Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
втори май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 148 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от от „.....
АД, ЕИК: ********* чрез пълномощника юрк. М.К.
против М.М.Д., с която се иска от съда да признае
за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на „..... АД сумата от
3165.10 лв. - главница по договор за потребителски кредит №634-69/2009 от 18.05.2009г. между „Алфа
банка-клон България“ (днес „Юробанк България“АД/ Пощенска банка) и М.М.Д.,
вземането по който е цедирано на „..... АД; сумата от 503.19 лв. – такси и
лихви, начислени от предишния кредитор до датата на цесията, за периода от
01.06.2010г. до 23.06.2011г.; сумата от 2065.46 лв. – лихва, начислена от „.....АД
за периода от 23.06.2011 г. до 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски в
заповедното и исковото производство. С молба от 01.03.2019г. ищецът „..... АД
се е отказал от част от претенциите си, поради което с определение №168/05.03.2019г. съдът е прекратил частично производството по делото по
отношение на сумите от 503.19 лв. – такси и лихви, начислени от предишния
кредитор и 2065.46 лв. – лихви, начислени от новия кредитор, както и за част от
присъдените в заповедното производство разноски от 101.38 лв. и едновременно с
това е обезсилена издадената заповед за изпълнение №1026/16.11.2017г. по ч.гр.д. №862/2017г. по
описа на РС-Пирдоп за същите суми. От първоначално предявените от ищеца
претенции, като предмет на исковото производство е останала за разглеждане
единствено претенцията за главница в размер на 3165.10 лв.
Ищецът твърди, че вземането на „.....АД, в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Алфа банк - клон България“
(днес „Юробанк България“ АД/Пощенска банка) произтича от договор за
потребителски кредит №634-69 от 18.05.2009г., сключен между „Алфа банк- клон
България“ и М.М.Д., в качеството му на „кредитополучател“, съгласно който на
ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 3200 лв. със срок на
издължаване 96 месеца. Сочи се, че на 23.06.2011г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Алфа Банк - клон България“ и „..... АД,
по силата на който банката прехвърлила напълно вземането си /ведно с дължимите
лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/ спрямо ответника М.М.Д.,
произтичащи от договор за потребителски кредит №634-69 от 18.05.2009г. По
силата на договора за цесия на „..... АД било издадено пълномощно за
известяване на всички кредитополучатели от името на цедента „Алфа Банк – клон
България“. Ищецът счита, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника когато уведомлението за извършеното прехвърляне му бъде връчено като
приложение към исковата молба. Сочи се още, че според условията на договора,
срокът за издължаване бил уговорен на 96 месеца или до дата 18.05.2017г.,
поради което непогасената част от задължението е станала изискуема поради
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на иск по чл.422
вр. чл.415 ГПК с обстоятелството, че като цесионер „..... АД е предприел
действия за удовлетворяване на вземанията си чрез подаване на заявление по
чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №862/2017г. по описа на
РС-Пирдоп и е издадена заповед за изпълнение №1026/16.11.2017г., която е
връчена чрез залепване по реда на чл.47, ал.5 ГПК и по тази причина заповедният
съд е указал на дружеството- ищец да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок, което е сторено.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор, изготвен от назначения на ответника особен
представител - адв.В.П. от САК, доколкото ответникът не е бил намерен на никой
от известните негови адреси и съобщението по чл.131 ГПК му е връчено по реда на
чл.47 ГПК. С подадения отговор адвокат П. оспорва изцяло предявените искове
против представляваното от нея лице - М.М.Д.. Оспорва правната легитимация на „.....
АД, доколкото договорът, от който произтичат правата му бил породил правното си
действие при условията на чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като прехвърлянето на вземането
не е съобщено на длъжника ответник по настоящото дело. Адв. П. счита, че
независимо от сочената от ищеца практика, че цесията следва да се счете
надлежно съобщена на длъжника с връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, след като документите /исковата молба и приложенията/ са
връчени на особен представител /назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК/ не
следва да се приема, че то е достигнало до длъжника по цедирания договор за кредит
и прехвърлянето на процесното вземане няма действие по отношение на длъжника. В
този смисъл, адв.П. иска от съда, ако приеме, че предявените искове са
допустими и производството не бъде прекратено като недопустимо поради липса на
легитимация, то същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално, ако
съдът приеме, че приложеният към исковата молба договор материализира правото
на иск у ищеца и същият е встъпил в правата на цедента, то адв.П. оспорва
исковете по основание и размер, сочейки че са недоказани, тъй като не се
представят никакви документи. Оспорва се приложеният към исковата молба договор
за потребителски кредит
№634-69 от 18.05.2009г., още повече че същият не бил приложен в цялост –
липсвала неразделна част от него, а именно: погасителен план, в който да се
посочат месечните вноски, както и каква част от главницата и лихвата се
погасява с тях. Оспорва се и договорът за прехвърляне на вземания от
23.06.2011г., като се твърди, че приложението към него пък е нечетливо. Адв.П.
