Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия П.А гражданско дело № 5850 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл.30 от ЗН и чл. 108 ЗС.

Ищецът Т.К.П. поддържа, че е син на К.Т.П., който е починал на 07.03.2016 г. Ищецът сочи, че ответницата И.Б. твърдяла, че е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „******с площ от 125 кв.м., който била получила от К.П.  по силата на саморъчно завещание. Въз основа на последното ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197, том І, рег. № 3834 от 05.04.2017 г. по описа на нотариус С.Т.. Ищецът сочи, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано саморъчно от завещателя, а подписът не бил негов. Въпреки получената от ответницата на 21.08.2016 г. нотариална покана за предаването на имота на ищеца, понастоящем тя все още го владеела. Ищецът претендира да се обяви процесното завещание за нищожно и да получи владението на имота, чийто собственик по наследство е той.

При условията на евентуалност, тъй като е наследник с право на запазена част, иска възстановяване на запазената му част и получаване на владението върху ½ от имота.

При условията на евентуалност иска и отмяна на за собственост на недвижим имот № 197, том І, рег. № 3834 от 05.04.2017 г. по описа на нотариус С.Т.. Претендира разноски.

Ответницата И.П.Б. оспорва исковете по основание. Твърди, че с наследодателя е живяла на семейни начала и завещанието отразява добрите взаимоотношения, които са имали приживе. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника, конституирано в хода на процеса, оспорва предявените искове. Претендира разноски

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът Т.П. е единствен наследник по закон – син на К.Т.П., починал на 07.03.2016г.

Със саморъчно завещание от 15.10.2013г. К.П. е завещал на сина си Т.П. земеделските си земи в гр.Кнежа, а на ответницата И.Б. – собствения си апартамент, находящ се в гр.София, ******.

Завещанието е написано и подписано от К.П., което се установява от заключенията на повторната и тройната СПЕ, депозирани съответно на 18.03.2021г. и на 31.01.2022г., приети по делото. Съдът не възприема заключението на първоначалната СПЕ като опровергано от заключенията на експертите по повторната и тройната експертизи, които категорично сочат, че както ръкописния текст, така и подписът на завещанието са изпълнени от К.П..

На 05.04.2017г., с нотариален акт № 197, т.І, рег.№ 3834, дело № 163 от 2017г. на Нотариус рег.№ 065 при НК, ответницата е призната за собственик на посочения имот въз основа на обявеното саморъчно завещание, вписано в книгата по вписванията на 05.04.2017г.

На 18.12.2020г. ответницата е прехвърлила на А.В.Б. – трето лица помагач на страната на ответника, процесния недвижим имот с договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на задължение, обективиран в Нотариален акт № 154, т.VІ, рег.№ 13631, дело № 1038 от 2020г. на Нотариус рег.№ 065 при НК.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.42, б.б от ЗН

Претенцията, предявена от ищеца с правно основание чл.42, б.б от ЗН - за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на К.П. от 15.10.2013г., почива на твърденията, че при съставянето му не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно – не е написано ръкописно от самия завещател е не носи подписа му.

Тези обстоятелства не бяха установени по делото. Заключенията на вещите лица по изслушаните и кредитирани по делото две съдебно-почеркови експертизи /депозирани на 18.03.2021г. и на 31.01.2022г./ са единодушни, че както текстът, така и положеният в нотариалното завещание подпис е изпълнен от К.П.. Саморъчното завещание е изготвено в предвидената от закона форма по чл.25, ал.1 от ЗН, поради което е валидно. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искането по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на нотариален акт № 197, т.1, рег.№ 3834, дело № 163 от 2017г. на Нотариус рег.№ 065 при НК, заявено при евентуалност не следва да бъде разглеждано.

По същите съображения, предвид отхвърлянето на иска по чл.42, б.б от ЗН без разглеждане следва да бъде оставен и иска по чл.108 от ЗС, предявен при евентуалност – за собственост и предаване на владението върху целия имот, предмет на завещателното разпореждане.

По иска с правна квалификация чл.30 от ЗН

С предявяването на конститутивния иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване, което становище е застъпено с ТР 1/2005 г. на ОСГК.

Установено е по делото, че ищецът е наследник по закон на своя баща и е наследник със запазена част от 1/2 , съгласно чл.29 от ЗН, поради което е материалноправно легитимирана да води иска по чл. 30 ал. 1 ЗН. Установено е и извършването от наследодателя на ищеца завещание в полза на ответницата, която не е сред кръга на призованите за наследяване.

Не са представени обаче доказателства за приемане на наследството от ищеца по опис. Приемането на наследството по опис е от значение, когато запазената част на наследника е накърнена чрез завет или дарение по отношение на лица, които не са наследници по закон, какъвто е настоящия случай. Тогава законът изисква за определяне на запазените и разполагаеми части да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, в която се включва и цялото имущество, останало в наследство от наследодателя, за да се прецени дали останалото свободно имущество е достатъчно да удовлетвори запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, респективно- дали дарението или заветът надхвърлят разполагаемата част на наследодателя и следва да бъдат намалени, за да получи наследникът със запазена част нейния пълен размер. (ТР №3/19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г.) Вярно е, че когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез общо (универсално) завещание, не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със запазена част би могъл да я получи и в тези случаи намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл.29 от ЗН. Аналогично - когато е завещано (дарено) конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и в тези случаи не се налага образува наследствена маса по чл.31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би могло да покрие запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще се извърши направо с дробната част по чл.29 ЗН.

В настоящия случай обаче от самото завещание се установява, че завещателното разпореждане в полза на ответницата е частно – завещан е един имот, който не изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, противно на твърденията на ищеца в обратната насока, поддържани в исковата молба и съдебно заседание. От завещанието се установява, че наследодателят е притежавал и земеделски земи, а от представените писмени доказателства и това, че  е имал сключени договори с банки – представено е заявление за издаване на кредитна карта, за откриване на разплащателна сметка, за електронно банкиране.

Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай е  необходимо наследството да е било прието по опис, като разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение. Тъй като ищецът не е приел наследството по опис, същият няма право да иска намаляване на завещателните разпореждания и дарения, дори и при накърнена запазена част. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искането по чл.537, ал.2 от ГПК – за  частична отмяна на нотариален акт № 197, т.1, рег.№ 3834, дело № 163 от 2017г. на Нотариус рег.№ 065 при НК, заявено при евентуалност не следва да бъде разглеждано.

По същите съображения, предвид отхвърлянето на иска по чл.30 от ЗН без разглеждане следва да бъде оставен и иска по чл.108 от ЗС, предявен при евентуалност – за собственост и предаване на владението върху ½ идеална част от имот, предмет на завещателното разпореждане.

По разноските

При този изход на спора, разноски на ищеца не се дължат. В  негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ответницата разноски от 2 800 лева – заплатени депозит за възнаграждение на ВЛ и адвокатско възнаграждение от 2 500 лева, което съдът не намира основание да намали /същото е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски на третото лице помагач не се дължат – чл.78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.П., ЕГН **********,***, срещу И.П.Б., ЕГН **********,***, иск по чл.42, б.б, вр.чл.25, ал.1 от ЗН – за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на К.Т.П. от 15.10.2013г., вписано в Агенция по вписванията  на 05.04.2017г., т.І, №55 под вх.регистрационен № 19130.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.П., ЕГН **********,***, срещу И.П.Б., ЕГН **********,***, иск по чл.30 от ЗН – за възстановяване на запазена част в размер на ½ от наследствената маса от наследството на К.Т.П. починал на 07.03.2016 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Т.К.П., ЕГН **********,***, срещу И.П.Б., ЕГН **********,***, при евентуалност искове с правна квалификация чл.108 от ЗС – за признаване за установено, че ищецът е собственик на целия или на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, община Столична, ул.”******, а именно: АПАРТАМЕН № 7 /с лице на юг и запад/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1001.466.1.7, находящ се в гр. София, СО- район „Триадица”, ул. „******, етаж 4, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68334.1001.466, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, със застроена площ по данъчна оценка от 125,60 кв, метра, при съседи: улица, Н.Д.С.и калкан и при съседи по схема на АГКК         на същия етаж: № 68134.1001.466.1.8, под обекта: № 68134.1001.466.1.5, над обекта: няма, заедно е принадлежащото таванско помещение с лице към запад с площ от 16,35 кв. метра, при съседи: коридор, стълбище, двор и М.д-р Б. В., заедно със зимнично помещение, с лице към северозапад е площ от 16.35 кв. метра, при съседи: коридор, калкан д-р П., двор и стълбище и М.д-р Б.В.а и заедно с 810/12009 ид. части от общите части на сградата и толкова от дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1001.466, целият с площ по скица от 694,00 кв. метра, а по нотариален акт от 678.00 кв. метра, трайно предназанчение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване над 15 метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 14 /четиринадесет/, квартал 331, парцел VI, при съседи: № 68134.1001.1020, № 68134.1001.465, № 68134.1001.464, №68134.1001463, № 68134.1001459, № 68134.1001.458, № 68134.1001467 и при съседи по нотариален акт: ул. „Парчевич”, жилищна кооперация, Р.П.а, А. ,К., Й.и Е.В.и П.Г., и осъждане на ответницата да предаде владението върху целия, респ. върху ½ идеална част от него.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл.537, ал.2 от ГПК на Т.К.П., ЕГН **********,***, за отмяна на нотариален акт № 197, т.І, рег.№ 3834, дело № 163 от 05.04.2017г. на Нотариус рег.№ 065 при НК, както и заявеното при евентуалност искане за частичната му отмяна.

ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН **********,***, да заплати на И.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 2 800 лева – разноски по делото. 

ОТХВЪРЛЯ молбите на Т.К.П., ЕГН **********,***, и А.В.Б., ЕГН **********,***, за присъждане на разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на А.В.Б. като трето лице помагач на страната на ответника

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

 

СЪДИЯ: