Р Е Ш Е Н И Е
№ 1000
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14369 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., чрез
пълномощника им юрисконсулт С.Д. срещу М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество
следни вземания, които да придобити от ищеца по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от ***г. сключен с „***“ АД:
Сумата от 500 лева,
представляваща просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***г.
между „***“ АД и М.В.Р.;
Сумата от 255 лева,
представляваща договорна лихва по чл.6 от договора за кредит, дължима за
периода от ***г. до ***г.;
Сумата от 8.33 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ***г. до ***г.;
Сумата от 78 лева,
представляваща дължими такси за обслужване на кредита;
Ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***г.
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. между „***“
АД и ищцовото дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия),
по силата на който банката прехвърлила на ищеца своето вземане заедно с
лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности по Договор за издаване на кредитна карта № ***г. сключен с М.В.Р..
Длъжникът М.В.Р. бил уведомен
лично за извършеното прехвърляне на вземания чрез ЧСИ *** Д.С.С. – С.
Между „***“ АД и М.В.Р. бил
сключен Договор за издаване на кредитна карта № ***г., по силата на който
банката предоставила на ответника банков кредит тип овърдрафт в размер на 500
лева. Кредитополучателят усвоил в пълен размер предоставения кредит.
Съгласно т.4 от договора,
ответникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по
начин, договорени в действащите към момента на сключване на договора общи
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип MasterCard и VISA.
На основание т.10 от договора
длъжникът декларирал, че общи условия на банката са му предоставени и се е
запознал с тях като е приел прилагането им в уреждане отношенията между него и
банката във връзка със сключване и изпълнение на договора за кредит.
Съгласно т.18 от общите
условия длъжникът се задължавал всеки месец до падежа или на следващия работен
ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна
вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. При непогасяване до датата
на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, длъжникът дължал на банката след изтичане на първите три
отчетни периода, годишен лихвен процент в размер на 18%.
Въпреки поетите задължения,
ответникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал
плащания за погасяване на дълга, като последното плащане било извършено на ***г.
Съгласно чл.36.2 от общите
условия на банката срокът на овърдрафта се удължавал автоматично за срок,
съвпадащ с този на издадената карта, при условие, че титулярът не е уведомил
банката за прекратяване на договора. Такова уведомление не било представяно от
ответника.
Ползвания от ответника банков
кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло предсрочно изискуем от ищцовото
дружество на основание чл.28, б.А от общите условия. Ответникът бил уведомен
лично за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ *** Д.С.С. – С. на ***г.
Моли за осъждане ответника да
му заплати претендираните суми, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява,
че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени твърдения за начина и
точните дати на усвояване на претендираната от ищеца сума, което било от
значение за давността и за изискуемостта на вземанията и това препятствало
защитата на ответника.
Исковите претенции били неоснователни, като се
оспорва ответникът реално да е извършил усвояване на претендираните суми по
договора за кредит, поради което и не дължал връщането им.
В договора за кредитна карта и в общите условия на
банката не била посочена точна дата на падежите. Точната дата на усвояване на
сумите по кредитната карта не можела да бъде след края на срока на договора,
определен в т.3 от договора – ***г. Посоченото в т.36.2 от общите условия
автоматично продължаване на договора нямало отношение към падежа, а касаело
самата продължителност на договора. Неизплатените суми по договора били
изискуеми не с изтичането на договора, а на съответната падежна дата. В този
смисъл бил изтекъл пет годишния давностен срок за падежите на сумите по
кредитната карта преди сочените от ищеца дата на предсрочна изискуемост и дата
на подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва да е извършвал плащане към
банката на ***г. Дори да се приемело, че тогава е последното му плащане то
изискуемостта настъпила на ***г. и при липса на последващи плащания картата
била блокирана и трябвало да бъде даден срок за погасяване.
Излагат се доводи за нищожност и неравноправност на
уговорката в т.36.2 от общите условия за автоматично продължаване на договора.
При подписването на договора за кредит в общите условия на банката не
фигурирала клауза за автоматично продължаване на договора и такава клауза била
неотносима към конкретния спор. В представените с исковата молба общи условия
нямало данни кога са приети и изменяни същите. В периода от сключване на
договора на ***г. до края на срока му на ***г. банката не изпълнила
задължението си по т.40 от общите условия за уведомяване на картодържателя,
чрез поставяне на писмено съобщение на видно място в банковите си клонове. Така промените в общите условия не били
обвързващи за ответника, който не бил уведомен и нямало как да се запознае с
тези промени.
Ответникът твърди, че не му е издавана нова карта и
с неиздаването на картата се прекратявало продължаването на договора, срокът на
който изтекъл с изтичането на уговорения срок – ***г., като отново се въвежда
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания
към датата на подаване на исковата молба.
Уведомлението за настъпване на предсрочна
изискуемост не било надлежно връчено на ответника, тъй като в уредените по в
чл.37-58 ГПК способи липсвала възможност частен съдебен изпълнител да
удостовери връчване на книжата освен във връзка с образуваните пред него
изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда.
Автоматичното подновяване на договора за кредит,
предвидено в т.36.2 от общите условия по съществото си представлявало новация
по чл.107 ЗЗД. Ответникът не дал съгласи в писмена форма за новиране на
сключения в тази форма договор за кредит, поради което и договорът бил прекратен
с изтичането на срока, посочен в него – ***г.
Цесията между „***“ и ищцовото дружество не
произвела валидни правни действия, тъй като в договора за цесия вземането не
било надлежно индивидуализирано.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. ответникът М.В.Р. е подал до „***“ АД искане за издаване на кредитна
карта VISA
с кредитен лимит 500 лева /л.55-56/.
На
***г. е сключен договор за издаване на кредитна карта № ***между „***“АД и М.В.Р.,
като надлежно заверено за вярност копие е приобщено към доказателствата по
делото /л.23-24/.
Съгласно
договора, банката е приела да издаде кредитна карта на ответника и да му
предостави банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на
500 лева. В чл.3 от договора е посочено, че кредитната карта се издава със срок
на валидност ***г., който е и краен срок за погасяване на предоставения
овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен /л.23-24/.
С
исковата молба са представени общи условия на „***“ АД за издаване и ползване
на международни кредитни карти без депозит MASTERCARD и VISA, за които ищецът твърди да са
приложими за процесния период /л.25-30/.
В
т.36 от представените общи условия е посочено, че срокът за ползване на
овърдрафта е съгласно договора и съвпада със срока на валидност на картата. В
т.36.2 е предвидено банката да подновява срока на валидност на картата,
респективно срока за ползване на овърдрафта, служебно, като издава нова карта.
Уговорено е още, че ако картодържателят не желае картата да бъде подновена,
респективно срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да
уведоми Банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди
изтичане на срока на валидност на картата и да погаси изцяло дебитното салдо по
картовата разплащателна сметка до изтичане на срока на договора. Възможност за
картодържателя да прекрати едностранно договорните си отношения с банката е
предвидена в т.36.3 – с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил
изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка и е изпълнил всичките
си задължения към банката.
Кредитната
карта е получена от ответника на ***г., което е удостоверено с подписа му в
искането за издаване на кредитна карта.
За
изясняване на фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че след получаване на картата ответникът
се е разпореждал с нея като е теглил суми в брой и извършвал плащания чрез ПОС
устройства, извършвал е вноски по нея, а банката е начислявала лихви и такси по
картата. В табличен вид е представена подробна справка от движението по
кредитната карта за периода от ***г. до ***г. Първото достигане до кредита в
размер на над 500 лева се е получило на дата ***г. След ***г. са извършени само
две плащания от по 30 лева на ***г. и ***г., но сумата не е била достатъчна да
покрие сумата над 500 лева по картата. Съгласно заключението на вещото лице
размерът на дължимата главница по процесния договор е 500 лева, дължимата
годишна лихва по чл.6 от договора за периода от ***г. до ***г. е в общ размер
на 255 лева и размер на законната лихва за забава за периода от ***г. до ***г.
е определен на 10.56 лева. Дължимите съгласно чл.9 от Договора годишни такси по
договора са в общ размер на 78 лева. Последното теглене на суми, чрез картата е
било на ***г., като след това са правени вноски за погасяване на задълженията
на ответника по договора на ***г. в размер на 250 лева, на ***г. в размер на
300 лева и на ***г. в размер на 30 лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.73-80/.
На
***г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „***“ АД и ищцовото
дружество. В приложение №1 към договора е описано вземането на „***“ АД към
ответника в настоящето производство, породено от Договор № ***г. /л.7-17/.
Ответникът
е уведомен за извършената цесия с уведомление връчено му на ***г. чрез ЧСИ № ***
Д.С.С.-С. Уведомлението е извършено от „М.Б.“ ЕАД, действащо от името и за
сметката на цедента „***“ АД, като в уведомлението се съдържа и изявление за
обявяване на палвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем /л.19-22/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно
изложените от страните твърдения с доклада по делото е разпределена доказателствената
тежест между тях.
В
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на Договор за издаване на кредитна карта № ***г. между „***“ АД и М.В.Р.
с права и задължения на страните по договора съгласно изложеното в исковата
молба, включително съдържанието на действащите към момента на сключване на
договора общи условия на банката касаещи договора; изпълнението на задължения
на банката по договора, включително усвояването от страна на ответника на
сумата от 500 лева и предаването на кредитна карта на ответника; продължаването
на срока на договора след изтичане на първоначално определения, включително
издаването на кредитни карти на ответника след изтичане на срока на валидност
на първоначално издадената; настъпването на предсрочната изискуемост по
договора за кредит на твърдяната в исковата молба дата, включително на ***г.
ответникът да е направил плащане за погасяване на задълженията си по договора,
както и надлежното уведомяване на ответника за обявяване на предсрочната
изискуемост; размерът на дължимите от ответника суми по договора за кредит,
както и сключването на договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество
е придобило процесните вземания и уведомяването на ответника за това
прехвърляне на вземания.
Между
страните не е спорно сключването на Договор за издаване на кредитна карта № ***г.
между „***“ АД и М.В.Р., както и получаването на кредитната карта от ответника
на ***г., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е усвоил сумата по договора за кредит като е теглил
суми в брой и извършвал плащания до ***г. Погасяване на задължения по договора
за кредит са извършвани до ***г.
Спорни
между страните въпроси, които са от значение за решаване на спора са до кога е
срокът на действие на договора за кредит между страните; приложими ли са в
процесния период и между страните по договора за кредит представените с
исковата молба общи условия, както и съдържат ли неравноправна клауза за
продължаване на срока на действие на договора, както и произвел ли е валидни
правни последици договорът за прехвърляне на вземания и надлежно ли е уведомен
ответникът за обявяването на предсрочната изискуемост и за сключения договор за
цесия.
В
представения договор за издаване на кредитна карта е уговорен срок за погасяване
на предоставения овърдрафт до ***г., освен ако срокът на договора не бъде
продължен. В т.8 от договора се препраща към Общите условия на „***“ АД за
издаване и ползване на международни
кредитни карти VISA, Класическа, неразделна част от договора.
С
исковата молба са представени „Общи условия на „***“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без
депозит MASTERCARD
и VISA. По делото няма данни кога са приети и обявени представените
с исковата молба общи условия, както и дали същите са били приложими между
страните към целия или част от процесния период. Дори при сравняване на пълното
наименование на общите условия се установява различие между общите условия
действащи между страните по договора към датата на сключването му и
представените от ищеца общи условия.
В
този смисъл действително в договора за издаване на кредитна карта е предвидена
възможност за продължаването му и след ***г., но не се установи по делото при
какви предпоставки и какъв ред се извършва такова продължаване, тъй като ищецът
не представи действалите към него момент общи условия а „***“ АД за издаване и
ползване на международни кредитни карти VISA, Класическа, към които препраща
договора. По делото липсват доказателства за издаване и получаване от страна на
ответника на нови кредитни карти след изтичане на срока на валидност на
първоначално издадената, въпреки дадените указания към ищеца, че не сочи
доказателства за тези си твърдения. След като не бяха установени по изискуемия
от закона начин насрещните задължения между страните по договора за издаване на
кредитна карта установени с приложимите към съответния период общи условия, то
не може да бъде установено продължаването на срока на договора след изтичане на
първоначално уговорения срок.
С
отговора на исковата молба е въведено възражение за изтекла погасителна
давност, което се явява основателно. По делото не бе установено от ищеца
продължаването на срока на договора за издаване на кредитна карта и уговарянето
на различен падеж на задължението за погасяване на предоставения овърдрафт
спрямо посочения в договора - ***г. Тъй като в заключението на вещото лице е
посочено извършено от банковата сметка на ответника теглене и плащане на ***г.,
то може да се приеме, че е издадена нова кредитна карта на ответника, но
съдейки от първоначално уговорения срок на валидност, то тя би била валидна до ***г.,
до когато би бил уговорен и срока за погасяване на предоставения овърдрафт.
Дори при такова тълкуване на доказателствата по делото и приемане за доказано
такова продължаване на падежа на задължението за погасяване на предоставения
овърдрафт би могло да се приеме най-късно до ***г. след която дата е изтекла
общата 5-годишна погасителна давност по отношение на вземанията по договора за
кредит. Неоснователна и недоказана се явява исковата претенция за заплащане на
договорна лихва по чл.6 от договора за кредит за ***г. до ***г., както и за
заплащане на такси за обслужване по кредита за период, в който не се установява договора
да е действал между страните. От заключението на вещото лице се установява, че
последното плащане направено за погасяване на задълженията по договора е
извършено на ***г., което може да се приеме за действие прекъсващо давността.
Дори и след тази дата до датата на предявяване на исковете е изтекла общата
5-годишна погасителна давност за процесните вземания.
По
изложените съображения исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в
общ размер на 300 лева.
Водим от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, срещу М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес *** искове за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следни вземания, които
да придобити от ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от ***г.
сключен с „***“ АД:
Сумата от 500 лева, представляваща просрочена главница
по Договор за издаване на кредитна карта № ***г. между „***“ АД и М.В.Р.;
Сумата от 255 лева, представляваща договорна лихва по
чл.6 от договора за кредит, дължима за периода от ***г. до ***г.;
Сумата от 8.33 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от ***г. до ***г.;
Сумата от 78 лева, представляваща дължими такси за
обслужване на кредита;
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – ***г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени в настоящето производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: