именно подсъдимата П. е била тествана с техническото средство алкотест дрегер, чиято проба е била над 1,2 на хиляда, и по-точно 1,9 на хиляда, както и че изследването е реализирано съгласно изискванията на Наредба №30/2001г. (отм. ДВ бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г.), обективирано в писмен документ, удостоверяващ, че е отчетена положителна проба за алкохол.

Липсва спор относно обстоятелството, че подсъдимата е управлявала автомобила при настъпване на ПТП-то. За това са категорични показанията на св.М.– другия участник, както и на св.М.и св.Й.– полицейските служители, пристигнали първи на местопроизшествието, които заявяват, че подсъдимата е потвърдила управлението на автомобила.

Основното спорно обстоятелство в случая касае момента, в който подсъдимата е употребила алкохол, като възраженията на защитата са насочени към това, че П. е сторила това след настъпване на произшествието и преди извършване на изследването.

Действително се установи, че при пристигането на полицейските служители подсъдимата се е намирала в близко заведение. Данни за това се съдържат както в показанията на св.С., така и в заявеното от св.М.и св.Й., на които е било казано, че водачът на другия автомобил е влязла там, за да се стопли, а впоследствие са я установили. Правилно обаче първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.С., че в заведението подсъдимата е консумирала алкохол, като е приел същите за изграждащи защитната ѝ версия. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че свидетелят и подсъдимата са се познавали отпреди инкриминирания случай, макар да отричат приятелски отношения, което налага по-внимателен анализ на неговите твърдения. За да не кредитира показанията на С. относно консумираното от П. питие, въззивната инстанция взе предвид, че при разпита си самият свидетел изразява несигурност за това какво е поръчала тя. Същевременно свидетелят отрича да е наблюдавал подсъдимата след пристигането на неговата позната, като добросъвестно заявява, че е седнал на друго място и не е възприел кога и с какво си е тръгнала П.. Поради това правилно районният съд не се е доверил на показанията му относно времето на престой в заведението и е преценил, че същите не установяват категорично, че е употребила алкохол там. Поради това и възраженията на защитата за допуснати нарушения при анализа на показанията на св.С., са неоснователни. В частта, касаеща нервното състояние на подсъдимата, показанията на С. следва да бъдат кредитирани, доколкото не се опровергават от други доказателствени източници и са логични предвид настъпилото с нейно участие ПТП непосредствено преди срещата им.

От друга страна, обстоятелството, че подсъдимата е употребила алкохол още при управление на автомобила, респ. при настъпване на ПТП-то, се установява от показанията на св.Л.М., който е категоричен, че при слизането си от автомобила, П. миришела на алкохол и била видимо неадекватна. За да кредитира заявеното от него, настоящият състав взе предвид това, че той е единственият свидетел очевидец на инкриминираното деяние и не са налице данни за предубеденост от негова страна. Макар по автомобила му да е имало щети в следствие на претърпяното произшествие, липсват съмнения за възможна заинтересованост на същия от изхода на настоящото дело, тъй като производството е образувано не за причиненото ПТП, а за управление на МПС след употреба на алкохол, в което свидетелят няма качеството пострадал. Освен това другият водач би могъл да получи пълно обезщетение за щетите по автомобила си от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, респ. от Гаранционния фонд, което изключва всякакви подбуди с имуществен характер. Поради това въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема за несъмнено установен факта, че по времето, в което е управлявала автомобила, подсъдимата вече е била употребила алкохол, като намира възраженията на защитата, че се касае за вероятности, за неоснователни.

Констатации за необремененото съдебното минало на подсъдимата П. към датата на деянието и липсата на предишни нарушения на ЗДвП, съдът е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост и справка картон на водача.

В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна подсъдимата П. е управлявала МПС – л. а. „Ауди А3” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила - 1.9 промила, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+“ с № 0105, с номер на пробата 8453 от 21.12.2016г.

Доказаната съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК от обективна страна предполага установяването на две общи предпоставки: първо, че на 21.12.2016 г. подсъдимата П. е управлявала л.а. марка „Ауди“, модел „А3” и второ, че това е направила при установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.

Очертаният с Обвинителния акт предмет на доказване и събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали установяват по несъмнен и категоричен начин наличието и на двата обективни кумулативни признака на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, доказателствата в чиято подкрепа са били обсъдени и от първоинстанционния съд, чийто изводи бяха споделени и от този съдебен състав.

Въззивният състав намира, че от субективна страна подсъдимата П. е реализирала елементите, които правят деятелността ѝ престъпна по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимата е съзнавала, че управлява л. а. след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, предвид количеството на поетия от нея алкохол.

С оглед гореизложеното, правилно подсъдимата Е.А.П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Правилно районният съдия е преценил ниската обществена опасност на дееца и сравнително високата такава на деянието. Резонно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени причиненото ПТП, а като смекчаващи – чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата на наложени наказания по ЗДвП. Като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд прие това, че подсъдимата сама полага грижи за две малолетни деца, едното от които страдащо от детска церебрална парализа и със 100% инвалидност. Именно това обстоятелство обаче предполага наличие на завишено чувство за отговорност у майката и обуславя по-засилената укоримост на поведението ѝ в морален план, тъй като управлението на МПС след употреба на алкохол в случая застрашава живота и здравето не само на потенциалните преки участници в ПТП, но и на децата, за които полага грижи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде ценена и високата концентрация на алкохол, отчетена от техническото средство, надвишаваща минималната за съставомерност при този вид деяние.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че правилно контролираният състав е преценил, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК.

Настоящата инстанция се солидаризира и с преценката на първия съд относно размера на наказанията, определени при условията на чл.54 от НК, в минимален размер. Тизи видове и размери на санкциите според този съдебен състав ще окажат нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността ѝ, но и върху другите членове на обществото, които следва да се въздържат от такъв род противоправни прояви. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание. Нещо повече, целта на същата следва да бъде насочена към съблюдаване на изключително законосъобразно поведение, насочено единствено и само към полагане на грижи за децата й. Намаляването на напрежението посредством употребата на алкохол, вероятно породено от тежкото социално положение на подсъдимата не е оправдание за настъпилия противоправен резултат, нещо повече, възможно да завърши и доста по-тежко.

С оглед на това правилно СРС е наложил на П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.

Законосъобразно е наложено в минимален размер и кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба“ в размер на 200 лв., като същото е съобразено с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимата /чл.47 от НК/.

Въззивният състав намира за резонно наложено на осн. чл.343г от НК и другото кумулативно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“, като размерът му е съобразен с обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. Законосъобразно и на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което СУМПС е било отнето по административен ред със ЗППАМ № 16-4332-004439/22-12-2016г.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде потвърден.

С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 17.04.2018г., постановена по Н.О.Х.Д.№4580/2017г. по описа на СРС, НО, 12-ти с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .........................................

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.....................................

 

2....................................