сочи, че при така предявените искове дружеството-ищец е длъжно да установи:
валидно сключен договор за кредит между ответника и банката-цедент, за каква
сума е сключен същият, какви са сроковете за нейното изплащане, усвоен ли е
кредитът от длъжника, размера и вноските, направени по него, падежа им,
изпълнявани ли са същите, отразени ли са от банката-кредитор, като от
приложените към исковата молба документи обаче не могло да се установи нищо от
това. По никакъв начин не могло да се установи усвояването на кредита от страна
на ответника; нямало никакви данни за направените от него плащания; не могло да
се установи дали посоченият договор за потребителски кредит е включен в
приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземания. Освен това, на практика до момента на
длъжника не било съобщено, че от 23.06.2011г. има друг кредитор поради
извършено прехвърляне на вземане, в следствие на което то няма действие по
отношение на него, т.е. ищецът не се явява кредитор на ответника. Адв.П. прави
и възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че на основание чл.20 от
договора за потребителски кредит, кредитът е станал предсрочно изискуем с
неплащането на две последователни месечни вноски още преди продажбата на
вземането от „Алфа Банк – клон България“ на „..... АД през 2011г., за което
време е изтекла предвидената в закона погасителна давност. С оглед всичко
изложено, особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, със всички законни последици от това.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото, ищецът „..... АД се представлява от упълномощения юрк. Л.И., която поддържа
исковата молба във варианта след направения частичен отказ от иск и в хода по
същество на делото моли съда да уважи предявения установителен иск, като
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
дружеството-ищец, на основание „настъпил падеж“, процесните суми. Юрк.И. моли
още ответникът Д. да бъде осъден да заплати разноски в заповедното и настоящото
производство, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ищецът, чрез юрк.Л.И., представя и писмена защита, в която подробно е взето
отношение по възраженията и доводите за неоснователност на исковата претенция,
наведени от особения представител на ответника. Счита се, че уведомлението за
цесията е надлежно връчено на ответника чрез особения представител, тъй като
няма пречка то да е приложение към исковата молба и законът не поставя
ограничения чрез кое лице може да бъде връчено уведомлението. Освен това се
сочи, че неуведомяването не води до делегитимация на цесионера като кредитор,
нито до отпадане на задължението на длъжника, а има значение единствено за
възможността да се противопостави извършено вече плащане към стария кредитор. В
този смисъл, връчването на всички книжа по делото на особения представител било
надлежно, а „..... АД бил процесуално и материално легитимиран да предяви иска.
На възражението за изтекла погасителна давност ищецът също се противопоставя и
го намира за неоснователно, доколкото предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането според т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК ВКС са две – обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което последно условие не се е
състояло в случая и процесният кредит изобщо не е превръщан в предсрочно
изискуем, а неговият падеж е настъпил на 18.05.2017г. В писмената защита на ответника
се обсъждат и доказателствата, събрани по делото, които според процесуалния
представител на ищеца обуславят уважаване на исковата претенция,
Ответникът М.М.Д. в съдебните заседания по делото се представлява от адв. В.П.,
назначена за негов особен представител с определение на РС-Пирдоп №751/09.11.2018г. Адв. П. оспорва
иска и моли същият да бъде отхвърлен със законните последици от това. В
допълнително предоставен срок адв.П. депозира писмени бележки, в които отново
оспорва правната легитимация на ищеца, счита иска за недоказан и за първи път в
този процес се позовава и на доводи за недействителност на процесния договор за
кредит поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/чл.10, 11, 22 ЗПК/.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Ищецът
„..... АД е подал на 15.11.2017
г. до Районен съд-Пирдоп заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М.М.Д.
за дължими суми, произтичащи от договор за потребителски
кредит № 634-69/2009г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. №862/2017г. по описа на РС-Пирдоп, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1026/16.11.2017г. против длъжника и настоящ ответник, за главница в размер на 3 165.10 лв., която е предмет на настоящото
исково производство и за други суми за начислени лихви, по отношение на които е
направен отказ от иск и заповедта е обезсилена частично. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било
указано да предяви иск относно вземането си и същият го е предявил в
законоустановния едномесечен срок.
По
делото е представен и приет Договор за
потребителски кредит /ДПК/ № 634-69 от
18.05.2009
г., сключен между „Алфа Банка“ АД – дружество учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство чрез клона си „Алфа Банка – клон България“
(кредитор) и М.М.Д. (кредитополучател), по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди, в размер на 3200
лева, която сума кредитополучателят се е задължил да върне за 96 месеца, като кредитът бъде усвояван и издължаван чрез
сметка №998069203008440639 /чл.1-4 ДПК/. Страните са уговорили плаващ лихвен процент и годишен процент на разходите в размер на 16.80 %
/чл.6 и чл.8 ДПК/. Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извършва на
равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, изготвен от банката.
Предвидена е клауза /чл.19 ДПК/, според която банката има право да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем при просрочие в плащането на които и да е
две последователни месечни погасителни вноски. С подписване на договора
кредитополучателят се е задължил да уведомява Банката веднага, но не по-късно
от 3 дни от настъпване на каквито и да е промени в обстоятелства и факти, за
които Банката е поискала информация при сключване на договора за кредит /чл.5
ДПК/. Заедно с договора за потребителски кредит ищецът е представил първа
страница на погасителния план към договора за потребителски кредит от
18.05.2009г., заверена нотариално, посочвайки пред съда, че не разполага с
останалите страници, тъй като не са му били предоставени от кредитодателя.
Видно от така представената страница от погасителния план, главницата по
договора е 3200 лв., падежът на последното плащане е 18.05.2017г., а броят предвидени
вноски е 96. Установява се, че първите 25 вноски са в размер от по 57.46 лв.
всяка. Според погасителния план сметката, под чийто номер се е отчитал кредитът
е 069CL06091381982.
По
делото е приет и договор за продажба на вземания
(цесия) от 23.06.2011
г., сключен между „Алфа Банк“ АД чрез клона си „Алфа Банка- клон България“(цедент) и „.....
АД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера портфейл от свои вземания, индивидуализирани в
Приложение №1, неразделна част от договора. От
представеното Приложение № 1 към договор за продажба на вземания (цесия) от 23.06.2011
г. се установява, че вземането на „Алфа Банк“ АД
срещу ответника М.М.Д., по номер на
сметка на кредит 069CL06091381982, е прехвърлено в полза на „.....
АД.
От
ищцовата страна е представено
също и пълномощно, с което Евангелос Литрас и Йоанис Стайков – управители на „Алфа Банк –клон
България“, са
упълномощили „..... АД да уведоми от името на „Алфа Банк“ АД
всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с Договор за
продажба на вземания, сключен на 23.06.2011г. между „Алфа Банк“ АД чрез клона
си „Алфа Банк - клон България“ като продавач и „..... АД като купувач, за
извършената цесия, като на пълномощникът е предоставено право да подпише
писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците от името на банката по
прехвърлените вземания.
Представено е към исковата молба уведомление изх. №2452/15.02.2018г. за извършено прехвърляне на вземания от „..... АД в
качеството на пълномощник на „Алфа Банк - Клон България“, адресирано до М.М.Д.,
с което последният бива уведомен за сключения на 23.06.2011г. договор за цесия
и че по силата на същия договор „..... АД е новият му кредитор по вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит №634-69/2009г.
от 18.05.2009г.
Представено е от ищеца банково извлечение, заверено
надлежно от „Юробанк България“ АД, по клиентска сметка ********* с клиент М.М.Д.,
за периода 30.06.2008г. – 25.05.2016г. Видно от извлечението, на 18.05.2009г.
сметката е кредитирана със сумата от 3200 лв. – усвоен кредит по контракт 069CL06091381982 и на същата дата
3000 лв. са били изтеглени в брой от нея. Според извлечението има извършени
плащания на главница по контракт 069CL06091381982 на дати 18.06.2009г. /в размер на 40.77 лв./ и на 20.07.2009г.
/18.21 лв./ и плащания на лихва по контракт 069CL06091381982 на дати: 18.06.2009г., 17.07.2009г.,
20.07.2009г. и 18.08.2009г. След тази дата няма регистрирани плащания по
кредита.
По делото е
назначена и съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че „Алфа Банк“ АД чрез клона си „Алфа Банк-клон България“ е
отпуснала на М.М.Д. банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на
3200 лв., усвоен на 18.05.2009г., като към датата на цедиране на задължението и
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, размерът на дължимата
главница е 3165.10 лв. Общо платени от М.М.Д. по договора за потребителски
кредит били 129.41 лв., от които 94.51 лв. лихви и 34.90 лв. главница. Според
експертизата, след погасяване на втората погасителна вноска по погасителния
план, която е падежирала на 18.07.2009г. и е изцяло погасена на 20.07.2009г.,
плащането от страна на М.М.Д. е преустановено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл.422 ГПК
вр. чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит за заплащане на произтичащо от договор за банков
потребителски кредит задължение за връщане на предоставена главница.
На първо място, съдът следва накратко да обсъди наведения от
процесуалния представител на ответника довод за недопустимост на иска поради
липса на правна легитимация при ищеца. Това възражение, касаещо една от
предпоставките за допустимост на иска, е неоснователно, доколкото процесуалната
легитимация
е обусловена от правното твърдение на ищеца в исковата молба. Само твърдението
е достатъчно, за да възникне процесуалната легитимация при конституирането и
развитието на процеса. Заявеното с исковата молба фактическо основание на иска
в настоящия случай и правото, което претендира ищецът, обуславят, както
неговата процесуална легитимация, така и тази на ответника. Доводите, касаещи
надлежността на уведомяването относно извършена цесия, имат значение за
материалната легитимация на ищеца и ще бъдат обсъдени по-надолу в изложението.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че между ответника М.М.Д., в качеството му на кредитополучател
и Алфа Банка – клон България /понастоящем „Юробанк България“ АД/ , като кредитодател,
са съществували договорни отношения по договор за потребителски кредит №
634-69/18.05.2009г., по силата на който на Д. е отпуснат банков кредит за
текущи потребителски нужди в размер на 3200 лв. със срок на издължаване 96
месеца, т.е. до 18.05.2017г. Договорът е подписан и от двете страни по него.
Доказва се по безспорен начин от банковите извлечения и експертизата, че сумата
е преведена по сметката на кредитополучателя М.Д. и е усвоена от него.
Договорът за потребителски кредит, от
който се твърди да произтича процесното вземане, не се явява недействителен.
Освен, че такова твърдение се навежда за пръв път с писмените бележки по
делото, то е и несъстоятелно. В действителност разпоредбата на чл.22 от Закона
за потребителския кредит предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесуалният представител
на ответника се позовава на нарушение именно на тези разпоредби, чието спазване
е предвидено като изискване за действителност към всеки договор за
потребителски кредит. Законът за потребителският кредит обаче е обнародван с
Държавен вестник бр.18 от 05.03.2010г., а настоящото звучене на разпоредбите си
е придобил с изменение от 2014г. Процесният договор за потребителски кредит от
своя страна е сключен на 18.05.2009г. – почти година преди със ЗПК да бъдат
предвидени конкретни изисквания към съдържанието и формата на договорите за потребителски
кредит и цитираните разпоредби не могат да намерят приложение към него. Освен
това, съдът не установи съществено противоречие или разминаване на процесния
договор за потребителски кредит с реквизитите, които се предвиждат понастоящем
за един такъв договор и не констатира съдържанието на изследвания в настоящия
процес договор да засяга правата на потребителя. Същият е сключен при свобода
на договарянето между страните, установена в чл.9 ЗЗД и не съдържа
неравноправни клаузи, нито ангажира отговорността на икономически по-слабата
страна по недопустим начин. Напротив – предвид факта, че претенцията в
настоящия процес е единствено за връщане на предоставената по договора главница
в неиздължената част, следва да се има предвид правният принцип на справедливостта,
според който не се допуска обогатяване на едно лице за сметка на друго и
обстоятелството, че същността на договора за заем, какъвто е и процесният
договор за кредит, налага при всички обстоятелства връщане на даденото в заем.
Даденият в случая заем се установи, че е усвоен, т.е. сумата по него е
преминала в патримониума на ответника М.Д., от което именно лице следва да бъде
потърсена за връщане. Установи се, че от усвоената сума, е останала неиздължена
сумата от 3165.10 лв., колкото се претендира от ищеца, тъй като до настоящия
момент има доказателства за заплатени 34.90 лв. като част от същата главница.
Фактът, че е представена само 1-ва страница на погасителния план към договора
за кредит, не затруднява преценката за размера на дължимото вземане.
Погасителният план отразява единствено договорения между страните начин на
заплащане на сумите по кредита, но не променя размера им, който е установим от
самия договор за кредит и доказателствата за размера на отпуснатата и усвоена
главница. Дължимата сума за главница би следвало да се формира чрез приспадане
на платеното от длъжника по договора от сумата, която му е била отпусната по
същия договор за кредит. Предвид установеното заплащане на 34.90 лв. от дълга и
предвид липсата на доказателства за заплащане на останалите 3165.10 лв., то
именно тази сума остава като дължима част от незаплатената главница по кредита.
Установи се от доказателствата още, че
процесният кредит е бил разсрочен на 96 месечни вноски, включващи главница и
лихва, от които 96 вноски са били заплатени само първите две и впоследствие
плащанията са били преустановени. Падежът на последната дължима вноска е бил
18.05.2017г., съобразно договора и видно и от първата страница на приложения
погасителен план, като от страна на ищеца се претендира дължимост на сумата по
главница поради настъпване на краен падеж. Датата 18.05.2017г. в действителност
е предшестваща датата 15.11.2017г., на която е подадено от ищеца заявлението по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и няма пречка да се заключи, че
вземането е падежирало изцяло преди предприемане на съдебни действия по
установяването му. Спорно се явява между страните обаче дали вземането е
станало изискуемо поради падежирането му или поради настъпване на предсрочна
изискуемост, от което последно твърдение особеният представител на ответника
извежда становището си за погасяване на вземането по давност. По този въпрос
съдът е категоричен, че в настоящия случай предсрочна изискуемост на
задължението по кредита не е настъпила. Това е така, тъй като, както правилно е
отбелязал представителят на ищеца, кредитът не е бил обявен на длъжника за
предсрочно изискуем посредством уведомяване или най-малкото – опит за такова
уведомяване. Автоматичната предсрочна изискуемост на банков кредит, дори и
изрично предвидена в самия договор, е изключена от постановките на т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. ВКС дори изрично е разгледал въпроса в практиката
си по чл.290 ГПК и след постановяване на тълкувателното решение. Според Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1272/2015 г., II т. о., ТК правото на Банката - кредитор да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника,
за да породи целеното с него правно действие. В настоящия случай упражняване на
правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не се твърди и не се
доказва, следователно предсрочна изискуемост, на която страна в процеса може да
се позове, изобщо не е настъпила. В този смисъл и възражението на адв.П. за
погасяване на цялото вземане по давност е неоснователно. Не може да се счете за
погасено по давност вземането дори само за някои от вноските по кредита. Касае
се за договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение
за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски
съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични
платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни
части. Ето защо, приложим по договора за банков кредит се явява общият
петгодишен давностен срок, който тече, считано от изтичане срока по кредита,
респ. настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение №261/12.07.2011г. по
гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о. Предвид това и приетото вече, че
предсрочна изискуемост не е настъпила в случая, давността е започнала да тече
от датата на падежа на последната вноска, т.е. 18.05.2017г. и към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 15.11.2017г., не е била изтекла.
Установи се по делото, че именно вземането по Договор
за потребителски кредит № 634-69/18.05.2009г. между
„Алфа Банк – клон България“ и М.М.Д. е било предмет на договор за продажба на вземания от 23.06.2011г., сключени между „Алфа Банк“ АД чрез „Алфа Банк-клон
България“ - в качеството на продавач и „..... АД - в качеството на купувач. Това е видно от приложение №1 към договора, където
са посочени индивидуализиращи белези на задължението (номер на кредита, име и ЕГН на длъжника и
дължима сума), като съдът намира за достатъчни така посочените в
приложението специфики, за да се достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е
именно вземането по договора между „Алфа Банк“ АД чрез
„Алфа Банк-клон България“ и М.М.Д.. Номерът на кредита, който е посочен в
приложението, изцяло съвпада с посочения номер на кредита, фигуриращ в
погасителния план към самия договор за кредит. Процесуалният представител на
ответника оспорва този документ /погасителния план/ предвид факта, че е
представена само 1-ва страница на същия, като обаче съдът не намира основание
да го изключи от доказателствения материал, тъй като макар и първа страница, тя
съдържа подписи на страните, печат на банката-кредитодател и е заверена от
нотариус като препис, снет от оригинал на документ.
Съдът намира, че договорът за цесия е породил
своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено.
Това е така, тъй като на първо място съдебната
практика е категорична, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към
исковата молба е приложено уведомление от стария кредитор /цедента/ за
извършената цесия, изготвено обаче от новия кредитор/цедента/ като пълномощник.
Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение №597/20.07.2015 по дело
№2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. На следващо
място, спорният между страните въпрос – дали уведомлението за извършена цесия,
връчено чрез особен представител, поражда действие, следва да се разреши в насока
на положителния отговор, макар въпросът да не е разрешен с категоричност в
практиката. Основен довод за липса на
материална легитимация у ищеца да претендира вземането, наведен от
представляващия ответника адвокат, е относно това, че не било
налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че
книжата по делото и уведомлението за цесията са връчени на неговия особен
представител, а не лично на длъжника. Назначаването на особен представител на
ответника обаче е в следствие
на неуспешни усилия същият да бъде издирен, както на известните му
адреси, така и по месторабота. В чл.5
от договора за кредит фигурира клауза, съгласно която кредитополучателят се е задължил да уведомява веднага за промени в
обстоятелствата и фактите, за които кредитодателят е поискал информация. Такова
обстоятелство е адресът на лицето-кредитополучател, на който би могло да бъде
потърсено. Кредитополучателят е посочил адрес в гр.Пирдоп, който се явява и неговият постоянен и настоящ адрес, на който
съдът го е търсил няколкократно за връчване на исковата молба и книжата към
нея, но без резултат, което е наложило назначаването на особен представител. Фигурата
на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се припокрива с тази на
упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото,
както и връчване на препис от решението. Следва да се
отбележи, че прехвърлянето на вземане не е
правно действие с оглед на личността (intuit personae), поради
което не съществува пречка всички правни действия, свързани
със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на договора да се извършват от
прадставители, включително и особени представители, назначавани по реда на процесуалния
закон. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от
своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес или
да го съобщи на своите кредитори, поради което следва да се счете, че макар до
фактическо връчване на книжата на длъжника да не се е стигнало, то връчването
им на особения представител може и следва да се приравни на нотифициране на
самия длъжник. Тук следва да се отбележи и че уведомяването е от значение за
произвеждане на действие на цесията спрямо длъжника. То не е част от
фактическия състав на самата цесия и между страните по договора за цесия
действието му се е породило незабавно. В случая съдът счита, че извършената
цесия намира своето действие и спрямо длъжника Д., който сам е станал причина
уведомлението по делото да бъде връчено на особен представител, вместо лично на
него или на упълномощено лице. В този смисъл, съдът не споделя инвокираното от
особения представител възражение, че правната му фигура не позволява приложение
на приетото в практиката за допустимо връчване на уведомление за извършена
цесия, заедно с исковата молба.
Предвид доказаността на обстоятелството, че
задълженията на ответника М.Д. по съществуващ между него и „Алфа Банк“ АД чрез
„Алфа Банк-клон България“ договор за потребителски кредит, са били прехвърлени
посредством цесия - договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва да
се приеме, че ищецът „..... АД се явява правоимащо лице, на което Д. следва да
заплати дължимия от него размер на главницата по договора за кредит и
предявеният иск се явява основателен за претендираната сума от 3165.10 лв. Върху така присъдената сума за главница следва да се заплати от длъжника и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Пирдоп до
момента на окончателното изплащане на задължението.
Съдът следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство и то с осъдителен диспозитив, включително когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Ответникът М.М.Д., следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати в полза на ищеца сумата, посочена от ищеца в представения от него
списък на разноските, включваща юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. за заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 300 лв., държавна такса в заповедното и исковото
производство от общо 126.30 лв., депозит по ССчЕ от 250 лв. и възнаграждение за
особения представител, защитавал интересите на ответника в исковото
производство в заплатения от ищеца размер от 620 лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл.422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ
вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, съществуването на вземане на "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Сергиев- изпълнителен директор
против М.М.Д.,
ЕГН: **********, с
адрес: ***
за сумата от
3165.10
лв. /три хиляди сто шестдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №634-69/2009 от
18.05.2009г. между „Алфа банка-клон България“ (днес „Юробанк България“АД/
Пощенска банка) и М.М.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за продажба на вземания (цесия) от 23.06.2011
г., сключен между „Алфа Банк“ АД чрез клона си „Алфа Банка- клон България“(цедент) и „.....
АД (цесионер) и
относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1026 от 16.11.2017 г. по ч.гр.д. № 862/2017г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА
М.М.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ
на "МАКРОАДВАНС"
АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ №147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Сергиев- изпълнителен директор,
на осн. чл.78, ал.1
и 8 ГПК, сумата 1396.60 лв.
/хиляда триста деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, от които 1233.30 лв. -
деловодни разноски в настоящото производство, както и 163.30 лв. - деловодни
разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2017 г. на Районен съд-Пирдоп.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/