РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330105765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искове на В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ адрес в **************** , да се признае
за установено по отношение на ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София , бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че са
нищожни две отделни клаузи ( чл. 1 ал. 3 и чл. 5 ал. 2 ) от договор за потребителски кредит
между страните от дата 24.01.2022г., и насрещен иск на кредитора по договора за реално
изпълнение на на задълженията по него.
Според съдържанието на исковата молба, на 24.01.2022г. между страните бил сключен
договор за кредит „Стандарт 14„ под номер ********* по силата на който Я. получил
назаем сума в размер на 400 лв., усвоена изцяло. От своя страна, ищецът се задължил да я
върне, ведно със възнаграждение на кредитора, при фиксиран лихвен процент по заема
40.32 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.44 процента. Кредиторът приел
разсрочено на 14 двуседмични погасителни вноски плащане. Договорена била и
допълнителна услуга , изразяваща се в експресно разглеждане на заявката за паричен заем ,
срещу което Я. се съгласил да плати още 158.06 лева.
Договорено било между страните и обезпечение, а в случай, че такова не бъде представено –
и неустойка за неизпълнение на това задължение, в размер от 105.28 лева, разсрочени като
част от вноските, съобразно чл. 5 ал. 2 от договора. Обезпечение не било представено.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска, през м. май 2022г.
1
Изложени са обаче доводи, че целия договор между страните е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради неспазване на
императивни правила за потребителска защита. Сама по себе, си , била недействителна –
нищожна като поради противоречие със закона и като неравноправна клауза в
потребителски договор – договорката между страните в чл. 11 ал. 1 във връзка с чл. 4 от
договора, която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при непредставено
обезпечение. Договорката за заплащането на такса за експресното разглеждане на заявката
за отпускане на кредит също била нееквивалентна, и като такава – нищожна на основанието
по чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Договореното с нея било и в
противоречие с добрите нрави , а договорката заобикаляла закона, тъй като, при
включването на тази такса в размера на общите разходи по кредита, същия щял да надвиши
максималния допустим от закона размер .
Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора , която
предвижда заплащане на такса за „експресно разглеждане на заявка за паричен заем „ и
клаузата на чл. 5 ал. 2 от договора, която предвижда неустойка при непредставено
обезпечение на кредитора. Ищецът иска и присъждане на сторените по делото разноски,
включително възнаграждение за процесуално представителство.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора, но отрича пороците ,
твърдени от първоначалния ищец. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответното дружество е предявило и насрещен иск да се осъди първоначалния ищец да
изпълни реално неплатеното се задължение по договора – да плати на кредитора си 347.12
лева главница , законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба –
23.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането , и 36.14 лева неплатена договорна
лихва за периода от 18.11.2021г. до 21.04.2022г. Претендира разноските по исковете.
Я. оспорва насрещните искове като неоснователни , по съображения за недействителност
на целия договор между страните .
Вещото лице дава заключение , че по договора Я. е извършил две плащания по 51 лева
(първите две погасителни вноски ) , с които е погасил 52.02 лева от главницата , 12 лева от
договорната лихва , 15.04 лева от неустойката за непредставено обезпечение и 22.94 лева от
таксата за експресно разглеждане . Остават за плащане съответно 347.98 лева от главницата ,
36.14 лева договорна лихва за целия период на договора. Ако договорените такси и
неустойка бъдат включени – а не са - в годишния процент на разходите , то същият ще е в
размер от 175.38 % (процента) годишно.
Съединени обективно и субективно между същите страни искове с правно основание в чл.
146 от Закона за защита на потребителите , чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит
и чл. 26 ал. 1 предл. 1 и трето от Закона за задълженията и договорите, и насрещен иск с
правно основание в чл. 79 , 86 от ЗЗД , вр. чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от
Закона за потребителския кредит – за реално изпълнение на задължения по такъв договор.
2
Исковете са допустими.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на
л. 6 от делото. В чл. 1 ал.3 от същия е договорено , че за „ извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемополучателя дължи такса за експресното разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 158.06 лева“. В чл. 5 ал. 1 от същия е договорено , че
заемополучателя е длъжен да предостави обезпечение на вземанията на кредитора си , а в
чл. 5 ал. 2 – че при непредставяне на обезпечение в срок от три дни от датата на
сключването на договора, той дължи и неустойка в размер на 105.28 лева, като неустойката
се разсрочва и и се заплаща на варни части към всяка от погасителните вноски ; в този
случай дължимата вноска е в размер на 50.28 лева , а общото задължение по договора-
711.48 лева. Няма данни обезпечение да е представено.
Я. е платил двукратно по 51 лева по договора; отсъстват данни за извършени от него
други плащания по договора. В това отношение, съдът кредитира заключението на вещото
лице.
І. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 т. 5 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
3
ІІ. По отношение на клаузата за заплащане на такса за експресното разглеждане на
документите към искането за кредит :
На основание чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото
представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Затова клаузата на чл. 1
ал.3 от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, поради
което е нищожна на основанието по чл. 21 от ЗПК. Предвид това, че тази такса не е
включена и в годишния процент на разходите по кредита, то заобиколена е и нормата на чл.
19 ал. 4 от същия закон, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на
основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК; задължение на кредитора по договора е да посочи точен (
верен , коректен ) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно
посочване заобикаля закона. Казаното важи дори в хипотеза, в която годишния процент на
разходите няма да надвиши законовия праг , ако в него се включат тези допълнителни
плащания по договора, както и в хипотезата, в която точния процента н а разходите е по –
нисък от посочения в договора, тъй като и в двата случая, е налице като резултат
заобикалянето на закона.
Искът да се прогласи нищожността на тази клауза е основателен.
ІІІ.Нормата на чл. 5 ал. 2 от договора – че при непредставяне на обезпечение в срок от три
дни от датата на сключването на договора, Я. дължи и неустойка в размер на 105.28 лева, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е
индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Тази клауза е недействителна и поради това , че противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не
разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди,
каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Този иск на Я. е също основателен .
ІV. В резюме, съдът следва да прогласи нищожност на двете клаузи , и да осъди
първоначалния ищец да заплати на кредитора си предвидените в договора главница и
възнаградителната лихва.Тъй като договора не е прогласен да е нищожен в целостта си,
4
нормата на чл. 23 от ЗПК е неприложима , а други възражения против дължимостта на
главницата, възнаграждението и обезщетението за забава не са правени.
V. Разноските по исковете се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки от тях
поотделно. Съдът не отрича наличието на хипотеза по чл. 38 от Закона за адвокатурата по
отношение на Я., и на адвоката му следва да бъде присъден хонорар в минимален размер
съобразно общата цена на исковете; в тази връзка , не се споделя и възражението на
ответното дружество за прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй
като такъв не е договарян по размера си. ПЪрвоначалния ответник следва да бъде осъден да
заплати и невнесената иначе от длъжника такса за разглеждане на единия от двата
кумулативно съединени отрицателни установителни иска, предвид изхода на този спор.
Я. следва да понесе разноските, направени от кредитора по исковете му за реално
изпълнение на задълженията по договора, по списък на л. 67 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията
му с ищеца В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ адрес в ****************, е нищожна
клаузата на чл. 1 ал.3 от договор за паричен заем „Стандарт 14„ под номер ******** дата
24.01.2022г., на основание чл. 21 от Закона за потребителския кредит.
Признава за установено по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията
му с ищеца В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ адрес в ****************, е нищожна
клаузата на чл. 5 ал. 2 от договор за паричен заем кредит „Стандарт 14„ под номер
********* дата 24.01.2022г., на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ
адрес в ****************, сумата от 130 лева разноски по делата – държавни такси .
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати по бюджета на съдебната власт , чрез
сметката на РС Пловдив за таксите , сумата от 50 лева държавна такса по делото.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на адвокат Д. В. М. ,
**************************************** , сумата от 400 лева хонорар по делото.
Осъжда В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ адрес в ****************, да заплати на
5
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, следните суми по договор за паричен заем „Стандарт 14„ под
номер ********* дата 24.01.2022г.: 347.98 лева – главница , ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на насрещната искова молба – 23.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 36.14 лева неплатена договорна лихва за периода от
18.11.2021г. до 21.04.2022г.
Осъжда В. Б. Я., ЕГН ********** , с настоящ адрес в ****************, да заплати на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, разноски по делото в размер на 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6