МОТИВИ към Решение № 260107, постановено на 14.09.2020 г. по
НАХД № 1931 по описа на Районен
съд – Варна за 2020 г.
Производството по
НАХД № 1931 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г. е образувано във връзка
с депозирано в Районен съд – Варна Постановление от 22.05.2020 г. на Районна
прокуратура – Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е
направено предложение обв. Я.П.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК, за това,
че на 30.10.2019 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 315 ЦДИ „Спринтер“
с регистрационен № В 8542 НН нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 1 от
Закон за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
- чл. 25, ал. 1 от
Закон за движението по пътищата - „Водач на пътно превозно средство, който
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
- чл. 40, ал. 1 от
Закон за движение по пътищата - „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“
- чл. 40, ал. 2 от
Закон за движението по пътищата - „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“, с което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д.И.Ш.,
изразяващи се в счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо
десни ребра, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от
около 2 – 2,5 месеца и в счупване на шиловидния
израстък на лъчевата кост на дясната предмишница с
ангажиране на ставната повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник за период от около 1 – 1,5 месеца – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В проведеното на
14.09.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1931 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура
поддържа възведеното обвинение, като намира, че от събраните гласни и писмени
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява авторството и съставомерността на престъпното деяние, за което е
повдигнато обвинение на обв. Г.. Представителят на
държавното обвинение пледира обв. Г. да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като същевременно бъде
лишен от право да управлява МПС, както и да му бъдат възложени сторените
разноски в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебните прения по време на откритото
съдебно заседание по делото, проведено на 14.09.2020 г., процесуалният
представител на обв. Я.П.Г. – адв.
М.П. от АК – Шумен се солидаризира с позицията на Варненската районна
прокуратура, че са налице материалните предпоставки, предвидени в наказателния
закон, неговия подзащитен да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложена административна санкция за
извършеното на 30.10.2019 г. деяние. Адв. П. обаче
подчертава в своята пледоария, че следва самото деяние да бъде квалифицирано
като престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „А“, предл.
2 от НК, доколкото обв. Г. е положил усилия за
оказване на неотложна помощ на пострадалото лице.
Обв. Я.П.Г. се придържа към становището на своя
упълномощен защитник адв. М.П., като в предоставената
му възможност да изрази своята последна дума пред съда, въз основа на
разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, изразява съжаление за случилото се
деяние и моли за минимално по размер административно наказание.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Обв.
Я.П.Г. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС № *********,
издадено от ОД на МВР – гр. Варна, за управление на превозни средства категории
„В“, „А“ и „М“.
През 2019 г. работил на
трудов договор към търговско дружество, занимаващо се с доставка на пресни
плодове и зеленчуци в търговски обекти на територията на община Варна. Във
връзка с изпълнение на служебните си задължения, обв.
Г. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 315 ЦДИ „Спринтер“ с регистрационен № В 8542 НН, с който разнасял
плодовете и зеленчуците до различни търговски обекти.
Около 10:30 часа на
30.10.2019 г. обв. Г. се намирал с управлявания от
него товарен автомобил с регистрационен № В 8542 НН на ул. „Кюстенджа“
№ 22 – 24 в гр. Варна. Обв. Г. предприел маневра с
управляваното от него превозно средство на заден ход в нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 25, ал.
1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, тъй като не се уверил, че пространството непосредствено
зад превозното средство е свободно. Обв. Г. привел в движение на заден ход управлявания от него
товарен автомобил и блъснал в гръб пресичащия пътното платно на ул. „Кюстенджа“ св. Д.И.Ш. на
разстояние около 1 – 1, 5 метра от тротоара на уличното платно. Вследствие на
удара, св. Ш. се завъртял с лице към задната част на превозното средство, но
успял да запази равновесие и не паднал на земята.
Обв.
Г. обаче не усетил удара между управляваното от него превозно средство и св. Ш.,
като отново привел в движение на заден ход автомобила, като по този начин
последвал втори удар между задната част на товарния автомобил и тялото на св. Ш.,
като този път автомобила ударил пешеходеца в гръдната област на тялото му.
Вследствие на този втори
удар, св. Ш. загубил равновесие и паднал върху земята, като превозното средство
затиснало с ходовата си част тялото на св. Ш..
В този момент случайни
минувачи по улицата – непосредствени очевидци на пътно – транспортното
произшествие сигнализирали на висок глас на обв. Г.
веднага да преустанови движението на товарния автомобил, тъй като под ходовата
част на превозното средство има затиснат човек.
Обв.
Г. преустановил движението на товарния автомобил, слязъл от него и видял, че
под превозното средство се намира тялото на св. Ш., като с помощта на един крик
обв. Г., заедно с още няколко неустановени по делото
лицата успели да повдигнат автомобила и да извадят благополучно
св. Ш..
Междувременно на място
пристигнала линейка с медицински екип, който откарал св. Ш. в болнично заведение
в гр. Варна.
Вследствие на пътно –
транспортното произшествие, св. Д.И.Ш. получил средни телесни повреди, изразяващи се в счупвания на 2-ро до 8-мо леви
ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили трайно затруднение в
движенията на снагата за период от около 2 – 2,5 месеца и в счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност, обусловило
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 1 –
1,5 месеца
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на свидетелите Д.И.Ш., К.И.И.,
Г.Г.М., Г.А.К., изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно – медицинска експертиза от вещото лице д-р. В.С.;
изготвената в хода на досъдебното производство видео – техническа експертиза от
Д.Й. – служител в сектор БНТЛ към ОД на МВР – гр. Варна; изготвената от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна справка за констатираните нарушения
на Закона за движение по пътищата от страна на обв. Г.;
актуална справка за съдимост на обв. Я.П.Г., издадена
от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Карнобат.
След преценка и анализ на всички събрани по делото
доказателства, съдът категорично намира и приема, че обв.
Я.П.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като безспорно се установи от
фактическа страна, че на 30.10.2019 г. в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 315 ЦДИ „Спринтер“ с регистрационен № В 8542 НН нарушил правилата за
движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 1 от Закон за движението по пътищата -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“
- чл. 25, ал. 1 от Закон за движението по пътищата -
„Водач на пътно превозно средство, който предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
- чл. 40, ал. 1 от Закон за движение по пътищата -
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“
- чл. 40, ал. 2 от Закон за движението по пътищата -
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, с което по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д.И.Ш., изразяващи се в
счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра,
обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 –
2,5 месеца и в счупване на шиловидния израстък на
лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на
ставната повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за период от около 1 – 1,5 месеца.
За да достигне до този краен правен извод, на първо
място, съдът изцяло кредитира показанията на четиримата разпитани свидетели – св.
Ш., св. И., св. К. и св. М.. Показанията на четиримата свидетели са подробни,
последователни и непротиворечиви, като изцяло и напълно се подкрепят от
останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, заключението
на съдебно – медицинската експертиза, както и от самопризнанието на обв. Г..
На практика обв. Г. в нито
един момент от образуване на наказателното производство не оспорва авторството и
механизма на пътно – транспортното произшествие, а именно, че той е управлявал
товарния автомобил на инкриминираната дата 30.10.2019 г. в гр. Варна и, че
именно неговите действия са причинил пътно – транспортното произшествие.
В случая акцент следва да бъде поставен върху
телесните увреждания, които е получил св. Ш. вследствие на пътно – транспортното
произшествие, като в тази връзка съдът безусловно кредитира заключението на
изготвената от д-р. С. съдебно – медицинска експертиза, от което категорично се
установява, че св. Ш. е получил следните наранявания: изразяващи се в счупвания
на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили
трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 – 2,5 месеца и
в счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на
дясната предмишница с ангажиране на ставната
повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за период от около 1 – 1,5 месеца.
От приложената на л. 12 – 15 от НАХД № 1931 по описа
за 2020 г. на Варненския районен съд актуална справка за съдимост се
установява, че към датата на извършване на деянието обв.
Г. е неосъждан (същият е реабилитиран по право).
При така установена фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Субектът на престъпното деяние по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК – Я.П.Г. е
пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да
разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги
контролира.
От субективна страна обв. Г.
е извършил престъпното деяние при форма на вината непредпазливост (небрежност
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК), тъй
като същият не е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и не е целял тяхното настъпване, но същевременно е бил длъжен да предвиди,
че нарушавайки правилата за движение и по – конкретно разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата,ще
предизвика съставомерния резултат.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие и се
изразява в управлението на моторно превозно средство от обвиняемия Г. *** в
нарушение на изискванията, въведени чрез нормите на чл. 20, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Самият чл. 20, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата предвижда, че „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“
От своя страна чл. 25, ал. 1 от Закон за движението
по пътищата предвижда, че водач на пътно превозно средство, който предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Нормата на чл. 40, ал. 1 от Закон за движение по
пътищата допълва, че преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закон за движението
по пътищата предвижда, че по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
От събраните по делото доказателства се установи, че
около 10:30 часа на 30.10.2019 г. на ул. „Кюстенджа“
в гр. Варна, движейки се на заден ход с управлявания от него товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел 315 ЦДИ „Спринтер“ с
регистрационен № В 8542 НН е пренебрегнал изпълнението на посочените разпоредби
и е блъснал на два пъти св. Д.И.Ш., вследствие на което му причинил средни
телесни повреди.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи вината
обстоятелства към датата на извършване на деянието. Към тази дата, обв. Г. не е бил осъждан, който факт обаче за по – голяма
прецизност следва да се отбележи, че не може да бъде отчетен като смекчаващо
вината обстоятелство, доколкото е съобразен от законодателя при приложението на
чл. 78а и сл. от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема
изразеното съжаление и проявената критичност от страна на обвиняемия към
извършеното от него деяние, както и несъмнено бързата му реакция и помощта, която
е оказал да бъде изваден св. Ш. от пространството под ходовата част на товарния
автомобил.
В случая обаче според съда поведението му единствено
може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не е
достатъчно да се приеме промяна в правната квалификация на престъплението,
каквато искане беше направено от страна на защитата. Основният аргумент на съда
за така застъпената позиция е, че видно от свидетелските показания и най – вече
от показанията на св. М. се установява, че неустановени по делото лица веднага
са издърпали тялото на св. Ш. от пространството под товарния автомобил. Без
съмнение обв. Г. също е положил усилия, за да бъде
съхранено здравето на пострадалия свидетел, но според съда те не са достатъчни,
за да бъдат подведени под хипотезата на 343а, ал. 1, буква „А“, предл. 2 от НК.
Съдът намира, че напълно законосъобразно Варненската
районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. Г. престъпление се предвижда наказание „лишаване от
свобода” в размер до три години или пробация, деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
престъплението, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил
прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени
вреди.
Предвид изложеното и с оглед наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, съдът намира, че на обв. Г. следва
да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„глоба” в размер на 1000,00 лв.
На основание разпоредбите на чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343Г от НК, съдът наложи на обв.
Я.П.Г. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Съдът възложи на обв. Я.П.Г.
направените по делото разноски в общ размер на 318, 90 лева (триста и
осемнадесет лева и деветдесет стотинки), на основание разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК, която сума следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – гр. Варна,
доколкото разноските са сторени в хода на досъдебното производство.
Съдът отне в полза на Държавата веществените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно 1 бр. СД,
съдържащ запис от външна камера от магазин „STAR MARKET“ от 30.10.2019 г., находящ се на л. 60 от досъдебно производство № 465 по описа за 2019 г. на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна и 1 бр. СД с информация от „Национална
система – 112 – МВР“ находящ се на л. 63 от досъдебно
производство № 465 по описа за 2019 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна, като съдът реши след влизане в сила на окончателен съдебен акт да
се унищожат като вещи без ценова и материална стойност.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: