Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено
на 18.11.2016 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. №1647 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Плевен” ЕАД е подал иск против Л.Г.Л., с който моли да се признае
за установена дължимостта на сума в размер 1561.21 лв., от които 1367.54 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2012г. – 31.11.2015г. и 193.57 лв. – представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 01.01.2013г. – 07.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. дело № 199/16 г. по описа на ПлРС до окончателното заплащане на
задължението. Твърди, че в негова полза, по ч.гр.д. 199/16г. на ПлРС, съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, възразена от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди, че ответникът, като собственик/ползвател на апартамент № 1, находящ се
в **** е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и че за периода от 01.12.2012г.
до 31.11.2015г., не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за негов
топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 16311. Твърди също, че са
изпълнени задълженията по чл. 150 от ЗЕ, касаещи уведомяването на клиентите за
общите условия, при които ще се осъществява продажбата на топлинна енергия.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че няма облигационни отношения за доставка
на топлинна енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот с
абонатен №16311. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния
имот. Оспорва коректността при извършване на дяловото разпределение на топлинна
енергия и количеството доставена топлинна енергия. Оспорва редовността на
счетоводството, водено от „Топлофикация Плевен“ ЕАД и също оспорва данните
представени от дружеството. Оспорва извлеченията на ищеца, на които той
основава правото си. Твърди, че не е била собственик на процесния имот и по
време на публикуването на общите условия. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност за периода 01.02.2010г.- 30.11.2015г. на задълженията за главница и на
обезщетенията за забава, като твърди, че са начислени върху погасена по давност
главница. Оспорва относимостта на Нотариален акт № 187, том XIII, рег. № 11761, дело № 1897 от
07.11.2008г. Сочи, че е продала процесния имот на Т.О., като твърди, че той се разпорежда с имота.Претендират
се разноски.
Третото лице –
помагач на ищеца по делото - „Техем Сървисис” ЕООД взема становище, че е
изготвило дяловото разпределение в съответствие с действащите нормативни
актове.
Третото лице –
помагач на ответника по делото – Т.О.К. взема становище, че Л.Г.Л. не е реален
собственик и никога не е разполагала с владението, ползването и разпореждането
с процесния имот. Твърди, че от 01.05.2015г. жилището се ползва от ***, като
твърди, че те не заплащат задълженията си към „Топлофикация-Плевен” ЕАД. Т.К.
признава задължението до тригодишната давност. Сочи, че жилището го владее и
ползва с намерението да стане бъдещ собственик от месец март 1997г.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: На 14.01.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 199/2016г. на ПлРС и по което е
издадена Заповед за изпълнение № 150 от 15.01.2016г., с която съдът е
разпоредил длъжникът Л.Г.Л. да заплати следните суми: 2373.85 лв. - главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2010г.-30.11.2015г.; 663.49 лв. – лихва върху главница
за периода 02.04.2010г.-07.01.2016г., както и законната лихва върху главницата
от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 60.74 лв.
за деловодни разноски и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По тази
заповед е постъпило възражение от длъжника – Л.Г.Л. в законоустановения срок –
на дата 09.02.2016г. Кредиторът „Топлофикация-Плевен” ЕАД е подал иск в срока
по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим,
предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск. Претенцията в
исковото производство е за по-ниски размери на главница и лихва - 1367.54 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2012г. – 31.11.2015г. и 193.57 лв. – представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 01.01.2013г. – 07.01.2016г. Заключението на вещото лице е
посочило като дължими суми за исковите периоди по-високи суми - лв. за главница и лв. – за лихва. То е работило и върху
приетите по делото справки, представени от третото лице – помагач „Техем Сървисис” за потреблението за исковите
периоди в жилището на ответницата. Заключението също така е направило
изчисление и за размера на сумите за по-кратък период – без м. 12.2012г. – за
главницата и без м. 02.2013г. – за лихвата.
Видно от
представения от ответника предварителен договор за покупко-продажба на жилище –
апартамент, сключен на 07.11.2008г., собственикът на процесния имот Л.Г.Л. е
прехвърлила собствеността на процесния имот на Т.О.К.. В последсвие не е
представен по делото сключен окончателен договор за покупко-продажба на
жилището-апартамент, не се и твърди че такъв е сключен, поради което следва да
се приеме за собственик на процесния имот и към настоящия момент Л.Г.Л..
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: В действителност ищецът е подал
заявление, по повод на което ПлРС е
издал заповед за изпълнение, като е разпоредил ответникът Л.Л. да заплати следните
суми за топлоенергия за жилището в ****: 2373.85 лв. - главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2010г.-30.11.2015г.; 663.49 лв. – лихва върху главница
за периода 02.04.2010г.-07.01.2016г., както и законната лихва върху главницата
от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 60.74 лв.
за деловодни разноски и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения срок е подадено възражение, като по този начин се поражда
интерес за ищеца да подаде установителен иск по чл. 422 от ГПК, като той го е
сторил, по повод на което е образувано настоящето дело. Претенциите по него са
за по-ниски суми, като в исковата молба се претендират само вземания, които са
изискуеми, като възникнали в 3 годишен срок преди подаването на заявлението –
14.01.2016г., което се счита за дата на подаване на исковата молба. Връщайки 3
години назад – през м. януари 2013г. е станало изискуемо задължението за
главница, възникнало при изпълнението на услугата - доставка на топлоенергия –
за периода 01.12.2012г. – 31.12.2012г. Поради горното, задължението и за този
месец на доставка е задължение, влизащо в 3-годишния период, за който не е
изтекла погасителната давност, доколкото по делото се претендират облигационни
вземания, а не доставки на услуги. Това е така, защото, съгласно чл.31, ал.1
от общите условия за продажба на ТЕ за
битови нужди от „Топлофикация Плевен“ ЕАД, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поради изложеното, направеното възражение за
изтекла погасителна давност от ответницата се явява неоснователно, и не следва
да се уважава, т.к. всички претендирани в исковата молба суми са в тригодишен
срок от подаване на заявлението.
По делото се доказа,
че собственик на процесния имот към настоящия момент е ответникът Л.Г.Л..
Обстоятелството, че тя е предала фактическата власт на друго лице, с намерение
за в бъдеще той да стане собственик, не е достатъчно, за да се счита, че не тя,
а съдоговорителя по предварителния договор е собственик на жилището. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост /каквото няма
спор, че е настоящата/, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, като дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в техните имоти, тези
лица се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата. Поради това притежаването на правото на собственост
или на правото на ползване върху
апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, прави тези
лица потребители на топлоенергия за битови нужди, като договорното
правоотношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на самия закон -
чл. 150, ал.1 от ЗЕ. Според тази норма
продажбата на топлоенергия се осъществява при публично известни Общи условия /
в случая няма спор, че същите са публикувани в бр. 239 /2007 г. на в-к Посоки и
във в-к Нощен труд /, които имат силата на договор между потребителите на
топлинна енергия и топлопреносното дружество. Това дава основание на
топлопреносното дружество да счита както собственикът, така и носителят на
правото на ползване за клиенти на топлинна енергия, обвързани с посочените по –
горе Общи условия, като то може да насочи претенцията си за ползваната в имота
топлинна енергия срещу всеки от тях. В конкретния случай, партида за отчитане
на топлинната енергия за процесния
недвижими имот е била открита на името на собственика на имота – Л.Г.Л., която,
както беше посочено по-горе, има качеството на потребител на топлинна енергия,
именно поради притежаваното от нея право на собственост, независимо от това
дали има само „голата“ собственост или и правото на ползване на имота. Общите
условия позволяват на продавача на топлоенергия да открие партида за отчитане
на ползваната за конкретен имот топлоенергия
въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на
ползване на новия собственик на имота или на ползвателя, дори без който и да
било от тях да е изпълнил задължението си в 30-дневен срок от промяната на собствеността, респ. от
придобиване на правото на ползване да подаде заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида. В т. вр. съдът приема, че няма
пречка носителят на „голата собственост“ на имота, на чието име е открита
партида за отчитане на ползвана топлоенергия, след като заплати ползваната топлоенергия за този имот, да
търси при условията на неоснователно обогатяване платената сума от носителя на вещното право
на ползване, ако той действително е ползвал имота през процесния период.
С оглед изводите на
съда, предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени. Те са претендирани в размер, по-нисък от изчисленото от вещото лице
както за главница, така и за лихва, и доколкото липсва искане за изменение на
исковете, съдът следва да ги уважи именно в претендирания от ищеца размер - 1367.54
лв. - главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2012г.-30.11.2015г. и 193.57 лв. – лихва за забава за периода
01.01.2013г. – 07.01.2016г.,
При този изход на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца. С
оглед обстоятелството, че същият е представил списък на разноските съгласно чл.
80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди сочените в него суми – 73.48 лв.
– заплатена държавна такса; 360.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 120.00
лв. – заплатен депозит за вещо лице, или сума в общ размер на 553.48 лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да присъди
и разноските направени от ищеца в заповедното производство. С оглед
обстоятелството, че исковото производство е водено само за част от сумите,
претендирани в заповедното, съдът следва да осъди ответника да заплати общо 123.74лв.,
представляващи разноски в заповедното производство, дължими след разглеждането
на исковите претенции.
Воден от горното, и на
основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с
чл. 124 от ГПК, ЧЕ Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител
Й.В.В., чрез юрк. Ц.В., суми в общ размер на 1561.21 лв., от които сумата от 1367.54
лв. - главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г.-30.11.2015г., 193.57 лв. –
лихва за забава за периода 01.01.2013г. – 07.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 14.01.2016г. до окончателното заплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 150/15.01.2016г.
по ч.гр.д. №199/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В. чрез юрк. Ц. И. В., разноски по ч.гр.д. № 199/2016г. в размер на 123.74
лв.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В. чрез юрк. Ц. И. В., разноски в исково производство в размер на
553.48 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, със седалище и адрес на управление *****.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ответника Т.О.К., с адрес:
***.
Решението може да
се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: