№ 300
гр. Варна, 04.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600281 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим И. Д. И., редовно призован, явява се лично и с
адв. Н. С. В. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен от преди.
Частните обвинители:
К. А. И., редовно призована, не се явява.
М. П. И., редовно призован, явява се лично.
А. И. П., редовно призована, не се явява.
В. М. И. чрез законни представители К. А. И. и М. П. И. , редовно
призована, не се явява. Представлява се от законния си представител М. П. И..
За частните обвинители се явява повереник адв. М. Д. Я., редовно
упълномощен.
Не се явява адв. В. Й. З. от АК - ДОБРИЧ, редовно упълномощена от
преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът пристъпва към разпит на свид. М. П. И..
М. П. И. – с установената по делото самоличност. Предупреден за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината, разяснен
чл.121 от НПК.
СЪДЪТ предоставя на свидетеля карта на кръстовище в гр.Добрич,
между бул.“Русия“ и ул.“Хр.Ботев“, извлечена от общодостъпна система
Bgmaps.
На въпроси на съда
СВИД. И. – На представената карта маркирам мястото на магазин
“Андреев“ и пътя си до кръстовището за моя ляв завой.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме към материалите по делото картата
на посоченото кръстовище с направените отбелязвания по нея от свидетеля,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство горепосочената карта.
Въпроси на съда: Какво е разстоянието от магазин „Андреев“ до
кръстовището на бул. Русия, където сте се установил за ляв завой?
СВИД. И. – Не повече от километър.
Въпроси на съда: За колко време в деня на произшествието изминахте
това разстояние? Имаше ли движение пред вас и какво?
СВИД. И. – Не мога да отговоря точно, беше почивен ден, нямаше много
коли, почти нямаше движение в града, може би около 4-5 мин от тръгването
пред магазина до кръстовището.
Въпроси на адв. В.: Възникна сега въпрос във връзка с това потегляне и
тръгване - колко маневри извършихте докато стигнете до мястото на
кръстовището?
СВИД. И. – От паркинга като тръгнахме, там паркингът е доста голям, аз
тръгнах както е начертано на картата, в тази посока тръгнахме. Бяхме спрели с
лице срещу магазина. Дадохме назад, не помня точно как съм обърнал, но има
достатъчно място с една или с няколко маневри да излезе колата. След това,
както е начертано на картата. Ако не се лъжа улицата, по която излязох от
магазина е ул. Иван Рилски, там има едно мостче, там минава и р. Суха река,
минава се по мостчето, за да се излезе на бул. Русия. Направих завой само от
2
магазин „Андреев“ като излезем за да се включим в булеварда. Направих от
паркинга лек десен завой за ул. Иван Рилски, ул. Иван Рилски се включва в
бул. Русия, там при самото включване правим също десен завой и вече самият
булевард се разширява, за да може колата да се изнесе вляво за да се направи и
левия завой, който е злощастния завой.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Я. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. В. – Продължавам да държа на исканията, които съм направил в
допълнителното си изложение, като правя уточнение, че при трети въпрос,
явно е станала печатна грешка при изписването, всъщност въпросът е: Би ли
настъпил удар между двата автомобила в случай, че водачът на л.а. „Туран“,
когото разпитахме в момента, беше реагирал с намаляване или спиране, тоест
с действие на спирачка, а не с ускоряване на автомобила така, както той е
казал. Тоест става дума за другия автомобил, а не на подсъдимия. В случай, че
беше настъпил удар – в кои части на автомобила, съвсем логично, тъй като от
експертизите става ясно и от разпитите както в ДП, така и на съдебна фаза,
свидетелят заяви, че в момента, в който е видял наближаването на лекия
автомобил на подсъдимия е ускорил автомобила си с намерението да мине
пред него. Тоест той е направил една неправилна преценка. ЗДвП казва, че в
случай на опасност водачът е длъжен да намали или да спре. Именно в тази
насока е и това искане за тази експертиза, която би могла да ни отговори и на
този въпрос, като пак казвам, че държа и на другите.
Не правя нови искания, само уточнявам автомобила, който искам да бъде
изследван.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, въпреки Вашето
произнасяне с определение аз считам, че е неоснователно искането за
назначаване на такава експертиза доколкото въпросите, които са от значение за
предмета на доказване вече са изяснени по делото.
АДВ. Я. – Аналогично на представителя на ВАпПр намирам, че
въпросите, които са съществени и са част от предмета на доказване са
изяснени. Експертно установена е скоростта на лекия автомобил „Фолксваген
Туран“ в момента на удара и тя е двадесетина км/ч. Тоест дали той се е опитал
да ускорява, дали не се е опитал да ускорява – скоростта е ниска, тя е 22 км/ч.
СЪДЪТ не счита, че се налага промяна на взетото вече становище по
искането в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК, включително и след
направеното ново уточнение по въпрос 3. Не се налага извършването на нови
съдебни следствени действия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОСТАВЯ без уважение направеното искане от страна на защитника.
СЪДЪТ счита, че са извършени всички съдебни следствени действия, не
са направени нови искания, освен отхвърленото, за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което обявява
съдебното следствие за приключено и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам че подадената
жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил всички усилия
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, които са от
значение за предмета на доказване, като събраната доказателствена
съвкупност е била подложена на задълбочен анализ, в резултат на което
считам, че първоинстанционният съд е стигнал до правилни и верни изводи, и
правилно е приложил материалния закон.
Не намирам да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила такива, които да влекат необходимост от отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на Окръжния съд за ново
разглеждане. Считам, че фактическата обстановка по делото е изяснена по
предвидения в НПК ред. Подробно описана в мотивите на присъдата изяснена
е обективно и пълно. Считам, че и механизмът на ПТП е изцяло изяснен.
Посочената в мотивите към присъдата фактология изведена на база на
правилен и задълбочен анализ на заключенията на съдебните технически
експертизи, както и гласните доказателствени средства подложени на
обективен анализ. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е
преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като
управлявал автомобила със скорост от 71 км/ч.
Съобразно заключението на назначената в хода на досъдебното
производство АТЕ, приложена в т.3 от ДП, ако подсъдимият е управлявал
автомобила с разрешената скорост за този участък от 50 км/ч той е можел да
спре преди мястото на удара, поради това и вещите лица са извели своето
заключение, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
навлизането на л.а. „Ауди“ – управлявано от подсъдимия на червен сигнал на
светофарната уредба и движението му с по-висока от разрешената за този
участък скорост.
С оглед прецизност считам, че следва да бъде посочено, че нормата на
чл.6, т.1 от ЗДвП се явява обща разпоредба от закона, която поглъща
специалните разпоредби на ЗДвП, които са нарушени от подсъдимия и
всъщност са довели до настъпване на инкриминирания резултат. В тази норма
на чл.6 не се съдържа императивно правило за поведение, само общо такова да
не се поставя в опасност живота и здравето на хората, както и правилото
4
водачът на МПС да съобразява своето поведение с пътните знаци, със
светлините и пътната маркировка. Тези изисквания са конкретизирани с
множество други задължения, императивни разпоредби в ЗДвП и правилника
за неговото прилагане, каквито в конкретния случай са нормата на чл.21, ал.1
от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за прилагането му и считам, че тези
две нарушения на правилата за движение се явяват в причинна връзка с
настъпилия резултат, поради това и считам, че за нарушението по чл.6, т.1 от
ЗДвП подсъдимият следва да бъде оправдан.
По отношение санкционната част на присъдата, считам същата за
правилна и справедлива. Съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и наличието на известно съпричиняване
от страна на свид. И., поради това е отмерил наказание в размер на шест
години лишаване от свобода. Считам същото за справедливо, с оглед
извършената от съда прецизна индивидуализация на наказанието и
отговарящо на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези съображения и с направеното искане за оправдаване по
отношение нарушението по чл.6 Ви моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, намирам присъдата, постановена
от ОС Добрич за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което
разбира се не е оспорена от частното обвинение, респективно намирам
депозираната въззивна жалба, ведно с допълнението към нея за необосновани
и като такива следва да бъдат оставени без резултати във Вашия съдебен акт.
Фактологията е абсолютно, напълно и безспорно установена от страна на ОС
в проведеното от същия съд съдебно следствие.
Безспорно са установени допуснатите нарушения от водача на л.а.
„Ауди“, управляван от подсъдимия и жалбоподател в настоящата инстанция.
Подобно на казаното от прокурора и аз намирам, че разпоредбите на чл.6,
т.1 и чл.31, ал.7, т.1 се намират в съотношение на обща към специална и за
това следва да намери приложение специалната разпоредба, а именно тази на
чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която категорично забранява на водачите на МПС
да пресичат мислената линия на светофарната уредба когато на същата има
сигнал в червен цвят, тоест светещ на червено светофар. Подсъдимият не се е
съобразил с това и не е спрял, макар че експертно установено е, че той се е
намирал на 44-45 метра от мястото на удара в момента, в който л.а.
„Фолксваген Туран“ е започнал маневрата – завой наляво и е пресякъл
мислената линия между двете платна на булеварда, сиреч той е започнал
навлизане в другото платно на булеварда и от този момент като такъв
представлява опасност за движението. Игнорирам факта, че той е предприел
тази маневра позволено при светеща за него зелена светлина на светофара.
По-важното е че при тези 44-45 метра, дори и при разрешената скорост, с
която се е движил подсъдимият реагирайки адекватно и незабавно на
възникващата опасност той е могъл да спре преди мястото на удара, можел е
да спре и при 50 км/ч преди мястото на удара съобразно изчислените от
5
експертите опасни зони за спиране на този автомобил при 50 км/ч и при 71
км/ч. Следователно избирайки първо превишената скорост за движение и
второ, избирайки възможността да не се съобрази със знака на светофарната
уредба, която категорично е светела в червено той умишлено се е поставил в
невъзможност да предотврати вероятните тежки последици и вероятно тежко
възникване на ПТП, каквото за огромно съжаление е възникнало, и от което е
загинало едно четиригодишно момченце.
Защо смятаме, че сигнала на светофара при приближаване на подсъдимия
към кръстовището е светел в червено – тук са освен показанията на частните
обвинители и пострадали М. И. и К. И., да кажем, че биха могли да бъдат
упрекнати в недобросъвестност и необективност донякъде, тъй като бранят
свои законни права и интереси, но те се подкрепят нееднозначно от
показанията на свид. С. И. и свид. Н.й Д., като особено категорични са
показанията на свид. С. И.. Частично се подкрепят от показанията на свид.
Ц.А. и от показанията на служител в пътна полиция Д. И., който ясно заяви
какво е споделил с него водачът – подсъдим непосредствено след
произшествието. Всички тези доказателствени източници, анализирани в
тяхната съвкупност, ясно говорят, че за подсъдимият е светела червена
светлина при приближаването към кръстовището, за което той не е предприел
никакви мерки за да намали скоростта, да не говорим за спиране.
Предвид на това намирам присъдата за правилна и обоснована, и както
казах това е причината поради която частното обвинение не е оспорвало
същата, моля да я потвърдите. Благодаря Ви.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, аз за разлика на колегите ще се
спра малко повече на присъдата, въпреки, че в допълнителните писмени
изложения съм посочил подробно, то бих искал да го заявя и днес в съдебната
зала.
Основното е, че присъдата е несправедлива на няколко основания. Аз съм
се постарал така, както в присъдата са изложени мотивите, по същия начин да
направя изложението, за това те следват именно хода на изложението на
самата присъда.
На първо място, тук също беше споменато, че са безспорно установени,
налице са категорични факти. Да, налице са такива, но един от тези факти,
който не е взет предвид при определяне на наказанието и изобщо при
постановяване на присъдата е, че детето, което е починало не е било с
поставен предпазен колан. Всичко това, без извършения разпит, още веднъж
доказва, че детето и не би могло и само да се откопчае по простата причина,
както вече казах познаваме мястото отлично, там е паркинг който за разлика
от твърдението на свидетеля, напротив няма много място за паркиране и
маневриране, а точно обратното и дори и да излезе на заден ход човек трябва
да прави минимум две маневри, след това има да направи един, втори, трети
десен завой. Защо го казвам всичко това? Защото това е време, през което
автомобилът се движи наляво, надясно, назад, напред, време в което телата на
6
всички пътници също се движат, още повече на самото дете. Като сложим и
това, че експертите са категорични, че начинът, по който е намерено столчето
говори за това, че то първо не е било правилно закрепено, а след това, че е
невъзможно детето да е било с поставен колан. Остава единствено и само
възможен вариант ако то е било с преметната горната част на колана на
автомобила, но това също е предположение. Категоричните данни са, че
детето не е било с поставен колан на седалката. Въпреки това ДОС приема
това за доказан факт.
На следващо място, а оттам тръгват и всички други експертизи,
изчисления и погрешни изводи е, че автомобилът, в който са се возили
свидетелите и починалото детенце е потеглил на зелен светофар. Това също от
ОС е прието за факт, но ако внимателно бъде разгледано делото, за което не се
съмнявам, ще се види, че този факт е единственото твърдението на днес
разпитания в съдебно заседание, тоест бащата на пострадалото дете. За
съжаление обаче всички експертизи оттам-нататък се концентрират и правят
изводите си именно на базата на този „факт“. Дори в една от експертизите е
записано изрично: „Няма категорични данни за момента темпа на ускорение
при потегляне на л.а. „Фолксваген“, но ако допуснем, че лекия автомобил
„Фолксваген“ потеглил със светването на зелен сигнал на светофарната
уредба и оттук се правят всички останали изводи. Тоест първо имаме
допускане от страна на експертизата, но само в една насока, а именно, че е
потеглил на зелен светофар. В същото време след като е допускане, следва да
бъде допуснато, че е потеглил и не на зелен светофар, а по-рано, преди
светването на зелен светофар, нещо, което ние твърдим от самото начало и ако
бъде изготвена такава експертиза, за която направих искане, то това щеше да
бъде доказано по несъмнен начин.
Следващият факт, върху който би следвало да се концентрираме е именно
времето на светване на зеления светофар, както за единия, така и за другия
водач. Обърнете внимание, многократно бяха изисквани циклограма, схема на
светенето на процесния светофар, в крайна сметка беше издадено такова
удостоверение или служебна бележка от Общината, от което стана ясно, че
имаме седем секунди разлика между червения светофар на подсъдимия и
зеления светофар на свидетеля и пострадалия автомобил. Всичко това обаче
по някакъв начин беше игнорирано, тъй като всички, включително и
експертите се концентрираха върху това, че да, има данни, че подсъдимият е
преминал на червен светофар. Да, за съжаление това беше доказано. За
съжаление той така е направил, но следващото, на което следва да се спрем е,
че има достатъчно свидетели, които могат да докажат, че преминаването на
червен сигнал не е след като са минали тези седем секунди, тоест имаме
време, в което другият автомобил – л.а. „Фолксваген“ е следвало да продължи
да бъде спрял и това така наречено догонване от страна на подсъдимия не би
следвало да причини ПТП ако и автомобилът на другия водач беше спазил
категорично потеглянето си на зелен светофар.
В присъдата, основно на нея се спирам, е записано и са взети предвид
7
показанията на свид. С. И., за който стана дума, но тогава, когато той обяснява
настъпването на катастрофата като казва: „Аз спрях, след това покрай мен
мина …“ За съжаление въпреки богатството на българския език, той няма по
друг начин, по който да каже, че това се е случило едновременно освен това,
което е казал на разпита на ДП, в деня на катастрофата, а именно в момента, в
същия момент, той казва в този момент мина автомобила покрай мен. В
съдебно заседание той беше запитан би ли могъл да прецени някакво време
или той по-скоро каза „да бяха минали не повече 2, 3, 4 секунди. Дори и тези 4
секунди да са минали и тогава в същия този момент да е преминал
автомобилът на подсъдимия, то автомобилът на другия водач е следвало да
продължи да изчаква преминаването. Тук стигаме и до действията на другия
водач, а именно от една от експертизите става ясно, че видимостта там е около
150 метра, тоест и двамата водачи са имали възможност да се видят, тоест че
съществува друг автомобил най-малко така да го наречем. Да, действително,
пак казвам, подсъдимият е надценил собствените и на автомобила си
възможности, като е сметнал, че ще успее да мине преди да светне червен
сигнал на светофара, но не е успял. Въпреки това другият водач, както
споменах и както обосновах искането си за тази експертиза, нарушавайки
също закона за движение по пътищата, който повелява, че следва в случай на
опасност, каквато неминуемо съществува, виждайки засиления автомобил,
който идва с явни намерения да не спре той е преценил, че може да ускори
собственият си автомобил и да премине пред него – нещо, което имайки
предвид, че той не е сам в автомобила си, вози цялото си семейство звучи
нелогично, но в случая така е направил, това са неговите показания пак
казвам. Като имаме предвид и това, че от експертизата става ясно, че
автомобилът е намерен на втора предавка, но същият този свидетел – водачът
на другия автомобил казва, че е потеглил на първа и е бил на първа предавка
когато е настъпило ПТП. Казвам това защото на първа предавка автомобилът
ускорява много бързо и именно това е накарало най-вероятно свидетеля да
помисли, че би могъл да премине преди автомобила на подсъдимия, а не да
изчака. Да, но това както вече казах е в разрез с нормата на закона, който
казва, че водачът в случай на опасност е длъжен да намали и да спре.
Стигаме и до един въпрос, който и в днешно съдебно заседание беше
избягван както от представителя на прокуратурата, така и от колегата, който
защитава частните обвинители, което е разбираемо за него, а именно каква е
причината за настъпване смъртта на детето. По този въпрос въпреки, че няма
съмнение, тъй като дори и без експертиза, на всеки, който се е возил в
автомобил е ясно за какво служат коланите и те не случайно се наричат
предпазни колани, предпазни като предпазват именно тялото на човека, който
се вози и е с поставен колан да се движи в пространството свободно, тоест то
би следвало да остане на място там, където е станало. Имайки предвид, че в
случая става дума за детска седалка, която вече е подсилена от гледна точка на
сигурността в смисъл такъв, че вече не говорим за триточково закопчаване, а
за петточково, тоест всички крайници на детето и тялото му би следвало да са
8
обхванати по такъв начин, че то да не може да се придвижи накъдето и да
било.
От комплексната СМЕ става ясно механизма на получаване на увреждане
и причината за смъртта на детето, а именно, че става дума за удар в тъп
предмет с широка плоскост, такъв предмет безспорно, имайки предвид всички
други обстоятелства по делото, е именно пътното платно. Тоест причината за
настъпване на смъртта на детето е именно непоставянето на обезопасителният
му колан и излизането му извън автомобила. Тук стигаме до въпроса да,
виновен за ПТП е водачът на л.а. „Ауди“, но кой е виновен за това детето да
напусне автомобила. Има ли вина водачът на автомобила на подсъдимия за
това, че детето не е с поставен предпазен колан. Смятам, че категорично
трябва да се отговори на този въпрос, а то е отговорено в експертизите, но би
следвало да бъде взето предвид както при налагане на наказанието, така и
изобщо при осъждането на подсъдимия, ако детето беше с предпазен колан
правилно поставен, то щеше ли да настъпи смъртта му и тогава подсъдимият
щеше да бъде съден за причиняване на смърт или само за причиняване на
телесни повреди.
Най- силният аргумент в тази насока са именно уврежданията, които са
получили другите пътници в автомобила. Няма да ги изброявам, но те
безспорно са далеч от смъртния изход, най-малко защото те са останали в
автомобила. И отново стигаме до причината за смъртта и за това, за което е
осъден подсъдимия – за причиняване на смърт. Не, той не е виновен за
причиняване на смъртта. В същото това време именно необективното,
непълно разследване и липсата на правилна преценка е довело до там, че
подсъдимият беше лишен от възможността да поискаме делото да бъде
разгледано по съкратената процедура, тоест той да се ползва от привилегията
на закона, който казва когато бъдат установени фактите и обстоятелствата, и
бъдат признати – но как да признаем това нещо. Вие сте видели колко
експертизи допълнително бяха назначени в съдебна фаза. Ако тези експертизи
не бяха назначени, тоест ако бяха назначени в ДП и нямаше нужда от тях, то
тогава подсъдимият би могъл да се ползва от привилегията на закона и да
поиска съкратено производство, което би довело до коренно различна
присъда.
По отношение на това, което колегата заяви, че водачът на автомобила на
подсъдимия е можел да спре с 50 км/ч – да, безспорно е така, но със 70 км/ч
това не е така. Другото което заяви и което не отговаря на истината, тъй като в
кориците на делото категорично са налице данни, а именно, че той е реагирал
след като е установил, че ще настъпи катастрофа, тоест той е предприел
действия за намаляване и спиране на автомобила. Данните за това се намират
още в протокола за оглед. Там са налице спирачни следи, които категорично
говорят именно за предприемане на действия от страна на подсъдимия за
предотвратяване на произшествието, но за съжаление този опит не е бил
успешен и се е стигнало до ПТП.
9
Като имате предвид всичко това аз смятам, че разгледате максимално,
обективно и всестранно, и вземете предвид всички тези факти и
обстоятелства, които всъщност са събрани по делото и въпреки липсата на
тази експертиза, която аз смятам, че би отговорила категорично на въпроса
дали водачът на другия автомобил е виновен извън нашите предположения,
извън твърденията на тези свидетели, които са и обективни в същото време.
Всичко това го казвам защото съобразно практиката на ВКС съдът е длъжен
да изследва и поведението и на двамата водачи, в случая водачът на
автомобила, в който се е намирало пострадалото дете е допуснал на практика
множество нарушения, за разлика от подсъдимия, който е допуснал
единствено и само нарушението по отношение на преминаването на червен
сигнал на светофара. По отношение на другия водач говорим за това, че той
според ДОС има известна вина. Ако той беше си свършил работата и беше
поставил колан на детето си, то тогава нямаше да имаме такъв резултат и
нямаше да имаме подсъдим, който да бъде съден за причиняване на смърт.
Дори чисто математически да ги приемем тези нарушения, нарушенията на
другия водач са много повече и в същото време съдът изпраща за шест години
в затвора, ефективно изтърпяване на наказание, водач, който да, действително
е нарушил правилата за движение, но тези нарушения не са в пряка връзка с
резултата. Пряката връзка с резултата е именно поведението на другия водач –
баща на детето за съжаление, който не е свършил работата си да обезопаси
детето. Освен това той е ускорил, вместо да намали скоростта и
преминаването на преходен сигнал така или иначе предвид липсата на тази
експертиза не успяхме да докажем, въпреки че аз категорично смятам, че това
ще се докаже ако бъде назначена такава експертиза. Тоест има достатъчно
много нарушения, които да говорят най-малкото за така нареченото
независимо съпричиняване, нещо за което още в самото начало на ДП съм
направил искане и което, пак с риск да се повторя, ако беше повдигнато такова
обвинение, то тогава подсъдимият би могъл да се ползва и от разпоредбата на
закона, с която да поискаме съкратено съдебно следствие.
Като имате предвид всичко това аз ще моля за Вашия съдебен акт
съобразно направените искания и съобразно доказателствата, които се
намират в кориците на делото.
Благодаря Ви.
ЖАЛБ.ПОДС.И.: – Поддържам казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.И.: - Искам да изкажа съболезнования на семейството.
Съжалявам за случилото се. Искам справедливост и най-главното не мисля, че
заслужавам затвор.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
10
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11